Разпореждане по дело №25/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 92/24.06.2015г., постановено по гр.дело № 166/2015 година, Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от С. М. Й. от с. З, общ. К. обективно съединени искове за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Секретар на МКБППМН,отдел „ОКЗСДС и Т” в о. К. и за присъждане на обезщетение в размер на 3720 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението, представляващи 6 брутни месечни заплати считано от 26.02.2015г. до 26.08.2015г.,ведно със законната лихва за забава считано от 26.02.2015г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ, като неоснователни и недоказани.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от С. М. Й. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се следните съображения: прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.12 от КТ не било извършено по надлежния ред. Ответникът не доказал трансформирането по надлежния ред на заеманата длъжност от такава по трудово правоотношение, в такава заемана по служебно правоотношение. За да се прецени законосъобразността на обжалваната заповед по чл.325, т.12 от КТ, съдът следвало да установи първо дали съгласно ЕК е променено изискването за заемане на длъжността и второ дали това е направено по надлежния законов ред. Кметът на Общината следвало да отправи предложение до ОС за изменение и утвърждаване числеността и наименованието на персонала в организационните структури в администрацията. Това предложение, следва да е мотивирано и следвало да съдържа искане за изменение в приложение № 1 за всяка една длъжност поотделно. Предложението следвало да бъде одобрено от ОС и чак след това и въз основа на решението на ОС да бъде издадена процесната заповед. Тази процедура била регламентирана подробно в чл.21, т.2 ЗМСМА и в случая не била спазена от работодателя. Следвало да се приеме, че в о. К. няма надлежно проведена процедура по трансформирането на длъжността от заемана по трудово правоотношение в такава, заемана по служебно правоотношение. На това основание, съдът не взел предвид, че неправилно е прекратено трудовото правоотношение на служителя по чл.325, т.12 от КТ, без да е спазена процедурата по надлежно трансформиране на длъжността. В тази насока, неправилни били изводите, че Кметът еднолично решавал въпроса от тази компетентност. Процесното уволнение не попадало в хипотезата на чл.325, т.12 от КТ. Общински съвет на основание чл.21 т.2 от ЗМСМА, одобрявал общата численост на персонала на общинската администрация и възлагал на Кмета да утвърди нов устройствен правилник във връзка с новата структура по чл.44, т.7 ЗМСМА. След като длъжността не била определена по съответния ред за заемане по служебно правоотношение, то следвало, че процесната заповед е постановена при съществени нарушения и е неправилна и незаконосъобразна. Нормата на чл.325, т.12 от КТ препращала към разпоредбите на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията/ в сила от 01.07.2012г./. Трудовото правоотношение било възникнало преди влизане в сила на Наредбата и на това основание не следвало да се прилага. При обратната хипотеза, трудовото правоотношение също било прекратено неправилно, тъй като съгласно чл.3, ал.4, т.2 от Наредбата, от държавен служител се заемали екпертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Тези длъжности били посочени в чл.4, ал.2 от Наредбата. Длъжността Секретар на МКБППМН била от тази категория. Алинея 5 от разпоредбата на чл.3 изрично посочвала, че такива длъжности могат да се заемат и по трудово правоотношение. В случая не била налице пречка за заемането на длъжността „секретар МКБППМН", дори и по трудово правоотношение. По аналагия на противното, органът издал заповедта не взел предвид, че със Заповед № А-ЧР-10-309/21.08.2012г. на служителя било определено длъжностно ниво 10 и екпертно ниво 6, считано от 01.08.2012г., относимо за държавен служител и за зеамана от него длъжност, което определяло, че може да заема длъжността и при хипотезата на служебно правоотношение. Съгласно ПМС 51/2006г. следвало правоотношението му по силата на препращащата разпоредба на чл.6, ал.З от ЗБППМН да бъде преобразувано от трудово в служебно, тъй като такива били изискванията на ПМС № 51/2006г. по отношение на длъжностното ниво. Дори и при обратната хипотеза, то заеманата от него длъжност била разкрита на основание чл.6, ал.З от ЗБППМН, съгласно който в местните комисии в район с население над 10 хиляди жители се назначавал Секретар на щат в Общинската администрация. Съдът не взел предвид, че обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна, тъй като не съдържала относимото правно основание, въз основа на което било прекратено правотношението, както и не съдържала подробно фактическото основание, обуславящо нейната законосъобразност в съответствие с регламентираното в КТ, а именно същата се явявала страдаща от пороци в съдържанието си, тъй като не били посочени подробни мотиви на работодателя, както и правилния/относим законов текст, въз основа на който е прекратено трудовото правоотношение. Не на последно място, съдът не е взел предвид, че неправилно и в разрез с КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение, като не е съобразил специалната закрила по чл.333 КТ. Служителят страдал от заболяване, визирано в Наредба № 5/87г., което задължавало работодателя да спази процедурата в закона преди да пристъпи към прекрат ване на трудовото основание, водещо до отмяна на заповедта. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение на МРС, като постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

Ответникът по въззивната жалба о. К. се представлява в съдебно заседание от представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно. Не претендира присъждане на ю.к. възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Предявени за разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 КТ.

От фактическа страна по делото се установява следното: съгласно трудов договор № ЛС – 04-51/08.02.2000г., ищецът С. М. Й. е назначен на работа в О. а. – К., на длъжността „Секретар на местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни”. Със заповед № А – ЧР-10-309/ 21.08.2012 г. на кмета на общината, на основание чл. 118, ал.3 КТ във вр. с параграф 2 от ПЗРНЗСДА, на ищеца е определено длъжностно ниво 10 и експертно ниво 6. Със заповед № А-ЧР-12-03/25.02.2015 г. на кмета, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител съгласно длъжностно щатно разписание, считано от 20.02.2015 г. и чл. 3, ал.4, т.2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията.

Видно от препис – извлечение от протокол №9/25.07.2012г. на ОбС-К. с Решение №122 е променена структурата на о. а. К. и е одобрена общата численост и структура на общинска администрация К., считано от 01.08.2012г. по Приложение №1, съгласно което за специализирана администрация,о тдел „ОКЗСДС и Т” са предвидени 6 щатни бройки. Също така общата численост на щатните бройки в общинската администрация е променена от 166 на 167 щатни бройки. С решение №167 по протокол №13/ 14. 12.2012г. ОбС-Кирково е разкрил нова длъжност в звено „вътрешен одит, а именно „стажант-одитор” и е увеличена числеността на звеното от 2 на 3 щата, като също така е променена числеността от 167 на 168 щатни бройки.

От препис – извлечение от протокол №25/12.11.2013г. на ОбС-Кирково е видно, че с Решение №297 е увеличена числеността на отдел „Управление на проекти и европейски програми” с 1 щат, като е променена числеността на отдела от 7 на 8 щата. Увеличена е числеността на отдел „Местни данъци и такси и материално техническо осигуряване” с 4 щата, като е променена числеността на отдела от 26 на 30 щата и е променена общата численост на заетите във функциите и дейностите в общинска администрация Кирково от 168 щатни бройки на 173 щатни бройки.

От длъжностно разписание на Общинска администрация – Кирково в сила от 15.07.2014г., утвърдено от кмета на о. К. е видно, че общата численост на персонала е 173 бр., като за „Специализирана администрация”, отдел „Образование, култура, здравеопазване, социални дейности, спорт и туризъм” са предвидени 6 щатни бройки, между които и „секретар на МКБППМН”. За последната длъжност е утвърдено същата да е по трудово правоотношение, като от приложеното поименно щатно разписание на длъжностите, считано от 01.02.2015г. е видно, че длъжността секретар на МКБППМН се е заемала по трудово правоотношение от ищеца.

От длъжностно разписание на Общинска администрация – К. в сила от 20.02.2015г., утвърдено от кмета на о. К. е видно, че общата численост на персонала е 173бр.,като за „Специализирана администрация”, отдел „Образование, култура, здравеопазване, социални дейности, спорт и туризъм” са предвидени 6 щатни бройки, между които и „секретар на МКБППМН”. За последната длъжност е утвърдено същата да се заеме по служебно правоотношение, като от приложеното поименно щатно разписание на длъжностите, считано от 01.03.2015г. е видно, че длъжността секретар на МКБППМН е вакантна.

При така установената фактическа обстановка по делото, от правна страна въззивният съд приема следното: единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т. 12 КТ, какъвто е настоящият случай, е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при определянето й за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. По този въпрос е налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК, опредметена в решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 268/21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 117/23.04.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 182/13.06.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 168/10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на ВКС, IV г. о., и др. В процесния случай, съгласно длъжностното разписание на Общинска администрация – К., в сила от 20.02.2015г., заеманата от ищеца длъжност „Секретар на МКБППМН” е определена за заемане по служебно правоотношение. Въвеждането на такова изискване е в съответствие с изискването на Класификатора на длъжностите в администрацията – т. 289, съгласно която за длъжността „Секретар на МКБППМН, в териториална администрация”, видът правоотношение е служебно. Т.е. заемането на тази длъжност е възможно само по служебно правоотношение. В правомощията на кмета на общината е промяната в длъжностното разписание по отношение на вида и броя на длъжностите и вида на правоотношението, по което следва да се заемат, който съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1, като в длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт. В тази връзка е неоснователен основният довод, поддържан във въззивната жалба, а именно, че от компетентността на общинския съвет било да трансформира характера на трудовото правоотношение в служебно, предвид разпоредбата на чл. 21, т. 2 ЗМСМА. Съгласно посочената разпоредба, общинският ±ъвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината. Видно от обсъдените по –горе доказателства: препис-извлечение от протокол № 25/12.11.2015г. – т. ІV и № 9/25.05.2012г. – т. 3, на кмета е възложено да изработи и утвърди длъжностно разписание на общинската администрация, в рамките на одобрената от Общинския съвет численост на персонала и структурата, одобрени по предходните решения. С довода си жалбодателят е допуснал смесване на понятията „обща численост и структурата на общинската администрация в общината” и „длъжностно разписание”, изработването на което е в правомощията на кмета на общината, съгласно обсъдените по-горе правни основания. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че работодател по трудовото, респ. служебното правоотношение е кметът на общината, а не колективният орган, какъвто е общинския съвет. С други думи, изводът, който се налага е, че при така установените факти, е извършено законно уволнение, при наличие на предпоставките по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след определяне на длъжността за заемане от държавен служител.

Предвид изложеното, предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, до какъвто правилен извод е достигнал първоинстанционния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Разноски от въззиваемия за това производство не са поискани, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/24.06.2015 година, постановено по гр.д. № 166/2015 година по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.