№ 65
гр. Раднево, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
в присъствието на прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100273 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 30 ЗЗакрД.
Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Раднево /ДСП – Раднево/ с искане за прекратяване на взета мярка за закрила
по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД - настаняването на детето С. С. Р. в семейството на
близки и роднини – Р. Г. П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина линия/, с цел
реинтеграция на детето в биологичното семейство, по реда на чл. 30, ал. 1 от
Закона за закрила на детето.
В молбата е посочено, че детето С. С. Р. е родено на 22.10.2009 г. и е
второ дете на майката С. Р. С., а бащата не бил вписан в акта за раждане и бил
неизвестен, макар да имало данни майката да е съжителствала на съпружески
начала с мъж, който сочи за биологичен баща на двете си деца. Посочено е, че
майката след раздялата с мъжа, с който е живяла, се върнала да живее при
родителите си, а на 31.07.2011 г. година заминала за Германия и оставила
двете си деца без особен представител в страната. Предвид това, че майката
трайно не полагала грижи за децата си А. и С. и те са останали без законен
представител са настанени по административен ред, а след това и със съдебно
решение за отглеждане и възпитаване в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. С.,
баба и дядо на детето по майчина линия, като мярка за закрила по ЗЗакрД. На
12.01.2018г. при посещение в отдел „Закрила на детето” майката С. С. заявила
1
писмено със заявление желанието си децата да бъдат върнати в семейството
й. При рутинно посещение на служители на ДСП – Раднево, на 26.01.2018 г. в
дома, в който се отглеждат децата, е установено, че те не са там. Бабата и
дядото на децата – Р. П. и Р. С. информирали служителите, че дъщеря им С.
заедно с децата А. и С. са заминали за Германия, която информация се
потвърдила и от направената справка в РУ-Раднево, а именно, че майката и
децата са напуснали страната на 12.01.2018г. през ГКПП „Калотина” и
нямали последващи влизания в страната, предвид на което настаняването на
детето С. в семейството на совите баба и дядо по майчина линия е прекратено
с административна заповед на Директора на ДСП гр. Раднево № ЗД/Д-СТ-Р-
006/19.03.2018г. и потвърдена с решение № 24/13.04.2018г. на РС-Раднево.
Твърди се, че пребиваването на децата в Германия е било за кратък период,
майката ги връща в България и ги оставя на грижите на свои познати в гр.
Нова Загора, тъй като през този период родителите й са били в Кипър.
Голямото дете А. успява да си тръгне от гр. Нова Загора и заживява при леля
си в гр. Раднево, кв. „К.”, като от 30.07.2021г. спрямо същото е предприета
мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Когато Р. П. и Р. С. се завръщат в
България разбират, че С. е оставен на грижите на чужди хора, отиват в гр.
Нова Загора и вземат детето, от което разбират, че му е позволявано да
напуска къщата. В молбата е посочено, че със съдебно решение №
98/15.09.2022г. на РС-Раднево, влязло в сила на 29.09.2022г. спрямо детето С.
С. Р. повторно е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД –
настаняване в семейството на близки и роднини – Р. Г. П. и Р. Й. С.. На
17.01.2023г. след проведен разговор с Р. П. се установило, че майката С. Р. С.
се върнала в България, закупила е апартамент в гр. Раднево и е заявила
желание да отглежда сина си С., каквото желание е и на детето – да живее със
своята майка. При рутинна проверка на 06.04.2023 г. в дома където се
отглежда А. - сестра на С., се установило, че С. е заминал с майка си за
Германия, а Р. П. и Р. С. са в с. К., общ. Нова Загора, която информация се
потвърдила и от направената справка в ОД на МВР – Стара Загора, видно от
която момчето е напуснало РБългария на 02.02.2023г. през ГКПП „Русе Дунав
мост” и няма последващи влизания в страната. Предвид горното по
административен ред със заповед № ЗД/Д-СТ-Р-010/11.04.2023г. на
директора на ДСП-Раднево била прекратена временно мярката за закрила
спрямо детето С. С. Р..
2
Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати взетата
мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД спрямо детето С. С. Р. –
настаняване в семейството на близки и роднини по реда на чл. 30, ал. 1 от
Закона за закрила на детето.
Искането е с правна квалификация чл. 30 от Закона за закрила на детето,
като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция
„Социално подпомагане” гр. Раднево е да докаже наличието на
предпоставките за прекратяване на настаняването на детето извън
семейството му, а именно в семейството на роднини и близки.
В откритото съдебно заседание за молителя ДСП – Раднево не се явява
процесуален представител. С молба вх. № 1898/09.05.2023г. Директорът на
ДСП-Раднево – С.Д., изразява становище, че в интерес на детето е да бъде
уважена молбата за прекратяване на настаняването.
Представителят на РП-Раднево взема становище в съдебно заседание
като счита молбата на ДСП-Раднево за основателна и за което излага
съображения.
Заинтересованата страна С. Р. С. не се явява в откритото съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане № 0117007 от 23.10.2009
г., издадено от община Раднево, се установява, че детето С. С. Р., ЕГН
**********, е родено на 22.10.2009 г. в гр. Раднево от майка С. Р. С. и баща
невписан.
От представеното решение № 98 от 15.09.2022 г. по гр.д. № 586/2022 г.
на РС-Раднево, е видно, че детето С. С. Р. е настанено в семейството на Р. Г.
П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина линия/, като мярка за закрила по чл. 4,
ал. 1, т. 2 ЗакрД. Решението е влязло в законна сила на 29.09.2022 г.
От представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП –
Раднево, се установява, че Отдел „Закрила на детето“ работи по случая с
детето С. С. Р. от 2011 г. На 31.07.2011 г. майката на детето заминала за
чужбина и го оставила за отглеждане на своите родителите, поради което с
посоченото по-горе била взета спрямо него мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т.
2 ЗакрД. Докато била в чужбина майката поддържала контакт с детето, макар
3
да се връщала рядко в страната, като изпращала ежемесечно финансови
средства на родителите си за отглеждането на децата. Предвид това, че
майката трайно не полагала грижи за децата си А. и С. и те са останали без
законен представител са настанени по административен ред, а след това и със
съдебно решение за отглеждане и възпитаване в семейството на Р. Г. П. и Р.
Й. С., баба и дядо на детето по майчина линия, като мярка за закрила по
ЗЗакрД. На 12.01.2018г. при посещение в отдел „Закрила на детето” майката
С. С. заявила писмено със заявление желанието си децата да бъдат върнати в
семейството й. При рутинно посещение на служители на ДСП – Раднево, на
26.01.2018 г. в дома, в който се отглеждат децата, е установено, че те не са
там. Бабата и дядото на децата – Р. П. и Р. С. информирали служителите, че
дъщеря им С. заедно с децата А. и С. са заминали за Германия, която
информация се потвърдила и от направената справка в РУ-Раднево, а именно,
че майката и децата са напуснали страната на 12.01.2018г. през ГКПП
„Калотина” и нямали последващи влизания в страната, предвид на което
настаняването на детето С. в семейството на совите баба и дядо по майчина
линия е прекратено с административна заповед на Директора на ДСП гр.
Раднево № ЗД/Д-СТ-Р-006/19.03.2018г. и потвърдена с решение №
24/13.04.2018г. на РС-Раднево. Твърди се, че пребиваването на децата в
Германия е било за кратък период, майката ги връща в България и ги оставя
на грижите на свои познати в гр. Нова Загора, тъй като през този период
родителите й са били в Кипър. Голямото дете А. успява да си тръгне от гр.
Нова Загора и заживява при леля си в гр. Раднево, кв. „К.”, като от
30.07.2021г. спрямо същото е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1
от ЗЗД. Когато Р. П. и Р. С. се завръщат в България разбират, че С. е оставен
на грижите на чужди хора, отиват в гр. Нова Загора и вземат детето, от което
разбират, че му е позволявано да напуска къщата. В молбата е посочено, че
със съдебно решение № 98/15.09.2022г. на РС-Раднево, влязло в сила на
29.09.2022г. спрямо детето С. С. Р. повторно е взета мярка за закрила по чл. 4,
ал. 1, т. 2 ЗЗакрД – настаняване в семейството на близки и роднини – Р. Г. П.
и Р. Й. С.. На 17.01.2023г. след проведен разговор с Р. П. се установило, че
майката С. Р. С. се върнала в България, закупила е апартамент в гр. Раднево и
е заявила желание да отглежда сина си С., каквото желание е и на детето – да
живее със своята майка. При рутинна проверка на 06.04.2023 г. в дома където
се отглежда А. - сестра на С., се установило, че С. е заминал с майка си за
4
Германия, а Р. П. и Р. С. са в с. К., общ. Нова Загора, която информация се
потвърдила и от направената справка в ОД на МВР – Стара Загора, видно от
която момчето е напуснало РБългария на 02.02.2023г. през ГКПП „Русе Дунав
мост” и няма последващи влизания в страната.
Поради тази причина е преценено, че най-добрият интерес на детето е
да се прекрати мярката за закрила и то да бъде реинтегрирано в биологичното
си семейство, предвид което със заповед № ЗД/Д-СТ-Р-010/11.04.2023г. на
директора на ДСП-Раднево по административен ред на основание чл. 30, ал. 2
във връзка с чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗакрД е прекратено временно настаняването
на детето С. С. Р. в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина
линия/, до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 30 ЗЗакрД, т.е. до
приключване с влязъл в сила акт по настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД настаняването се прекратява от районния
съд по искане на ДСП, освен в случаите на чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11 ЗЗакрД.
Настоящият случай попада под обхвата на разпоредбата на чл. 29, т. 9 ЗЗакрД
–промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В
случая се установява, че майката има трудови доходи, изградила е нормална
семейна среда, има желание да отглежда и да се грижи за детето си С. С. Р. и е
заминала с него в Германия, където се е установила да живее от дълги години
и има постоянна работа и жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗакрД настаняването на детето
извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане. Не само от буквалния смисъл на разпоредбата, но и
цялата концепция на Закона за закрила на детето, се поставя като основен
принцип необходимостта от отглеждане и възпитаване на детето от неговите
родители. Именно затова настаняването извън семейството е мярка за
закрила.
Тъй като майката е взела детето при себе си, макар и да е била взета
мярка за закрила – настаняване в семейството на роднини и близки, то най-
добрият интерес на детето е да бъде отглеждано и възпитавано от своите
родители, в случая от неговата майка.
5
Съдът счита, че действително в интерес на детето е да бъде
реинтегрирано и отглеждано в семейството на неговата майка с оглед
поддържане и на емоционална връзка помежду им, получаване на семейна
топлина и обич, още повече, че е налице желание за това и от страна на
майката.
Така мотивиран и на основание чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД във вр. с чл. 29, т. 9
ЗЗакрД, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА взетата по отношение на детето С. С. Р., ЕГН
**********, родено на 22.10.2009 г. в гр. Раднево от майка С. Р. С. и баща
невписан в акта за раждане, мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, взета
с решение № 98 от 15.09.2022 г. по гр.д. № 586/2022 г. на РС-Раднево –
настаняване в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина
линия/.
На основание чл. 30, ал. 3, изр. 2 ЗЗакрД решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6