Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
гр. Добрич, 15.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети март
година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно
гражданско дело номер 102 по
описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Х.“ООД
– гр.В., чрез управителя на дружеството, като негов законен представител, срещу
решение №112/15.10.2019г. по гр.д.№37/2019г. на Тервелския
районен съд, с което по предявения от В.Г.А. ***, срещу въззивника
иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е признато за незаконно и е отменено
дисциплинарното уволнение, наложено на В.Г.А. със заповед №305/02.11.2018г.,
издадена от управителя на въззивника, и е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу В.Г.А. иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 1 530 лева,
съставляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
В жалбата се
възразява срещу приетото от първоинстанционния съд,
че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на законоустановения
преклузивен срок по чл.194 ал.1 от КТ, предвид, че
работничката не се явявала на работа още в периода 25.07.2018г. – 31.07.2018г.
и това било известно на работодателя още на последната посочена дата. Въззивникът възразява, че дисциплинарното наказание е
наложено за неявяването на работа на въззиваемата в
периода 09.10. – 16.10.2018г., което първоинстанционният
съд не взел под внимание. Спрямо извършеното на тези дати нарушение,
наказанието било наложено в срока по чл.194 ал.1 от КТ и било законосъобразно.
По тези съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното
решение, за отхвърляне на предявения от другата страна иск за отмяна на
уволнението и за удовлетворяване на иска на въззивника
за обезщетение от дисциплинарно уволнения работник.
Жалбата е
редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен
отговор и в съдебно заседание въззиваемата В.Г.А. ***,
чрез адвоката си, оспорва жалбата. Изложени са доводи за прекратяване в предходен
момент на трудовото правоотношение между страните с едностранно предизвестие от
работника. Издадената при прекратено трудово правоотношение заповед за
уволнение била незаконосъобразна, респ.претенцията на другата страна за
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ била неоснователна.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от „Х.“ООД срещу В.Г.А. иск за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата 1 530 лева. Претенцията
съставлява обезщетение за „Х.“ООД, като работодател, дължимо на осн.чл.221 ал.2 от КТ от дисциплинарно уволнения работник –
В.Г.А. в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срока на предизвестие – три месеца.
В срока за отговор ответницата В.Г.А. е предявила насрещен иск по чл.344
ал.1 т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното й уволнение,
извършено със заповед №305/02.11.2018г. на управителя на „Х.“ООД.
Установено е по делото, че въз основа на трудов договор №264/02.10.2017г.
страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което В.Г.А.
е заемала длъжността „сервитьор“ в ресторант - В. на „Х.“ООД. Трудовото
правоотношение е без определен срок, с шест месечен срок за изпитване в полза
на работодателя и с тримесечен срок за предизвестие за прекратяването му. С
допълнително споразумение от 29.12.2017г. е уговорено трудово възнаграждение в
размер на 510 лева месечно, считано от 01.01.2018г.
Не е спорно, че от 25.07.2018г. В.Г.А. спряла да идва на работа. С писмена
покана работодателят поискал от работника да даде обяснения за причините за неявяването
си на работа в периода 17.08.2018г. – 13.10.2018г., както и в дните 14., 15.,
16. и 17. октомври 2018г. Поканата е изпратена по телепоща,
получена е лично от работника на 22.10.2018г. и обяснения не са дадени. Със
заповед №305/02.11.2018г. на управителя на дружеството – работодател на В.Г.А.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е посочено, че
работникът не се е явявал на работа от 25.07.2018г. до 17.08.2018г., както и в
следващите дни. Наказанието е наложено за това, че работникът не се е явил на
работа в два последователни дни, а именно: на 09 – 10 октомври 2018г., на 11 –
12 октомври 2018г., на 15 – 16 октомври 2018г., както и за това, че е извършил
системни нарушения на трудовата дисциплина, като продължителен период от
30.09.2018г. до 30.10.2018г. не се е явявал на работа.
При тези данни първоинстанционният съд е приел,
че В.Г.А., не се е явила на работа в периода 25.07.2018г. – 31.07.2018г. и това
е било известно на работодателя още на 31.07.2018г. Следователно, според
приетото в обжалваното решение, от 31.07.2018г. е започнал да тече двумесечният
преклузивен срок по чл.194 ал.1 от КТ за
дисциплинарното санкциониране на работника и дисциплинарното уволнение на В.Г.А.,
като наложено след изтичане на срока по чл.194 ал.1 от КТ, е незаконосъобразно.
Възраженията във въззивната жалба срещу така
приетото от първоинстанционния съд са основателни. Дисциплинарното
наказание е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, извършени от
работника на 09., 10., 11., 12., 15, 16. октомври 2018г. Няма значение дали
работникът е нарушил и други пъти, в предходни дни и периоди трудовата
дисциплина, дали и до кога работодателят е можел да го санкционира за предходни
нарушения. Законосъобразността на дисциплинарното наказание се преценява - с
оглед конкретното нарушение, за което наказанието е наложено. Като се има
предвид нарушението, за което на В.Г.А. е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, заповедта за налагането му е издадена в срока по чл.194 ал.1 от КТ и
при спазване изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Следователно дисциплинарното
уволнение на В.Г.А. не е незаконосъобразно на формално основание и спорът
следва да се разгледа по същество.
Както се установи по-горе, на
посочените дати 09., 10., 11., 12., 15, 16. октомври 2018г. В.Г.А. не се
е явила на работното си място. В отговора си по предявения срещу нея иск и с
насрещния си иск същата застъпва становище, че на посочените дати не е имала
задължение да се яви на работа при този работодател, тъй като трудовото
правоотношение помежду им било вече прекратено. Така, на 24.04.2018г. тя
отправила до работодателя писмено предизвестие и с изтичането на срок от три
месеца правоотношението било прекратено от 25.07.2018г. /първата дата, на която
тя безспорно не се явила на работа/.
По делото няма представено предизвестие в писмена форма от В.Г.А. за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Съгласно твърдяното от
нея, тя изготвила предизвестието в писмена форма, предала го на управителя на
работодателя, но той отказал да постави входящ номер, като заявил, че не приема
предизвестието и ще го скъса.
В подкрепа на твърдяното от нея В.Г.А. се позовава на показанията на
свидетеля А. О.Н.. Той работил до м.януари 2018г. в същия ресторант в гр.В.,
заедно с В.А.. Според изнесеното от него, свидетелят отишъл „някъде около месец
април“ да вземе В.А. от работа и присъствал, като тя дала на управителя молба
за напускане, а управителят се засмял, заявил, че няма да я пусне и даже скъсал молбата. Единственият
извод, който би могъл да се направи от показанията на свидетеля е, че през
м.април 2018г. В.Г.А. е дала на управителя на работодателя нещо в писмена
форма, а управителят го е скъсал. Въз основа на показанията на свидетеля не
може да се съди за характера на волеизявлението, обективирано
от А. в писмената форма, предоставена на управителя на работодателя и скъсана
от него. То може да е от различно естество, вкл. би могло да е молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие /кореспондира със
заявеното от управителя, че не е съгласен/, но тук не може да се предполага
какъв точно е неговият характер. Същественото е, че не може да се приеме за
несъмнено доказано от работника, че на 24.04.2018г. е отправил до работодателя
писмено предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
помежду им. За сигурност в достигането на предизвестието до работодателя и за
неговото доказване, работникът разполага с различни възможности – да го
депозира в канцеларията на работодателя срещу входящ номер /намира се в същата
сграда, в която е работила А., според гласните доказателства/, да го изпрати по
пощата, по куриер, дори и чрез нотариус.
В случая няма категорични данни, от които да се приеме, че на
24.04.2018г. В.Г.А. е отправила до работодателя писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение между тях. Следователно то не е
прекратено на твърдяното от нея основание по чл.326 от КТ и тя е била длъжна да
се явява на работа.
Неявяването й на работа на 09., 10., 11.,
12., 15., 16. октомври 2018г.
съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 от КТ, като
осъществяването му в два /и повече/ последователни работни дни е предпоставка
по чл.190 ал.1 т.2 от КТ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
От изложеното следва, че дисциплинарното уволнение на В.Г.А., извършено със
заповед №305/02.11.2018г. на управителя на „Х.“ООД е законосъобразно.
Предявеният от работника иск по чл.344 т.1 от КТ за установяване незаконността
на уволнението и неговата отмяна е неоснователен.
В съответствие с чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение. Трудовото правоотношение между
страните е било безсрочно с уговорен тримесечен срок за предизвестие за
прекратяването му. Следователно В.Г.А. дължи на „Х.“ООД обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за три месеца, а именно сумата 1 530
лева.
От изложеното
следва, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго
решение, с което неоснователният иск на работника по чл.344 ал.1 т.1 от КТ бъде
отхвърлен, а искът по чл.221 ал.2 от КТ на работодателя да се удовлетвори.
В съответствие с
изгодния за него резултат по предявените искове работодателят „Х.“ООД има право
да получи от В.Г.А. всички разходи за водене на делото в двете инстанции. Тук
се включват платените от него държавни такси – 61.20 лева по предявения от него
иск по чл.221 ал.2 от КТ, както и 45.60 лева за въззивната
жалба, или общо за държавни такси за двете инстанции 106.80 лева. За всяка от
двете инстанции работодателят е платил на адвоката си по 1 010 лева. Първоначално
предявеният от работодателя спор е с определен материален интерес; съгласно чл.7
ал.1 т.1 във вр. с ал.2 т.2 от НМРАВ минимално
адвокатско възнаграждение за този спор е 337.10 лева, докато за него работодателят
е платил /според списъците на разноските/ на адвоката по 450 лева във всяка
инстанция. При отчитане на минималната фактическа и правна сложност на спора по
този иск, платеното на адвоката възнаграждение се явява прекомерно и следва да
бъде намалено на 337.10 лева. Работодателят е бил защитаван от адвоката и по
после предявения насрещен неоценяем иск на работника;
предвиденият в чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ минимален размер на адвокатско
възнаграждение е една минимална заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ /съответно 560 лева и 610 лева в първата и въззивната инстанция/. Платените за защитата по този иск
възнаграждения в двете инстанции са по 560 лева /съгласно списъците на
разноските/ и те не подлежат на намаляване по чл.78 ал.5, както се настоява от
другата страна. Така, на работодателя следва да се присъди по 897.10 лева –
адвокатско възнаграждения за всяка от двете инстанции, или общо сумата
1 794.20.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№112/15.10.2019г. по гр.д.№37/2019г. на Тервелския
районен съд, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.А. с ЕГН ********** ***, срещу „Х.“ООД – гр.В.,
район „П. П.“, ул.“Д.“№*, иск да бъде обявено за незаконно и отменено
дисциплинарното уволнение на В.Г.А., извършено със заповед №305/02.11.2018г. на
управителя на „Х.“ООД.
ОСЪЖДА В.Г.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Х.“ООД – гр.В., район „П.
П.“, ул.“Д.“№*, сумата 1 530 лева, съставляваща обезщетение, дължимо от В.Г.А.
поради дисциплинарното й уволнение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за тримесечен срок на предизвестие.
ОСЪЖДА В.Г.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Х.“ООД – гр.В., район „П.
П.“, ул.“Д.“№*, сумата 106.80 лева и сумата 1 794.20 лева – държавни такси
и адвокатски възнаграждения за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.