№ 82
гр. С., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Л. Т. М.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600264 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
протести жалба против присъда, постановена по НОХД № ....7/2024г. по
описа на РС Б..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия
Н. К. А., роден на ......... г. в град Б., общ. Б., обл. С., българин, с българско
гражданство, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., обл. С., ул. „П.“ № ..., с ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН, в това, че:на 26.10.2023г., в гр. Б., обл.С., бул.“Б.„ № ...., в офис
на кабелна телевизия „Т. ТВ„ ООД, гр.Б., се заканил с убийство на Л. П. П. от
гр. Б., обл.С., с думите „Искаш ли да те удуша през стъклото“ и „Долна
проститутка, ще те убия, ще те наръгам!“ след което насочил нож към нея и
това заканване би могло да възбуди у Л. П. П. от гр.Б. основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1 от
НК и чл.54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
(две) години, което е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от
ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим.
1
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия Н. К. А., роден на
......... г. в град Б., общ. Б., обл. С., българин, с българско гражданство, с
начално образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Б., обл. С., ул. „П.“ № ..., с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН, в това,
че: на същата дата 26.10.2023г.в гр. Б., обл.С., бул. „Б.“ № ...., в офис на
кабелна телевизия „Т. ТВ“ ООД, гр.Б., е извършил непристойни действия -
счупил с юмрук преграда на гише на каса, извадил нож, който насочил към
служителката, псувал и наричал „Долна проститутка, ще те убия!„ и се
изплюл в лицето на служителката Л. П. П. от гр.Б., грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието се отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм и е
извършено в условията на опасен рецидив /след като е осъждан за тежко
умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК и е
бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода„ за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК (с Присъда по НОХД №
436/2021г.на РС-Б. и с присъда по НОХД № 809/2017г. по опис на ОС-С.),
поради което и на основание чл.325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.29,
ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 2(две) години и 8 (осем) месеца, което е постановил на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б.“Б“ от ЗИНЗС да изтърпи в затвор при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията на
подсъдимия Н. К. А., със снета по-горе самоличност, като е определил и
наложил за изтърпяване едно общо наказание по настоящата присъда, най-
тежкото от горепосочените, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2(две)
години и 8 (осем) месеца, което на основание 57, ал. 1, т. 2, б. Б“ от ЗИНЗС да
изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Приспаднал е, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, от така
наложеното на подсъдимия Н. К. А. наказание 2(две) години и 8(осем) месеца
„лишаване от свобода“, времето, през което е бил задържан под стража, с
Определение по ЧНД №699/27.10.2023 година по описа на РС- Б., влязло в
законна сила на 31.10.2023 г., както и времето, през което е бил задържан по
2
реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР на дата: 26.10.2023 г., като един ден задържане се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Постановил е, веществените доказателства: 1 брой нож, на основание
чл.53, ал.1, б. „А“ от НК да се отнеме в полза на държавата и след това да се
унищожи като вещ без стойност, а 1 /един/ брой диск, да остане по същото в
срока на съхранението, след което да се унищожи като вещ без стойност.
В тежест на подсъдимия А. са възложени направените по делото
разноски .
В подадения срещу посочения по- горе протест е заявено оплакване за
явна несправедливост на посочената по- горе присъда.
Протестиращият прокурор застъпва становище, че при определяне
размера на наказанието лишаване от свобода и по двете деяния от
съвкупността, съдът е проявил ненужно и необосновано снизхождение, като е
занижил размера, по начин, че определените наказания се явяват явно
несправедливи, особено на фона на предходната престъпна деятелност на
подс. А..
В допълнително писмено изложение представителят на РП Б., излага
конкретни доводи, а именно: при постановяване на присъдата и определяне
размера на наказанието РС Б. не е взел под внимание предходните 24
осъждания на подсъдимия, който е роден през 1971 г. и е осъждан още като
непълнолетен. Осъжданията и изтърпяване на наложените наказания,
очевидно не са упражнили преследвания от закона поправителен ефект, тъй
като видно от справката, след изтърпяването подсъдимият е продължил
престъпната си активност, с извършване на нови, още по- тежки
престъпления. При определяне на наказанието за престъплението хулиганство,
квалифицирано по ал.2 на чл.325, вр.ал.1 , вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“, видно е
налице опасен рецидив и по двете хипотези, определени в общата част на НК,
поради което наказанието е следвало да бъде определено в размер, около
средния, предвиден в специалната разпоредба. В подобен смисъл е и искането
за второто осъждане за престъпление по чл.144,ал.3 НК, осъществено в реална
съвкупност с първото. Определените наказания за двете престъпления и
определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим.
Присъдата е атакувана и от подсъдимия А. с въззивна жалба, от
3
защитника му –адв. П. Д. от САК, като незаконосъобразна и неправилна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Видно обаче
от съдържанието на жалбата оплакванията в същата против присъдата на РС
Б. се свеждат до явна несправедливост, под формата на завишаване на размера
на определеното наказание лишаване от свобода и за двете престъпления.
В допълнително писмено изложение защитникът анализира
доказателствата и излага собственото си становище за релевантните факти.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да
бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимия по обвиненията против
него, алтернативно- да бъдат намалени по размер наказанията.
В съдебно заседание по същество на делото представителят на СОП
поддържа оплакването си за явна несправедливост и свързаното с него искане
за увеличение на общото наказание по размер. Подсъдимият е възобновил
престъпната си дейност, като е извършил престъпленията, предмет на
настоящото дело само един месец след изтърпяване на поредното наказание
лишаване от свобода. Същият демонстрира престъпна упоритост в
осъществяването на престъпления от общ характер, видно от справката му за
съдимост, регистрираща 24 на брой осъждания за посегателства против
различни обществени отношения, като първите му осъждания са като
непълнолетно лице. Така определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ следва да бъде изтърпяно при „строг“ режим от подсъдимия.
От своя страна защитата оспорва протеста и поддържа жалбата . В
заседанието по същество пред въззивната инстанция защитата излага
подробни съображения по каква причина не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетели-очевидци на извършеното от подсъдимия. Също
така защитата възразява, че дори и да бяха осъществени действията, изложени
в обвинителния акт и вменени на подсъдимият, същите не попадат под
квалификацията „особена дързост и цинизъм“, поради което въззивният
състав следва да признае за невинен и оправдае подсъдимия по обвинението
по настоящата по- тежка квалификация по чл.325,ал.2 НК поради отпадане на
признака, съставляващ по- тежко квалифициращо обстоятелство.
Към това становище категорично и безрезервно се присъединява
подсъдимият Н. А..
4
В последната си дума моли да му бъде намалено по размер общото
наказание.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа протеста и жалбата, на
заявените в тях основания и след като осъществи самостоятелен служебен
контрол по чл.314,ал.1 НПК по отношение на атакуваната присъда, в
съответствие с доказателствата и приложимия закон, при за установено
следното:
Първият съд – РС Б. е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия А. по
повдигнатите против него обвинения за извършени престъпления по чл.144,
ал.3 НК и по чл.325,ал.5, вр.ал.2, вр.ал.1 НК.
Внимателният прочит на доказателствените източници и съдебните
мотиви не налага основания да бъдат споделени оплакванията на защитата за
недоказаност на обвинението, както и резервите против процесуалната
годност на доказателствата и способността им да обосноват обективни и
субективни съставомерни признаци на деянията, предмет на обвинителния
акт.
Процесуалната дейност на съда по събирането и проверката на
доказателствата в хода на съдебното дирене е осъществена съгласно
стандартите на НПК, както и при строго съблюдаване на правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и на неговия защитник.
Доказателствата са анализирани и тълкувани съобразно действителното
им съдържание, констатирана е взаимната им подкрепа и допълване,
авторството на привлеченото към отговорност лице е установено вън от
всякакво съмнение в кореспонденция между гласните доказателства и
заключението на лицево-идентификационната експертиза на файлове от
охранителни камери.
Правилна е констатацията на първия съд, че обясненията на подс. А. са
единственото доказателство, което е изолирано и в противоречие с останалите
доказателствени източници от съвкупността, поради което при същото
доминира процесуалната роля на средство за защита пред доказателствено-
правното му значение като източник на обективната истина за релевантните
факти.
5
На тази доказателствена пътека вярно са установени фактите, значими за
обвинението, които настоящият състав приема с незначителна промяна, а
именно:
Подсъдимият Н. К. А., роден на .........г.,в гр.Б., българин, с българско
гражданство, осъждан, без образование, неженен, безработен, с постоянен
адрес: гр.Б., ул.“П.“ 69. Подсъдимият и пострадалата Л. П. се познавали
служебно дотолкова, доколкото подс.А. бил клиент на кабелна телевизия“Т.
ТВ“ ООД –гр.Б.. Пострадалата П. работела в кабелна телевизия “Т. ТВ“ ООД
–гр.Б. , на длъжност „касиер“. Офисът на кабелната телевизия се намирал на
адрес: гр.Б., бул.“Б.“5, като на 26.10.2023г., св.П. била на работното си
място.Около 09.15 часа в офиса влязъл подс.А. , тъй като същият бил абонат и
ползвал услугите на кабелната телевизия. Подс.А. бил посещавал този офис и
друг път и бил обслужван веднъж от пострадалата П., както и от колегите и-
св.И.В. и от Ц. Р.. Двамата последни, разпитани в качеството на свидетели
споделят впечатленията си от предходните посещения на подсъдимия в офиса,
че и тогава подс. А. се е държал грубо и неуважително спрямо тях. Подс.А.
при предходните си идвания в офиса на кабелната телевизия бил платил 20
лв.за ново устройство –декодер и 16 лв.месечна такса, като подписал и
безсрочен договор. Пристигайки в офиса на инкриминираната дата
26.10.2023г., същият настоял св.П. да му върне сумата от 16 лв. за таксата,
която бил платил по – рано при тях. Св.П. разяснила на подс.А. ,че тази сума
не следва да бъде върната, тъй като услугата е ползвана, макар и за няколко
дни, а правилата за прекратяване на договор са други – когато се върне
декодер – устройството, но таксата сама по себе си не подлежи на връщане.
А. се ядосал и с агресивен тон обяснил, че предходен път- на
25.10.2023г.е бил в същият офис на кабелната телевизия и е върнал декодера,
като са му били възстановени парите за устройството, сега настоявал за
връщане и на платената месечна такса от него в размер на 16 лв., след което
св.П. отново му обяснила,че няма как да му бъде върната таксата, тъй като
услугата вече е била ползвана, макар и за кратък период. В този момент
подс.А. започнал да крещи на св.П. през плексигласовото стъкло, което
играело роля на преграда между служителите и клиентите: „Искаш ли да те
удуша през стъклото?“ като станал видимо агресивен. Св.П. заявила на
подс.А., че по нататъшен разговор помежду им е безсмислен и го поканила и
6
да си тръгва, като в този момент подс.А. извадил изпод връхната си дреха нож,
дълъг около 20 см., с рогова дръжка и метално острие, като го насочил с
острието към пострадалата Л. П. и единствено плексигласовата преграда
между тях предпазила пострадалата да не бъде наръгана от подсъдимия. А.
замахнал с ножа по посока на пострадалата П., отправяйки към нея думите :
„Долна проститутка, ще те убия, ще те наръгам !“ като тогава св.П. започнала
да набира тел.112 от личния си телефон.Тези й действия още повече
възбудили агресията у подс.А., който ударил с юмрук по плексигласовата
преграда на гишето и я счупил. След като преградата паднала на земята,
подсъдимият се изплюл в лицето на св.П. и напуснал офиса на кабелна
телевизия „Т. ТВ“ ООД –гр.Б.. Описаният инцидент бил възприет от колеги на
пострадалата служителка, които били в този момент на работното си място в
офиса –св. И.В. на длъжност касиер в офиса, както и от клиенти- св. П. А. Н.,
намиращ се непосредствено пред вратата на офиса. По време на инцидента
действията на подсъдимия са били записани и възпроизведени по-късно от
записващи камери, създаващи файлове, които впоследствие са били
изследвани от видео техническа –идентификационна експертиза. След
предприети от органите на реда оперативно издирвателни мероприятия е
установено лицето Н. К. А.,който предава с Протокол за доброволно
предаване от дата 26.10.2023г. един брой нож с обща дължина 30 см., с
дължина на металното острие 14.5 см., с дръжка, покрита с кафяво – черна
козина, наподобяваща крак от животно, с метална пластина, без надписи по
ножа.
На тази установена, вън от всякакво съмнение на безспорност
фактическа основа правилно и законосъобразно е приложен материалния
закон като деянията, осъществени в съвкупност са получили квалификация,
съобразно претендираната от обвинението- съответно закана за убийство по
чл.144, ал.3,вр.ал.1 НК и хулиганство, осъществено с особена дързост и
цинизъм, представляващо опасен рецидив по чл.325 ал.5, вр.ал.2, вр.ал.1 НК.
Възраженията на защитата на подсъдимия, че дадената правна
квалификация „с особена дързост и цинизъм“, не намира фактическа и
доказателствено правна-опора в кориците на делото, не могат да бъдат
споделени по следните съображения:
По- тежко квалифициращия признак по ал.2 на чл.325 НК , е бил
7
предмет на многократно обсъждане и дефиниране от съдебната практика при
прилагането на закона през годините. С актуална сила и понастоящем е
магистралното ППВС №2/74г., което дефинира със задължителна сила
съставомерни признаци на основния състав, както и по-тежко квалифициращи
такива на престъплението хулиганство и според което: „изключителна
дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността, и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени
или лични интереси.С тях се скандализира обществото, изразяват грубо
нахалство или тежко оскърбление“ а „хулиганството е осъществено с
изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и
чувства на гражданите“.
Внимателният прочит на доказателствата обосновава извода за
изключителна дързост и цинизъм при осъществяване на действията на подс.
А., насочени против обществения ред, видно от общественото място, явяващо
се място на извършване на престъплението, в рамките на работното време,
когато в офиса обичайно се събират освен служителите на компанията и
абонати на нейните услуги-граждани, на които случилото се става неминуемо
достояние. Още естеството на действията – силни крясъци и закани за
лишаване от живот, посредством удушаване и наръгване с нож на
служителката, придружени с реални действия размахване и насочване на
хладно оръжие- нож със способност да порази като причини прободно-
проникващо нараняване на органи и системи жизнено важни за
функциониране на човешкия организъм, като по този начин да създаде реална,
а не предполагаема опасност за живота. Това нападение се характеризира с
продължителност и упоритост, приемащо различни форми, част от които имат
характеристиката „цинизъм“, съобразно излъчените от ВКС критерии,
посочени по-горе: вулгарни, обидни и унизителни епитети, отправени към
пострадала и заплюването и в лицето от подсъдимия, в присъствието на
множество лица.
Предвид всичко, изложено по- горе жалбата е неоснователна, липсват
основания за нейното уважаване.
Независимо, че не е въведено като изрично оплакване, но цитираната
8
по-горе практика признава престъплението хулиганство да бъде осъществено
от субективна страна и под формата на евентуален умисъл когато деецът
преследвайки личен мотив за предполагаемо или действително свое право / в
настоящия случай – претенции на потребител на конкретна услуга/
осъществява действия, субсумиращи хулиганство от обективна страна, като
проявява безразличие спрямо естеството на тези действия и интензитета на
засягане на обществения ред, както и че действията му стават или биха могли
да станат достояние и да бъдат възприети от неограничен кръг членове на
обществото, с което се накърняват техните чувства, морални ценности и
спокойствие.
Що се касае до протеста от РП- Б..
Внимателният прочит на съдебните мотиви, особено що се касае за
престъплението по чл.325,ал.5 НК, създава убеждението, че доколкото са
изложени съображения, представляващи критерии за индивидуализацията,
същите обосновават по- скоро реализиране на отговорността при отегчаващи
обстоятелства или – в най- благоприятния случай за подсъдимия при баланс /
при среден размер 3г. и 6 месеца/ на наказанието лишаване от свобода,
лимитирано в границите от 1 до 6 години в текста на специалната норма.
В същото време, извън вниманието на съда при реализиране на
отговорността са останали обстоятелствата, изтъкнати в протеста- твърде
обремененото съдебно минало на подсъдимия Н. А. с 24 осъждания, част от
които- и още като непълнолетно лице, осъществяването на опасен рецидив
едновременно по б.“а“ и б.“б“ –и двете хипотези на чл.29 от общата част на
НК, осъществяване на престъпленията, предмет на настоящото обвинение,
непосредствено след ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, което очевидно не е дало преследвания от закона резултат, съгласно
разпоредбата на чл.36 НК.
Всичко това обуславя и налага изменение на постановената присъда, в
частта на наказанието лишаване от свобода, наложено за престъплението
квалифицирано хулиганство, като наказанието следва да бъде завишено на
ТРИ ГОДИНИ / по- близко до баланса от 3г. и 6 месеца/ , вместо определеното
от две години и осем месеца.
При групиране на основание чл.23 НК на наказанията лишаване от
свобода следва да се определи и наложи за изтърпяване по- тежкото от двете
9
наказания , а именно – лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ , което
наказание следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, съгласно
чл.57,ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС, както правилно е приел първия съд
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.2т.1 НПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 22 /20.11.2024г., постановена по НОХД №
....7/2024г. по описа на РС Б. в частта по отношение на размера на наказанието
лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл.325,ал.5, вр ал.2,
вр.ал.1 НК, както и по отношение на размера на общото наказание,
определено на основание чл.23,ал.1 НК КАТО:
ОСЪЖДА подсъдимия Н. К. А. /със снета самоличност по-горе/, ЕГН-
...... на основание чл.325, ал.5,вр.ал.2, вр.ал.1 НК и чл.54 НК на лишаване от
свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ , вместо лишаване от свобода за срок от
две години и осем месеца .
На основание чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА наказанията лишаване от
свобода, определени за двете престъпления, осъществени в съвкупност
/престъпление по чл.325,ал.5,вр.ал.2, вр.ал.1 НК и престъпление по чл.144,
ал.3, вр.ал.1 НК/ като ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА за изтърпяване по-тежкото от
двете наказания : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от ТРИ години,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание
чл.57,ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10