ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3445
гр. София, 07.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110211272 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 213, aл.5 от НПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 254612 от
24.07.2025г., подадена по електронен път с имейл на 23.07.2025г. от
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В., с ЕГН: ********** СРЕЩУ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от
17.01.2022г. по пр.пр. № 33 976/2021г. по описа на СРП; потвърдено с
Постановление на СГП от 18.02.2022г. по пр.пр. № 709/2022г. по описа на
СГП; потвърдено с Постановление на АП-София от 28.03.2025г. по пр.пр. №
211/2025г. по описа на АП-София и потвърдено с Постановление на ВКП от
20.06.2025г. по пр.пр. № 63/2025г. по описа на ВКП (понастоящем ВП), с което
е било отказано да бъде образувано досъдебно производство (ДП) по повод на
твърденията й за извършено престъпление от общ характер по НК.
В ЖАЛБАТА СИ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. инвокира подробни, ясни,
логични, професионални и аргументативно изчерпателни съображения, въз
основа на които релевира искане да бъде отменено обжалваното
постановление на Софийска Районна прокуратура за отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като е неправилно и незаконосъобразно според
нея.
II.). СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ
събраните по преписката доказателства, с оглед приложението на закона,
НАМИРА СЛЕДНОТО:
III.). ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:
1.). Жалбата с вх. № 254612 от 24.07.2025г., изпратена по електронен
път с имейл на 23.07.2025г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В. е подадена
пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на
прокурор от Софийска Районна прокуратура (постановление) по чл.213, ал.5
от НПК, който принципиално подлежи на едноинстационна окончателна
проверка, съгласно измененията в закона от ДВ бр.48 2023г., в сила считано от
1
08.06.2023г., в производство по съдебен контрол пред Софийски Районен съд,
като първостепенният прокурорски акт на Софийска Районна прокуратура от
17.01.2022г. е бил потвърден с втори прокурорски акт на Софийска Градска
прокуратура (постановление) от 18.02.2022г. по реда на вътрешно-
ведомствения контрол в рамките на прокуратурата (а това е вътрешно
процесуално условие от изискуемите такива, които следва кумулативно да са
налични за цялостната допустимост на жалбата пред съда).
2.). Жалбата с вх. № 254612 от 24.07.2025г., изпратена по електронен
път с имейл на 23.07.2025г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В. е просрочена
съгласно изискванията на чл.213, ал.5 от НПК.
Същата не е подадена в едноседмичен срок от съобщението на
постановлението на СГП от 18.02.2022г., че е било потвърдено
първоинстанционното постановление на СРП от 17.01.2022г. Срокът се брои
от този момент, а не от момента на последващите произнасяния на ВКП и АП-
София от 28.03.2025г. и от 20.06.2025г. От друга страна, към всяка от първите
две дати - 17.01.2022г. и 18.02.2022г. постановлението на СРП за отказ да се
образува досъдебно производство е било изначално необжалваемо по съдебен
ред. Такава възможност е била предвидена за първи път със законодателните
изменения на чл.213, ал.5 от НПК, в сила считано от 08.06.2023г. съгласно ДВ
бр.48 от 2023г.
Разпоредбата на чл.213, ал.5 от НПК не притежава ретроактивно
(същинско обратно) действие за случаите, отпреди влизането й в сила. Тя не се
прилага за заварените недовършени производства. Правната норма има
действие само занапред (“ex nunc”) за всички случаи на откази да се
образуват досъдебни производства, но за предвидените законови хипотези,
проявили се като юридически факти, след 08.06.2023г. Случаят на
жалбоподателя В. е възникнал отпреди 08.06.2023г. Казусът на ниво
второинстанционна окръжна прокуратура е бил решен от СГП на 18.02.2022г.
Следва да се отчете, че жалбоподателя В. е имала единствено възможността
(от която се е и възползвала) да обжалва без срок постановлението на СРП за
отказ да се образува досъдебно производство по реда на вътрешно
ведомствения контрол само в рамките на самата прокуратура според нейната
йерархия и структура до изчерпване на процесуалните възможности.
Започналото несъдебно обжалване чрез предизвикване намесата на
прокурорския надзор на различните горестоящи спрямо СРП прокуратури,
отпреди измененията в процесуалния закон съгласно нормата на чл.213, ал.5
от НПК, се довършва по този ред, а не по реда на нововъдения съдебен
контрол, създаден с ДВ бр.48 от 2023г. Без значение е, че са налице към
днешна дата повече от едно произнасяния по казуса на жалбоподателя В. от
страна на различните йерархични структури на прокуратурата след
08.06.2023г. Нормата на чл.213, ал.5 от НПК отново не намира приложение,
тъй като процесуалното изискване да има само едно произнасяне (на ниво) от
окръжна прокуратура е било изпълнено в минал период отпреди действието на
правната норма от 08.06.2023г., когато тя не е съществувала, обаче. Т.е.
разпоредбата не е имала никаква приложимост за юридически факти,
възникнали отпреди 08.06.2023г. Произнасянията на АП - София и ВКП след
2
постановлението на СГП не отговарят на изискванията на процесуалната
норма по чл.213, ал.5 от НПК, тъй като са извън произнасянето на
второинстанционата прокуратура. Т.е. произнасянията на третата и четвъртата
инстанционна прокуратура по случая не обвързват съда, тъй като не са
произнасяния на второинстанционна прокуратура. Само произнасянето на
второинстанционната прокуратура е необходимото условие за изпълването на
единия от кумулативните критерии за допустимостта на жалбата по реда на
чл.213, ал.5 от НПК. От момента на съобщаването му започва да се брои
едноседмичният срок (следващо се процесуално изискване) за подаването на
жалбата до съда, а не от съобщаването на произнасянията на АП-София и
ВКП до жалбоподателя В.. От друга страна, последната, след произнасянето
на СГП, е избрала пътя на защитата чрез вътрешно-ведомствения контрол до
окончателното решаване на случая от последната прокуратура. Това
процесуално поведение на жалбоподателя В. се тълкува като липса на правен
интерес да потърси защита от съдебна институция, тъй като тя е отдала
приоритет на защитата си пред органите на прокуратурата. Изложението
мотивира съда да приеме, че не са изпълнени критериите за допустимостта на
жалбата на жалбоподателя В. пред настоящата съдебна инстанция съгласно
реда, дефиниран в чл.213, ал.5 от НПК. Противното би довело до заобикаляне
на закона спрямо лицата, които не са били обжалвали постановленията на
прокуратурата в рамките на самата й структура отпреди 08.06.2023г., при
което ако биха подали последващи жалби след 08.06.2023г. по този ред, за да
се възползват от последваща жалба пред съда по реда на чл.213, ал.5 от НПК,
би възникнало несъвместимо правно положение с принципите на правовата и
демократична Държава, които настоящата съдебна инстанция безусловно
споделя и прокламира.
3.). Жалбата с вх. № 254612 от 24.07.2025г., изпратена по електронен
път с имейл на 23.07.2025г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В. е
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и на формално основание. Същата
следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея (с жалбата) не се
въвежда пред съда никакъв законов предмет, по който настоящият съдебен
състав, включително и прокурора следва и могат да се произнесат. Липсва
какъвто и да е материален факт на твърдяно, като извършено в обективната
действителност, престъпление по Наказателния кодекс (с изискуемата пред
съда необходимост от минимален стандарт на съответна доказателствена
обезпеченост), независимо дали оплакванията на жалбоподателя В. са
твърдения за леко или за тежко наказуемо престъпление. За леки престъпления
по чл.213, ал.5 от НПК съдът не дължи инстанционен контрол, каквото леко
престъпление би било например в мислимата хипотеза опита за
причиняването на лека телесна повреда на длъжностно лице, при изначална
липса на допир между дееца (уличеното лице Р. А.) и пострадалата В..
Съдебната проверка на съда по чл.213, ал.5 от НПК се отнася “numerus
clausus” (изчерпателно, конкретно, лимитативно) единствено спрямо онези
откази на прокурора за образуване на досъдебно производство за тежки
престъпления по чл.93, т.7 от НК, които са наказуеми с наказание
„лишаване от свобода“ за срок повече от 5 (пет) години и/или с друго по
3
тежко наказание (например с доживотен затвор) и за изрично
предвидените в процесуалния закон (НПК) конкретни престъпни състави.
Липсва твърдяно изложено каквото и да е престъпление от общ характер във
всички жалби на жалбоподателя В. до СРС, СРП, СГП, АП-София и ВКП. Не
се установява от доказателствата по делото наличие на извършено
престъпление по чл.143 от НК с използване на принуда - чрез физическа сила
и/или заплахи. Оттук липсва правен интерес за обжалването на
постановлението на СРП чрез способа на чл.213, ал.5 от НПК Т.е. спрямо
жалбоподателя В. не е била упражнена никаква физическа сила. Не е имало
никакво съприкосновение между нея и личността на Р. С. А. От последния не
са били отправени заплахи от каквото и да е застрашаващо естество спрямо
жалбоподателя В. Тя е имало само усещания и умозаключения, основани на
субективни предположения, но не и на обективни факти. По отношение на
жалбоподателя В. от страна на нейния работодател чрез съдействието на
господин А. се е била реализирала дисциплинарна процедура. В резултат на
тази дисциплинарна процедура, правейки опити да забави същата,
жалбоподателят В. е предизвикала дадената ситуация с господин А., който е
действал съвсем правомерно и професионално, за да може да бъде
интерпретирана в нейна полза. Следва да се отчете, че жалбоподателя В. е
имала образувани срещу нея няколко дисциплинарни производства; чувствала
се е застрашена и уплашена, особено предвид статута й на „особено уязвимо
лице“, страдащо от същинско психично заболяване, съгласно постановките на
Решението на СЕС от 19.09.2019г. по дело № С-467/2018г. Съдебната
инстанция на Софийски Районен съд приема поведението на жалбоподателя В.
към инкриминираната дата като част от процесуалното й право на защита в
дисциплинарното производство по КТ и Закона за държавния служител, което
е имала правото да реализира. Същата притежава висше образование по
специалността „право“ и според съда тя е запозната с процесуалните
възможности (или т.нар. „тактики“) за забавяне на едно от производствата
срещу нея, в което е могло да й бъде наложено дисциплинарно наказание за
съответното вменено й в отговорност дисциплинарно нарушение. От друга
страна, жалбоподателят В. е реализирала правото си на защита в рамките на
дисциплинарните производства и всички неимуществени вреди, които
евентуално е претърпяла, могат да има релевантно значение, но по друг ред и
пред друг компетентен орган (не и пред наказателния съд съгласно
процесуалната норма на чл.213, ал.5 от НПК).
4.). Жалбата с вх. № 254612 от 24.07.2025г., изпратена по електронен
път с имейл на 23.07.2025г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В. е
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и на следващо формално основание - не
е надлежно подписана с подпис, а в случая с квалифициран електронен
подпис, след като е била подадена по електронен път. Санирането на тази
външна нередовност на жалбата, обаче, е безпредметно, доколкото
отстраняването на порока не заличава процесуалната недопустимост на
същата на изложените от съда „по-силни“ юридически основания, които имат
по-голяма тежест по съдържание и последици, и доколкото те „поглъщат“
нередовността на жалбата в частта на нейния липсващ подпис като дължим
4
(последен) реквизит.
ИЗЛОЖЕНОТО МОТИВИРА НАСТОЯЩАТА СЪДЕБНА
ИНСТАНЦИЯ ДА ПОСТАНОВИ своето определение, с което да остави без
разглеждане и законови последици жалбата на жалбоподателя В. като
процесуално недопустима, поради което и НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 213, АЛ. 5
ОТ НПК, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
9-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМА ПИСМЕНАТА ЖАЛБА с вх. № 254612 от 24.07.2025г.,
подадена по електронен път с имейл на 23.07.2025г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
С. П. В., с ЕГН: ********** СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 17.01.2022г. по пр.пр. №
33 976/2021г. по описа на СРП; потвърдено с Постановление на СГП от
18.02.2022г. по пр.пр. № 709/2022г. по описа на СГП; потвърдено с
Постановление на АП-София от 28.03.2025г. по пр.пр. № 211/2025г. по описа
на АП-София и потвърдено с Постановление на ВКП от 20.06.2025г. по пр.пр.
№ 63/2025г. по описа на ВКП (понастоящем ВП), с което е било отказано да
бъде образувано досъдебно производство (ДП) по повод на твърденията й за
извършено престъпление от общ характер по НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ останалите релевирани не по реда и
способите на НПК извънсъдебни непроцесуални искания, възражения и
други, изложени в ПИСМЕНАТА ЖАЛБА с вх. № 254612 от 24.07.2025г.,
подадена по електронен път с имейл на 23.07.2025г. от страна на
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В., с ЕГН: **********.
ДА СЕ ВРЪЧАТ НЕЗАБАВНО ЗА СВЕДЕНИЕ преписи от
определението на съда на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. П. В.; на
РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ДНСК ГР.СОФИЯ; на СГП; на АП-СОФИЯ и на
ВКП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5