ОПРЕДЕЛЕНИЕ №530
гр. Варна, 27.08..2019г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 413/19г., намира следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба на
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ) против определение № 2267/31.07.2019г., постановено по гр. д. № 1258/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което e прекратено производството по делото поради недопустимост
на предявения иск. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.
Развити са аргументи, че цитираното от ВОС Решение № 323/18.01.18г. по гр.д. №
5291/16г. на ВКС, ІV г.о. не съставлява задължителна практика, обвързваща
съдилищата. Описани са фазите на производството по ЗПКОНПИ, както и са
анализирани сроковете за извършване на проверка и производство в досъдебната му
фаза, след което е направен извода, че разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от този закон
визира единствено срок за извършване на проверката, а не и срок, в който следва
да се развие производството по отнемане на незаконно придобито имущество.
Изведени са аргументи за направения извод от нормата на чл. 116, ал. 1 от
закона, както и от това, че производството по закона до налагането на
обезпечителни мерки се развива изцяло без участието на проверяваното лице и по
никакъв начин не могат да бъдат засегнати неговите права и интереси. А етапът
след налагането на обезпечителните мерки е обвързан с предвидения 3-месечен
срок за предявяване на иска пред съда. Развити са съображения и приведени
аргументи вкл. и от съдебната практика на ВКС относно това, че сроковете по действащия,
а и по отменените закони за отнемане на незаконно придобито имущество, са
инструктивни, а не преклузивни. Посочено е, че единственият срок по ЗПКОНПИ,
който по волята на законодателя е пречка за възникването и упражняването на
правото за отнемане на незаконно придобито имущество, е давностният срок по чл.
152, ал. 1. Счита се освен това, че по-късно взетото от Комисията решение за образуване
на производство не може да повлияе неблагоприятно на правната сфера на
проверяваното лице, доколкото не се променя предметния и времеви обхват на
проверката, който е фиксиран още при нейното започване и ограничен от закона.
Това е именно гаранцията за ненакърняване правата на проверяваното лице.
Посочено е, че в настоящия случай Комисията е била уведомена по реда на чл.
108, ал. 1 от ЗПКОНПИ на 14.06.18г., а на 22.06.18г. е бил изготвен протокол за
образуване на проверка срещу ответника. Комисията е взела решение за образуване
на производство и внасяне на искане за обезпечение на бъдещ иск на 17.04.19г.
Същото е допуснато с определение от 19.04.19г. по ч.гр.д. № 730/19г. на ВОС,
като е определен 3-месечен срок за предявяване на иска, считано от датата на
постановяване на определението. На 03.07.19г. /след предварителното връчване на
поканата, ведно с декларацията по чл. 136 от закона и подадената такава от
проверяваното лице/, в рамките на определения в обезпечителното производство
срок, Комисията е взела решение за внасяне на иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Исковата молба е била депозирана в
съда на 04.07.19г. Поради това се счита, че е бил спазен срока по чл. 112 от ЗПКОНПИ и в рамките на 1 година е образувано производство срещу лицето, а освен
това е спазен и срока, определен от съда за внасяне на обезпечения иск за
отнемане на незаконно придобито имущество.
В частната жалба е
посочено още, че второто изложено от съда основание за недопустимост на
производството – за липсата на несъответствие между придобитото имущество и
нетния доход на лицето, което да надвишава 150 000 лв. за проверявания
период, не е налице. Счита се, че за определянето на релевантното
несъответствие е от значение какво имущество е придобило проверяваното лице
през проверявания период. Дали те са налични в края на периода или са
отчуждени, не е от значение за определяне на несъответствието – това ще е от
значение само дали ще се отнема реално имущество или равностойността на
липсващото. Ако паричните средства, които също са имущество, липсват, то се
отнема тяхната равностойност. В частната жалба е изложено, че в исковата и
уточнителната молба Комисията е посочила и поддържала, че придобитото от
ответника имущество през проверявания период е на обща стойност 186 761.59
лв. Нетния доход предвид разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ е
отрицателна величина - в размер на минус 101 763. 28 лв. Поради това
установеното несъответствие е в размер на 288 524.87 лв., което надвишава 150 000
лв.
Претендира се отмяна на
обжалваното определение и връщане делото на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Предвид наличието на
хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
изпращан на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с
правен интерес от обжалване на
прекратителното определение на окръжния съд като неизгодно за нея,
допустима е, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:
Предмет на прекратеното от окръжния съд
производство е предявения от КПКОНПИ срещу М.А.Г. ***, иск за отнемане в полза на
държавата на имущество /движима вещ и парични суми/ на обща стойност 186 219.79 лева., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Според чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ, комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито
имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено
имущество е незаконно придобито. Според ал. 2, обосновано предположение е
налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Значително несъответствие по см. на § 1, т.
3 от ДР на ЗПКОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния
доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Проверката по
чл. 107, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция,
когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал. 1 от
закона. Според чл. 112, ал. 1 и ал. 2, проверката по чл.107, ал. 2 продължава
до една година, като комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка,
аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решението на комисията за
прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за
отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от ЗПКОНПИ).
Спорните по настоящото дело
въпроси са дали срокът на проверката по чл. 107, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 1 и
ал. 2 от действащия ЗПКОНПИ е спазен, дали същият е преклузивен и дали
производството по ЗПКОНПИ като цяло приключва с изтичането на този срок и е
недопустимо да се развие впоследствие и исковото производство пред съда, поради
преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо
проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката
на Комисията по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива
практика на ВКС, като към момента е налице образувано и висящо тълкувателно
дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.
В случая, проверката на КПКОНПИ за
установяване на значително несъответствие в
имуществото на посочения ответник е започнала въз основа на Протокол за започване на проверка № ТД 04 ВА/УВ-8769/22.06.18г., приложен в папка № 1 от
приложенията/ при
хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 10
от ЗПКОНПИ на основание постъпилото на 14.06.18г.
от РП-Провадия уведомление, че срещу М.А.Г. е образувано ДП № 134/16г. по описа
на Осл.О при ВОП за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. С решение № 611/17.04.19г.
Комисията е взела решение да се образува производство по ЗПКОНПИ срещу
ответницата и да се внесе искане във ВОС за допускане на обезпечение на бъдещия
иск на Комисията. С определение от 19.04.19г.
по ч.гр.д. № 730/19г. на ВОС е допуснато обезпечението и е определен 3-месечен
срок за предявяване на бъдещия иск на Комисията срещу ответницата. С решение №
1332/03.07.19г. КОНПИ на осн. чл.
116, ал. 1 от ЗПКОНПИ е решено да се внесе искане в ОС-Варна за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответницата – л. 22-38
от делото на ВОС. Искането е внесено в съда на 04.07.19г.
Предвид установените по делото факти следва да се приеме, че от
момента на образуване на проверката /22.06.18г./ и до вземането на решението от
Комисията за образуване на производството за отнемане на незаконно придобито
имущество срещу ответницата и за внасяне в съда на искане за допускане на
обезпечение на бъдещия иск /17.04.19г./ не е изтекъл предвидения в чл. 112, ал.
1 от ЗПКОНПИ срок за извършване проверката по чл. 107, ал. 2 от същия закон.
Поради това следва да се приеме, че предвидения от закона срок за извършване на
проверката е спазен. Не се налага излагането на съображения относно характера
на срока по чл. 112, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Настоящият
състав на съда не споделя и втория решаващ мотив на съда, за да приеме, че
производството е недопустимо – липсата на изискуемата от закона
предпоставка „наличието на
несъответствие между придобитото имущество и нетния доход, който да надвишава
150 000 лв. за проверявания период“. Налице са в тази връзка твърдения на
Комисията за наличието на такова несъответствие, надвишаващо посочения размер,
което би следвало да бъде проверено в рамките на исковото производство.
Обжалваното определение следва да
бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2267/31.07.2019г., постановено по гр. д. № 1258/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което e прекратено производството по
делото, И ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: