Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр.Русе, 17.05.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
И. Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 128 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Д-р Вет“ ООД,
със седалище в с. Щръклево, обл. Русе, чрез
адв.-пълномощник В. П., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 48-ФК/04.03.2022 г., издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение
по чл.25, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ветеринарна
клиника, находяща се в гр.Русе, бул.“Липник“ № 79, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до
обекта за срок от 14 дни. В жалбата извършеното нарушение – неиздаване на
фискална касова бележка, не се оспорва. Поддържа се становище за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно
на изискването за мотивиране на акта. Жалбоподателят твърди, че изложените от
органите по приходите съображения в оспорената заповед са общи, абстрактни и
неотносими към търговската дейност, извършвана в обекта, както и че по
преписката липсват доказателства за посочения в заповедта сигнал от дата,
предхождаща тази на проверката, който касаел същото по вид нарушение. Сочи, че
при определянето на продължителността на мярката е нарушен принципът на
съразмерност по чл.6 от АПК, а издаденият акт не съответства на целта на
закона. В тази връзка твърди още, че става въпрос за инцидентен случай, който
би могъл да бъде обусловен и от факта, че с касовия апарат в обекта работи съответният
ветеринарен лекар и при натоварената дейност в обекта би могло да се пропусне
издаването на касов бон. Твърди още, че в сградата, където се намира
ветеринарната клиника има настанени животни за лечение в условия на 24-часов
стационар, които именно животни се нуждаят от всекидневна грижа, като
изпълнението на процесната мярка би осуетило медицинското наблюдение над
животните, които нямало къде да бъдат преместени, нито било възможно да бъдат
върнати на собствениците им, тъй като се лекували. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Възразява, че конкретната продължителност на ПАМ е продиктувана от установеното
при проверката друго нарушение, а именно констатирана значителна разлика между
фактическата касова наличност и сумата на продажбите, регистрирана по
фискалното устройство, поради което и според процесуалния представител на
органа извършеното деяние нямало инцидентен характер. Счита за неоснователни
развитите в жалбата доводи за нарушение на принципа на съразмерност и
противоречие на акта с целта на закона. Твърди, че търговецът разполага с достатъчно
дълъг срок, в който да бъде проведено лечение на настанено животно в клиниката
и съответно да не се налага то да бъде извеждано. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна
- адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
По фактите липсва спор между страните. От
приложения по преписката (л.л. 4 – 6 от преписката) протокол №
0057817/25.02.2022 г. се установява, че на същата дата, в 12:00 часа, в
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – ветеринарна клиника, находяща
се в гр.Русе, бул.“Липник“ № 79, била извършена проверка от органите по
приходите. В протокола е подробно описан видът, площта и естеството на
развиваната в обекта търговска дейност – ветеринарна клиника, в която се
извършват прегледи, манипулации, операции, както и че в обекта се предлагат
консумативи, лекарства и други за животни, като обектът представлява клиника с
магазин. Площта на обекта е 112 кв.м. Посочено е също, че обектът работи всеки
ден, с работно време от 09:00 часа до 21:00 часа. Служителите работели на смени
в месечен график, като търговският обект бил трудово обезпечен. От справка за
актуално състояние на действащи трудови договори е видно, че в дружеството по
трудови договори работят десет лица (л.21 от делото). При проверката в обекта
работели две от заетите лица (л.л.9 и 10 от преписката).
При извършената контролна покупка по
смисъла на § 1, т.6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на 1 бр. препарат
за обезпаразитяване на животни на стойност 25 лева, заплатена в брой на място
от орган по приходите, жалбоподателят не издал фискална касова бележка от
наличното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство в обекта. Това
се потвърждава и от разпечатената на хартиен носител контролна лента на
електронен носител (КЛЕН) за деня на проверката
– 25.02.2022 г. (л.7 от преписката). В съставения протокол е описаната и
установената в повече разлика от 309 лева между фактическата касова наличност
от 330 лева и регистрираната сума по фискалното устройство, която до извеждане
на КЛЕН включва само една продажба на стойност 21 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
В чл.186, ал.3 от ЗДДС законодателят е
предвидил възможност за делегиране на правомощието за издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от
Десислава Георгиева Рангелова-Костова – началник на отдел „Оперативни дейности“
– Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л.17 от преписката)
началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в
ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Следователно
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.
Оспореният акт
е издаден в предвидената писмена форма.
Спорен между
страните се явява въпросът за това спазени ли са изискванията на закона за
мотивиране на акта - чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Смисловото и граматическо
тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на
констатирано нарушение от този вид административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такова нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл, макар и формирана по предходната
редакция на текста, съдебната практика е константна - вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано
едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за
отмяна на административния акт.
В случая органът е посочил, че въз основа на
конкретните факти по преписката е взел предвид вида на дейността, отчетения
оборот за периода 01.01. – 24.02.2022 г., както и че за същото по вид нарушение
е подаден сигнал от гражданин, входиран в НАП на 24.01.2022 г. Действително за
последното обстоятелство, както сочи и жалбоподателят, липсват доказателства по
преписката. Дори и да се приеме доводът на жалбоподателя, че изложените в
заповедта мотиви са по-общи като съдържание, то в случая допуснатото нарушение,
изразяващо се в липсата на мотиви, относими към конкретиката на случая, следва
да се приеме за санирано чрез препращане в мотивите на оспорения акт към
съображенията, изложени в протокол № 0057817/25.02.2022г. В задължителната
съдебна практика (вж. т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК)
се приема, че не съществува пречка мотивите да предхождат издаването на акта и
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт, в който случай изложените в тях съображения са такива и
за издаването на самия акт.
В протокола
от извършената проверка, както беше посочено по-горе, се съдържат редица конкретни констатации относно
местоположението, площта на търговския обект, развиваната в него дейност, както
и по отношение на констатираното при проверката друго нарушение на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., за което законът не предвижда налагане на ПАМ
„запечатване на обект“, но което следва да бъде взето предвид при определяне
продължителността на мярката, респ. при преценката за пропорционалност на така
определената нейна продължителност.
Отразените в
протокола обстоятелства (типът и площта на търговския обект; неговото
местоположение; брой лица, заети в обекта; работно време без почивен ден; както
и установената значителна разлика в касовата наличност) са сред примерно
изброените, въз основа на които следва да се определя продължителността на ПАМ
съгласно задължителните за органите по приходите указания (арг. от чл.13 от АПК), които се съдържат в издаденото от изпълнителния директор на НАП Общо
становище от 01.06.2020 г. относно налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ), определяне на срока на ПАМ и допускане на предварително изпълнение
на ПАМ по реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС.
Както е
посочено в цитираното становище, неговата цел е уеднаквяване на
административната практика. На органите по приходите са дадени указания, според
които при всяко конкретно нарушение е необходимо да се извършва индивидуална
преценка за срока за същинско налагане на административната мярка като се
преценява всяко конкретно обстоятелство, имащо значение за определяне на този
срок. Посочено е, че при определяне на продължителността му следва да се
съблюдават следните критерии: тежест на извършеното нарушение; повторност на
нарушението; цялостно поведение на търговеца (подаване/неподаване на
декларации, наличие на предходни нарушения и наложени наказания, установени
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с влязъл в сила
ревизионен акт или акт по чл.106 от ДОПК, други публични задължения), наличие
на данни за други действия или бездействия на проверявания, насочени към
укриване на приходи или към препятстване възможността за извършване на
контролни действия (например случаи на недопускане на органите по приходите в
обекта или непредставяне на изискани документи при данъчно-осигурителен
контрол), включително и наличие на неплатени задължения, дейността на
търговския обект – постоянна или сезонна; тип и големина на търговския обект;
местоположение на обекта, човекопоток, брой работници или служители, заети в
обекта; установена значителна разлика в касовата наличност; смяна на
стопанисването на обекта при последователно извършване на еднородна дейност в
един и същ търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи
съгласувано по чл.96, ал.10 от ЗДДС.
В крайна
сметка към органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними
условия за мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за
налагане на ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи, които
съгласно закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК.
Противното би означавало, по съображения за контрол за законосъобразност върху
определената продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да
бъде отнета възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така
е и в разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение
по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на
фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
се налага оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито като правно и
фактическо положение на санкционирания търговец.
При
предвидена в закона продължителност на мярката до 30 дни, с оспорения
административен акт тя е определена на 14 дни, т.е. към средата като
продължителност. Предвид установените с протокола конкретни обстоятелства по
отношение на търговския обект, към който протокол се препраща изрично в мотивите
на оспорената заповед, включително с оглед на установеното друго нарушение – по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в значително
превишение, в размер на 309 лева, на касовата наличност спрямо сумата,
регистрирана по фискалното устройство от само 21 лева от една продажба
(ветеринарни услуги – количество 1 сума 21 лева, брой клиенти 1), регистрирана
до започване на проверката, съдът намира, че не е нарушен принципът на
съразмерност по чл.6 от АПК.
Както беше
посочено, при извършената проверка безспорно са установени две нарушения на
данъчното законодателство, едното от които – неиздаването на фискална касова
бележка, е основание за прилагане на ПАМ „запечатване на обект“, а
обстоятелството каква е стойността на покупката, за която не е издадена
фискалната бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от
14 дни кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е
извършено. Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия
материален закон, но така също и в съответствие с неговата цел.
Във връзка с
възражението на жалбоподателя, обосновано имплицитно с разпоредбата на чл.187,
ал.4 от ЗДДС, според което тъй като до момента нямало наложена санкция, се
преграждала възможността му да прекрати изпълнението на заповедта, следва да се
посочи следното:
Както беше
посочено по-горе, при издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл.186,
ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции“. Следователно нейното
налагане не е обвързано с издаването на наказателно постановление за същото
нарушение. Двете производства – административното по чл.186 от ЗДДС и
административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното
административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането
на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на
наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането
й, а към фазата на изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на
мярка, предвидена в закона, при установено нарушение, е съобразено с целите по
чл.22 от ЗАНН (в този смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324
от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от
18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има
превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да
извърши други подобни противоправни деяния, а оттук – и да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.
По отношение
на довода на жалбоподателя, че в сградата, където се
намира ветеринарната клиника има настанени животни за лечение в условия на
24-часов стационар, които именно животни се нуждаят от всекидневна,
непрекъсната грижа, като изпълнението на процесната мярка би осуетило
медицинското наблюдение над животните, които нямало къде да бъдат преместени,
нито било възможно да бъдат върнати на собствениците им, тъй като се лекували,
следва да се посочи, че в оспорения акт липсва разпореждане за допускане на
предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС. При това
положение жалбоподателят разполага с достатъчно време да организира
преместването на животните, настанени в стационара, в случай на влизане в сила
на постановения индивидуален административен акт. Обстоятелството, свързано с
извеждането на животните от ветеринарната клиника, касае не законосъобразността
на заповедта, а последващата фаза по нейното изпълнение, както сам посочва и
жалбоподателят в жалбата си.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3
от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по
жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №
5/2009 г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за приходите
съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-р
Вет“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе, ул.“Ком“ № 16,
представлявано от управителя И.Е.Д., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 48-ФК/04.03.2022 г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение по
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1
от ЗДДС, е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – ветеринарна клиника, находяща се в
гр.Русе, бул.“Липник“ № 79,
стопанисван от „Д-р Вет“ ООД, и е забранен достъпът до
обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Д-р Вет“ ООД, с ЕИК
*********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: