№ 3208
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110204556 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2300002/27.02.2023 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” на Н. В. Г. е
наложена „глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно
нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата,
съдържанието, реда и начина на подаване и съхраняване на декларация по чл.
15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо
се в това, че до 30.04.2022 г. не е подала в Дирекция „Инспекция по труда“
годишна декларация по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ относно престирания труд в
„Натали 2020“ ЕООД през 2021 г. от лицето В.Д.Б..
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Н. В. Г., с която се иска отмяната му поради неговата
незаконосъобразност. Твърди се, че Снежанка Станоева и нейният съпруг са
имали достъп до електронните услуги на НАП относно фирма „Натали 2020“
ЕООД, като са я уверявали, че всички документи са били подавани редовно.
Изложено е, че посоченото в атакуваното НП лице е нейна майка, поради
което не е имала намерение да нарушава трудовите й права.
1
В хода на съдебното производство жалбоподателката не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
като излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното
НП. С оглед на изложеното, от съда се иска да потвърди обжалваното НП
като законосъобразно, както и да присъди в полза на наказващия орган
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„Натали 2020“ ЕООД с ЕИК /номер/ с управител Н. В. Г., стопанисвало
търговски обект, находящ се в с. Доброславци, Столична община.
На 05.11.2021 г. бил прекратен сключеният на 11.06.2020 г. между
„Натали 2020“ ЕООД и В.Д.Б. с ЕГН **********трудов договор. На същата
дата – 05.11.2021 г., бил сключен нов трудов договор между „Натали 2020“
ЕООД и В.Д.Б. по реда на чл. 114 от КТ, като по силата на същия Борисова
продължила да изпълнява длъжността си „продавач хранителни стоки“. Така
сключеният трудов договор бил прекратен на 04.01.2022 г.
На 06.01.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, сред които и св. К., извършили проверка по документи на дейността
на „Натали 2020“ ЕООД, като установили след справка в регистъра на
трудовите договори в ТД на НАП-София, че през 2021 г. в дружеството е
престирало труд лицето В.Д.Б. с ЕГН **********. Същевременно, след
проверка в публичния регистър на декларациите по чл. 15 от ЗЗБУТ, било
установено, че Н. Г. в качеството й на управител на „Натали 2020“ ЕООД или
2
друг представител на дружеството не е подал до 30.04.2022 г. годишна
декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ, в която да отрази полагалите през 2021 г.
труд лица.
Въз основа на направените констатации, св. К. съставила на 06.01.2023 г.
АУАН № 23-2300002 срещу Натали В. Г. за извършено от последната
административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за
формата, съдържанието, реда и начина на подаване и съхраняване на
декларация по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 23-
2300002/27.02.2023 г. от директора на ДИТ-СО, с което за описаното в АУАН
административно нарушение на Н. В. Г. била наложена „глоба“ в размер на
300 лева.
Наказателното постановление било връчено на Н. Г. на 07.03.2023 г.,
която в законоустановения 14-дневен срок (на 17.03.2023 г.) подала жалба
срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. К.; Протокол за извършена проверка № ПР
2239515 от 06.01.2023 г.; справка от ТД на НАП-София от регистъра на
сключени трудови договори по отношение на „Натали 2020“ ЕООД; справка
от ДИТ-СО, ведно с извлечение от Регистъра на получени данни от
декларации по чл. 15 ЗЗБУТ и Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. В този смисъл от показанията на св. Катрин Найденова се
установява, че при извършената на 06.01.2023 г. документална проверка на
дейността на „Натали 2020“ ЕООД е установено, че през 2021 г. в
дружеството е била наета по трудово правоотношение В.Д.Б., като не е била
подадена в срок до 30.04.2022 г. годишна декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ.
Показанията на св. Найденова кореспондират с приложената по делото
справка от регистър на уведомления за трудови договори (л.43-44 от делото),
3
от която се установява, че действително на 05.11.2021 г. е бил сключен трудов
договор по чл. 114 от КT с В.Д.Б.. От същата справка обаче се установява, че
със същото лице е имало и сключен трудов договор от дата 11.06.2020 г.,
който е бил прекратен на 05.11.2021 г. – датата, на която със същото лице е
сключен процесния трудов договор по чл. 114 КТ.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими
към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл св. Катрин Найденова е заемал
длъжността „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, като съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2 и ал.
4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” лицата, назначени на длъжност „инспектор”, имат правомощието да
съставят АУАН и да образуват административнонаказателно производство
при нарушения на трудовото законодателство. С оглед на изложеното,
актосъставителят Катрин Найденова е имала материална и териториална
компетентност да състави процесния АУАН. В този смисъл не се изисква
изрично оправомощаване на актосъставителя по смисъла на чл. 37, ал. 1, б.
„б” ЗАНН, доколкото материалната компетентност на инспекторите от
съответната Дирекция „Инспекция по труда” произтича по силата на
съответния нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а” ЗАНН) – в случая от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ”.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните
постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по
чл. 399, 400 и 401 КТ, в настоящия случай от изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”. На основание т. 5 на Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” правомощието да издават наказателни постановления
по съставените от съответните инспектори от дирекциите „Инспекция по
труда” имат именно директорите на дирекции „Инспекция по труда”. С оглед
4
на това обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно
горепосочената заповед.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица, като са връчени лично на представител на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
материалния закон съдът счита, че Н. В. Г. не е осъществила състава на
вмененото й административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от
23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина на подаване и
съхраняване на декларация по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ лицата по чл. 14, ал. 1 от
ЗЗБУТ, с изключение на тези, които за своя сметка работят сами, подават
годишна декларация в териториалната дирекция „Инспекция по труда“ по
адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата
година. Идентично е и задължението, регламентирано в разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и
начина на подаване и съхраняване на декларация по чл. 15, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, като съгласно чл. 3, ал. 2 от
същата наредба – декларацията по ал. 1 не се подава, когато няма промяна в
обстоятелствата, подлежащи на деклариране. В § 1 от ДР на Наредба № 3 от
23.02.2010 г. е дадена легална дефиниция относно понятието „промяна в
обстоятелствата, подлежащи на деклариране“, а именно това е промяна в
декларираните обстоятелства по раздел I, т. 1 и 2; раздел II, т. 7, 8 и 9; раздел
IV, част I, т. 22, 24, част II, т. 25, част IV, т. 33 от декларацията. Тоест, за да
възникне задължението за подаване на годишна декларация по чл. 15, ал. 1
ЗЗБУТ, е необходимо през съответната календарна година да е настъпила
промяна в някое от следните обстоятелства: наименование/име на
физическото или юридическото лице, което наема работници (раздел I, т. 1),
седалище и адрес на управление (раздел I, т. 2), основна и спомагателна
дейност съгласно КИД (раздел II, т. 7), поделения на предприятието извън
адреса по т. 5 (раздел II, т. 8), големина на предприятието според
5
средносписъчния брой на персонала (раздел II, т. 9), работни места, свързани
с работа на открито, работа под земята, работа във въздуха, работа на и под
водата (раздел IV, част I, т. 22), опасности/източници на опасност, създаващи
риск за здравето и безопасността на работещите, съгласно оценката на риска
(раздел IV, част I, т. 24), наличие на работни места и длъжности, при които е
необходимо използването на ЛПС, съгласно направената оценка на риска
(раздел IV, част II, т. 25), Оценен е рискът на работните места с видеодисплеи
(част IV, т. 33). От приложените по делото доказателства обаче не се
установява за календарната 2021 г. да е налице промяна по отношение на
някое от посочените обстоятелства, нито конкретно твърдяното в НП, че се
касае за новонаето лице през същата година. Както се посочи при извършения
доказателствен анализ, действително В.Д.Б. е била назначена на длъжността
„продавач хранителни продукти“ със сключен на 05.11.2021 г. трудов договор
с „Натали 2020“ ЕООД. От справката за актуално състояние на всички
трудови договори по отношение на „Натали 2020“ ЕООД (л. 44 от делото)
обаче се установява, че същият работник е изпълнявал посочената длъжност
още през 2020 г. съобразно сключен на 11.06.2020 г. трудов договор,
прекратен на 05.11.2021 г. - на датата на сключване на процесния такъв.
Макар и трудовият договор от 11.06.2020 г. да е срочен по чл. 68, ал. 1, т. 1
КТ, а този от 05.11.2021 г. да е сключен на основание чл. 114 КТ, по същество
се касае за трудово правоотношение с едно и също лице – В.Д.Б., която е
изпълнявала една и съща длъжност и през 2020 г., и през 2021 г. – „продавач
хранителни продукти“ с код по КИД 4721 и код по НКПД 52120003. С оглед
на това е видно, че в случая не е налице промяна в подлежащите на
деклариране обстоятелства по смисъла на § 1 от ДР на Наредба № 3 от
23.02.2010 г., доколкото със сключването на нов трудов договор с Ваня
Борисова за същата длъжност през 2021 г. в деня на прекратяване на
предходния й такъв, реално не се променят визираните в Наредбата
съществени обстоятелства, обуславящи необходимост от подаване на
годишна декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ. Следва да се посочи, че
единствените относими критерии към назначаването на работник/служител в
предприятието са тези по: раздел II, т. 9 – „големина на предприятието според
средносписъчния брой на персонала“, раздел IV, част I, т. 22 – „работни
места, свързани с работа на открито, работа под земята, работа във въздуха,
работа на и под водата“, раздел IV, част II, т. 25 – „наличие на работни места
6
и длъжности, при които е необходимо използването на ЛПС съгласно
направената оценка на риска“ и част IV, т. 33 – „Оценен е рискът на
работните места с видеодисплеи“. Както се посочи, в случая се касае за
заемане на една и съща длъжност от едно и също лице на основание два
различни трудови договора, поради което липсва каквато и да е промяна по
посочените критерии. Категорично в случая не се касае за длъжност, свързана
с работа с видеодисплеи, длъжност, при която е необходимо използването на
ЛПС, работни места, свързани с работа на открито, под земята, във въздуха
или под водата. Още по-малко може да се говори, че сключеният трудов
договор е довел до промяна на големината на предприятието съобразно броя
на персонала му. При това положение е видно, че през календарната 2021 г.
не е настъпила никаква промяна в обстоятелствата, подлежащи на
деклариране, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗБУТ и чл. 3, ал. 2 от
Наредба № 3 от 23.02.2010 г. Ако самото назначаване на В.Д.Б. по трудов
договор като работник към дружеството е представлявало основание за
подаване на декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ, както твърди наказващият
орган, то нарушението е било извършено в предходен период – през
календарната 2020 г., когато за първи път същата е наета по трудово
правоотношение в дружеството. Доколкото не е доказано да е настъпила
такава промяна през календарната 2021 г., то и за жалбоподателката Г. като
законен представител на „Натали 2020“ ЕООД не е възникнало задължението
за подаване на годишна декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ. В този смисъл по
идентичен казус е и постановеното Решение от 14.02.2018 г. по КАНД №
6/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в което е
посочено: „За да е налице обаче задължение за подаване на декларация е
необходимо да е доказано в хода на административно-наказателното
производство, че подлежащото на деклариране обстоятелство е било
променено през календарната 2016 г. Видно от приетото доказателство в
хода на въззивното производство, още през 2014 г. от служители на
касатора е била извършена проверка на производствения обект, посочен и в
наказателното постановление. Следователно същият е бил съществуващ и
бил в експлоатация към 17.09. и 24.09.2014 г. – датите на извършената
проверка, което категорично оборва твърдяното от касатора, че
промяната на това обстоятелство е станало през 2016 г. Следователно за
ответника по касация, не е възникнало задължението за подаването на
7
декларация по чл. 3, ал.1 от Наредбата до 30.04.2017 г. Това задължение е
възникнало в по-ранен етап, което обаче не е предмет на разглеждане в
настоящето производство“.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателката не е
извършила вмененото й административно нарушение, доколкото не е
възникнало задължение от нейна страна за подаване до 30.04.2022 г. на
годишна декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ за календарната 2021 г.
Следва да се посочи, че е допуснато и нарушение на разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП не е описано
в пълнота нарушението и обстоятелствата при извършването му. В този
смисъл не е посочено защо назначаването на В.Д.Б. по трудово
правоотношение при работодателя „Натали 2020“ ЕООД представлява
промяна в подлежащите на деклариране обстоятелства по смисъла на § 1 от
ДР на Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина
на подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ. Не е
посочено, ако все пак се касае за такава промяна в подлежащите на
деклариране обстоятелства за 2021 г., коя точно хипотеза измежду
посочените в § 1 от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2010 г. е осъществена. Нещо
повече, видно от описанието на нарушението в АУАН и НП изпълнителното
деяние на последното е посочено по следния начин – „през 2021 в
дружеството са престирали труд лица, в т.ч. В.Д.Б.….След като през 2021 г. в
„Натали 2020“ ЕООД са полагали труд работници и служители, то
следователно….е възникнало задължението за подаване на годишна
декларация по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ“. Тоест, според наказващия орган
съставът на процесното административно нарушение дори не е осъществен
със сключването на нов трудов договор с В.Д.Б. през 2021 г., а с факта, че
последната е полагала труд в дружеството с други неустановени лица през
2021 г. Подобно твърдение означава, че ако дадено лице полага труд за даден
работодател в период от няколко години, то работодателят му следва да
подава годишна декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ за всяка една година, което
категорично противоречи на нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3 от
23.02.2010 г.
Не става ясно и кои са другите визирани лица, престирали труд през 2021
г. в предприятието на „Натали 2020“ ЕООД, като жалбоподателката, а и
8
съдът, отново следва да гадаят в тази насока. Отделно от това, видно от
справката на л. 44 от делото, през 2021 г. не е имало друго новоназначено
лице в дружеството „Натали 2020“ ЕООД, като Васил Василев Борисов е
работил за дружеството още от 2020 г. Посочените непълноти в
съдържанието на АУАН и НП, пряко рефлектират върху правото на защита на
санкционираното лице, доколкото го поставят в невъзможност да разбере
фактическите рамки на вмененото му „административно обвинение“ и
адекватно да организира защитата си срещу него.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че подадената жалба се
явява основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради
което атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателката има право на присъждане на
разноски по реда на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, но доколкото не е релевирала такова
искане, а и не са представени доказателства в този смисъл, съдът не следва да
се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2300002/27.02.2023 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с
което на Н. В. Г. е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за извършено
административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за
формата, съдържанието, реда и начина на подаване и съхраняване на
декларация по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9