№ 260064 / 17.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г., 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.г.,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І –.ви състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
в присъствието на секретаря Гинка Митова и п. участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 29 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Районен съд –. г. е сезиран с жалба от А.Е.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 –. 0996 –. 003775/06.11.2020г. издадена от Н. с. ,. П. п. О. –. г., с което му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания относно незаконосъобразността на санкциониращия административен акт. Жалбоподателят излага становище, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и п. съществено нарушение на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя А.А., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Моли наказателното постановление да бъде отменено поради изтичане на абсолютна давност п. издаването му. Претендира и разноски.
Административно наказващият орган Н. с. ,. П. п. О. –. г., редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 01.10.2016г., около 12:00ч. по РП ТРЕТИ КЛАС 816 км. 2+800 с посока на движение към с.Ерден, Област Монтана жалбоподателят А.А., управлявайки лек автомобил марка ,,Ф.”, модел ,,Г.” с рег.№ XXXX , предприел маневра ,,завой на ляво” към крайпътен имот без да се увери, че движещото се зад него МПС марка ,,Ф.”, модел ,,М.” с рег. № XXXX , с водач свидетеля Й.Й. го изпреварва. Непосредствено зад жалбоподателя се движел със своя лек автомобил марка ,,Р.” модел ,,Л.” свидетеля А.В.. Вследствие на съприкосновение между двете МПС –. та на жалбоподателя била причинена средна телесна повреда и същият бил настанен на лечение в МБАЛ –. г.. Мястото на ПТП –. то било посетено от служители в с. ,. П. п. О. –. гр. Монтана Н.К. и Ц. Ц., които съставили Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица. Бил съставен АУАН № 3775/01.10.2016г., който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан без възражения. По случая било образувано Досъдебно производство срещу неизвестен извършител с № 825/2016г. по описа на Районна прокуратура –. г., което приключило с Постановление за прекратяване на досъдебно производство на 25.07.2018г. То било връчено на участниците в ПТП –. то, съответно на 01.08.2018г. и 16.10.2018г. които не са го обжалвали. Въз основа на влязлото в сила постановление било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от разпита на свидетелите Ц. Ц. и А.В. е, че по случая безспорно се установява наличие на виновно поведение от страна на свидетеля Й.Й.. Същият се е движел в лявата лента на движение, с което е способствал за настъпилото ПТП. От друга страна не следва да бъдат взети под внимание показанията на свидетеля Н.К., който в предходно съдебно заседание признава, че не си спомня за случая.
Същевременно съдът частично кредитира показанията на свидетеля Й.Й. досежно участието му в ПТП, но не и относно обстоятелството, че жалбоподателят го е бил засякъл без да подаде светлинен сигнал, обозначаващ предстоящата му маневра.
В тази им част същите се намират в противоречие с тези на свидетеля В., който е категоричен, че водачът на лекия автомобил Ф. е бил дал мигач, преди да завие на ляво. Съдът кредитира показанията на свидетелите с упоменатите резерви като еднопосочни и непротиворечиви и ги цени п. формиране на вътрешното си убеждение и мотивирането на своя акт. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
П. така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице, въпреки данните че е подало мигач, с който е обозначило намерението си да предприеме маневра ,,завой на ляво”, без да се убеди, че не застрашава другите участници в движението, е предприело маневрата, което е довело до възникване на ПТП с материални щети, с което е извършило административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. П. предоставената му лична защита жалбоподателят сам признава, че няколко пъти се е бил огледал, преди да предприеме завиване в лява посока, но въпреки това, без да забележи движещия се в лявата част от пътното платно лек автомобил ,,Ф. М.”, е допринесъл за настъпилото произшествие. Следва да се отбележи, че подаването на светлинен сигнал, само по себе си не освобождава водача на МПС, преди предприемане на каквато и да е маневра, от задължението му да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него и да я извърши когато се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Ето защо съдът приема, че самото поведение на жалбоподателя не е било достатъчно, за да бъде предотвратено произшествието и поради тази причина е допринесъл за възникването му. Наказаното лице е проявило небрежност непосредствено преди предприемане на въпросната маневра като не е следил постоянно променящата се пътна обстановка, което обуславя и съвиновното му поведение за ПТП.
Обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна поради изтекла абсолютна погасителна давност за издаването му. В конкретния случай е изтекъл давностен срок, погасяващ правото на административно - наказващия орган да издаде наказателно постановление. Видно от материалите по делото е, че деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, е извършено през месец 01.10.2016г. Образуваното досъдебно производство е било срещу неизвестен извършител и липсват данни за наличие на обвинение лице.
Ето защо следва да бъде възприета тезата на защитата за издаване на наказателно постановление извън шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН. Актът е бил съставен на 01.10.2016г., а наказателното постановление е било издадено на 06.11.2020г. Независимо, че в случая е имало образуваното досъдебно производство срокът е бил изтекъл, тъй като същото не е водено спрямо конкретно лице, тоест не е налице основание да се приеме, че по отношение на образуваното спрямо него административно - наказателно производство не текат сроковете по чл. 34, ал.3 ЗАНН.
П. тези доводи следва да се приеме, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е опорочило воденото производство в такава степен, че да налага отмяна на наказателното постановление. Дори и да се приеме противното и давностният срок да се счита за започнал да тебе от момента на влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, а не от съставянето на АУАН, то и в тази хипотеза давностният срок е изтекъл (в този смисъл са и Решение № 467/19.09.2018г. по КАНД № 354/2018г. и Решение № 566/08.11.2019г. по КАНД № 530/2019г. по описа на Административен съд –. г.).
Ето защо предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а производството пред настоящата съдебна инстанция –. прекратено.
По отношение на претенцията на защитника на жалбоподателя за осъждане на административно наказващия орган да запрати направените разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира същата за неоснователна. Видно от приложеното към кориците на делото пълномощно е, че в него е упоменато обстоятелството, че на жалбоподателя се предоставя безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗА. Преценката за наличие на материална затрудненост п. произнасяне по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото и наличието на някоя от хипотезите по ал.1. Съдът не би могъл да уважи така направеното искане без в адвокатското пълномощно да е посочено по коя от хипотезите на закона същата е била предоставена, каквото изискване се съдържа в препращащата разпоредба на чл.38, ал.2 от ЗА (в този смисъл е и Определение № 163/13.06.2016г. по ч.гр.д.№ 2266/2016г. по описа на ВКС –. І –. во гр.о.).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 –. 0996 –. 003775/ 06.11.2020г. от Н. с. ,. П. п. О. –. гр. Монтана, с което на А.Е.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 29/21г. по описа на Районен съд –. г..
Решението подлежи на обжалване в 14 –. дневен срок от съобщението на страните пред Административен съд –. г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: