Р Е Ш Е Н И Е
№ 156/12.9.2018
г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Ж. Илиев, разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 162 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на ЕТ „***“ - Ямбол против Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата, гр. София, с която се претендира заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 600 лева, съставляващи направени
разноски – платено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно
производство по обжалване на Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено
от Председателя на ДКСБТ, ведно със законната лихва, считано от влизане
в сила на решението на ЯРС за отмяна на наказателното постановление. Иска се и
присъждане на разноските, направени по настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител - адв. П., поддържа исковата молба изцяло така, както е предявена.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител - ***оспорва исковата
молба. Счита, че същата е неоснователна.
Участващия по делото прокурор счита,
че исковата молба е основателна и като такава, следва да бъде изцяло уважена.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 04708/04.08.2017
г., издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и
тържищата – София, на основание чл. 65,
ал. 2 от ЗСБТ на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.
3б от същия закон.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Ямболския районен съд и с Решение № 324/27.10.2017 г. по АНД № 1195/2017
г. е отменено. Впоследствие това решение е обжалвано пред по - горната съдебна
инстанция и с Решение № 5/08.01.2018 г. по КАНД № 184/2017 г. на ЯАС, е
оставено в сила.
И двете дела – АНД № 1195/17 г. на ЯРС
и КАНД № 184/2017 г. на ЯАС са приложени
към настоящото дело и от тях е видно, че
за правна защита и съдействие във връзка в подадената от ищеца жалба пред ЯРС срещу
наказателното постановление, същият е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева (Договор за правна защита и съдействие № ***/17.08.2017
г.), а за правна защита и съдействие пред ЯАС – такова в размер на 300 лева (Договор
за правна защита и съдействие № ***/06.12.2017 г.), което също е заплатено
изцяло и в брой
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяна на административния акт по съответния ред.
В настоящия случай, видно от данните
по делото Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено от
Председателя на ДКСБТ - София, от което се твърди, че са произтекли вреди за търговеца,
е отменено с влязлото в сила на 08.01.2018 г. Решение № 324/27.10.2017 г. на
Ямболския районен съд по АДН № 1195/2017 г.
Поради това съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на
иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим.
Що се отнася до основателността на
претенцията, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лица на държавата или общината, при или по
повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. В случая всички,
предвидени от законодателя предпоставки, са налице.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания представлява форма на административна
дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление,
извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на
законово предоставена административнонаказателна
компетентност.
Наказателните постановления, като
резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по
реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка
в административното наказание действия или бездействия не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно
поле и да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и
ВАС. Ето защо, след като наказателното постановление, от което се
твърди, че са претърпени вредите е отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки. В хода на
съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, ищеца ЕТ „***“ - Ямбол, в качеството му на
жалбоподател пред ЯРС и на ответник по
касацията в производството пред Административен съд - Ямбол, е направил разноски в размер на 300 лева за всяка от
съдебните инстанции, или общо 600 лева, съставляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представените договори за правна защита и
съдействие. В тези договори са посочени както номера на делото, така и
договорената и заплатена сума. Същевременно,
упълномощеният от ЕТ „***“ –
Ямбол адвокат П. е изготвил жалбата пред ЯРС,
участвал е в съдебните заседания както пред първоинстанционния,
така и пред касационния съд, като е изготвил
и писмени бележки, т. е. процесуалното представителство е осъществено съобразно сключените договори.
В настоящия казус е налице и третата,
предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена
връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ЕТ „***“ --
Ямбол разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като
разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени
във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително,
процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните
постановления не е задължително, но след като ищеца се е възползвал от правото
си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се
явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, ищеца не би имал нужда и съответно не би заплатила
адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и
интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по
т.д. № 2/2016 г.
С исковата молба ЕТ „***“ – Ямбол претендира
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за имуществени вреди заедно
със законната лихва, считано от 08.01.2018 г., когато е влязло в сила решението
на ЯРС за отмяна на наказателното постановление. Видно от т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и
настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове. В настоящия случай Решение
№ 324/27.10.2017 г. , с което се отменя Наказателно постановление № 04708/04.08.2017
г.. на Председателя на ДКСБТ – София, е влязло в сила на 08.01.2018 г. и именно оттам насетне се дължи законната лихва.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният от ЕТ „***“ -- Ямбол иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълният му размер от 600 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца ЕТ „***“ – Ямбол и
разноските, които същия е направил по настоящото производство, а именно държавна
такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА – СОФИЯ да
заплати ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК *********, представляван от Г.К.М.
сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 04708/04.08.2017 г., издадено от Председателя
на ДКСБТ - София, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА - СОФИЯ да заплати на ЕТ „***“ - ЯМБОЛ сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева за
направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не
се чете