№ 404
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509780 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. ИВ. К. срещу решение от 19.06.2021
г. по гр.д. №53161/2019 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 1765,98 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 247,67 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., сумата от 17,27 лв.,
представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г.
– 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,40 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., за които суми е
издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59958/2018 г. по описа на СРС, 58
състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е собственик
или ползвател на процесния топлоснабден имот, респ., че е потребител на топлинна енергия
по смисъла на ЗЕ. Сочи, че ищецът не е активно легитимиран да претендира вземанията за
извършената от ФДР услуга „дялово разпределение“. Твърди още, че по делото не е
установено реалният брой на живущите в имота лица, с оглед начисленото количество
топлоенергия за БГВ, както и че по делото не е доказано извършването на реални отчети на
топлинната енергия в имота. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
1
страновище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск
за главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и
за периода мес.05.2015 г. – мес.07.2015 г., поради което е влязло в законна сила в тази му
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2015 г. -
мес.04.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. *******, и съответните мораторни
лихви върху главниците за периода 15.09.2016 г. - 28.08.2018 г.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока за отговор по чл.131
ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че не е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот, респ., че не е в облигационни отношения с ищеца. Твърди, че не е
извършван реален отчет на измервателните уреди в имота. Релевира и възражение за изтекла
погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
2
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
Ответникът, както вече бе посочено по-горе, в срока за отговор по чл.131 ГПК е
оспорил обстоятелството, че е собственик или ползвател на процесния недвижим имот през
процесния период. С представените по делото писмени доказателства – писмо от Столична
община, район „Красно село“ от 30.01.2015 г., молба за вписване на законна ипотека, писмо
от Столична община, район „Връбница“ от 10.03.2015 г. и списък на ЕС, ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не доказва при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е бил съсобственик на процесния недвижим имот през процесния период, респ.
не доказва квотата му в съсобствеността. От цитираните писмено доказателства се
установява единствено вписването на законна ипотека върху процесния апартамент във
връзка с отпуснат заем за жилищно строителство на И.Н. К. и Ц.Д. К.а, както и че И.Н. К. е
починал и ответникът е негов син, т.е. негов наследник, но не установяват нито, че
починалия И.Н. К. е бил собственик/съсобственик на имота, респ. неговата ид.ч. от
съсобствеността.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от
ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото по
делото не е доказано ответникът да е бил нито собственик, нито ползвател, на процесния
топлоснабден имот през процесния период, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне изцяло.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
предявените установителни искове са уважени, и вместо него бъде постановено друго, с
което исковете бъдат отхвърлени.С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 41,69
лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20142529 от 19.06.2021 г., постановено по гр.д. №53161/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу Г. ИВ. К. ,
ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 1765,98 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна
лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 247,67 лв.
за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., сумата от 17,27 лв., представляваща цена на
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно
със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 3,40 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., за които суми е издаден заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59958/2018 г. по описа на СРС, 58 състав, и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, за признаване за установено, че Г. ИВ. К. , ЕГН **********,
3
адрес: гр. София, жк. *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
сумата от 1765,98 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. *******, с аб. №142499, за периода
мес.08.2015 г. - мес.04.2017 г., сумата от 247,67 лв., представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., сумата от 17,27 лв., представляваща стойността за
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода мес.05.2015 г. – мес.04.2017 г., и
сумата от 3,40 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., за
които суми е издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59958/2018 г. по
описа на СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 41,69 лв., представляваща
държавна такса.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4