РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Перник, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500753 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава
двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Ю. З., чрез пълномощника му
адв. Р. А. срещу Решение № 1114/28.10.2022г. по гр. д. № 01183/2022г. по описа на РС
– Перник в частта, в която е уважен предявеният от малолетната С. З., чрез нейната
майка и законен представител К. О. срещу В. З. иск с правно основание чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК като е увеличен месечният размер на дължимата издръжка от 650 лв. на
900 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от
деня на забавата до окончателното й изплащане, както и въз основа на депозирана
въззивна жалба от малолетната С. З., чрез нейната майка и законен представител К. О.
срещу Решение № 1114/28.10.2022г. по гр. д. № 01183/2012г. по описа на РС – Перник
в частта, в която в съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над 900,00 лева до
пълния предявен размер от 1200,00 лева.
В жалбата на В. З. се развиват съображения за неправилност на постановеното
първоинстанционно решение в обжалваната му част, доколкото счита, че не е налице
настъпило трайно и съществено изменение в нуждите на детето. Изразява несъгласие и
с мотивите на съда относно социално-икономическата обстановка, в която живее и учи
детето, както и с възприетото от съда, че 90% от цялостната издръжка трябва да бъде
плащана от бащата, а едва 10% от майката. Мотивите в тази им част жалбоподателя
1
намира и за почти дискриминиращи по отношение на него. В заключение посочва, че
определения размер на издръжката не е определен спрямо стандартите на държавата,
чийто закони прилага – Р. България, а майката не е определена като безработна да
поеме част от издръжката поне в минимално установените размери. С тези
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което искът бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба,
депозирана от В. З.. В същия се изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и се иска оставянето й без уважение. Излагат се подробни съображения
за правилност и законосъобразност на съдебното решени в обжалваната от В. З. част,
поради което се иска потвърждаването му.
Във въззивната жалба, депозирана от малолетната С. З., чрез нейната майка и
законен представител К. О. се развиват доводи за неправилност на обжалваното
съдебно решени в отхвърлителната му част. Жалбоподателката счита, че съдът
неправилно е определил необходимия размер на издръжката, доколкото не е взел
предвид обстоятелствата, че образованието във Р. *** се заплаща, включително и
посещенията на децата в извънкласни дейности и през време на ваканциите. Счита за
неправилен извода на съда за недоказаност на необходимостта от допълнителни
специфични разходи за детето, приемайки, че се касае за инцидентно извършване на
такива за стоматологични услуги, като не е взел предвид, че както стоматологичните
услуги, така и прегледите при личен лекар във Р. *** са изцяло платени. Не е съгласна
и с приетото от съда, че разходите за посещения на увеселителни паркове са
неотносими към размера на издръжката, като развива доводи в тази насока. В жалбата
се акцентира и на обстоятелството, че майката на детето е безработна от 16.08.2020г. до
настоящия момент, докато в същия момент бащата е трудово ангажиран.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, В. З., чрез пълномощника си адв. А., е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба, а решението – в обжалваната от ищцата част, намира за правилно
и законосъобразно. По изложени подробни съображения за последното, прави искане
за потвърждаване на съдебния акт в тази му част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Основния спорен въпрос, заявен с въззивните жалби и на двете страни, е
свързан с определения от първоинстанционния съд размер на дължимата се от бащата
издръжка.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
Не е спорно между страните, че последните са родители на малолетното дете С.
2
В. З., родено на ***, както и че с Решение № 428/20.02.2020 г. по гр.д. № 05143/2019 по
описа на Районен съд-Перник, е изменен размера на месечната издръжка, дължима от
В. Ю. З., с ЕГН: ********** в полза на дъщеря му С. В. З., с ЕГН: **********,
определен с Решение № 759 от 09.07.2015 г., постановено по гр. дело № 02636/2015г.
по описа на Районен съд – Перник, като същия е увеличен от 500 лв. на 650 лв.
месечно и В. Ю. З., с ЕГН: **********, да заплаща на дъщеря си С. В. З., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, чрез нейната майка и законен представител К. С.
О., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, месечна издръжка в размер на сумата
от 650 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното й
изплащане.
Въззивният съд, като взе предвид продължителността на изминалия оттогава
период от време – повече от 2години, настоящата възраст на детето – * години, намира,
че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които издръжката е била
присъдена, дори и само предвид обстоятелството, че детето е преминала в по-висока
възрастова група, обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, учебни пособия,
ежедневни нужди, за задоволяването на които са необходими повече средства, както и
с оглед голямата динамика на социално-икономическа обстановка, която е
общоизвестна.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че малолетната С. З. е записана за учебната 2022/2023г. в ***, ***, където и
живее със своята майка. Приетите по делото писмени доказателства и в частност:
удостоверение от Бюро по труда – ***, установяват, че за времето от 16.08.2020г. до
02.06.2022г. и от 13.06.2022г. до момента майката на малолетната С. З. – К. О.,
регистрирана като безработна. Установено е и че за м. 05.2022г. майката е получила
семейни надбавки в размер на 474,13 евро.
Що се касае до бащата В. З., същия не отрича, че се е установил трайно да
живее и работи в Р. ***. От представеното от ответника удостоверение се установява
нетен доход за периода от м. Юли 2021г. до м. Юни 2022г. в размер на 3073,35 евро до
3 187,85 евро, изключая м. Ноември 2021г., когато е получил доход в размер на 4419,14
евро.
Съдът намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че представените
писмени доказателства, установяващи извършването на разходи, свързани със
зъболечението на детето и осъществени посещения на Дисниленд, извънкласни
занимания и за резервация на билети са неотносими към въпроса за определяне на
необходимата месечна издръжка на детето, доколкото същите не представляват трайни
разходи, които да са ежемесечни и предвидими, а са инцидентно извършени.
Предвид събраната доказателствена съвкупност се установява, че детето е
момиче на * години, което сочи на възраст, в която детето расте и се налага всеки сезон
да се купуват нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия, и въобще всичко
необходимо за нуждите на деца на нейната възраст – освен от материално-битови, така
и от развлекателни и културни прояви. От определяне на предходния размер на
издръжката е изминал над двегодишен период, през който период детето е пораснало и
по дефиниция постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични
3
отношения, в които то участва, нараснал е интензитетът и наситеността на
ежедневните му занимания в персонален и образователен аспект. Така, с оглед
възрастта и факта, че детето е ученичка в начален етап на обучение, следва да се имат
предвид нуждите както от средства за съществуване – храна, облекло, обувки, които на
тази възраст обичайно се подменят всеки сезон поради израстването на децата, така и
за обучение – посещение на училище, закупуване на пособия и помагала, които се
закупуват от родителите, в случая от майката, извънкласни мероприятия, за духовно и
интелектуално развитие.
Въз основа на установените по делото обстоятелства относно възрастта на
детето, съобразявайки социално-икономическата обстановка в страната, в която детето
живее и учи (която е ноторно известна на българския съд), съдът, намира, че
необходимата цялостна месечна издръжка за задоволяване на нуждите на детето
възлиза на сумата от 1000 лева, какъвто размер е определил и първоинстанционния
съд. Така определеният размер на издръжка по гореизложените съображения
съответства на нуждите на детето, като настоящият въззивен състав изцяло възприема
мотивите на районния съд, че в случая е неприложима Таблица Дюселдорф, доколкото
същата отразява месечната необходима издръжка, но в ***, а и по данните, вписани в
същата, последната няма задължителен характер. Обстоятелството, че ответникът по
делото от години живее и работи в тази държава не обуславя извод за приложимост на
законодателството на *** при определяне размера на издръжката на дете, чийто
родители са български граждани и което живее в друга държава. При това положение,
въззивният съд намира, че размерът на определената от първоинстанционния съд
цялостна месечна издръжка на детето в размер на 1000 лв. е съобразен с потребностите
на детето. В този смисъл възраженията и доводите на страните за неправилно
прилагане на материалния закон /размерът на цялостна месечна издръжка на детето е
завишен, респ. занижен/ са неоснователни.
Съдът намира за правилен и правния извод на първоинстанционния съд, че
бащата, като неотглеждащ родител, следва да изплаща 90% от определената издръжка.
По делото не се установява бащата да полага реални грижи за отглеждането и
възпитанието на дъщеря си /извън плащаната издръжка/, поради което той следва да
участва в по-голям дял от издръжката. Бащата е в трудоспособна възраст и по делото
няма данни той да има здравословни проблеми, които да препятстват възможността да
работи и да реализира доходи. Няма данни да има задължения за издръжка и спрямо
други деца. Представените в производството доказателства за доходите му сочат, че
той живее и работи в *** и поддържа среден стандарт на живот, а получаваните от
бащата доходи му позволяват да отделя по - голям размер за издръжка на детето.
Същевременно родителят, отглеждащ детето, в случая - майката, полага
ежедневни грижи за неговото изхранване, хигиена и възпитание, влага ежедневно
средства в тази насока за закупуване на храна, хигиенни средства и материали,
заплащане на битови сметки и др. Поради това на този родител следва да бъде
възложен по-малък дял в издръжката. С голяма тежест следва да се цени и
обстоятелство, че на майката е предоставено упражняването на родителските права,
което е свързано с полагане на непосредствени и ежедневни грижи и извършването на
множество разходи за задоволяване на всестранните нужди на детето. Съдът съобрази
и обстоятелството, че майката има още две малолетни деца, спрямо които за нея
съществува задължението за издръжка, както към малолетната С..
4
Настоящия съдебен състав, обаче, намира за необходимо да отбележи, че към
настоящия момент обстоятелството, че майката е безработна е релевантно само
доколкото може да се направи обосновано предположение, че същата е
възпрепятствана да полага труд и да бъде трудово ангажирана заради ниската възраст
на другите й две деца. Това, обстоятелство, обаче, неминуемо ще се промени за в
бъдеще и майката, като родител на малолетната С. З., ще трябва да положи усилия за
започване на работа, респ. получаване на доходи, което освен, че от чисто битов
характер ще бъде в полза на детето, ще бъде и положителен пример за детето,
доколкото всеки родител следва да възпитава у детето си трудолюбивост и стремеж за
самоусъвършенстване.
На последно място следва да се отбележи, че съдът намира, че определеният
размер на издръжката е съобразен с възможностите на бащата, които се обсъдиха по-
горе и тази издръжка може да се предоставя от ответника без особени затруднения. Ето
защо предявеният иск за изменение на дължимата от ответника издръжка се явява
основателен до размера от 900 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1200
лв. правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при
спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. И двете въззивни жалби са
неоснователни.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателите не се следват.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1114/28.10.2022г., постановено по гр. д. № 01183/2022г.
по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
2, пр. първо от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5