РЕШЕНИЕ
Гр. София, 26.11. 2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11893/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 157197/ 03.07.2019 г., постановено по гр.д. № 30331/2016г. от
Софийски районен съд, ГО, 24 състав, е уважен предявеният от ЗАД
„Б.В.И.Г.“ срещу Агенция „П.И.“ иск
за сумата от 1 100.53 лв., представляваща
заплатено обезщетение по имуществена застраховка за вредите,
причинени на лек автомобил „БМВ 525 Б“ ДК № *******от ПТП, настъпило на
20.02.2016г. при движение в гр. София, на ул.”Самоковско шосе” около 1 км преди
ВЕЦ „Пасарел“, в посока гр.Самоков, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на исковата молба /06.06.2016г./ до окончателното й погасяване,
както и сумата от 794,64 лв. - разноски за производството, и е отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан обратният иск на Агенция „П.И.“, предявен срещу „И.” ЕООД за
сумата от 1100,53 лв.
Решението е обжалвано изцяло от
ответника Агенция „П.И.“ с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост, за постановяването му при неизяснена фактическа обстановка и
без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на
които е настъпило пътно-транспортното произшествие. Искането е решението да
бъде отменено и да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Ако
това искане е неоснователно, то жалбоподателя моли съдът да се произнесе по
въпроса за съпричиняване на резултата от водача на автомобила. Ако и това
искане е неоснователно, жалбоподателят моли да бъде осъдено „И.”
ЕООД да заплати исковите суми. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорват жалбата и моли решението да
бъде потвърдено
Третото лице помагач на ответника „Агенция „П.И.“
„И.” ЕООД моли решението да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде
потвърдено в частта на отхвърления обратен иск..
В настоящото производство
доказателства при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество на
посочените в нея основания, въззивната жалба е основателна поради следното:
Според твърденията в исковата
молба на 20.02.2016 г. в гр. София, на ул.”Самоковско шосе”,
около 1 км преди ВЕЦ „Пасарел“, в посока гр.Самоков, В.Т., управлявайки лек
автомобил БМВ 525 Д с ДК № *******, попада в несигнализирана и необезопасена
свлечена скална маса на пътното платно, от което претърпява имуществени
вреди по отношение на автомобила. Увреденият автомобил бил застрахован при
ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ по застраховка
„Каско избор”, валидна към датата на произшествието, като застрахователят
изплатил на собственика сума в размер на 1 100,53 лв. След изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, поради
което в настоящето производство предявява регресен иск срещу Агенция „П.И.“ /
АПИ/, която стопанисва пътя. Иска да се постанови решение, с което да бъде
осъден ответника да му заплати сумата в размер на 1 100,53 лв., представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът АПИ в срока по чл.131 ГПК оспорва предявената искова претенция по основание и размер, като излага
подробни съображения. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски. На основание чл.219 ГПК на страната на ответника АПИ е привлечено трето лице - помагач „И.“ ЕООД
срещу което е предявен обратен иск. В срока по чл. 131 ГПК ответникът по
обратния иск „И. ЕООД изразява становище за неоснователност и недоказаност и
моли предявения обратен иск да бъде отхвърлен.
По иска на ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу Агенция „П.И.“ се установява следното:
съобразно протокол за ПТП № 1630933/20.02.2016 г. на 20.02.2016г. гр.
София, на ул."*******” около 1 км преди ВЕЦ „Пасарел“, в посока гр.Самоков,
В.Т., управлявайки МПС БМВ 525 Д с ДК № *******, попада в несигнализирана и
необезопасена свлечена скална маса на платното за движение. Към датата на пътния
инцидент увреденото МПС е било
застраховано по застраховка "Каско
избор" в ищцовото
дружество /застрахователна полица №
84727002901/, както и че настъпването на ПТП с материални щети представлява покрит
застрахователен риск. Няма спор между страните по делото, че злополуката е
станала по ул.“Самоковско шосе“ около 1 км преди ВЕЦ „Пасарел“, в посока
гр.Самоков, при движение на застрахования автомобил и падане на скална маса на
пътя. Разпитан е като свидетел водачът на автомобила В.Т., чиито
показания сочат механизма на
получаване на щетите – свличане на скална маса върху пътното платно по време на
движение и удар на автомобила в нея. Според заключението на вещото лице
получаването на щетите по автомобила съответства на отразеното в скицата към
протокола за ПТП – удар в свлечена скална маса, а пазарната стойност за
възстановява на щетите възлиза на 1 100,53 лв., която сума е изплатена от
застрахователя. Няма спор също, че участъкът от пътя, на който е станало
произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа, която се управлява от Агенция "П.И.",
имаща задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища.
При посочените данни първоинстанционният съд е приел претенцията на застрахователя за
основателна: налице е покрит риск - пътно-транспортно произшествие, станало по
време на действие на валидно сключен застрахователен договор по риска „Каско“, на
автомобила са нанесени щети в причинна връзка с паднала върху пътното платно
скална маса, поддържката на който /на пътя/ е вменено в задължение на
ответника. Искът е уважен за пазарната стойност на щетата към датата на
злополуката.
Решението е незаконосъобразно.
Доводът на жалбоподателя за неизяснена обстановка около инцидента е
неоснователен. Съдържанието на протокол за ПТП досежно механизма на злополуката
е оспорено от ответника – жалбоподател. Според последния протоколът е непълен,
не съдържа нужните реквизити, не изяснява механизма на станалото и е следвало
да бъде изключен от доказателствения материал.
В трайната практика на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС,
I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение №
98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка
с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при
издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол
за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от
служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на
направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната
вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не
са възприети лично от съставителите.
При
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, протоколите,
съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се
издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за
ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети/ и
2/ които се съставят без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол
на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от
него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от
24 часа от настъпването му.
В
първата от очертаните по-горе хипотези съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От
значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е
времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на
ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са
възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с
него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в
този случай доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените
от длъжностното лице въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в
него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на
протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него
факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа.
Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не
извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице
удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и
неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не
обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила
само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление
се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.
В
конкретния случай липсват данни протоколът да е съставен от длъжностното лице
по изявления на водача на автомобила, без посещение на място. Видно от
протокола местопроизшествието е посетено в рамките на около 2
часа от злополуката от съставителя, изготвено е описание и скица с отбелязване наличието
на скална маса на пътното платно, в която е бил осъществен удар от процесния
автомобил и са отбелязани вредите, които са понесени от настъпилото ПТП. Разпитан
е като свидетел водачът на автомоила, чиито показания очертават механизма на
злополуката – при движение със скорост от около 50-60 км. в част внезапно на
пътя е паднала скална маса, която не е могла да бъде избегната. Показанията не
са оспорени от страните, не са опровергани от останалия доказателствен
материал. Истинността на отбелязаните в протокола факти по настъпването на
ПТП-то се потвърждават от приетата по делото САТЕ, които в съвкупността си
установяват причинна връзка между механизма на злополуката и претърпените вреди,
описани в щетата и оценени от вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа
експертиза. Автентичността на протокола не е оспорена от
жалбоподателя, а само неговото съдържание и негова е доказателствената тежест
да установи неверността на отразеното. Това не е сторено от ответника.
Неоснователен е доводът на въззивника за съпричиняване на резултата от
страна на водача на автомобила поради управление с несъобразена скорост. При
възражение за съпричиняване доказателствената тежест се носи от възразяващия. Протоколът
в случая действително не съдържа данни за скоростта на движение на автомобила
към момента на злополуката, но ответникът е имал възможност, но не е ангажирал
доказателства в тази насока – съобразно показанията на свидетелката за
скоростта на движение на автомобила би могла да се постави задача на
експертизата да установи дали движението със скорост от 50-60 км./ч. е било
съобразено с пътната обстановка и каква е скоростта, при която падащата скална
маса би могла да бъде заобиколена или автомобилът би могъл да спре. Така
твърдението му, че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил не е
доказано.
Въз
основа на изложеното до тук настоящият състав намира, че произшествието се е
осъществило така, както е посочено в протокола за ПТП - наличието
на скална маса на пътното платно, в която е бил осъществен удар от процесния
автомобил.
Основателно
е твърдението на въззивника за незаконосъобразност на решението поради
несъобразяване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, на която същият се е
позовал още в отговора на исковата молба, но първоинстанционният съд не го е
коментирал.
В случая няма спор,
че ответникът Агенция „П.И.“ носи отговорност за поддържане на републиканските пътища
съгласночл.30, ал.1 от
Закона за пътищата / ЗП / "Агенцията
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища". Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и
текущ ремонт на пътищата /Наредбата/
поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от
собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи
пътища, като за републиканските пътища това е Агенция "П.И.". Видно
от чл. 8 и чл. 10 от Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата
включват както почистването на пътното платно от неравности, така и специално
обезопасяване на откосите - чл. 10, ал. 3, т. 4 и 5; чл. 8, ал. 2, т. 5;
различните начини за укрепване на откосите в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 3.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата укрепването на откоса /скалните масиви/ е основна дейност от превантивното
поддържане на пътищата.
Според разпоредбата
на чл.20, ал.2 ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо
препятствие. Съгласно
дефиницията на понятието, дадена в §6, т.37
ДР на ЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая по виждане на настоящия състав не е установено наличието на
предвидимо препятствие – срутването на скалната маса е станало внезапно по
време на движение на автомобила. По делото липсват твърдения, а още по-малко
доказателства, че е имало предхождащи злополуката индикации конкретният скален
масив встрани от пътя да са срути върху пътното платно, за да бъде обезопасен
съответния участък чрез телени мрежи или чрез сигнализация.
Претенцията на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ е предявена на основание чл. 410 ал. 1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД. С
решение № 538/19.12.2012 г. по гр.дело № 208/2012 г. на ВКС, IV г.о.,
постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВС, изразена в постановления № 7/1958г.,
№7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленума на Върховния съд, според която отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай
вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Приема
се, че отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените
му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа и същата
не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя
и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод
изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД
е за чужди виновни действия.
Настоящият
състав намира, че в конкретния
казус не е доказана от ищеца, комуто е доказателствената тежест, втората предпоставка за уважаване на
претенцията по чл.49 ЗЗД - вредите
да са причинени виновно от лице, на което ответникът е възложил
работата,
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него,
в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа.
По изложените съображения
решението по иска на ЗАД „Б.В.И.Г.“, предявен срещу Агенция „П.И.“ е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново, с
което искът да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода от спора по главния иск следва да бъде отменено и
решението по обратния иск на Агенция „П.И.“ срещу „И. ЕООД и този иск като евентуален, поради
неуважаването на главния иск, следва да бъде оставен без разглеждане.
С
оглед изхода от спора претенцията на жалбоподателя за разноски е основателна и
следва да бъде уважена общо за сумата от 725 лв. за двете съдебни инстанции /
25 лв. държавна такса за първата инстанция, 50 лв. държавна такса по обратния
иск, 250 лв. възнаграждение на вещо лице, и по 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение за всяка инстанция/.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 157197/ 03.07.2019 г., постановено по гр.д. № 30331/2016г. от Софийски
районен съд, 1 г.о., 24 състав, и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
искът на ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр. София, пл. „********, предявен на основание чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД срещу Агенция „П.И.“, гр. София, бул. "********,
изцяло за сумата от 1100.53 / хиляда и сто лева и 53 ст./лв., представляваща заплатено обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „БМВ 525 Б“ ДК №
*******от ПТП, настъпило на 20.02.2016г. при движение в гр. София, на
ул.”Самоковско шосе” около 1 км преди ВЕЦ „Пасарел“, в посока гр.Самоков.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния
обратен иск на Агенция „П.И.“, гр.
София, бул. "********, предявен срещу „И.” ЕООД, *** за сумата от 1100,53 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр. София, пл. „********, да заплати на Агенция „П.И.“, гр.
София, бул. "********, разноски за двете съдебни инстанции общо в размер
на 725 лв.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.