Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./11.06.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
258 по описа за
2021 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.С.Д. срещу З. „Л.И.“ АД,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева – предявена
като частичен иск от общо 8610,55 лева, представляваща имуществени вреди по
собствения на ищеца лек автомобил марка ***, изразяващи се в увреждане на
преден капак, предна броня, декоративна лайсна решетка радиатор, решетка
радиатор, десен фар комплект, ляв фар, преден десен калник, предна маска
комплект, задна врата, задно стъкло отопляемо, облицовка резервна гума, долна
бленда задна врата, задна лява броня, задна дясна броня, леви задни светлини
комплект, заден ляв панел, заден десен панел, задна лява носеща греда комплект,
задна дясна носеща греда комплект, греда над радиатори, греда вертикална лява
на рамка радиатори, фародържач ляв, греда вертикална
дясна на рамка радиатори, фародържач десен, кондензер климатик, стойки 2 бр.
на кондензер климатик,
радиатор воден, дифузьор десен зад радиатори, основа
на калник преден десен, панти 2 бр. на капак преден, колона задна лява, колона
лява (рамка багажник), врата предна дясна, основа на панел заден ляв, престилка
задна, греда напречна на багажник, под на багажник, подкалник
заден ляв, рог заден ляв, основа на панел заден десен, колона дясна (рамка
багажник), колона задна дясна, врата задна лява и греда вертикална средна на
рамка радиатори, всичките причинени вследствие на ПТП – на 07.11.2020 г. в гр.
Варна, около 11,30 часа ищецът управлявайки лек автомобил марка *** по бул. „***" от кв. „Виница“ към центъра на града спрял, за да
изчака намиращия се пред него лек автомобил, също спрян за да пропусне
преминаващ пешеходец, при което бил блъснат от движещия се зад него, застрахован
при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
микробус марка „***, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.01.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че за процесното ПТП
е съставен протокол от органите на КАТ, в който е установено, че произшествието
е по вина на водача на микробус марка „***” модел „***. Твърди се, че на 10.11.2020
г. ищецът е уведомил дружеството ответник за щетата, при което е извършен оглед
и е съставен опис-заключение за вреди на МПС по щета №
0003-5000-20-451918/10.11.2020 г. Поддържа се, че изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение по щетите е било в размер от 2889,45 лева, а реално
дължимото е в размер от 11500 лева, поради което счита, че след приспадането на
изплатеното обезщетение, дължима остава сумата от още 8610,55 лева.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по размер. Твърди се, че претендираната
сума е силно завишена и не съответства на средните пазарни стойности на частите
и труда необходими за отремонтиране на щетите.
Поддържа се, че изплатеното обезщетение е определено по реда на методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни
средства, регламентирана в Наредба 49 от 16.10.2014 год. за задължителното
застраховане и изцяло обезщетява процесните щети.
Посочва се, че претендираната от ищеца обща сума за
обезщетение в размер на 11500 лева надхвърля почти двойно пазарната стойност на
процесния автомобил, като надхвърля и 70 % от
стойността му, което прави ремонта икономически неизгоден, поради което
ответникът счита, че съгласно чл. 390 от КЗ ищецът е следвало да дерегистрира автомобила си поради тотална щета.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, а в
условията на евентуалност присъждане на обезщетение в по - нисък размер от
предявения.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ищецът подържа иска. Допуснато е изменение на иска чрез увеличаване неговия
размер до сумата от 5810,52 лева.
В съдебното заседание не изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а
и от представеното по делото свидетелство за регистрация - част 1 е видно, че
като собственик на лек автомобил марка *** е вписан ищецът.
Не се спори, че по
отношение на микробус марка „*** е застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 26.03.2020 г.
до 26.03.2021 г.
От представения по
делото Констативен протокол за ПТП № ***/07.11.2020 г., съставен на място и подписан от
полицейски орган на МВР се установява, че на същата дата на 07.11.2020 г. в гр.
Варна, около 11,30 часа лек автомобил марка *** е блъснат от движещия се зад
него микробус марка „***
От ответника е извършен
опис на щетите, в който са описани щети по автомобила на ищеца – преден капак,
предна броня, декоративна лайсна решетка радиатор, решетка радиатор, десен фар
комплект, ляв фар, преден десен калник, предна маска комплект, задна врата,
задно стъкло отопляемо, облицовка резервна гума, долна бленда задна врата,
задна лява броня, задна дясна броня, леви задни светлини комплект, заден ляв
панел, заден десен панел, задна лява носеща греда комплект, задна дясна носеща
греда комплект, греда над радиатори, греда вертикална лява на рамка радиатори, фародържач ляв, греда вертикална дясна на рамка радиатори, фародържач десен, кондензер климатик, стойки 2 бр. на кондензер
климатик, радиатор воден, дифузьор
десен зад радиатори, основа на калник преден десен, панти 2 бр. на капак
преден, колона задна лява, колона лява (рамка багажник), врата предна дясна,
основа на панел заден ляв, престилка задна, греда напречна на багажник, под на
багажник, подкалник заден ляв, рог заден ляв, основа
на панел заден десен, колона дясна (рамка багажник), колона задна дясна, врата
задна лява и греда вертикална средна на рамка радиатори.
Не се спори, че за причинените
вреди ответникът е изплатил извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер
от 2889,45 лева.
От депозираното и
неоспорено от страните заключение по възложена съдебно - автотехническа
експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателствени
материали се установява, че общата стойност на щетите причинени на лек
автомобил марка ***, изчислени по средни пазарни цени към момента на
застрахователното събитие е 14642,80 лева, а средната пазарна стойност на
автомобила е 8700 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки - валидно
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването
на елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /причинено от
водача на микробус марка „*** ПТП/ при твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП, от което като непосредствена последица са
настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените
размери. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
По
делото е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
прекия причинител на вредата и ответника по длеото
към момента на увреждането.
