О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……… 17.06.2022 г.
Варненският административен съд-ХХХІІІ
състав, в закрито заседание в състав:
Председател: Мария Ганева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 733 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
e инициирано по жалба на Н.А.Н. *** с
искане по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД . В жалбата е изложено твърдение за неправомерно
използване от Административен съд София град /АССГ/ на данни от административна преписка на КЗЛД при
постановяване на определение №№
2385/23.03.2022г. и №2386/23.03.2022 г.
На
30.03.2022г. на електронната поща на Адм. съд- Варна Н. Н. е изпратил
уточняваща молба по отстраняване на нередовности на жалбата ,посочени в
определение № 999/30.03.2022г.; молба за отвод на съдията-докладчик ; молба за
предоставяне на правна помощ , подписана
с КЕП/ л. 20 от делото/.
По
повод постъпилото искане за предоставяне
на правна помощ по чл. 21, т.3 от ЗПП
съдът съобрази следното:
Още с
подаване на жалбата до съда Н. Н. е
депозирал и молба за освобождаване от
задължение за плащане на държавни такси и разноски по делото, която е
удовлетворена с определение № 1136/04.04.2022г.
Произнасянето
по искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължение по заплащане на държавни такси и
съдебни разноски изисква изследване на едни и същи обстоятелства : доходите на
лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Събраната
в тази връзка информация сочи, че молителят Н.Н. е несемеен, безработен, , не притежава недвижими имоти,
декларирал е по реда на ЗМДТ лек автомобил
„Рено Меган Сценик „ с рег. В№ В
6339 РМ. През м. февруари 2022г той е получил
пенсия от 170 лв., добавка от 60
лв. и финансова подкрепа от ДСП в размер на 61 лв. . За периода от
01.01.2021г. до 31.01.2022 г. молителят е получил помощи/ добавки в общ размер от 2889.32 лв.
Съвкупният
анализ на получените сведения навежда на заключение, че материалното положение
на молителя не позволя същият да заплати адвокатско възнаграждение , но
настоящото производство е по чл. 39,
ал.1 от ЗЗЛД , поради което адвокатската защита не е задължителна. Освен това
съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатите оказват и безплатна правна помощ
на материално затруднени хора.
На следващо място, новелата на чл. 23 , ал.2 от ЗПП гласи ,че системата
за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. Цитираното нормативно правило предполага съждение, че за
удовлетворяване на искане за предоставяне на правна помощ следва в кумулативно
единство да съществуват две предпоставки : не само молителят да няма средства за заплащане
на адв. хонорар, но също така и
интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правната помощ.
В настоящия случай липсва второ законово условие, тъй като Н. Н. е
поискал предоставянето на правна помощ по делото след като е узнал за постановеното
съдебно определение №999/30.03.2022г., с което производството по жалбата е
оставено без движение и съдът му дал указание да посочи кои негови субективни
права по Регламент /ЕС/2016/678 или по ЗЗЛД са били нарушени / л. 10 от
делото/.
В подадената от Н. на 30.03.2022г. уточняващата си молба по изпълнение
на цитираното съдебно определение Н. посочва, че не може да отстрани посочения от съда недостатък на жалбата,
понеже няма юридически познания и затова към уточняващата си молба Н. е
изпратил и молба за предоставяне на правна помощ / л. 14/. Изрично в частната жалба до ВАС срещу определение № 1504/16.05.2022г. , по повод на
която ВАС е образувал адм. дело № 4914/2022г. Н. е посочил, че е подал молбата
за правна помощ, за да отстрани посочения
от Административен съд Варна недостатък на жалбата /л. 4/.
След като поисканата правна помощ е по повод отстраняване нередовност
жалбата , посочена в т.1 на определение № 999/30.03.2022г. на Варненския
административен съд и след като според Върховния административен съд
непосочването на нарушени субективни права „ не касае неспазване на изискване
по чл. 150 и чл. 151 „ АПК / определение
№ 5505/07.06.2022. по адм. дело № 4914/2022. на ВАС / интересите на
правосъдието не налагат представянето на
правна помощ на молителя. Неговата жалба валидно сезира съдебния орган ,
респективно поражда процесуално правоотношение между него и съда , по което
правоотношение последният има не само правото, но и задължението да се произнесе по основателността на жалбата . В този контекст
интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ на Н.Н. ,
щом като правото му на съдебна защита е гарантирано , което означава и
гарантиран достъп до съд.
Мотивиран от изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отхвърля
искането на Н.А.Н. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 733/2022г. по
описа на Варненския административен съд.
Съдебното определение
подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на
молителя.
Административен съдия: