Решение по дело №2281/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1402
Дата: 16 ноември 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20235300502281
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1402
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502281 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. С., ЕГН ********** от
гр.Пловдив срещу решение № 3473/26.07.2023г. по гр.д. № 9906/2022г. по
описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от Д. С. С., ЕГН
********** против „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* иск да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени обичайни неимуществени вреди -
неприятни емоционални, психически и психологически терзания в резултат
на нарушение на задължението по чл.79 ал.1 от ЗПУПС на банката да
възстанови стойността на две неразрешени платежни операции/плащания,
извършени на 24.01.2022 г., не по-късно от края на следващия работен ден,
след като е била уведомена, ведно със законната лихва.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че тезата на ищеца за доказването на неимуществените вреди се подкрепя от
решение №542/15.01.2013г. по гр.д. №1568/2011г. на ІV г.о. на ВКС. Иска се
1
отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски по делото.
Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата „Първа инвестиционна
банка“ АД, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за
правилно. Иска се неговото потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Д. С. С., че исковата
му претенция е доказана по основание и по силата на правната норма на чл.
162 от ГПК съдът следва по своя преценка и без доказателства да определи и
му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на „обичайни
неимуществени вреди“. Въззивният съд не споделя виждането на
жалбоподателя, че искът му е доказан по основание в това число и относно
настъпването на неимуществените вреди в казуса. Настъпването на вреди от
доказано непозволено увреждане не се презумпира от закона. Няма подобни
законови презумпции в нашето законодателство относно деликта /чл.45 –
чл.54 от ЗЗД/. Относно неимуществените вреди при неизпълнение на
договорни задължения ТР №4/2012г. по т.д. № 4/2012г. на ВКС, ОСГТК
намира, че също се прилага законовата уредба на деликта - чл.52 от ЗЗД на
основание чл.46 ал.1 от ЗНА. Да се приеме, че имуществените вреди следва
да се доказват, а неимуществените вреди не следва да се доказват а се
презумпират е промяна в законодателната уредба на държавата – ЗЗД и по-
точно неговото дописване с добавянето там на нови правни норми. С оглед на
характера на действащата правна система в република България съдът не
разполага с подобни правомощия. Нормата на чл.84 т.1 от Конституцията е
пределно ясна кой държавен орган има такива правомощия и това не е съда.
При тези правни изводи в казуса не е доказан иска по основание – не е
2
доказано да са настъпили неимуществени вреди. При това положение нормата
на чл.162 от ГПК е неприложима, защото същата изисква искът да е доказан
по основание. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3473/26.07.2023г. по гр.д. № 9906/2022г.
по описа на РС Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3