В разглеждания случай
решаващият състав приема, че ангажираните по делото доказателства обусловят
категоричен извод, че ответникът е осъществил фактическия състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на
МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което
притежава обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното (чл. 189 ал. 2 от ЗДвП), по отношение на лично
възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства,
включително констатираните твърдени щети по увредения автомобил. Механизмът на
ПТП не се оспорва от страните.
По
отношение размера на претенцията според чл. 390 ал. 2 от КЗ тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В
конкретния случай средната пазарна стойност на лек автомобил марка *** към
датата на застрахователното събитие е в размер на 8700 лв., а стойността на
разходите за необходимия ремонт са в размер на 14642,80, т.е. надвишават 70 на
сто от действителната му стойност. Изложеното налага извод, че е налице тотална
щета, поради което обезщетението дължимо от ответника следва да бъде определено
в размер на пазарната цена на автомобила към момента на застрахователното
събитие, т.е. в размер от 8700 лева.
По
възражението на ответника, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за
задължително застраховане, съдът намира, че в практитката
си ВКС /решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т. д. № 652/2009 год., І т. о./
се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба №
24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки разпоредбите на
чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната
стойност на причинената вреда /чл. 273 ал. 2 пр. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 386
ал. 2 от КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора
/чл. 386 ал. 1 от КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера
на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 год., ІІ т. о., Решение
№ 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др/. С оглед посоченото, възражението на ответника относно
приложимост на методиката при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение е неоснователно.
По възражението на
ответника за липса на прекратена регистрация на процесния
лек автомобил, следва да се посочи, че според чл. 390 ал. 1 от КЗ заплащането
на застрахователно обезщетение при наличие на ”тотална щета”, е обвързано от
ангажирането на доказателства за дерегистрация на процесното МПС, а имено представяне на удостоверение от
компетентните регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Както е видно от
формулировката на текста дължимостта на обезщетението
не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията, а последното е
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на
МПС,
тоест изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не е правопораждащ юридически
факт относно главницата. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно
(без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение.
И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) – в
този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на І т.о. на ВКС.
По изложените съображения, съдът приема направеното възражение за
неоснователно.
По
делото бяха установени всички посочени по - горе материални предпоставки за
възникване правно на обезщетение, ведно със законна лихва за периода от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, поради
което предявеният иск се явява основателен. Дължимото в полза на ищеца
обезщетение след приспадане на извънсъдебно заплатената от ответника сума е в
размер на 5810,55 лева. Обвързан от диспозитивното
начало съдът следва да уважи иска до размера на претендираната
след увеличението на иска сума в размер от 5810,52 лева.
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. С
отговора ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесулания представител на ищеца,
в случай, че то надвишава минималните размери установени в Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца са в размер от 745 лева /с вкл.
ДДС/. Претендираната сума без вкл. ДДС е в размер от
620,83 лева, а законоустановения минимален размер на
адвокатското възнаграждение за претенция от 5810,52 лева е в размер от 620,53
лева. Видно от изложеното е, че размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е под законоустановения
минимален размер, поради което възражението на ответника за прекомерност на
същото е неоснователно. По делото са представени доказателства за сторени от
ищеца разноски, както следва - държавна такса в размер от 50 лева, довнесена държавна такса съобразно
увеличението на иска в размер от 182,42 лева, депозит за вещо лице в размер от 75
лева и адвокатско възнаграждение в размер от 745 лева /с вкл. ДДС/. Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в
полза на ищеца се полагат съдебно - деловодни разноски в размер от 1052,42
лева, от които сумата от 232,42 лева – държавна такса, сумата от 75 лева –
депозит за вещо лице и сумата от 745 лева /с вкл. ДДС/ – възнаграждение за един
адвокат.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление ***, *** да заплати на Й.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 5810,52 лева /пет хиляди осемстотин и
десет лева и петдесет и две стотинки/ представляваща имуществени вреди по
собствения на ищеца лек автомобил марка ***, изразяващи се в увреждане на
преден капак, предна броня, декоративна лайсна решетка радиатор, решетка
радиатор, десен фар комплект, ляв фар, преден десен калник, предна маска
комплект, задна врата, задно стъкло отопляемо, облицовка резервна гума, долна
бленда задна врата, задна лява броня, задна дясна броня, леви задни светлини
комплект, заден ляв панел, заден десен панел, задна лява носеща греда комплект,
задна дясна носеща греда комплект, греда над радиатори, греда вертикална лява
на рамка радиатори, фародържач ляв, греда вертикална
дясна на рамка радиатори, фародържач десен, кондензер климатик, стойки 2 бр.
на кондензер климатик,
радиатор воден, дифузьор десен зад радиатори, основа
на калник преден десен, панти 2 бр. на капак преден, колона задна лява, колона
лява (рамка багажник), врата предна дясна, основа на панел заден ляв, престилка
задна, греда напречна на багажник, под на багажник, подкалник
заден ляв, рог заден ляв, основа на панел заден десен, колона дясна (рамка
багажник), колона задна дясна, врата задна лява и греда вертикална средна на
рамка радиатори, всичките причинени вследствие на ПТП – на 07.11.2020 г. в гр.
Варна, около 11,30 часа ищецът управлявайки лек автомобил марка *** по бул***“ към центъра на града спрял, за да изчака намиращия се
пред него лек автомобил, също спрян за да пропусне преминаващ пешеходец, при
което бил блъснат от движещия се зад него, застрахован при ответното дружество
по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ микробус марка „***, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, р*** да заплати на Й.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1052,42 лева /хиляда петдесет и два
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :