№ 305
гр. Ямбол, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500383 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "Първа инвестиционна банка" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район
Младост, бул." Цариградско шосе" № 111 П, представлявано от Н.Х.Б. -
Главен изпълнителен директор и С.А.,П. - Изпълнителен директор, подадена
чрез пълномощника юрк. Е. В. Р. против Решение №394/25.07.2022 г.,
постановено по гр. дело №754/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд: ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков" №37, със
съдебен адрес в гр.***, чрез юрисконсулт Е. Р. против В. Й. Ж., ЕГН
********** от с.****, със съдебен адрес в гр.*** кант. №***, чрез адв. Д. К.-
ЯАК, установителен иск по чл.422 ГПК за приемане на установено, че в полза
на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за
издаването на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 72PKO-A-00632/
17.10.2007 г. и ОУ на „ПИБ" АД за издаване и ползване на револвиращи
международни карти с чип Mastercard и Visa, за следните суми: сумата от
1500,00 лв. главница, сумата от 3387,25 лв.-договорна лихва, дължима на
основание т.7 от договора за кредитен лимит (овърдрафт) за периода
1
19.04.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата от 7190,65 лв. - наказателна лихва,
дължима на основание т.8 от договора за кредитен лимит (овърдрафт) за
периода от 19.04.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата от 48,15 лв.- договорна
лихва за периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., сумата от 379,78 лв.- договорна
лихва, дължима на основание т.7 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт)
за периода 14.05.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 66,00 лв.- непогасени
разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, рег. № 878, ведно със законната
лихва върху главницата от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, което вземане е предмет на Заповед №680/28.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.дело №1987/2021 г. по описа на ЯРС.; ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков" № 37, със съдебен адрес в гр.
**** чрез юрисконсулт Е. Р. да заплати на В. Й. Ж., ЕГН ********** от
с.****, със съдебен адрес в ****, кант. №***, чрез адв. Д. К.- ЯАК,
направените по делото разноски в размер на 1000,00 лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува с твърдения за
неправилност, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.
Направено е възражение, че съдът неправилно приема, че считано от
последното плащане по овърдрафта, което приема за признание на дълга
27.08.10 г. срокът на договора за овърдрафт се е подновил за нови две години
до 27.08.2012 г., която дата е счел за срок за погасяване на договора и
съответно е стигнал до извода, че е налице настъпила погасителна давност на
вземането на банката, като не съобразява мотивите на решението си с
реалната фактическа обстановка и игнорира изложените от банката-ищец
факти и обстоятелства, опровергаващи тази теза, с аргумента, че срокът на
действие на договора за кредит се подновява автоматично, при условията и
по реда, предвидени в Общите условия. Твърди, че е неправилен изводът на
съда, че овърдрафтът се е превърнал автоматично в предсрочно изискуем.
Наведено е и оплакване за необоснована прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение предвид степента на сложност на делото. Въз
основа на изложените в жалбата съображение моли ЯОС да отмени
атакуваното решение изцяло и да постанови ново решение, с което да уважи
изцяло предявения иск, като признае за установено съществуването на
задължението на В. Й. Ж. към „Първа инвестиционна банка"-АД, по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ******г. и
представляващите неразделна част от него Общи условия на "Първа
инвестиционна банка"-АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, на основание
2
извлечение от счетоводните книги (регистри) на „Първа инвестиционна
банка"-АД в размерите, съгласно издадената Заповед №680/28.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и Изпълнителен лист №323/28.01.2021 г., издадени по ч.гр.дело №1987/2021 г.
по описа на Районен съд - гр. Ямбол. Заявена е и претенция за присъждане на
направените разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият В. Й. Ж., чрез пълномощника адв.
Д. К. от ЯАК е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за
неоснователност на въззивната жалба. Посочил е, че обжалваното решение е
съобразено с материалния закон, съдебната практика на съдилищата и със
задължителната съдебна практика на ВКС. Въззиваемият твърди, че част от
исковата претенция, тази за наказателна лихва, е недължима и на друго
основание, а именно като уговорена в неравноправна съгласно изискванията
на ЗЗП клауза, противоречаща на добрите нрави и излага съображения в тази
насока. Счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
съобразени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и не следва да бъдат намалявани. Моли ЯОС да отхвърли
като неоснователна въззивната жалба с присъждане на направените от
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
В о.с.з. въззивника "Първа инвестиционна банка" АД не се
представлява. От пълномощника юрисконсулт Р. е постъпила молба, вх.
№5250/10.11.2022 г., в която е заявено, че поддържа жалбата изцяло.
Поддържа и искането за присъждане на разноски, като представя списък по
чл.80 ГПК. Подробни доводи са изложени в писмена защита.
В о.с.з. въззиваемия В. Й. Ж. не се явява, но чрез пълномощника адв.
Д. К. от ЯАК поддържа становището, заявено в писмения отговор и моли за
потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа и искането за присъждане
на разноски за въззивната инстанция, като представя списък по чл.80 ГПК.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания
съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на "Първа инвестиционна
банка" АД, гр.София е образувано ч.гр.д.№1987/2021 год. на ЯРС, по което
съдът е издал Заповед №680/28.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В. Й. Ж. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 1500,00
лв. главница; сумата от 3387, 25 лв.-договорна лихва, дължима на основание
т.7 от Договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода 19.04.2009 г. до
3
12.03.2020 г.; сумата от 7190,65 лв. – наказателна лихва, дължима на
основание т.8 от Договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода от
19.04.2009 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 48,15 лв.- договорна лихва за периода
13.03.2020 г.- 13.05.2020 г.; сумата от 379,78 лв.- договорна лихва, дължима
на основание т.7 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода
14.05.2020 г. до 21.06.2021 г.; сумата от 66,00 лв.- непогасени разноски за
връчване на покани чрез ЧСИ, рег. № 878, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
съдебно-деловодните разноски: 251,45 лв. - ДТ и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като в законоустановения срок длъжникът е депозирал
възражение против заповедта за изпълнение, в едномесечния срок от
уведомяването заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
По делото не е спорно, че страните на 17.10.2007 г. са сключили
договор №72PKO-A-0632 за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка,
въз основа на който банката предоставила на ответника банков кредит
овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1500 лв., усвояван с
използване на картите, издадени към разплащателната сметка и погасяван
според разпоредбите в ОУ. В чл.3 от Договора е предвидено, че срока му е до
17.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда
на ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MASTERCARD и VIZA, а съгласно чл.11 с
подписването на договора картодържателят е декларирал, че са му били
предоставени и е бил запознат с цитираните по-горе общи условия. В чл.7 и 8
от договора са уредени дължимите договорни и наказателна лихви при
просрочване на гратисния период за връщане на ползвания овърдрафт.
Представени са и ОУ на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VIZA, в
които е записано, че са приети с Решение на УС на ПИБ АД от 17.04.2007 г. и
са изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007г. Съгласно т.1, б."з" от тях
„падеж" е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията
си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска, като за
дата на падеж се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден -
първият следващ работен ден. В т.25 от ОУ е уредено право на банката да
деактивира предоставената карта, в случай на непогасяване от
картодържателя на изискуеми задължения, да обяви всички задължения за
предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договора. В т.28, б."а" от
общите условия също е предвидено право за банката да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, ако титулярът не извърши което
и да е плащане по договора и общите условия повече от 5 работни дни след
4
датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Съгласно чл.27 б."в"
банката има право да обяви ползваният овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем незабавно в случай, че договорът бъде прекратен, независимо от
основанието за това-считано от датата на прекратяването му.
С изпратена от банката чрез ЧСИ с рег.№878 на КЧСИ до В. Й. Ж.
покана, получена от последния на 10.03.2021 г., го уведомяват, че поради
неизпълнение на задълженията му по договора за овърдрафт към 28.06.2020 г.
задълженията му към банката, произтичащи от договора за овърдрафт са в
общ размер на 12 420,42 лв., включващи главница в размер на 1500,00 лв. и
непогасени лихви в размер на 10 920,42 лв., от които просрочени задължения
в размер на 10 920,42 лв. - непогасена наказателна лихва за забава. Също така
му напомнят, че освен с договорения лихвен процент, просрочената сума по
главницата се олихвява и с наказателна надбавка. С писмото го уведомяват,
че кредита му е приет за управление в дирекция „Проблемни кредити“ на
ПИБ АД и в 7-дн. срок от получаването го канят да погаси цялото просрочено
задължение в общ размер на 10 920,42 лв., ведно с допълнително начислените
до датата на погасяването просрочени лихви. В случай, че просрочените суми
не бъдат погасени в указания срок, банката ще да упражни правото си да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
събиране на цялото вземане по съдебен ред. От сметка №**** г. и фактура от
с. дата се установява, че ПИБ АД са заплатили сумата от 66,00 лв. по сметка
на ЧСИ за връчването на поканата и извършване на всякакви справки за
длъжника и неговото имущество.
От заключението на назначената, изслушана и неоспорена от страните
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния
договор са издадени 2 бр. кредитни карти (пластики) - през 2007 г. при
сключването на договора и през 2009 г. при изтичане срока на валидност и
подновяването на картата, като същите са получени от ответника. Срока на
валидност на кредитните карти бил 2 години и бил посочен на самата
пластика. ОУ, действали през процесния период, били приети с решение на
УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решение от
24.07.2007 г. и били идентични по съдържание с ОУ, приложени по делото.
Вещото лице сочи, че от разрешения кредитен лимит в размер на 1500,00 лв.,
за периода 19.10.2007 г. - 17.04.2009 г. са изтеглени суми в брой на АТМ,
посредством кредитната карта, в размер на общо 2 240,00 лв. От движението
по разплащателната сметка се установява, че по договор № 72PKO-A-
0632/17.10.2007 г. са извършени погасителни вноски в размер на 1471,48 лв. с
които били погасени следните задължения: изтеглени суми в брой на АТМ в
размер на 746,00 лв., лихви в размер на 595,58 лв. и такси в размер на 129,90
лв. Според изчисленията на експертизата, към датата на подаване на
5
заявлението по чл.417 ГПК - 25.06.2021 г., размерът на дължимите суми по
договор № 72PKO-A-0632/17.10.2007 г. е в общ размер на 12 494,31 лв., от
които главница в размер на 1500,00 лв. (в т.ч. изтеглени и непогасени суми в
размер на 1 494,00 лв., непогасен остатък в размер на 6,00 лв.), договорна
лихва по чл.7 за периода 22.12.2009 г.- 21.06.2021 г. в размер на 6908,30 лв.,
наказателна лихва по чл.8 за периода 07.01.2010 г.- 20.07.2015 г. в размер на
4019,17 лв., непогасени разноски за връчване на покана чрез ЧСИ рег. № 878
в размер на 66,00 лв. и законна лихва за периода 22.06.2021 г.- 23.06.2021 г. в
размер на 0,84 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че
последното е валидно и допустимо. Преценена по същество въззивната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение е правилно.
С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е претендирал да се
приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи
сумите, подробно описани в исковата молба, за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1987/2021 г. по описа на ЯРС.
Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да
се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Иска е допустим, т.к. в
законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта
за изпълнение, а в едномесечния срок от уведомяването, заявителят е
предявил настоящия иск.
Разгледан по същество искът е неоснователен. Такъв извод правилно е
приел и първостепенния съд. Установената от ЯРС фактическа обстановка не
е спорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха
доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни
правни изводи.
Правилно първостепенния съд е приел, че за успешното провеждане на
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума, като в разглеждания случай е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането,
основано на процесния договор за кредит/овърдрафт с оглед основното
възражение на ответника за недължимост на сумите - поради погасяването им
6
по давност.
В случая ищецът, сега въззивник не е провел такова доказване, поради
което правилно предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Правилен е
извода на ЯРС за основателност на заявеното от ответника възражение за
недължимост на претендираните от ищеца суми, поради погасяването им по
давност.
Този извод е в съответствие и с практиката на ВКС - В решение
№38/26.03.2019 г. по т.д. №1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС е прието за
приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит
общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на
Тълкувателно решение №3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и
целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя
служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото
развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на
всички. В решение №45/17.06.2020г. по т.д.№237/2018г. на ІI т.о. на ВКС въз
основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС
относно целите на института на погасителната давност и предвид
обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на
кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият
може да търси изпълнение е прието, че на основание чл.114 ЗЗД началният
момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на
вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на
давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение.
Въз основа на описаните доводи е изведен извод, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска.
Според заключението на ССчЕ по процесния договор са издадени 2 бр.
кредитни карти (пластики) - през 2007 г. при сключването на договора и през
2009 г. при изтичане срока на валидност и подновяването на картата, които са
получени от ответника, като срока на валидност на кредитните карти бил 2
години и бил посочен на самата пластика. От разрешения кредитен лимит в
размер на 1500,00 лв., за периода 19.10.2007 г. - 17.04.2009 г. били изтеглени
суми в брой на АТМ, посредством кредитната карта, в размер на общо 2
240,00 лв., като последното теглене е на 17.04.2009 г. От движението по
7
разплащателната сметка се установява, че в периода 19.10.2007 г. - 23.08.2010
г. са били извършени погасителни вноски в общ размер на 1471,48 лв., с
които били погасени следните задължения: изтеглени суми в брой на АТМ в
размер на 746,00 лв., лихви в размер на 595,58 лв. и такси в размер на 129,90
лв., като последното погасяване е на 23.08.2010 г.
Видно от представеното по ч.г.д.№1987/2021 г. на ЯРС Извлечение от
счетоводните книги на банката, в същото е посочено, че кредитът е в
просрочие от 19.04.2009 г. - общо 4405 дни към 23.06.2021 г., а последното
плащане по него е на 27.08.2010 г.
При изложените факти са налице предпоставки ползваният овърдрафт
да се превърне в предсрочно изискуем още през 2009 г., съгласно общите
условия на банката, която е следвало веднага да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, а не да прави това 11 години по-късно -
на 10.03.2021 г., поради което банката не следва да черпи ползи от
неправомерното си поведение и да претендира лихви за периоди, през които
самата тя е в забава. Освен това по делото липсват каквито и да било
доказателства, а и твърдения, след последната карта от 2009 г. на ответника
да е била издавана нова в изпълнение на сключения договор, а още по малко -
да е отказвал получаването на такава. При изложеното до тук настоящия съд
изцяло сподели извода на ЯРС за неоснователност на предявения иск по
чл.422 ГПК, поради погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Ето защо атакуваното решение, като правилно и нестрадащо от
пороците, визирани във въззивната жалба, следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се
присъдят сторените за въззивната инстанция разноски. Въззивния съд
присъжда на въззиваемия Ж. разноски в размер на 1000 лв. – заплатено
адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и
на доказателства за сторени разноски в посочения размер.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адв.възнаграждение се прие за неоснователно. Съгласно чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр.88 от 4 Ноември 2022г.)
минималния размер на адв. възнаграждение съобразно цената на предявените
искове е в размер на 1531,54 лв. Заплатеното от въззиваемия възнаграждение
от 1000 лв. е под посочения минимум и не може да бъде намалявано от съда
по реда на чл.78, ал.5 ГПК
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №394/25.07.2022 г., постановено по гр.д.
№754/2022 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, да
заплати на В. Й. Ж., ЕГН ********** направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9