Решение по дело №162/2018 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 156
Дата: 12 септември 2018 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20187280700162
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 156/12.9.2018 г.

Гр. Ямбол

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

 

 

при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Ж. Илиев, разгледа докладваното от съдията адм. д.  № 162 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на  ЕТ „***“ -  Ямбол   против Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, гр. София, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лева, съставляващи направени разноски – платено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено от Председателя на ДКСБТ,   ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на ЯРС за отмяна на наказателното постановление. Иска се и присъждане на разноските, направени по настоящото съдебно производство. 

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител - адв. П., поддържа исковата молба  изцяло така, както е предявена.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител  - ***оспорва исковата молба. Счита, че същата е неоснователна.

Участващия по делото прокурор счита, че  исковата молба е основателна  и като такава, следва да бъде изцяло уважена.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – София,   на основание чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ  на ищеца е  била наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лева     за извършено административно нарушение по чл. 3б от същия закон. 

Наказателното постановление е обжалвано пред Ямболския районен съд и с Решение № 324/27.10.2017 г. по АНД № 1195/2017 г. е отменено. Впоследствие това решение  е обжалвано пред по - горната съдебна инстанция и с Решение № 5/08.01.2018 г. по КАНД № 184/2017 г. на ЯАС, е оставено в сила.     

И двете дела – АНД № 1195/17 г. на ЯРС и КАНД № 184/2017 г. на ЯАС са  приложени към настоящото дело и от тях  е видно, че за правна защита и съдействие във връзка в подадената от ищеца жалба пред ЯРС срещу наказателното постановление, същият е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (Договор за правна защита и съдействие № ***/17.08.2017 г.), а за правна защита и съдействие пред ЯАС – такова в размер на 300 лева (Договор за правна защита и съдействие № ***/06.12.2017 г.), което също е заплатено изцяло и в брой

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. 

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1  от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

В настоящия случай, видно от данните по делото Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено от Председателя на ДКСБТ - София, от което се твърди, че са произтекли вреди за търговеца, е отменено с влязлото в сила на 08.01.2018 г. Решение № 324/27.10.2017 г. на Ямболския районен съд по АДН № 1195/2017 г.  Поради това съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим.  

Що се отнася до основателността на претенцията, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.  Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,  действие или бездействие на орган или длъжностно лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.  В случая всички, предвидени от законодателя предпоставки, са налице.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания представлява форма на административна дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно  постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.  Ето защо,  след като   наказателното постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки. В хода на съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, ищеца  ЕТ „***“ - Ямбол, в качеството му на жалбоподател пред ЯРС и на  ответник по касацията в производството пред Административен съд - Ямбол, е направил    разноски в размер на 300 лева за всяка от съдебните инстанции, или общо 600 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените договори за правна защита и съдействие. В тези договори са посочени както номера на делото, така и договорената и заплатена сума. Същевременно,   упълномощеният от ЕТ „***“ – Ямбол адвокат П. е изготвил жалбата пред ЯРС,  участвал е в съдебните заседания както пред първоинстанционния, така и  пред касационния съд, като е изготвил и писмени бележки,    т. е.  процесуалното представителство е осъществено  съобразно сключените договори.

В настоящия казус е налице и третата, предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ЕТ „***“ -- Ямбол разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните постановления не е задължително, но след като ищеца се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление,  ищеца  не би имал нужда и съответно не би заплатила адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.  

С исковата молба ЕТ „***“ – Ямбол претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за имуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г., когато е влязло в сила решението на ЯРС за отмяна на наказателното постановление. Видно от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове. В настоящия случай Решение № 324/27.10.2017 г. , с което се отменя Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г.. на Председателя на ДКСБТ – София, е  влязло в сила  на 08.01.2018 г. и  именно оттам насетне се дължи законната лихва.  

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният от   ЕТ „***“ -- Ямбол иск  за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълният му  размер от 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане.  

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца  ЕТ „***“ – Ямбол и разноските, които същия е направил по настоящото производство, а именно държавна такса в размер на 25 лева   и адвокатско възнаграждение   в  размер  на 300 лева.

 

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

 

 

 

 

Р   Е  Ш  И  :

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА – СОФИЯ  да заплати ЕТ „***“  със седалище и адрес на управление:  гр. ***, ЕИК *********, представляван от Г.К.М.   сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено от Председателя на ДКСБТ - София, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.  

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА - СОФИЯ да заплати на ЕТ „***“ - ЯМБОЛ сумата от  325 (триста двадесет и пет) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                                         СЪДИЯ:/п/не се чете