Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 18.06.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично съдебно заседание на четиринадесети май 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 515 по описа на ВОС за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид следото:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по въззивната
жалба вх.№
8562/19.03.2019г на Д.Г.Г. срещу
решението на ВРС-XXVIс-в № 5305/20.12.2018г по гр.д. № 476/2018г, с което:
е ОТХВЪРЛЕН предявеният от нея срещу Община Варна иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор 10135.5511.119 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г на изп.директор на АГКК, с административен адрес гр.Варна
р-н Аспарухово к.з“Прибой“, с площ от 210кв.м., при граници: имоти
10135.5511.11, 10135.5511.118, 10135.5511.18, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
е ОСЪДЕНА да заплати на Община *** сумата от 675лв, представляваща
направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК;
е ОСЪДЕНА да заплати по сметка на ВРС сумата от 75лв, представляваща
дължимо възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.77 ГПК.
Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да бъде уважен искът. Излага подробни доводи за
това:
1/
Правилно съдът е приел, че е налице правен интерес от търсената защита, тъй
като е установено твърдението за осъществявана фактическа власт за пеоиод
по-дълъг от 10г, но са неправилни изводите на съда по отношение на:
а/
вида на плана, отнасящ се за територията, в която попада процесният имот, къйто
съдът е приел за такъв по чл.16 от ЗУТ с непосредствен вещно-отчуждителен
ефект, отреждащ спорния имот за обект публична общинска собственост, но не е
изложил мотиви в коя от хипотезите, посочени в нормата на чл.16 попада
процесният случай.
С АЧОС ответната община е
актувала процесния имот като частна общинска собственост, вписани съответно в
актовите книги на Община Варна, с посочено основание за това чл.2 ал.1 т.2 ЗОС.
Според
заключението на в.л. относимите и действали за територията планове през
годините са били: КП от 1960, според който имотът е бил нива; КП от 1996г; КВС
от 1997г ; ЗРП от 1988г ; ПУП-ПРЗ от 2006г и КК от 2008г и ОУП на гр.Варна.
Според в.лице имотът е попадал в
следните бивши имоти с различни свои части, а именно:
по КП от 1960г , съгласно
разписния лист към него, за имот 1570 е бил записан като собственик Петко Георгиев,
видно и от представеното по делото удостоверение, като в заключението на в.лице
неправилно е отразено, че бил записан на Петко Ив.Добрев;
по КП от 1996г имотът е част от
имот 44, за който е наличен НА за собственост № 100/2000г на НК„ БДЖ"
със ЗРП от 1988г цялата зона, в
която е попадал процесният имот, е била отредена за курортна зона и зона за
отдих.
Впоследствие, през 2002г, част
от имота на БДЖ е реституирана с решение № 887/2002г на ПК Варна, приложено към
ИМ, при което имотът на БДЖ бил разделен на две части, като процесният бил
обособен като отделен и нанесен в КВС с отделен номер.
Установено е от заключението. че
процесният имот е напълно идентичен с най-южната част от имота на „БДЖ", описан
в НА № 100/ 2000г. Същевременно сочи, че заключението на вещото лице в частта
относно констатациите, че процесният имот съставлявал допълнително възстановена
част към имота на Петко Добрев не отговаряло на истината, тъй като вещото лице било
изследвало решението на ОСЗ **** № 1706/20.5.2010г, което впоследствие било
обявено за нищожно от съда и отменено с решение на АдмС-Варна по КНАХД № 1779/2012г,
приложено към отговора на Община Варна. Затова в тази част не следва да бъде
кредитирано.
По следващия план ПУП-ПРЗ от
2006г цялата зона за отдих „Прибой", вкл. и процесният имот, е отредена за
паркинг заедно с част от пътя и част от имот 72036, в участъка между осови
точки 136-137-234-233.
През 2008г със Заповед
РД-18-73/22.06.2008г на ИД на АГКК е одобрена КККР, като имотът отново има
самостоятелни граници и отделен номер - ПИ 10135.5511.119 и е с предназначение
друг вид дървопроизводителна гора, с трайно предназначение на
територията-горска.
Съобразно Общия градоустройствен
план /ОГУ/ територията, в която попада процесният имот, е била с предвиждане за
курортни нужди, каквото е предвиждането и на РП от 1988г.
Установена е единствена
реституционна преписка по реда на ЗСПЗЗ, по която има постановен отказ за
реституция с влязло в сила решение през 2004г.
Неоснователно е възражението на
ответната Община, че с приемането на ПУП ПУР от 2006г, одобрен с решение № 4251-7.1
по Протокол № 44702.08.2006г. на Общински съвет, целият имот е предвиден за
изграждане на паркинг, респ. налице е публична общинска собственост, и затова ищцата
нямало как да се легитимира като собственик.
Въззивницата
излага още, че одобрените по ЗУТ планове, включително и ПУП, нямат пряко
отчуждително действие, освен в хипотезата на чл.16 ал.1 ЗУТ, която предвижда,
че с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти и такива с неприложена
първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи
за изграждане на обектите на социалната инфраструктура-публична собственост, на
озеленените площи обединени в зелена система и на общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, като за осъществяване на тези предвиждания с
влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза
на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не
повече от 25%. В чл.16 ал.7 ЗУТ е предвидено, че за територии с неурегулирани
поземлени имоти и такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен
план по решение на общинския съвет вместо плана по чл.16 ал.1 може да се
създаде план за улична регулация и имоти за обекти на публична собственост по
чл.110 ал.1 т.2 ЗУТ. Т.е планът по чл.16 ал.7 ЗУТ няма незабавно отчуждително
действие и при него не са приложими нормите на чл.16 ал.3, 4 и 5 ЗУТ. Разликата
между двата плана - този по ал.1 и този по ал.7 се изразява в това, че
последният има за предмет само улична регулация и определяне на външните
регулационни линии между имотите, т.е. тези откъм улицата, докато този по ал.1
касае цялостното им урегулиране, вкл.застрояване.
От
заключението на в.л. се изяснява, че ПУП ПУР от 2006г е бил допуснат като
изменение на действащ регулационен план, който не е такъв по чл.16. В
предписанието за допускане № 0397/ 30.09.2003г като правно основание не е
посочена разпоредбата на чл.16 от ЗУТ, а е записано чл.134 ал.2 т.6. В
Заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ, обективирана в Протокол № 44/02.08.2006г на
ОбС Варна, също липсва посочено правно основание чл.16 от ЗУТ. Освен това,
видно е, че за територията, в която се намира имотът, е одобрена КККР от 2008г,
т.е. две години следа като е приет ПУП-ПРЗ. Затова излага разсъждения, че, ако
планът бил такъв по чл.16 ал.1 ЗУТ с непосредствен вещно-прехвърлителен ефект,
то с влизането му в сила същият щял да се счита за приложен, т.е. би следвало
да е съобразен и отразен в изготвената впоследствие КККР.
Твръди, че в КККР липсвало инкорпориране
на ПУП-ПРЗ от 2006г, което води до извода, че планът не бил такъв по чл.16
ал.1, евентуално можело да се касае за улична регулация, т.е само за улици и за
поземлени имоти – обекти на публична собственост в местността, т.е имал
характера на такъв по чл.16 ал.7 ЗУТ. За да настъпело отчуждаване по силата на
план по чл.16 ал.7 от ЗУТ, нужно било провеждане на процедура по отчуждаване за
изграждането на обекти на публичната собственост, а изискването за отчуждаване
само до 25 %, което настъпвало по силата на самия план, касаело само хипотезата
на чл.16 ал.1 ЗУТ, като се има предвид, че при отчуждаване за улици на същото
основание това било неприложимо. В хипотезата на чл.16 ал.7 ЗУТ планът за
улична регулация нямал отчуждителното действие, предвидено в чл.16 ал.5 ЗУТ.
Същото се отнасяло само до плана по чл.16 ал.1 ЗУТ, който е различен от този по
чл.16 ал.7 ЗУТ /в този см. решения на ВАС под №№ 9315/2012г по адм.д.№
56/2012г; № 8184/2012г по адм.д. № 3802/2012г; № 2369/ 19.02.201З по адм.д.№
7393/2012г/.
Макар, че не можело да се
обоснове извод, че планът бил такъв по чл.16 ал.7 ЗУТ, т.к. в цялата територия
имало изградена улична мрежа за достъп до всички имоти още през 1988г, когато в
зона за отдих „Прибой“ започнало изграждането на почивни бази на промишлени
предприятия, цялата територия била облагородена и застроена. Или, иначе казано,
имотът, попадащ в предвидената с ПУР улица и паркинг, не бил отчужден с
влизането в сила на този план. По отношение на същия следвало да бъде проведено
отчуждително производство съобразно разпоредбите на чл.205-чл.209 ЗУТ и едва след
това планът щял да бъде приложен - § 22 ЗУТ. Освен това, в случая не била
отстъпена процентната част в размер на 25%, а се касаело до включване на целия
имот, което било недопустимо, а и в одобрената КККР липсвал такъв паркинг, т.е.
счита, че процесният имот не бил част от имота, предвиден за паркинг, а имал
самостоятелен статут според действащата КК.
Излага
още, че в случай, че съдът счете, че планът имал непосредствен вещно-отчуждителен
ефект, т.е. е такъв по чл.16 ал.1 ЗУТ, което не било изрично записано нито в
решението на РС, нито в където и да било в самия план, то тогава следва да се
обърне специално внимание, че 16 ал.4 ЗУТ, която гласи, че УПИ, които се
предоставят с плана на собствениците следва да бъдат равностойни на тези, които
се отнемат от тях и тази равностойност да бъде установена /обоснована/ с
решение на комисията по чл.210 ЗУТ. Това решение трябва да е изготвено преди
одобряването на плана и да е влязло в сила към същия момент. Решението на
комисията е с характер на индивидуален административен акт, а не на
волеизявление по чл.21 ал.5 АПК, част от производството по издаване на ИАА и
затова, съгл.чл.210 ал.З ЗУТ, подлежи на самостоятелно обжалване пред адм.съд.
Едва след влизане в сила на решението на комисията по чл.210 ЗУТ би могло да се
издаде заповед за одобряване на ПУП по чл.16 ал.1 ЗУТ, т.е. същото е част от
фактическия състав но неговото издаване и следва да се съдържа в
административната преписка.
Сочи
още, че ответната страна не доказвала по какъвто и да било начин, нито се
установявало от заключението на в.лице да са налице изискването на чл.16 ал.4
изр.2-ро от ЗУТ, който указва УПИ да са с пазарна стойност не по-малка от
пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с
решение на комисията по чл.210 от ЗУТ. Такова решение липсвало по делото, както
и каквато и да било индиция да е имало такова, което било още едно
доказателство, че планът не е по чл.16 ал.1 ЗУТ. Това се установява и от факта,
че за територията имало предходен ЗРП от 1988г; на място има изградени почивни
бази на предприятия ; има изградени улици, зелени площи, паркинги и др.обекти
на социалната и техническа инфраструктура, а доказването на горепосочения факт било
в тежест на административния орган.
На
следващо място, от заключението на в.лице е видно, че имотът попада в
територия, която с решение на комисията по земята през 1966г е била предоставена
за изграждане на зона за социален отдих. В ОГП на гр.Варна територията е
определена „курортен терен"; впоследствие е изработен първият ЗРП, одобрен
със Заповед № 47/20.04.1988г на Председателя на ИК на ОбщНС. С плана са били определени
площадките за изграждане на почивни бази на предприятията, улична и
канализационна мрежа, включително и пречиствателна станция. Впоследствие с ТУП
на Община **** от 1998г ясно били определени границите на територията. Действащите
към датата на влизане в сила на ЗУТ териториално устройствени планове, общи и
подробни градоустройствени, запазват действието си /арг.§6 ал.1 ПР на ЗУТ/,
като подлежат на изменение и прилагане по предвидения в ЗУТ ред.
От
горното можело да се направи извод, че одобреният през 2006г ПУП-ПРЗ не е такъв
по чл.16 ал.1 от ЗУТ, а такъв по чл.110 ал.1 от ЗУТ и същият нямал вещно-отчуждително
действие. Освен това, видно от съдебно решение № 79/5.02.2009г.по
адм.д.2652/2006г е, че планът е отменен в частта за имоти 168, 172 и частта от
имот 44, намираща се северно от имот 169 /собствения на ищцата/, която е част
от имота на БДЖ по представения по делото НА. Т.е., планът не бил влязъл в сила
за имота на БДЖ, част от който се явява процесният имот, вкл. в предвидения с
ПУП паркинг.
Всичко
гореизложено водело до извода, че планът не бил влязъл в сила за процесния имот,
както и че не бил такъв по чл.16 ал.1 от ЗУТ поради липсата на решение на
комисията по чл.210 ЗУТ, съгласно чл.16 ал.4, както и поради това, че никъде в
плана не била изрично записана разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗУТ - нито в
предписанието за допускане, нито в решението на ОбщНС за одобряване на плана, а
и този извод не можел да се изведе от документите по преписката. Налице е
предходен РП, който е приложен, доколкото са били изградени елементи на
социалната инфраструктура, има изградена канализация и водопровод още през
1988г, цялата територия била отредена за курортни цели, като били изградени
хотели и бунгалови бази, комплексът имал цялостна визия, което води до извода, че
планът в действителност бил такъв, за какъвто е допуснат - изменение на
действащ РП. Противното би означавало недопустимо накърняване правото на частна
собственост, доколкото липсвали данни, което и да било от заинтересованите лица
да са давали съгласие за исканото изменение, въпреки, че в искането за
допускане на соченото изменение на плана било посочено като основание разпоредбата
на чл.134 ал.2 т.б - съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. По
делото липсвали доказателства за давано съгласие дори от един собственик.
Ето защо, основният извод на РС,
че планът, засягащ процесния имот, имал отчуждителен ефект, е неправилен и
незаконосъо бразен, доколкото не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
б/ Вторият извод касае
възможността, предвид наложения мораториум за придобиване по давност на имоти
общинска собственост, какъвто евентуално е спорният, с оглед факта, че
предвижданията на плана не са се осъществили,
Съгласно
чл.5 ал.2 ЗОС, АОС е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени от закона и като такъв има обвързваща съда доказателствена
сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ
документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на
акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният
имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при
спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото
на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи
основанието, на което и издаден. Т.е ответната Община следва да установи в
процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ. Съставянето на такъв акт, респ. липсата
на такъв обаче не влияе върху режима на собствеността, тъй като с него само се
констатира, че по силата на основанието, вписано в него, общината е станала
собственик. Видно от записването в АОС е, че като основание за придобиване на
имота е посочена нормата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОС, която предвижда, че са общинска собственост имотите
и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Ответникът сочи
последната хипотеза, включваща противопоставяне и доказване на факти, които в
случая препятстват възникването правата на ищеца. В тази връзка се позовава на
отчуждителното действие на разп. на чл.16 от ЗУТ. Позовава се и на наложен
мораториум за придобиване по давност на общински имоти. За да се приеме обаче неговата
приложимост, то по делото е следвало да бъде доказано, че действително имотът е
бил придобит от Държавата, респ. Общината. Ето защо, релевантен за спора е
въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към
момента на установяване владението на ищцата, т.е към 2002г, когато се твърди,
че е завладяла имота. В конкретния казус, обаче, и съобразно ангажираните по
делото доказателства не може да се обоснове извод, че с издаването на АЧОС
ответната община е валидирала своите права, тъй като било неясно на какво
основание е заявила собственическите претенции върху процесния имот.
Според заключението на в.л.
имотът е имал статут на земеделска земя към момента на обобществяването и
впоследствие, през 1988г е включен в границите на населеното място с одобряване
на ЗРП на з.о.“Прибой“, който е бил приложен на терен. Отделно от това, за
територията е действал и ТУП, както и ОУП на гр.Варна, а територията е била с
предвиждане за курортни нужди. По плана от 1988г процесният имот е попадал в
имот, предвиден за почивна база на БДЖ. Впоследствие, през 2006г, с ПУП-ПРЗ на
з.о.“Прибой“ имотът попадал в улици и паркинги. Затова следвало да се приеме,
че действително имотът не е имал земеделски характер към влизане в сила на
ЗСПЗЗ. Предвижданията по ПУП-ПРЗ от 2006г не са били осъществени, като липсват
и данни, респ. доказателства за проведени валидни процедури по евентуалното
отчуждаване на имота във връзка с мероприятията, за които бил отреден и не бил
незаконно отнет. Ако и да е имал земеделски характер, то същият не е бил реституиран
на бившите собственици, за което има влязло в сила решение за отказ от 2004г, а
последващото постановено решение през 2010г било обявено за нищожно, т.е.
релевантно било решението на ПК за отказ от реституция № 1144/ 23.09.2004г и
затова нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, отменяща действието на изтеклата давност до
21.11.1997г е неприложима. Освен това, ищцата се позовава на давност в периода
2002-2018г. Следователно, имотът не е бил част от т.нар остатъчен фонд по чл.19
ЗСПЗЗ, а и ответникът не се позовавал изначално на това основание.
Излага
още, че съдебната практика приемала, че ако по време на отреждането със
съответния план /кадастрален, улично-регулационен /план за обществени
мероприятия/, дворищно-регулационен/ един имот е с неизвестен собственик, той
се води като безстопанствен и в такъв случай той преминава в патримониума на Държавата
като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. По делото, обаче,
няма доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост. А
мораториумът по §1 ЗИД ЗС се отнася само до такива имоти. Т.е, за да се изключи
приложимостта на забраната за придобиване по давност, нужно е било да бъде
установено, че имотът е принадлежал на друг субект на правото- физическо или юридическо
лице и поради това не е изключен от гражданския оборот. Точно това било
установено по делото с оглед коментираните по-горе записвания по предходните
планове. За всички имоти, сред които попадал и процесният, съобразно
действалите планове, е налице записване, че същите са принадлежали на конкретни
физически или юридически лица. Липсват данни, още по-малко ангажирани от
ответника доказателства тези лица да са загубили собствеността си, респ.
основанието за това. След като няма представени доказателства процесният имот
да е станал собственост на Държавата, няма как същият да премине в собственост
и на ответната Община. Следователно, по отношение на имота е могло да тече
придобивна давност.
Владението
на ищцата през всичките тези години от 2002г. до настоящия момент било
осъществявано явно и несъмнено, тъй като станало ясно, че в имота се отглеждали
овощни дървета, лозе, зеленчуци, което изключвало случайния характер на
фактическата власт и отразявало волята за трайното й упражняване върху вещта. Същото
било явно, упражнявано спокойно, доколкото по делото не се установи то да е
било установено чрез насилие или по скрит начин. Упражнявано било и
непрекъснато, след като липсват доказателства по какъвто и да е било изгубвано
от ищцата. Налице бил и анимус, демонстриран спрямо невладеещия собственик чрез
предприемане на активни действия. В случая данни за такива не са налице, още по
малко такива да са предприемани от ответната община Следователно, няма и по
отношение на кого владелецът да демонстрира подобни действия. Достатъчно е да
полага нормалните за собственика грижи за имота, както е било в случая.
Съгласно презумпцията на чл.69 ЗС ищецът има качеството владелец, от което
следва, че е установен фактическият състав на чл.79 ал.1 ЗС и собствеността била
придобита чрез осъществено явно, спокойно и непрекъснато владение в изискуемия
от закона срок упражнявано с начало 2002г и към датата на подаване на исковата
молба. Затова следва да се приеме, че предвиденият в закона давностен срок за
придобиване на собствеността от ищцата е изтекъл преди съставяне на АОС.
Изложеното
води до извод, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който
ответникът заявява собственически права върху имота. Лишени от каквато и да
било законова подкрепа са изводите на РС за правното основание за съставяне на
АОС, доколкото съдът е приел, че с факта на неприлагане на плана по чл.16 ЗУТ
имотът от публична общинска собственост е станал частна общинска собственост. Нито
в ЗУТ, нито в друг закон е предвидено такова трансформиране на публична в
частна общинска собственост. Освен това, не се установило имотът да е имал
статут на публична общинска собственост, затова и изводите на РС в тази насока били
неправилни, необосновани и незаконосъобразни.
Поради
изложеното моли за отмяната на постановеното решение и за уважаване на
предявения иск.
Претендира
присъждането на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен
отговор от Община **** със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване постановеното решение.
Излага доводи,
че исковата молба е била подадена на
9.01.2018г и едва през 2014-2015г ищцата била поставила ограда на имота, към
който момент вече бил настъпил отчуждителният ефект на ПУП-ПРЗ, одобрен за
територията още през 2008г и съответни процесният имот е бил в патримониума на
Община Варна.
Моли за
присъждане на юриск. възнаграждение за въззивното производство
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е
навела следните твърдения: че е собственик на недвижим имот с идентиф.
10135.5511.118 по силата на договор за покупко–продажба, обективиран в НА №
122/2002г, сключен с наследниците на Любен Венков Димитров. Наследодателят на
праводателите на ищцата придобил имота по реституция с Решение на ПК-Варна №
887/4.06.2002г.
Излага, че преди реституцията имотът съставлявал
част от имот със стар идентификатор 072169, собственост на БДЖ, съгласно
документи за собственост – НА № 100/2002, на осн. § 27 ал.1 ПРЗ на ЗИД на ЗС,
като част от имот със стар № 44 с площ от 2566с.кв.м.
След реституцията имотът
на БДЖ бил разделен на две части – северна и южна, като в северната част са
изградени бунгалата, собственост на БДЖ, която част и понастоящем се владеела
от БДЖ.
След придобиването през
2002г на имота си със сегашен идентиф.10135.5511.118, същата го оградила заедно
с южната част, която била собственост на БДЖ и обособена понастоящем в ПИ
10135.5511.119 с площ от 210кв.м. Същевременно сочи, че още при закупуването на
ПИ № 072169 през 2002г имотът бил в границите, в които е и към настоящия момент,
т.е. заедно с частта от имот № 44, сега ПИ № 10135.511.119, т.е. спорният. Затова
се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като е владяла
имот ПИ 10135.5511.119 явно и необезпокоявано в период по-дълъг от 10 години.
Излага, че по повод предприета от нея процедура
по снабдяване с КНА за процесния имот, се установило, че в КК и КР имотът бил
записан на Община Варна. По този повод Община Варна възразила за издаването на
скица, тъй като имало влязъл в сила ПУП-ПРЗ по чл.16 ЗУТ, съгласно който
процесният имот бил отстъпен в полза на Общината и имал статута на публична
общинска собственост. Счита това за неоснователно,
тъй като ПУП-ПРЗ бил одобрен с решение на № 4251/7 по Протокол № 44/2.08.2006 и
бил обнародван в ДВ през 2006г. Същият нямал пряко вещно-отчуждително действие
и отреждането на имота за паркинг не му придавало статут на публична общинска
собственост По този начин правото й на собственост се оспорвало от ответната
страна
Поради изложеното предявява отрицателен установителен иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик
на имот с идентификатор 10135.5511.119 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, който имот е с административен
адрес гр.Варна р0н“Аспарухово“ к.з „Прибой“, с площ от 210кв.м., при граници:
имоти 10135.5511.11, 10135.5511.118, 10135.5511.18.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответната страна ОБЩИНА **** е депозирала писмен
отговор със становище за допустимост на ИМ с оглед наведените твърдения за нарушено вещно
право, но за нейната неоснователност. На първо място, оспорва правата на ищцата
върху имота и по конкретно давностното владение по съображения, че имотът се
явява публична общинска собственост и не може да бъде обект на давностно
владение.
С влезлия в сила ПУП-ПРЗ за к.з.“Прибой“ процесният
имот е бил урегулиран за първи път, доколкото до тогава за реституираните
земеделски имоти не е имало отреждане. С влизане в сила на плана имотът е
станал публична общинска собственост и за него е бил съставен АОС. Твърди, че
планът бил приложен, като отчуждаването на имота станало по силата на самия
план, без да е необходимо да се заплаща обезщетение.
Поради изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на страните, всички
събрани по делото доказателства, приема от фактическа страна:
С решение №
887/04.06.2002г на ПК-Варна /л.7-І/ е било признато правото на собственост на
наследниците на ***** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следните имоти:
1. Нива от 11.300 дка, шеста категория, находяща
се в ДГФ на Галата в м-ст „Манастира“, като по КП 1960г имотът
представлява част от № 1563, а по Комб план на с.о. „Прибой“ обхваща №
9999 и 9526;
2. Нива от 9.330 дка шеста категория, находяща
се в ДГФ на Галата в м-ст“Манастира“, като по КП-1960г имотът
представлява част от № 1563, а по Комб. план на с.о. „Прибой“ обхваща №
9999 и 9526.
С протоколи № 1206 и № 1207 от
30.09.2002 на ПК-Варна /л.10-І/ ****, чрез пълномощника си Д. Г. ****, е бил въведен
във владение на имотите, описани в решението от 2002г.
Постановеното последващо
решение на ОСЗ-Варна под № 1706/ 20.05.2010 /л.191-І/ е било прогласено за
нищожно с решение на ВнАдмС № 541/5.03.2013 по КНАХД№ 1779/2012 /л.204-І/.
С КНА № 100
т.I-К рег.№4507 н.д.№ 472/2000г /л.13-І/
ДФ Национална компания „Български държавни железници“ Поделение „Товарни превози“
е призната за собственик на недвижим имот, придобит на осн. §27 ал.1 и ал.2 от
ПЗР на ЗИД на ЗС, а именно : място, находящо се в ****** в Зона за отдих
„Прибой“, група „А“, с площ от 2566
кв.м., представляващо част от имот пл. № 44 извън регулация.
С КНА № 101/2000г /л.15-І/ ДФ НК„БДЖ“ Поделение
„Товарни превози“ е призната за собственик на осн. § 27 ал.1 и ал.2 от ПЗР на
ЗИД на ЗС на 4 броя сглобяеми бунгала на бетонови основи, находящи се в
гр.Варна кв.„Галата“ м-ст „Фичоза“ в Зона за отдих „Прибой“, група „А“,
изградени в собствено място с площ от 2566кв.м., представляващо част от имот
пл. № 44 извън регулация.
С Решение № 4258-7 на ОбщС-Варна, обективирано в Протокол № 44/2.08.2006г, на осн.чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА и чл.129 ал.1 от ЗУТ, е приет и одобрен ПУП-ПРЗ на курортна зона „Прибой“ в землището на кв.„Галата“ на
гр.Варна /л.19-20, л.59-І/.Същият е бил обнародван в ДВ бр.70/29.08.2006г
С влязло в законна сила на 16.07.2009г решение по
адм.д. № 2588/2006г на ВОС /л.73-І/ е отхвърлена като неоснователна жалбата на
настоящата ищца Д.Г. против горепосоченото решение на ОбщС-***, с което е приет
и одобрен ПУП-ПРЗ на курортна зона „Прибой“, местност „Фичоза“ в землището на
кв.„Галата“, р-н „Аспарухово“ на гр ****като незаконосъобразно в частта му
досежно поземлени имоти с №№: ІV-72169 и І-72129. В жалбата си се е позовала на
липсата на изработена КК съгласно изискванията на чл.16 ал.2 ЗУТ, а за цялата
територия на з.о.“Прибой“ имало предходна регулация, одобрена със Заповед от
1988г. В жалбата си е изложила оплакване, че не била съгласна с обособяването
на паркинг, както и с ширината на пътя между имоти ІV-72 169 и ІV-72 179, както и с разширяването на
съществуващата пешеходна алея между нейните имоти 129 и 169. В мотивите на
решението е посочено още, че от доказателствата по делото е установено, че за
зоната, в която попадат процесните имоти, има разработена предходна регулация,
одобрена със Заповед № Р-47/20.04.1988г. съобразно действащия към него момент ТУП
/териториално – устройствен план/, частта от зоната, в която попадат процесните
имоти е предвидена за курортен комплекс и затова е означена със съответната
сигнатура. Прието е, че обжалваният ПУП-ПРЗ е съобразен с действащия към
момента ТУП и специфичните правила и норми за устройство на територията на
гр.Варна.
По делото е прието като доказателство представеното
от отв. Община Варна заявление от ищцата с дата 28.07.2015г адресирано до общината, с искане за издаване на заповед по
чл.16 ЗУТ за ПИ 10135.5511.129 по КККР на гр.****. Представена е и издадената
въз основа на това Заповед № 200/20.07.2017г на Кмета на Община Варна, на осн.чл.16
ал.6 ЗУТ, с която за ПИ № 72129 с площ от 422 кв.м. е отреден УПИ с идентиф.
10135.5511.12, идентичен с УПИ I-72129, кв.23 по плана на КЗ „Прибой“, като е отбелязано,
че при определянето на новообразувания УПИ 65кв.м. от площта му остават публична
общинска собственост.
В писмо от 12.12.2017г на Община **** до СГКК-***
/л.18-І/, изготвено по повод уведомление за започнало административно
производство по подадено от Д. Г.Г. заявление за издаване на скица за
извършване на обстоятелствена проверка за ПИ 10135.5511.119, се сочи, че след
проучване е установено, че посоченият ПИ попада върху територията на КЗ „Прибой“,
за който е влязъл в сила ПУП-ПРЗ, изработен на осн.чл.16 ал.1 ЗУТ, като целият
имот попада в улична регулация. Указано е още, че ПИ 10135.5511.119 бил част от
бивш ПИ 44, за който съгласно таблицата по чл.16 ЗУТ са обособени УПИ III-44, кв.21, УПИ V-44 и УПИ VI-44, кв.22, като от бившия ПИ 44 е била отнета площ в
размер на 4,43 % и е отстъпена в полза на общината и затова при влизане в сила
на плана тези площи (вкл. и ПИ….119) са станали публична общинска собственост. По
тази причина Община Варна е възразила срещу издаването на скицата.
Представен по делото е Акт за частна общинска
собственост № 9685/22.12.2017г, съставен на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОС във вр. с
пар.7 ал.1 т.7 от ПЗР ЗМСМА по отношение на ПИ с идентиф. 10135.5511.119 и площ
от 210 кв.м. Приложена е и скица на
имота от 3.11.2017г, в която като собственик е вписана Община Варна.
От заключението
на вещото лице по СТЕ, кредитирано от съда изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява :
1/ За територията, в която попада спорният имот, са
действали във времето слените планове:
1. КП от 1960г, обхващащ голяма част
от землищната територия на с.Галата, достигаща на юг до сегашната територия на к.з.“Прибой“ и за който няма
данни да е бил одобрен със заповед, но е бил ползван от администрацията за
изработването на последващите планове;
2. ЗРП от 1988г за сегашната територия на к.з.“Прибой“, одобрен със
заповед от 1988г, на осн.чл.75 ППЗТСУ
3. ПКП 1997г – комбиниран план, приет с Протокол на ЕСУТ, съдържащ план на
старите имотни граници, по който план имотите са идентични на тези по КП от
1960
4. КП от 1996г за сегашната територия на к.з.“Прибой“, одобрен със Заповед
от 1996г
5. КВС от 1997г отразява възстановената собственост за землището на
с.Галата, изработване на основание ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като относимите имоти са ПИ
0.210, 72.169, 72.172 и 72.173 и др.
6. ПУП-ПРЗ от 2006 е устройственият план за сегашната територия на
к.з.“Прибой“, приет със заповед от 2006г; в обхвата на този план попадат
парцели:
в кв.21 : ІІІ-44, І-72 169,
в кв.22 : ІІІ-72 168, І-72 179, V-44
в кв.23 : І-72 129; ІІ-72 036, ІІІ-72 037
7. КККР от 2008, одобрена със Заповед от 2008г, по която процесният имот е
с идентиф. 10135.5511.119
2/ От комбинираната скица № 2 е видно, че е налице частична идентичност между процесния
ПИ-10135.5511.119 (лилав цвят) с площ 210 кв.м. по КККР (настоящ вид) и имотът, описан в НА № 100/15.12.2000г,
представляващ най-североизточната част на ПИ 44 (магентов цвят) по
КП/1996г, с площ на припокриване от 210кв.м., т.е спорният имот в лилав цвят се ситуира изцяло в най-южната
триъгълна част на имота, описан в НА 100/2000 на НК„БДЖ“;
3/ От комбинираната скица № 3 е видно, че
между възстановената част-II (оранжев цвят) с площ 436кв.м., описана в
решение на ПК-Варна № 887/2002г и имотът
по НА № 122/2002г на ищцата, описан там като ПИ-72.129 с площ 422кв.м.,
същият отразен така и в КВС (зелен цвят), е налице съответствие с голямо приближение по
отношение на местоположение, граници и площ, т.е може да се приеме, че е налице
идентичност;
между възстановената част-V (оранжев цвят) с площ 484кв.м., описана в решението на ПК-**** №
887/2002г и имотът по НА №
122/2002г, посочен там като ПИ-72.169 с площ 486кв.м., отразен по същия
начин и в КВС (зелен цвят,) е налице съответствие с голямо приближение по отношение на местоположение,
граници и площ и затова може да се приеме, че е налице идентичност;
между възстановената част II (оранжев цвят) с площ 905кв.м., описана в
същото решение на ПК-Варна № 887/2002 и попадаща в имоти 72.172 и 72.173 (зелен цвят) с обща площ
930кв.м. по KBC (зелен цвят) и
имотът
по КНА № 100/2000 (магентов цвят), описан там като „място" с площ
2556кв.м. е налице частична идентичност,
изразяваща се в това, че възстановената част-II (оранжев цвят) се ситуира изцяло в северната част
на имота по акта (магентов цвят); между възстановената част-V (оранжев цвят) с площ 484кв.м., описана в същото решение на
ПК-Варна и попадаща в имот 72.169 (зелен цвят) с площ 486кв.м. по
КВС (зелен цвят) и имота
по КНА № 100/2000г (магентов цвят), описан там като „място“ с
площ 2556кв.м. също е налице частична идентичност, изразяваща се в това, че възстановената част-V (оранжев цвят) се ситуира приблизително в южната половина на
имота по акта (магентов цвят);
останалите други части I, III и IV /оранжев цвят/, възстановени с решението на ПК-*** от 2002г се
ситуират извън границите на имота по КНА № 100/2000г (магентов цвят);
между имот с площ 486кв.м. по НА № 122/2002г, описан
там като ПИ-72.169 и отразен по
същия начин и в КВС (зелен цвят), и имот с площ 2556кв.м. по КНА № 100/2000г (магентов
цвят) е налице частична
идентичност с площ на припокриване
486кв.м., т.е първият от имотите (зелен
цвят) се ситуира изцяло в границите на втория (магентов цвят);
между имот с
площ 422кв.м. по НА № 122/2002 на ищцата, описан като ПИ 72.129, отразен така и в КВС (зелен цвят), и имот с площ 2556кв.м. по КНА №
100/2000г (магентов цвят) липсва
идентичност, т.е първият /в зелен цвят/ се ситуира извън границите на
втория в магентов цвят/, макар да е в съседство през улица.
4/ При огледа, извършен от съда на място на 25.09.2018г,
в присъствието на ищцата, се установява, че процесният ПИ 10135.5511.119 с площ 210кв.м. по КККР
на район Аспарухово, к.з. "Прибой" е ограден откъм западната и
югоизточната му страна и че ограждението там представлява телена мрежа
закрепена на метални колове ф50; същия не е ограден откъм северната му граница,
както и че цялата му площ е присъединена към съседния ПИ 10135.5511.118 в
собственост на ищцата и че двата имота (119 и 118) се ползват от нея като един
общ имот, който е ограден от всички страни. В границите на същия се установяват
като налични две беседки със застроени площи по около 6кв.м. и 15кв.м. с
дървена конструкция, със скатен покрив и покритие от профилна ламарина, едно
налично съоръжение за детска игра, представляващо батут с диаметър около 4м,
както и трайни насаждания, а именно: 6бр кипариси с височина около 4,5м на
възраст около 15г; 1бр смокиня с височина около Зм на възраст около 14г; 14бр асми
в добро състояние на възраст около 14г, за които е изградена асмова конструкция
от метални тръби и профили. Имотът се обработва и поддържа в много добро състояние.
5/ Относно устройствения
план:
По
отношение на обхвата му.
В молба № 865/2003г на
„Прибой" ООД за допускане ПУП на основание чл.134 ал 2 т.6 от ЗУТ е
поискана актуализиция на действалия към този момент ЗРП/1988г, която да съдържа
частичното му изменение и привеждането му в съответствие с новите нормативни
документи издадени във връзка с променената в страната след 1989г обществено-политическа
и обществено-икономическа обстановка. Териториалният обхват на ПУП-ПРЗ/2006г е
със следните граници: на запад - селищно образувание ,,Прибой", на
север - дере при хижа"Ветеран", на изток - крайбрежието на
Черно море, и на юг – граница на общината, определена по ТУП.
Територията в обхвата на плана е с продълговата
форма в посоката север-юг с дълга страна около 1500м и с варираща ширина средно
около 220м.
По
отношение съдържанието му :
Съгласно решение № КЗ-9/09.06.1966г
на Комисията за земята при МС се разрешава създаването на „зона за социален
отдих" върху 254дка в м-ст "Фичоза", землище Галата, община
Варна.
В ОГП от 1982г на града и крайградските му територии, за първи път
територията се определя като „курортен терен“. По-късно градските власти са
взели решение територията да се използва най-вече за изграждане на почивни
станции на стопански предприятия от града и страната.
Във връзка с това е
изработен първият застроителен и
регулационен план за територията, одобрен със заповед № 47/20.04 1988г на Предс.на ИК на ОбНС. С този
план са определени и отредени площадки на редица предприятия и така е започнало
плановото урбанизиране на територията с изграждане на улична мрежа,
водопроводна и канализационна мрежа
/вкл. и пречистватепна станция за битови води/, както и
изграждане на почивни бази, домове и др.
В последващия ТУП от 1998г на Общината ясно са определени границите на територията и
нейното предназначение като „курортна зона“.
Към датата на изготвяне
на предходния устройствения план -ЗРП/1988г
територията е била частично застроена с преобладаващо полумасивно
строителство на едноетажни бунгала, има изградени и сгради хотелски тип, но
нямало сгради за постоянно обитаване. Поради ниско категорийното курортно
обитаване тук липсвали значими обществено-обслужващи обекти, а имало само малки
питейно-хранителни завадения за обслужване почиващите и приходящите курортисти.
Територията била лесно достъпна и с инженерна инфраструктура в добро състояние.
Собствеността на земята
била предимно частна, около 30 процента от нея е притежание на „Прибой"
АД, а останалата част е притежание на физически и юридически лица след
възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВЗГФ. Основната цел на
процесния план /ПУП-ПРЗ/2006г/
е да създаде по-добри условия за курортно обитаване на територията, чрез
нейното урегулиране и определяне на подходящи режими на застрояване. При
планиране на територията са спазени изискванията на чл.16 и чл.17 от ЗУТ, като
части от поземлените имоти са отнемани за прокарване на улици и пешеходни
пътеки /чл.17/, а други части са отнемани по реда на чл.16 с цел създаване
правилни форми на урегулираните имоти. Поземлените имоти, попадащи в досега
урегулираната територия запазват вътрешните си граници, като части от тях се
отнемат само при нужда за улици и пешеходни пътеки.
С ПУП-ПР от 2006г /план за регулация/ са
определени границите на ПИ и тяхното предназначение, като са предвидени още и
имоти за инженерната инфраструктура, за обществено обслужване и за озеленяване.
При определяне границите
на УПИ са спазвани изискванията на чл.16 и чл.17, както и на чл.19 от ЗУТ по
отношение на лице и площ на същите в „курортна зона“. С ПУП-ПЗ /план за застрояване/
е предвидено ниско с разположение свободно в УПИ.
За всички квартали са
създадени два вида матрици за градоустройствени показатели, които се прилагат в
зависимост от инженерно-геоложките условия на терена. В кварталите покрай
крайбрежната морска ивица и тези в стръмните терени, височината на застройката
е ограничена до 7м. В останалата част от територията е предвидено застрояване с
височина до 10м, при плътност до 25 процента. В УПИ ще могат да се изграждат
обекти, отговарящи на статута на територията „курортна зона“, съгласно
„Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване територията на
града/1999г“. При определяне на ограничителните застроителни линии е
съблюдавано правилото те да бъдат оттеглени от уличната регулация и от
вътрешните регулационни линии съгласно нормите , указани в съответните
разпоредби на ЗУТ.
По
отношение условията и основанията за изработването на устройствения план:
Становището
на
гл.архитект на общината е издадено във връзка с подадено заявление вх.№ РД-3-2600/26.05.2003г
от „Прибой" АД с искане за допускане изработване на ПУП-ПРЗ, като гл.
архитект е преценил, че искането
е законосъобразно и че може
да се допусне изработване на такъв план в обхват: зона за краткотраен отдих
„Прибой", м."Фичоза", з-ще Галата, гр.****, при спазване
действащата нормативна уредба за устройство на територията визирана в „Специфични
правила и нормативи за устройство и застрояване територията на
гр.Варна",одобрени със заповед № РД-021734/21.09.1999г на Министерството
на РРБ. Искането е било разгледано в заседание на ЕСУТ при община Варна
и е дадено положително становище в т.20 от неговия протокол № 22/04.06.2003г.;
С Предписание № 0347/30.09.2003г на Кмета
на общината на основание своя заповед № 0400/18.02.2002г, протокол № 22/04.06.2003г,
т.20 на ЕСУТ и искане на управителя на дружество „Прибой" за допускане изменение на ЗРП/1988г. на зона
за отдих „Прибой", одобрен със заповед №47/20.04.1988г на Председателя на
ИК на ОбНС-Варна и на основание чл.134 ал.2 т.6, чл.58 и чл.59 във връзка с
чл.124,ал.2 от ЗУТ и чл.17 от 3033 е разрешил
изработване на ПУП-ПРЗ в обхват зона за краткотраен отдих, м-ст"Фичоза“,
гр.Варна, при спазване Специфичните правила и нормативи за устройство и
застрояване територията на гр.Варна, одобрени със заповед №
РД-02-14-1734/21.09.1999г на Министерството на РРБ и при спазване изискванията
на писмо № РД-1-0415/12.11.2001г
на МРРБ; Задание за проектиране,
изготвено от „Прибой" ООД: Правното основание за изготвянето му е
чл.135 ал.3 от ЗУТ с изразено становище на Гл.архитект на общината и
предписание № 0347/30.09.2003г на Кмета; Предхождащите планове са: ТУП/1997г
на общината; ПУП/1988г на курортна зона „Прибой", Кадастрален план на
м."Прибой", надлежно попълнен; и план на старите имотни граници по
чл.10 ал.5 от ЗСПЗЗ; Проектирането е необходимо във връзка с настъпили
социално-икономически промени свързани по възстановяването на земи и гори в
к.з."Прибой", с възникване
на нови инвестиционни намерения, с прилагане
изискванията на чл.15 и чл.16 от ЗУТ, и с
прилагане на комасация на възстановените имоти за осигуряване
съответните площи за инженерната инфраструктура; Териториалният обхват
на плана е територията на „курортна зона Прибой", а именно, манастирско
дере, държавен горски фонд и бреговата морска ивица, определена с акт за
изключителна държавна собственост Границата на ДГФ е определена с КВС по ЗГ и
ЗСПЗЗ. Изискванията
към проекта са: да се разработи в обхват съгласно общия устройствен
план, да се предвиди индивидуално нискоетажно застрояване и се спазят
изискванията на чл.16 от ЗУТ по отношение възстановените имоти на бившите собственици; за регулационните
граници на отредените площадки на отделните предприятия които са трансформирани
в кадастрални граници, да се спазят изискванията на чл.15,ал.5 от ЗУТ;
съществуващата инфраструктура по възможност да запази своето местоположение; и
проектът да отговаря на изискванията, визирани в Наредба № 8 за обем и
съдържание на устройствените схеми и планове. В Предложение № РД-6-9302-61/05.07.2006г
на Кмета до Председателя на ОбС-Варна се посочва, че предварителният
проект на „курортна зона-Прибой" е приет с протокол № 49/21.12.2004г на
ЕСУТ; след отстраняване на забележките по предварителния проект и съобразяване
с дадените препоръки на ЕСУТ е изработен ПУП-ПРЗ във фаза окончателен
проект, който е приет с протокол № 48/13.12.2005г на ЕСУТ; планът е обявен в ДВ
бр.29/ 7.04.2006г. По повод уважени възражения по обявения план са били нанесени
съответните корекции. С окончателния проект имотите са урегулирани при условията на чл.16 от ЗУТ, като им
се отнемат части предимно за улична мрежа; вътрешните регулационни граници са променени
за подобряване геометричните форми с цел по-целесъобразно застрояване;
показателите за застрояване са занижени спрямо нормативно допустимите;
предвиденото застрояване в парцелите е нискоетажно предимно свободно с височина
до 10м, а в парцелите прилежащи на морския бряг допустимата височина е 7м;
параметрите за застрояване са плътност до 25 процента и интензивност до 0,9.
Планът е финансиран от „Прибой" ООД. На основание гореописаното и чл.129
от ЗУТ е предложено на ОбС да вземе следното решение - на осн.чл.129 ал.1 ЗУТ да
приеме и одобри ПРЗ за курортна зона „Прибой" в землището на кв.“Галата“
на гр.Варна; същото да бъде обнародвано в ДВ, на осн.чл.129 ал.1 ЗУТ.
По
отношение предвижданията на ПУП-ПРЗ от 2006г за имота на ищцата
Предвижданията на ПУП-ПРЗ/2006г
за ищцовия имот представляващ ПИ-72 199
с площ 486м2 по
КВС и респективно по комбинирания план са видни в графичните извадки /л.68, 82-І/
от същия устройствен план, от таблицата по чл.16 /л.65, 83, 84-І/
към този план и от комбинирана
скица № 4 към настоящата експертиза, а именно: предвиден е парцел IV-72 169 с площ 444 кв.м. в
кв.21; отнетата площ от имота е 42кв.м., представляващо 8,64%; установеното
предназначение на парцела е за „вилно строителство“ /тъй като е различно от
това за инфраструктура, за общ обслужване и озеленяване/, плътността на
застрояването е до 25%; интензивността на застрояването е до 0,90; височината
на застрояването е до 10м, а ограничителните застроителни линии са: на Зм от
прилежащите улици откъм запад и изток; на Зм от предвидения паркинг откъм юг, и
на 4м от вътрешната регулационна линия откъм север.
Относно
предвижданията на ПУП-ПРЗ от 2006г за спорния имот
Съобразно коментирания ПУП-ПРЗ/2006г
спорният имот ПИ-10135.5511.119
/в лилав цвят/ с площ 210кв.м. по КККР на гр.Варна,
район Аспарухово, к.з. "Прибой" - попада изцяло в предвидени по регулация „улици и паркинг" в
участъка между осови точки 136-137-234-233.
По думите на в.лице ПУП-ПРЗ/2006г
за к.з.“Прибой“ е приет с цел изменение на действалия до този момент ЗРП/1988г
за същата територия, като е изработен при спазване условията на чл.16 ал.1 ЗУТ
в хипотезата на неприложена за територията първа регулация по предходния
устройствен план - ЗРП/1988г
Това становище е поддържал и при изслушването му
в с.з.
Към момента на одобряване
на ПУП-ПРЗ/2006г за територията на к.з."Прибой", вкл. и за процесния
имот, не е имало действаща КККР; такава е била одобрена 2 години по-късно.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, сочени от ищцата
- Георги Георгиев /баща на ищцата/ и Николай Николов /лицето, с което ищцата живее
на семейни начала/, както и един свидетел, сочен от отв.страна – Николина
Маркова.
Според изложеното от свид.Георгиев
и свид.Николов ищцата е придобила своя имот в периода 2001-2003г, който бил
около 700-800 кв.м., към който момент представлявал тревясала поляна. Веднага бил
ограден с телена ограда, а сега оградата на места била бетонова, на места от ковано
желязо, а някъде - само мрежа. Свид.Николов и ищцата живеели постоянно в имота,
а свид.Георгиев също ходел често там – понякога всеки ден, друг път – през ден.
В имота засадили дръвчета, краставици, домати, лук. От момента на придобиването
му оградите не били местени, нито някой имал претенции към него.
Според изложеното от свид.Маркова
процесният имот бил част от наследствените земи на семейството й, които били
реституирани. Частта, която заградила ищцата, била предназначена за паркинг на
„Черно море“, както и за другите парцели и за обществен паркинг. От 2004г имотът
бил празен и там спирали колите си, а Д.Г. го оградила едва преди 3-4 години.
СЪДЪТ, въз основа на горната
фактическа установеност, достига до следните правни изводи
При предявен установителен
иск /било то положителен или отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
има задължението да следи служебно.
Разликата между двата
установителни иска е, че при уважаването на положителния иск /ПУИ/, силата на
пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, като
същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния
установителен иск /ОУИ/ само се отрича претендираното от ответника право /в т.см. Решение № 90/5.05.2011г по гр.д.№ 846/2010 на
ВКС-II ГО/.
Съобразно задължителните
указания, дадени в т.1 от ТР № 8/27.11.2013г на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
Настоящият иск е предявен като отрицателен установителен за
собственост, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
За да обоснове интереса
си от търсената защита, ищцата се позовава на изтекло в нейна полза давностно
владение за периода от 2002г до завеждането на исковата молба–м.12.2017г. Затова
се поставя въпросът
доколко ищцата има защитимо право, спрямо което да е адекватна търсената защита
чрез ОУИ.
Не се установява по
категоричен начин владението върху процесния имот да е било осъществявано непрекъснато
през целия процесен период 2002 - 2017.
Данните по делото /писмените
доказателства, описани по-горе, както и заключението на в.лице по СТЕ/ сочат на
това, че процесният имот 10135.5511.119
с площ от 210кв.м. към 2000г е съставлявал най-южната триъгълна част от
имота, описан в КНА от 2000г на НК“БДЖ“-място с площ от 2566кв.м., представляващо имот пл.№ 44 извън регулация, в
гр.*** кв.„Галата“ м-ст„Фичоза“ в з.о.„Прибой“. По-късно, при проведения въвод на
реституираните собственици въз основа на решението на ПК-Врана от 2002г върху
част от земята, съответстваща на описаната в КНА на НК“БДЖ“, спорният имот е
попадал извън обсега на въведените във владение земи, което е видно и на
скица № 2 –приложение към СТЕ /л.143-І/.
Според показанията на сочените от ищцата свидетели
Георгиев и Николов /които са в близка родствена връзка с нея – неин баща и
мъжът, с когото живее на съпружески начала/ процесният имот с идентиф….119 бил заграден заедно с имота на
ищцата с идентиф….118 и се владеел
от нея като един цял имот, като от тогава до настоящия момент оградите не били
местени, трети лица не били заявявали претенции спрямо него. Съгласно
показанията на свид.Маркова, сочена от ответната страна, ищцата била заградила
имота едва преди 3-4 години.
Към момента на изготвения и
влязъл в сила ПУП - ПРЗ от 2006, както и към момента на изготвената и влязла в
сила заповед за одобряване на КК и КР от 2008, процесният имот с идентификатор 10135.5511.119 е бил собственост на Община *** поради настъпилото
непосредствено отчуждително
действие на ПУП-ПРЗ за територията на
к.з.“Прибой“. Планът, очевидно, не е бил издаден в хипотезата на липсваща
регулация при наличието на предходен ПРЗ от 1988г, а в хипотезата на неприложена
първа регулация по предходен устройствен план, визирана също в нормата на чл.16
ал.1 ЗУТ, в каквато насока е и становището на вещото лице. Съгласно чл.16 ал.6 ЗУТ ПУП-ПРЗ има непосредствено отчуждително действие, считано от датата на
влизането му в сила. Предвижданията по
плана за процесния имот...119, видно
от заключението на СТЕ, са за „улици и паркинг“. Следователно, станал е общинска
собственост, считано от влизане в сила на плана – 16.07.2009г – датата, на
която е влязло в сила съдебното решение по адм.д. № 2588/2006г на ВОС
/л.73-І/, с което е отхвърлена жалбата
на Д.Г. против решението, с което е приет и одобрен ПУП-ПРЗ от 2006г. Планът като индивидуален
административен акт е влязъл в сила и се е стабилизирал спрямо настоящата ищца
по отношение на обжалваните му части, вкл. и процесния имот. Административният
съд има задължението да обсъди всички предпоставки за законосъобразността на
ИАА, включително и това дали е нищожен АА. Същото е влязло в сила спрямо
настоящите страни, идентични с тези по адм.дело. Затова и въпросът за вида на
плана и неговото действие е недопустимо да бъде обсъждан инцидентно от настоящия съд, след като
касае преценка на неговата законосъобразност, за което е формирана СПН.
В подкрепа на горните
разсъждения са и действията, предприети
от ищцата, изразяващи се в подаване на заявление до Община Варна през м.07.2015г
за издаване на заповед по чл.16 ЗУТ само за собствения й ПИ 10135.5511.12 по КК, съседен на процесния, за
който й е била издадената такава заповед за ПИ № 72 129 с площ от 422кв.м.,
отреден за УПИ I-72 129, идентичен с имот по КК с
идентиф. 10135.5511.12, в кв.23 по плана на КЗ „Прибой“, като е отбелязано, че
при определянето на новообразувания УПИ 65кв.м. от площта му остават публична
общинска собственост. Горното се възприема от съда като индиция за признанието
от страна на ищцата ПУП-ПРЗ като такъв по чл.16 ал.1 ЗУТ.
Изложеното дотук налага извода, че за периода от
2002 до 2009г не е изтекла необходимата 10-годишна давност, а след влизане в
сила на ПУП-ПРЗ през 2009г имотът е бил отчужден с предназначение за улица и паркинг,
което мероприятие е с обществено
значение и затова се явява публична общинска собственост по смисъла на чл.3
ал.2 т.3 от ЗОС, след изменението на закона от 2004г /а преди това –
съгласно чл.2 ал.1 т.5 вр.чл.3 ал.2 т.2 ЗОС/. За това право не се налага
изготвянето на нарочен АОС. Дори такъв да е бил съставен, същият би имал само
констативен характер. Съгласно чл.86
ЗС, както и чл.7 ЗОС, още с редакцията от 1999г, е въведена императивната
разпоредба за забрана за придобиване по давност на имоти-публична общинска
собственост и затова по отношение на тях давност не тече. С акта за общинска собственост от
22.12.2017г само е констатирана вече възникналата собственост на Община Варна спрямо
имота.
Дори и да се приеме, че
имотът представлява частна общинска собственост тъй като мероприятието улица и
паркинг не било реализирано, то отново собствеността не би могла да бъде придобита
от ищцата поради липсата на изтекъл в нейна полза 10-годишен давностен срок. Това
е така, защото с ДВ бр.46/2006г е приет § 1 от ЗД на
ЗС, въвеждащ мораториум върху имотите – частна държавна или общинска
собственост, т.е. по отношение на същите спира да тече давност, считано от
2006, като съобразно последното изменение с ДВ бр. 7/2018 /в сила от 31.12.2017г/ срокът е
продължен до 31 декември 2022г. При това
положение от 2002г до 31.05.2006г не
са изтекли изискуемите 10 години за недобросъвестно владение, необходими по
смисъла на чл.79 ал.1 ЗС.
След 31.05.2006г давността е спряна и не е текла и към момента на предявяване
на исковата молба.
При това положение следва, че ищцата не установява наличието на защитимо право. Изложеното от
свидетелите на ищцата съдът намира за необективно, пристрастно и изолирано,
неподкрепено от другите събрани по делото доказателства и затова същите не са
достатъчни да обосноват твърдяното от нея оригинерно придобивно основание. Това
мотивира съда да приеме, че процесният
имот е собственост на Община ***. Ето защо предявеният иск се явява недоказан
по основание и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора
и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната
страна направените по делото разноски в размер на 300лв за юриск.възнаграждение
и 375лв за възнаграждение за вещо лице.
Тъй като ищцата не е
заплатила в указания й едноседмичен срок сумата от 75лв за възнаграждението за
вещо лице, тя е останала задължена за разноски и на осн.чл.77 ГПК такива следва
да бъдат присъдени в полза на съда.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна сторените за настоящата
инстанция разноски в размер на 300лв –юриск.възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XXVIс-в № 5305/ 20.12.2018г
по гр.д. № 476/2018г, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от Д.Г. *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик
на имот с идентификатор 10135.5511.119
по КК и КР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008г на
изп.директор на АГКК, с административен адрес гр.Варна р-н Аспарухово к.з“Прибой“,
с площ от 210кв.м., при граници: имоти 10135.5511.11, 10135.5511.118,
10135.5511.18, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и в частта му, с
която Д.Г.Г. *** сумата от 675лв, представляваща направени по
делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, както и да заплати по сметка на ВРС
сумата от 75лв, представляваща
дължимо възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на ОБЩИНА **** сумата от 300лв
/триста лева/, представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, на
осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: