№ 61
гр. Севлиево, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200075 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят ЕТ „*** ***“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Севлиево, ул. „***“ № 26, представляван от собственика *****Т.С.Г., е обжалвал
наказателно постановление № ТКО-1 от 07.01.2022 година на Директора на Областно
пътно управление - Габрово, с което за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„б“ от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл. 56, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 54, ал.
1, предложение второ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление
следва да се отмени, тъй като в хода на административното производство са допуснати
редица процесуални нарушения от категорията на съществените.
За ответника по жалбата – АПИ - ОПУ - Габрово, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който прави искане за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
17.01.2022 година. Жалбата е изпратена по пощата на 26.01.2022 година, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установено следното:
На 11.08.2021 година в 08:45 часа свидетелите Р.Д., Ц.Х. и Ж.Н. – служители в
1
ОПУ – Габрово, посетили крайпътен търговски обект „Заведение за хранене“,
собственост на търговеца – жалбоподател, находящ се на път II-44 „Севлиево –
Габрово“ при км. 6+822 стар км. /63810 нов км./ в дясно. При посещението в обекта и
след консумация на храни и напитки в същия, проверяващите констатирали, че обектът
функционира, извършвайки търговска дейност, изразяваща се в продажба на
приготвени и пакетирани храни, топли и студени алкохолни и безалкохолни напитки.
За достъп до търговския крайпътен обект /ТКО/ се използвала нерегламентирана пътна
връзка, която била единственият вход за обекта и която започвала от обхвата на пътя и
преминавала в обслужващата зона. В хода на проверката било установено, че ТКО се
експлоатира, като извършва търговска дейност, без да има издадено разрешение за
специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговския крайпътен обект и пътна
връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, тъй като от Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез ОПУ – Габрово не било издавано разрешение за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на ТКО „Заведение за хранене“ и пътна
връзка към него на собственика на обекта ЕТ „******“, представляван от собственика
*****Т.С.Г.. За констатираното нарушение бил издаден Констативен протокол № 11 от
11.08.2021 година.
След констатиране на тези обстоятелства, без по време на проверката да е
присъствал жалбоподателя или негов упълномощен представител, в деловодството на
Община Севлиево било изпратено Писмо с изх. № 08-00-103 от 31.08.2021 година за
връчване на покана за съставяне на АУАН против търговеца – жалбоподател. За
връчване на поканата по седалището на търговеца били изпратени двама служители от
„Общински инспекторат“ при Община Севлиево, които посетили адреса на
седалището, където не намерили ***. В последствие последният се явил в стая 118 в
сградата на Община Севлиево, но след като прочел същата, отказал да я приеме.
Отказът му бил удостоверен с подписите на двамата инспектори.
На 15.10.2021 година свидетелят Р.Д., в присъствието на свидетелките Ц.Х. и
Ж.Н., съставил против търговеца – жалбоподател акт за установяване на
административно нарушение № ТКО-1/15.10.2021 година в отсъствие на
жалбоподателя, в който описал горепосочените обстоятелства. В акта свидетелят
отразил и разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата, съгласно която
специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на
администрацията, управляваща пътя, както и разпоредбата на ал. 2 на същия член,
която предвижда, че физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното
ползване на пътищата, като условията, при които се осъществява експлоатацията на
крайпътните търговски обекти се регламентират в разрешение, издадено по реда на чл.
26 от ЗП. В акта е посочено още, че по смисъла на §1, т. 8 от ЗП „Специално ползване
на пътищата“ е използването на пътища ….. за осъществяване на други дейности в
обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски
2
крайпътни обекти и на пътни връзки към тях.
Съобразявайки тези правни норми и констатираното обстоятелство, че
търговският крайпътен обект се експлоатирал, извършвайки търговска дейност, без да
има разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на ТКО и пътна
връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, актосъставителят е приел, че
тези действия представляват нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, предвид това,
че този текст предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата, като
експлоатация на ТКО без разрешение, се забранява в обхвата на пътя и обслужващите
зони изграждането и експлоатацията на търговски крайпътни обекти и пътни връзки
към тях.
В акта е посочено, че нарушението не е маловажно, тъй като ТКО се
експлоатира без издадено разрешение за специално ползване, чрез изграждане на
крайпътен обект и пътна връзка към него, тъй като няма съгласуван
технически/работен проект за организация на движението, а липсата на съгласуван
проект за организация на движението е предпоставка за реализиране на пътно –
транспортни произшествия в участъка.
АУАН е връчен на жалбоподателя на 08.12.2021 година. При връчването му
същият е направил възражение срещу него, като е записал, че не е съгласен с нито
един аргумент, посочен в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.01.2022 година Директорът на
ОПУ - Габрово съставил обжалваното наказателно постановление № ТКО-1 от
07.01.2022 година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта
фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно
постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 26,
ал. 2,т. 2, б. «б» от ЗП и на основание чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, във връзка с чл. 54, ал. 1,
предложение второ от ЗП, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
В хода на производството съдът изслуша актосъставителя и свидетелите по
акта, които обясниха, че са посетили ТКО за да закусват и че след издаване на касов
бон за консумираните от тях напитки и храни, същите съставили Констативен
протокол № 11/11.08.2021 година, в който описали факта, че търговският обект
функционира и че за влизане в него се преминава по нерегламентирана пътна връзка –
негов единствен вход, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата
зона. Освен това в КП бил отразено обстоятелството, за което проверяващите имали
предварително знание, че на ЕТ, собственик на обекта, няма издадено разрешение за
специално ползване на пътищата чрез изграждане и чрез експлоатация на ТКО и пътна
връзка към него от ОПУ – Габрово, съгласно Наредбата за специално ползване на
3
пътищата, както и че не били заплащани такси за експлоатация на ТКО и пътна връзка
към него, съгласно Наредбата за специално ползване на републиканските пътища ичли
части от тях и Трифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на РПМ.
По делото са приложени и редица пимени доказателства – заповеди,
констативни актове, решение на ГОС и други, удостоверяващи обстоятелството, че
през 2017 година жалбоподателят е изготвил Искане за разглеждане и съгласуване на
технически/работен проект за издаване на разрешение за СПП чрез изграждане на
крайпътен обект и пътна връзка към него, както и Искане за издаване на разрешение за
СПП чрез експлоатация на ТКО и пътна връзка към него, но след издаденото
становище от Директора на ОПУ – Габрово и дадените препоръки във връзка с
исканията, процедурата не е била финализирана от търговеца – жалбоподател и
съответно следва да се приеме, че същият не разполага с разрешение за специалнон
ползване на пътя чрез експлоатацията на търговския крайпътен обект и пътна връзка
към него в обхвата на пътя и обслужващата зона.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи: актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица.
В хода на съставянето им са допуснати обаче редица нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
На първо място, при описване на фактическата обстановка и актосъставителят,
и административнонаказващият орган са допуснали неяснота относно мястото на
извършване на нарушението, която ограничава правото на защита на нарушителя.
Първоначално същите са посочили, че търговският крайпътен обект –
заведение за хранене се намира в обхвата на пътя - път II-44 „Севлиево – Габрово“ при
км. 6+822 стар км. /6+810 нов км./ дясно. След това обаче са посочили, че за достъп до
ТКО се използва пътна връзка, която е единствения вход за обекта, и започва от
обхвата на пътя и преминава в обслужващата зона.
Това вътрешно противоречие е съществено, тъй като касае мястото на
извършване на нарушението - само в обхвата на пътя или в обхвата на пътя и
обслужващата зона. Такова противоречие и непълнота на обвинението са недопустими,
тъй като става въпрос за съставомерни елементи от фактическия състав на
нарушението и те следва да бъдат описани ясно и недвусмислено както в АУАН, така и
в НП.
На второ място липсват техническите характеристики на двете понятия според
легалната им дефиниция в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата - за обхват на пътя и в чл.
7, ал. 2 от Закона за пътищата - за обслужващата зона. Съобразно §. 1, т. 6 от ДР на ЗП
"обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се
4
въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от
лицата с предоставено право на ползване. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата
зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при
другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на
пътя от края на неговия обхват. Видно от горната разпоредба, определянето на
обслужващата зона става посредством хоризонтално измерване, перпендикулярно на
оста на пътя. Такова измерване в случая не е извършено. Обхватът на пътя и
обслужващата зона като съставомерни елементи от обективна страна на вмененото
нарушение следва да бъдат описани с конкретни параметри, които се установяват на
база направени измервания. В приложената административнонаказателна преписка не
се съдържат протоколи за извършени измервания и от показанията на свидетелите се
установява, че такива изобщо не са правени. В тази връзка следва да се посочи, че
както в наказателното производство, така и в административно-наказателното
производство обвинението в извършване на административно нарушение не може да
почива на предположения, а следва да бъде установено с всички негови обективни
признаци, с надлежни доказателства. В случая липсата на конкретизация на
местонахождението на обекта е довело до издаване на наказателното постановление
при липса на установени всички признаци на нарушението.
На практика в АУАН и НП се съдържа само извод за съставомерния елемент,
наличието на който няма как да бъде подложено на съдебна проверка поради липса на
надлежно описание.
В настоящия случай санкцията на търговеца е наложена за това, че експлоатира
процесния имот /извършва търговска дейност/ без разрешение за специално ползване
на пътя чрез експлоатация на ТКО и пътна връзка към него в обхвата на пътя и
обслужващата зона. Т.е. за да е осъществено това деяние е необходимо търговецът да
експлоатира имота или по – точно казано да извършва търговска дейност в него. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че търговска дейност в
обекта развива „Роси Андреева 19“ ЕООД, а не търговеца - жалбоподател. Това е
видно от издадения в деня на проверката фискален бон, както и от Констативен
протокол № 9 от 21.05.2021 година, издаден при предходна проверка в обекта, където
са били представени Договор за наем на обекта, сключен между търговеца –
жалбоподател и „Роси Андреева 19“ ЕООД от 10.01.2020 година за срок от две години;
Удостоверение за категория на обекта /една звезда/, издадено от Община Севлиево за
обект „Снек бар – Чакала“ на собственика ЕТ „******“ и Фактура за платена такса по
тарифа на БАБХ за регистрация на обект „Снек бар – Чакала“ от „Роси Андреева 19“
ЕООД.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата,
разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него се издава по искане на заинтересуваното
5
лице след приключване на производството по чл. 8, ал. 4 и при изпълнени условия в
разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен
обект и пътни връзки към него. Доколкото в разпоредбата се сочи, че то се издава на
заинтересувано лице, съдът намира, че лицето, стопанисващо търговския крайпътен
обект е този, който следва да се снабди с въпросното разрешение. В този смисъл
неправилно според съда ОПУ - Габрово е санкционилрало търговеца - жалбоподател за
това, че експлоатира търговския обект без необходимото разрешение. Наемател на
обекта по силата на договора за наем на обекта е „Роси Андреева 19“ ЕООД и това
дружество е експлоатирало обекта към датата на проверката, а не наказания търговец.
При това положение следва да се приеме, че не жалбоподателя, а наемателял на обекта
е адресат на задължението за снабдяване с разрешение за специално ползване на пътя
чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него и
следователно стопанисвайки крайпътния търговски обект, без за му е издадено такова,
е извършило нарушението на чл. 26, ал.2, т.2 буква "б" от ЗП.
На следващо място съдът намира, че наказващият орган неправилно е
приложил санкционната норма, санкционираща процесното нарушение. В случая АНО
е наложил имуществена санкция на търговеца – жалбоподател на основание чл. 54, ал.
1, предложение второ от ЗП, съгласно която разпоредба: „При нарушения по чл. 52 на
юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в
размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв.. В
случая обаче наказващият орган не е обвързал тази законова разпоредба с чл. 53, ал. 1
от ЗП, където изрично е посочено, че с нея се санкционират лицата, извършили
нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП. Наказващият орган е посочил в наказателното
постановление, че е наложил санкцията на чл. 54, ал. 1, предложение второ от ЗП във
връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, но не и с чл. 53, ал. 1 от ЗП, с която се санкционира
процесното нарушение, което съставлява грубо нарушение на процесуалните правила,
което е довело до невъзможност на санкционираното лице да разбере въз основа на кой
текст от закона му се налага санкцията.
Изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на
тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено като такова.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените от него
разноски по делото, поради което АПИ - ОПУ – Габрово следва да заплати на ЕТ „***
***“, представляван от собственика му *****Т.С.Г., направените от него разноски по
делото за адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № ТКО-1 от 07.01.2022 година на
Директора на Областно пътно управление – Габрово, с което на ЕТ „*** ***“, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „***“ № 26, представляван
от собственика *****Т.С.Г., за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от
Закона за пътищата и на основание чл. 56, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1,
предложение второ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. /три хиляди/ лева,
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – ОБЛАСТНО ПЪТНО
УПРАВЛЕНИЕ – ГАБРОВО да заплати на ЕТ „*** ***“, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „***“ № 26, представляван от собственика
*****Т.С.Г., направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар в размер
на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7