№ 113912
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110132343 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „**** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. Й. Т. за вземане в размер на 100 лева - главница по Договор за кредит „Бяла карта“
**** г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане, 22,32 лева – договорна лихва за периода 05.07.2020
г. – 31.03.2022 г., 18,27 лева – лихва за забава за периода 05.07.2020 г. – 22.05.2023 г. и
372,50 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по
приложената Тарифа.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
и приложения договор за кредит и общи условия към него, намира следното:
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част
от вземанията.
Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 372,50 лева – такси,
изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената Тарифа,
съображенията за което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
На първо място, съдът намира, че заявителят не е изпълнил дадените указания с
разпореждане от 07.07.2023 г., тъй като не е уточнил конкретното основание и за какви
конкретно извършени услуги/заплатени такси се претендира сумата от 372,50 лв. На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
1
потребителски кредит. Претендираните такси обаче не попадат в приложното поле на чл.
10а ЗПК. Видно от Тарифата уговорените такси не са за допълнителни услуги по договора за
кредит, а са за събиране на просрочени задължения – така и чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора,
които са посочени в чл. 12 от заявлението – Обстоятелства, от които произтича вземането.
Такава уговорка за заплащане на такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането
при забава в плащането на погасителните вноски съдът приема за неравноправна, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава,
която претенция на заявителя също е предмет на разглеждане по делото. Ето защо, клаузите,
въз основа на които се претендират разходи за събиране на вземането, са в колизия с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни. С оглед
на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивира, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 165456/12.06.2023 г., подадено от „**** срещу С. Й. Т., в
частта за сумата от 372,50 лв., такси за събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2