РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. К., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200403 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000429 от 08.06.2022 г. на
Началник група към ОДМВР П., РУ- К., на Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес
гр.К., ул. „Д.ш.“ ***, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ й е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
извършване на твърдяното нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява
от адв. Д. - упълномощен, който поддържа жалбата. По същество се прави
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Пледира за
маловажен случай. Не претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
1
изпраща представител. В депозирано писмено становище счита издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като моли същото
да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
Ж. като актосъставител и А. като свидетел по акта, както и приобщените
писмени доказателства - наказателно постановление № 22-0281-000429 от
08.06.2022 г., разписка за връчването му, АУАН, справка за собственост на
МПС, справка за нарушител/водач, заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г.,
Заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., Заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г.,
писмо от ОДМВР П., съдът намира за установено следното:
На 23.05.2022 г. в 18:30 часа в гр.К. на ул. Т.К., служителите на РУ- К.
свидетелите Ж. и А. спрели за проверка движещ се мотоциклет Х. ******** с
регистрационен номер ****. Установили, че водач на МПС е жалбоподателя
В.. При извършената проверка било установено, че мотоциклета е нейна
собственост, но тя не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от нея превозно средство, а
именно за категория „**“, към която спадал и мотоциклет Х. ******** с
регистрационен номер ****.
Във връзка с констатираното нарушение били съставени АУАН, с който
мл. автоконтрольор Ж. приел, че жалбоподателят В. е осъществила
нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 23.05.2022 г.
в 18:30 часа в гр.К. на ул. Т.К., с посока на движение от изток към запад,
управлява собствения си мотоциклет Х. ******** с регистрационен номер
****, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада
управляваното от нея МПС.
Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателят, който го
2
подписал и не направил възражения по констатациите в него.
На 08.06.2022 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя било наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лв., за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на 14.06.2022 г., а жалбата
срещу него депозирана на 24.06.2022 г., т.е. в срок.
Показанията на свидетелите Ж. и А. установяват факта на управление на
МПС от страна на жалбоподателя на инкриминираната дата, както и липсата
на СУМПС за съответната категория.
Горепосочените гласни доказателства съдът ползва изцяло при
постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко
относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели - Ж. и
А. и от приложените писмени доказателства. От последните, и по-конкретно
3
от писмото на ОДМВР П. – л.30 се установява, че 23.05.2022 г. В. не е
притежавала валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното
от нея МПС. В. е придобила категория „**“, към която спадал и мотоциклет
Х. ******** с регистрационен номер ****, но на 23.08.2022г.
Т.е. по безспорен начин се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, че В. е извършила твърдяното нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, тъй като при извършената й на 23.05.2022 г. проверка е
управлявала МПС без да притежава СУМПС за съответната категория, по
посочените по-горе причини.
При съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
административно-наказващия орган е направил коректно описание на
констатираното административно нарушение пълно, точно и ясно. Посочени
са обстоятелствата при които е установено административното нарушение –
от служители на РУП К., конкретизирано е административното нарушение.
Предвид изложеното, настоящия състав на съда намира, че в разглеждания
случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.150а, ал.1 от
ЗДвП.
За по-голяма прецизност съдът следва да отбележи, че съгласно
нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП - За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай, водачът на мотоциклета попада сред лицата на
които е вменено посоченото в цитираната законова разпоредба задължение.
Това задължение той не е изпълнил, тъй като е управлявал мотоциклета след
като не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Поради това и следва да се приеме,
че е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
във вина административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи
по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер
4
от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания
случай съдът намира, че глобата която е наложена на жалбоподателя от
страна на АНО за извършеното от него виновно нарушение по чл.150а,ал.1 от
ЗДвП в минималния размер от 100 лева е правилно и законосъобразно
определена. Съдът намира, че този размер на административното наказание
би могъл да окаже въздействие на нарушителя за спазване на задълженията
му по ЗДвП и да го превъзпита в положителна насока.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието
маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е
санкциониран жалбоподателят е формално. Законодателят е предвидил
административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира
след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване
на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът
намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до
маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. При
изследването на степента на обществена опасност на деянието и на дееца
съдът приема, че те не са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Този извод следва както от обстоятелството, че В. е
управлявала мотоциклета из улиците на гр.К., така и от справката за водач
нарушител, от която се установява, че процесното нарушение не може да се
определи като изолирана проява на водач, който стриктно спазва правилата за
5
движение. Отчете се и значението на обстоятелството, че деянието е
извършено при най-тежката форма на вината – пряк умисъл, при формирано
съзнание за неизбежното увреждане на защитаваните обществени отношения.
По тези съображения съдът приема, че нарушението разкрива степен на
обществена опасност, типична за този вид деяния, поради което то не
представлява маловажен случай.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0281-000429 от
08.06.2022 г. на Началник група към ОДМВР П., РУ- К., с което на Д. В. В. с
ЕГН **********, адрес гр.К., ул. „Д.ш.“ ***, на основание чл.177, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложена глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6