№ 360
гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Павлина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20223230200341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Н. К. ЕГН **********, чрез адвокат М. П.
срещу НП № 22 – 1717 - 000006 от 26.01.2022г., издадено от Началник Сектор
в ОД на МВР – гр. Добрич, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата на основание чл.
175 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено, алтернативно се поддържа искане да се намали размера на
определеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
1
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на
цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 12.01.2022г.
около 00.15 часа в гр. *** на ул. „***“, в близост до комплекс „***“, в посока
кръстовището с бул. „***“ управлява лек автомобил марка „***, като не
изпълнява задължението си да спре, след като му е подаден сигнал /светлинен
и звуков/ от контролен орган – служител при Първо РУ на ОД на МВР – гр.
Добрич.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се
установява, че на процесната дата при обход по ул. „***“ в гр. *** са
забелязали лек автомобил „***, който излизайки от комплекс „***“ е минал
през тротоара. Това провокирало служителите да последват и спрат
автомобила за проверка. По бул. „***“ полицейските служители са подали
светлинен и звуков сигнал на водача, но последният не спрял, напротив
продължил ускорявайки скоростта на движение по ул. „***“, като
впоследствие завил към ж.к. „***. Полицейските служители продължили да
го следват и да му подават ясен сигнал за спиране, но водачът не се подчинил,
а изоставил автомобила пред вход ***“. Избягал в близката горичка, а
служителите решили да изчакат. След около двадесет минути, излязъл от
горичката, запътил се към автомобила, но като забелязал служителите на
реда, побягнал обратно. Полицейските служители отново го последвали и
така го отвели до патрулния автомобил. Водачът е бил във видимо нетрезво
състояние, като лъхал на алкохол.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
2
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основание за отмяна на постановлението. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен
орган. Съдът приема, че е налице съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните
и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. От обективна
страна времето и мястото на извършване на нарушението и неговото
авторство са категорично доказани. Самоличността на водача на автомобила е
установена по несъмнен начин по делото. Доказва се, че жалбоподателят е
бил сам в превозното средство, като в обясненията си също признава той да е
управлявал лекия автомобил към момента на извършване на деянието.
Следователно К. е имал качеството водач по смисъла на Параграф 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което се явява годен субект на
нарушението. Изпълнителното деяние представлява поведението на
жалбоподателя по продължаване на движението на управлявания от него лек
автомобил при подадения му сигнал за спиране от актосъставителя и
свидетеля, вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.
Тъй като нарушението е формално, още в този момент с отказа на водача да
спре при подадения му сигнал, т.е. с осъществяването на изпълнителното
деяние, нарушението е довършено от обективна страна. За съставомерността
на деянието не се изисква проверката да е била безвъзвратно осуетена и
осъществяването й на по-късен момент не дисквалифицира извършеното като
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството,
че не е спрял при подадения му светлинен и звуков сигнал от контролните
органи. Спорът по делото е около други две обстоятелства – първо, дали
сигналът от актосъставителя и свидетеля по АУАН е бил надлежно подаден и
в този смисъл е пораждал задължение за жалбоподателя да съобрази
3
поведението си с него и второ, дали значението на подадения сигнал е било
възприето от жалбоподателя, с което се възразява срещу извода на
наказващия орган деянието да е виновно извършено от субективна страна.
Възраженията на жалбоподателя и по двете разгледани спорни
обстоятелства съдът приема за неоснователни. На първо място категорично се
доказва по делото от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН,
че те са подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е подаден от
надлежно обозначен служебен автомобил на МВР с поставени надписи
"Полиция" с бял цвят на тъмен фон. През цялото време от момента на
активирането на светлинната и звукова сигнализация на служебния
автомобил до преустановяването на движението на автомобила, управляван
от жалбоподателя, тези сигнали не са спирали да бъдат подавани.
Светлинният сигнал е представлявал пробляскваща синя светлина. При така
установените факти съдът приема, че продължително подаваният от
актосъставителя и свидетеля светлинен и звуков сигнал представлява
надлежно подаден сигнал за спиране от контролните органи по смисъла на чл.
103 от ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в качеството му
на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170 ал. 3 изр. последно от
ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза, поради
което сигналът е съобразен със законовите изисквания. В случая съдът
намира, че сигналът е подаден по единствения възможен начин в конкретната
пътна ситуация и при движещия се с висока скорост автомобил, управляван
от жалбоподателя. Сигналът за спиране е законосъобразен и защото
свидетелите са направили нужното той да бъде подаван по такъв начин – от
непосредствено близко разстояние, че да може еднозначно и ясно да бъде
възприет от водача.
Съдържанието на сигнала също не е оставило съмнение, тъй като при
първоначалното освобождаване на пътя служебният автомобил не е
продължил движението си направо, а плътно е следвал автомобила на
жалбоподателя. Съдебната практика е трайна в разбирането си, че подаването
на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен служебен автомобил на
МВР е годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП.
Неосбнователно е и възражението жалбоподателят да не е узнал, че така
4
подаваният светлинен и звуков сигнал за спиране е адресиран именно до него
като участник в движението. Действително предвид конкретния начин на
изпълняване на сигнала – със светлинна и звукова сигнализация, е възможно
изначално водачът да помисли, че се касае за хипотеза, при която автомобил
със специален режим на движение сигнализира да бъде освободен пътят пред
него, за да премине пред автомобила на жалбоподателя. За да се изясни кои
обстоятелства са се отразили в съзнанието на жалбоподателя и какви
представи е формирал той от субективна страна, не следва да се подхожда
формално, а преценката трябва да почива на доказаните по делото факти за
конкретното поведението на жалбоподателя. Така служебният автомобил се
движи плътно зад него и подава светлинен и звуков сигнал. Установява се, че
в този момент жалбоподателят реагира, като ускорява скоростта си на
движение вместо да спре. Следователно още в този момент жалбоподателят е
възприел движещия се зад него полицейски автомобил, както и е забелязал
подаваните светлинен и звуков сигнал, което обяснява и поведението му. При
тези факти възражението на жалбоподателя да не е забелязал подаваните му
сигнали се явява неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на
жалбоподателя да не е възприел сигнала за спиране е и изначало негодно да
обоснове отпадане на отговорността му. Сигналът е подаден достатъчно ясно
– от близко разстояние и продължително време, за да позволи на водача
обективно да може да го възприеме. Ако последният, въпреки задължението
си да наблюдава пътната обстановка, не е правил това, то не може да черпи
права от това си поведение. Дори и в подобна хипотеза деянието отново би
било административно нарушение, но извършено не умишлено, а при
несъзнавана непредпазливост, тъй като жалбоподателят ще е могъл и бил
длъжен да възприеме този сигнал. Това е годна форма на вината по аргумент
от чл. 7 ал. 2 от ЗАНН, поради което деянието отново би било съставомерно и
от субективна страна.
В случая, към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението, но въпреки това е извършил деянието
си. Съзнавал е, че управлява МПС, с което се движи по път, отворен за
обществено ползване, възприел е подадените му светлинен и звуков сигнал
като сигнал за спиране от контролен орган, изпълнен чрез сигнализацията на
5
надлежно обозначен полицейски автомобил, съзнавал е и че този сигнал е
насочен към него. Въпреки това съзнателно жалбоподателят е извършил
нарушението, като не е спрял при сигнала, а е продължил движението си,
слизайки от колата и бягайки в близката гора.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба на чл. 175
ал. 1 т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
Процесното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. То не само не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид, но настоящият състав приема, че всъщност деянието разкрива
завишен интензитет на опасност и е извършено с особена дързост.
Жалбоподателят е проявил и значителна упоритост за осуетяване на
проверката, като е бил преследван от полицейския автомобил. С цялостното
си поведение – от нежеланието да изпълни подадения му сигнал за спиране,
рисковото шофиране и предизвикано преследване, жалбоподателят е
демонстрирал неглижиране на необходимостта да спазва правилата за
движение.
При определяне на административните наказания следва да се имат
предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид
административни нарушения.
В настоящия случай, съдът намира, че наложеното предвидено от
законодателя в нормата на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наказание „глоба”, чийто
размер е индивидуализиран в размер на максималния, при определяне на
което именно административно наказание, съдът намира, че се явява
завишено с оглед на факта, че не са налице вредни последици от извършеното
от жалбоподателя нарушение.
Ето защо, настоящият състав намира, че административното наказание
6
„глоба” следва да бъде определено в размер на минималния, а именно: глоба в
размер на 50 лв. По същите съображения, определеното наказание лишаване
от право да управлява МПС, следва да бъде определено в минималния,
предвиден в закона размер, а именно за срок от един месец.
Административно наказание от посочения вид в размер на минималния,
предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би
изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в
чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22 – 1717 - 000006 от 26.01.2022г., издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР – гр. Добрич, Първо РУ Добрич, с което на Б.
Н. К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по
пътищата на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като:
Намалява размера на наложените административни наказания по чл.
175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на - глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7