Решение по дело №189/2024 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 32
Дата: 17 септември 2024 г. (в сила от 2 октомври 2024 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20243520200189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. П., 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
в присъствието на прокурора Д. Ст. И.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20243520200189 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. О. Ю. – роден на 21.11.1968 г. в гр.П., ЕГН **********,
адрес: гр.П., ул.“***, български гражданин, разведен, основно образование, безработен,
неосъждан /реабилитиран/.
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.05.2024 г., около 21.30 – 22.00 часа, в с.З., община П., на
ул.“***“ № 25, в условията на домашно насилие причинил на З.С.Н от с.С., община П. –
негова съпруга, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във връзка с чл.130, ал.1 от НК,
като го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) на
основание чл.78а, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА ОБВИНЯЕМИЯ Д. О. Ю. със снета самоличност да заплати сумата в размер
на 251.91 лв. /двеста петдесет и един лева и 91 ст./, представляващи разноски за изготвена
съдебно-медицинска експертиза в досъдебното производство в полза на ОД на МВР Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НАХД № 189/2024г. по описа на ПпРС
Производството по делото е образувано по внесено постановление на Районна
прокуратура П. с предложение за освобождаване на основание чл. 78а от НК на обвиняемия
Д. О. Ю. от гр.П., от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това, че: “ че
на 12.05.2024 г., около 21.30 – 22.00 часа, в с.З., община П., на ул.“***“ № **, в условията на
домашно насилие причинил на З.С.Н от с.С., община П. – негова съпруга, лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота „
В съдебно заседание, представителят на РП – Т., ТО - П. поддържа повдигнатото
обвинение и направеното предложение, като пледира за налагане на наказание над
минималния размер предвиден в закона.
Обвиняемият се явява лично, като не оспорва, че е извършил деянието, така както е
посочено в постановлението на РП-П.. По същество нищо не иска от съда.
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обв. Д. О. Ю. и З.С.Н живели на съпружески начала преди години и имали
пълнолетен син от връзката си. За известен период от време били разделени, като след това
отново се събрали и на 15.06.2020г. сключили граждански брак. В началото на 2024г.
двамата отново се разделили, като в последствие с решение №73/17.05.2024г. по гр.д.
№141/2024г. бракът им бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие. При настъпилата
раздяла двамата се били разбрали, че Н. ще остане да живее в семейното им жилище гр.П.,
ул. "***" **, но след възникнал скандал между двамата обв. Ю. я изгонил оттам. Тогава тя
отишла да живее при брат си в с. З., общ. П., а след това и на квартира в същото село.
На 11.05.2024г. Н. отишла в семейното жилище в гр. П. и взела оттам тунер за
телевизия и рутер за интернет, тъй като договорите за тези услуги били на нейно име и тя
плащала таксите за тях. По това време обвиняемият не бил в дома си.
На 12.05.2024г., след като обв. Ю. установил липсата на горепосочените вещи,
отишъл в квартирата на пострадалата - на ул. „***“ № ** в с. З., общ. П., за да я пита защо ги
е взела. Тогава тя не го пуснала да влезе в къщата и между двамата имало само словесен
спор по отношение на тунера и рутера. След като разговорът приключил Н. се прибрала, а
обвиняемият си тръгнал.
Около час по — късно обв. Ю. отново се върнал и поискал да разговаря с
пострадалата. Тя го пуснала в двора на къщата. Двамата се разбрали да му върне тунера, а
той да започне да плаща половината от таксата. Щом го взел тунера обаче обвиняемият
хванал Н. с ръка за гърлото и започнал да я обижда с думите „курва“, „травестит“, „мърша“,
„помиярка“. Тя се развикала и тогава той си тръгнал.
Същата вечер — около 20.30 часа, обв. Ю. се обадил по телефона на Н. и поискал да
се видят, за да поговорят. По това време тя гостувала на свой братовчед, който живеел близо
до квартирата й. Тъй като по гласа на обвиняемия пострадалата преценила, че той бил
употребил алкохол, първоначално отказала, но след това се съгласила. Тя помолила
племенника си - Р.С.И., да я придружи, като смятала, че пред него обв. Ю. няма да посмее да
я нападне, и двамата отишли в квартирата й. Малко след това пристигнал и обвиняемият,
който видимо бил употребил алкохол. Носел чанта с покупки - хляб, сирене, спагети, бира и
водка. Поискал от пострадалата да му сготви спагетите. Тя ги сготвила. Направила и
кюфтета. Обвиняемият си налял водка и известно време ял и пил, като говорел с И..
Пострадалата вършела свои домакински задачи.
Около 21.30 - 22.00 часа мобилният телефон на обв. Ю. издал звук, сигнализиращ за
1
получено съобщение. Н. погледнала екрана и видяла, че обвиняемият си бил писал с много
жени. Тя се възмутила и го питала как смята да продължат отношенията им. Той й
отговорил, че това не било нейна работа. Тогава Н. се ядосала и ударила мобилния телефон
в масата, при което дисплеят му се счупил. Обв. Ю. станал и я ударил с шамар по лицето.
После я блъснал с ръце и тя паднала на земята по гръб, удряйки лявата си ръка. След това
обвиняемият седнал върху гърдите й и започнал да й нанася удари с юмруци по главата и
лицето, като в същото време я обиждал, казвайки и „курво“. Ударите попадали основно в
областта на лявото й око и вежда. В това време И. станал от стола, на който стоял, и
започнал да убеждава обвиняемия да спре. Той обаче не спирал и продължавал да нанася
удари на пострадалата. И. се изплашил много и побягнал. Отишъл в дома си, откъдето
извикал баща си - С.И.С., и подал сигнал на тел. 112. Междувременно обвиняемият спрял да
удря Н., станал от нея и излязъл навън. Когато С. и И. пристигнали в квартирата видели, че
той бил седнал на пейка в двора на къщата, а пострадалата била в дома си. На място
пристигнали полицейски служители от РУ – П., след което било образувано и ДП.
От назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза се установява, че
обв.Ю., с действията си на 12.05., е причинил лека телесна повреда на съпругата си (към
този момент) З.С.Н изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за
живота следствие причинените: оток и кръвонасядане в лявата челна област с охлузване на
кожата, отоци и кръвонасядания по горният и долен клепач на лявото око, масивен оток по
вътрешната повърхност на левия лакет със затруднени движения на ръката в областта на
пакетната става.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
наказателното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, като в тази насока следва да се
отбележи, че всички доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да
са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие
следното:
При съвкупната оценка на приобщените по делото доказателства се налага извода, че
обвиняемият Ю. е осъществил състава на инкриминираното деяние по чл.131, ал. 1, т.5а във
вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Обв. Ю. безспорно е причинил лека телесна повреда на З.С.Н а, изразяваща се във
временно разстройство на здравето не опасно за живота следствие получените: оток и
кръвонасядане в лявата челна област с охлузване на кожата, отоци и кръвонасядания по
горният и долен клепач на лявото око, масивен оток по вътрешната повърхност на левия
лакет със затруднени движения на ръката в областта на пакетната става. Тези увреждания
покриват признаците на на чл. 130, ал.1 НК.
Категорично това деяние е извършенo в условията на домашно насилие по смисъла
на чл. 93, т. 31 от НК. Съгласно тази разпоредба престъплението е извършено "в условията
на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство. От доказателствата по делото се установява, че обвиняемия и пострадалата
към момента на деянието-12.05.2024г. са били съпрузи.
Всички тези доказателства поотделни и в съвкупност обосновават по един
еднопосочен начин основателността на обвинителната теза, установяващи релевантните
2
факти и обстоятелства досежно дата и място на извършване на инкриминираното деяние, а
също и неговия механизъм, като по несъмнен начин се установява и авторството на същото.
От субективна страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл,като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Като взе предвид гореизложеното и при съвкупната оценка на приобщените по
делото доказателства, съдът направи извода, че обвиняемия е осъществил състава на
инкриминираното деяние по чл.131, ал. 1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че тъй като към момента
на извършване на настоящото деяние, обвиняемия не е осъждан (реабилитиран) и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, от деянието не са
настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване и за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една
година или пробация, при което съдът, на основание чл. 78а от НК, освободи обвиняемия
Ю. от наказателна отговорност за извършеното престъпление.
При определяне на наказанието “глоба” (съгл.чл.47,ал.1 НК) съдът съобрази имотното
състояние на обв. Ю.. Видно от приложената декларация за семейно положение и имотно
състояние на обвиняемия, същия не получава трудови доходи, притежава един недвижим
имот в гр.П., не притежава МПС. При така изложените обстоятелства, съда определи
наказанието в размер към минималния, посочен в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1000.00лв.,
като прие, че подобен размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция
спрямо него, като при индивидуализацията му се съобрази с посочените обстоятелства.
При този изход на процеса обв. Ю. следва да бъде осъден да заплати разноски по
делото в размер на 251.91лв., по сметка на ОД на МВР-Т., за изготвената СМЕ.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ :

3