Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Ихтиман, 28.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Ихтиман, пети състав, в открито
съдебно заседание на 18.02.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието секретаря Надя
Борисова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1259 по описа на съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет.
Образувано е по искова молба,
депозирана Дирекция "Социално подпомагане" – Ихтиман, с искане
малолетният Я.Р.К. да бъде настанен извън семейството – в семейството на своята
баба по бащина линия Н.С.К. за срок от три години или до промяна на
обстоятелствата.
В молбата се твърди, че
родителите на детето без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
В съдебно заседание Дирекция
"Социално подпомагане" – Ихтиман, представителят на РП-Ихтиман и поддържат
исковата молба.
Родителите на детето – Р.Я.К.
– редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Заинтересованата страна
Н.С.К. не се явява в съдебно състояние поради трудности в придвижването. В
телефонен разговор с представител на ДСП – Ихтиман изразява желанието си детето
да бъде настанено в нейното семейство.
Детето изразява
становище, че желае да продължи да живее в семейството на своята баба.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1
ЗЗДет. съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. може да
вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет.) извън
семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1
ЗЗДет. хипотези, а именно: 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата.
В конкретния случай от
доказателствата по делото може да се направи извод, че е налице втората
хипотеза. Родителите на детето без основателна причина трайно не полагат грижа
за него. Бащата на детето Р.Я. има ново семейство, с което живее. Домът му се
намира в общ имот с този на заитересованата страна – Н.К. – в различна част от
къщата. Видно от социалния доклад бащата периодично в рамките на няколко месеца
през годината работи във Федерална Република България. През тези периоди не
полага грижи за сина си Я.К.. Майката на детето С. Ст. Ж. е лишена от
родителски права с Решение № 269/23.12.2015 г., постановено по гр.д. № 867/2014
г. по описа на РС – Ихтиман, влязло в сила на 22.01.2016 г. Вследствие на
констатираното трайна неполагане на грижи от страна на родителите детето Я.К.
неколкократно е настанявано извън семейството – в семейството на своята баба по
бащина линия Н.К.. Последното настаняване на детето извън семейството е
осъществено с Решение № 173/03.11.2016 г., постановено по гр.д. № 650/2016 г.
по описа на РС – Ихтиман, взлязло в сила на 11.11.2016 г. Отново от социалния
доклад се установява, че след извеждането на детето от семейството, бащата Р.Я.
е депозира молба за реинтеграция. Извършена е социална работа по повишаване на
родителския му капацитет, вследствие на която същият е припознал детето, което
е родено като извънбрачно. След припознаването и получаване на бащиното презиме
и фамилия детето се чувства по-спокойно. През октомври 2019 г. бащата на Я.К. е
депозирал молба пред ДСП – Ихтиман детето да бъде настанено в семейството на своята
баба – Н.К., тъй като на същия предстои заминаване за Федерална Република
Германия с цел търсене на работа. Всичко изложено води до извода, че са налице
предпоставките за настаняване детето на извън семейството – в семейството на
своята баба по бащина линия Н.С.К., тъй като родителите му трайно и без
основателна причина не полагат грижи за него. Майката на детето е с неизвестно
местопребиваване и не проявява интерес по отношение на сина си. Бащата е
повишил родителския си капацитет през годините, въпреки това живее с новото си
семейство самостоятелно и за дълги периоди през годината работи в чужбина. Това
сочи, както че капацитетът му не е повишен до необходимата степен, за да може
да упражнява родителски права и детето да бъде реинтегрирано в семейството му.
Сочи още, че родителите трайно не полагат нужните грижи и детето следва да бъде
настанено извън семейството. Подходящо е това да бъде семейството на неговата
баба по бащина линия – Н.К.. Детето живее в семейството ѝ от повече от
четири години. Видно от социалните доклади и изразеното от него мнение пред
съда, то се чувства много добре там. Не е за подценяване обстоятелството, че г-жа
Н.К. живее в една къща с бащата на детето и в периодите, когато той е в Република
България, двамата имат възможност да общуват регулярно и пълноценно. Домът на
бабата на детето има подходящи битови и хигиенни условия за отглеждане на дете.
Откакто малолетният е настанен при г-жа К. за него се полагат адекватни
медицински грижи – има личен лекар, всички необходими ваксинации, посещава училище.
Г-жа К. може да разчита на подкрепа в отглеждането му от разширения семеен кръг.
Същата е пенсионер и с достатъчен капацитет да задоволява потребностите на
малолетния. Поради изложеното съдът счита, че в интерес на развитието на детето
е същото да бъда настанено при неговата близка родственица – Н.С.К. за срок от
три години или до промяна на обстоятелствата.
Водим от горното и на
чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила
на детето,
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето Я.Р.К., ЕГН **********, в семейството на неговата родственица (баба по бащина линия) Н.С.К., ЕГН **********,
за срок от ТРИ ГОДИНИ или
до ПРОМЯНА НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, считано от
влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: