Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10015
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Н.И.А. чрез пълномощника се адвокат К.Д.
е предявила З.Д.„З.К.Л.и.“ АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 140
000 лева. Претенцията за обезщетение се основава на твърдения за неимуществени
вреди от телесни увреждания, получени при ПТП на 05.05.2017 г. в гр. Върбица с
участието на ищцата като пешеходец и Н.Ж.М. като водач на л.а. „Ауди А6“ с рег. № Н *****.
Пълномощникът на ищцата излага, че
на 05.05.2017 г. около 20:05 ч. в гр. Върбица на ул. „Септевмврийско въстание“ Н.Ж.М.
при управление на л.а. „Ауди А6“ с рег.
№ Н *****, при движение на заден ход не се убедил, че пътят зад него е свободен
и реализирал ПТП с пресичащата пешеходка – ищцата Н.И.А.. След произшествието на
ищцата била оказана медицинска помощ последователно в МБАЛ Шумен от 05.05.2017
г. до 09.05.2017 г. и в ВМА „МБАЛ Варна“ за периода от 06.06.2017 г. до 12.06.2017
г. Установените травматични увреждания на ищцата, след освидетелстване от
съдебен лекар, били: множествени охлузвания в областта на лицето; фрактура на носните
кости – хрущялна част; травматично избиване на първи зъб долу вляво; сътресение
на мозъка; контузия на дясното коляно: счупване главичката на малкия пищял на
дясната подбедрица; разкъсно-контузна рана на дясното коляно – вътрешно;
състояние след кожна пластика; множество охлузвания, кръвонасядания и една
завяхваща разкъсно-контузна рана на десния горен и двата долни крайника. Във
връзка с ПТП било образувано ДП № 133/2017 г. Отговорността на водача, чиято
вина се твърди, се покривала от застраховка „гражданска отговорност“ полица № BG/22/116003080670със срок на валидност от 04.12.2016
г. до 04.12.2017 г., издадена от ответното дружество З. „Л.и.“ АД. По повод
произшествието, при ответника имало образувана щета №0000-1000-03-18-715 от
09.01.2018 г., като до предявяването на иска нямало произнасяне.
Като се основава на изложените
обстоятелства, представителят на ищцата прави искане до съда да осъди ответника
„З.Л.и.“ АД *** като застраховател да заплати на ищцата Н.И.А. обезщетение в
размер на 140 000 лева неимуществени вреди във връзка с ПТП на 05.05.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата в съответствие с чл. 497 от КЗ до
окончателното изплащане.
Ответникът „З.Л.и.“ АД *** в
отговора и в съдебно заседание оспорва иска по основание и размер. Оспорва
противоправността на действията на водача на МПС Н.Ж.М., причинната връзка
между неговите действия и травматичните увреждания. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата като пешеходка.
По делото е прието за безспорно с
доклада наличие на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между
сочения от ищеца деликвент - Н.Ж.М. и ответното З.Д.„З.Л.и.“ АД ***. Не се
спори между страните относно факта на настъпването на ПТП на 05.05.2017 г.
около 20:05 ч. в гр. Върбица на ул. „Септевмврийско въстание“. Механизмът на
произшествието е установен от изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице, причината за произшествието е била
привеждане от водача Н.Ж.М. на управлявания от него л.а. „Ауди А6“ с рег. № Н ***** в движение назад,
вследствие на което задната част на автомобила блъснала преминаващата в този
момент зад него пешеходка. По делото не са събрани доказателства за поведението
на пешеходката непосредствено преди или по време на ПТП. Според констатациите в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, при движението
на автомобила назад, пешеходката пресичала улицата. Не е установено, че
пешеходката е предприела пресичането при вече започнала маневра на водача на
автомобила и дали е могла да възприеме такава маневра. Поради това съдът
приема, че няма доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото не са събрани
доказателства, които да изключват вината на водача на автомобила Н.Ж.М. за
причиненото ПТП и в този смисъл, не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Получените от ищцата травматични
увреждания и последиците от тях се установяват от заключението на
съдебно-медицинската експертиза: сътресение на мозъка, без данни за загуба на
съзнание; охлузвания в дясна челна и дясна челна слепоочна област, в основата
на носа и неговия връх, в областта на дясно коляно и дясно стъпало;
лицево-челюстна травма – счупване на носни кости без съществена дислокация,
избиване на долен ляв преден зъб; счупване на главичката на дясната
малкопищялна кост на крака, без нужда от имобилизация и щадене на крайника;
разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно с последващо химическо
изгаряне и оперативна пластична операция. Според заключението на вещите лица, уврежданията
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и са
причинили болки и страдания. Съгласно заключението на вещото лице,
травматичните увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП (отговор на
зад. 3 л. 68). Според вещото лице, възстановителният период при мозъчното
сътресение е продължил 3-5 седмици, разкъсно-контузната рана, наложила оперативна
намеса е с възстановителен период 2 месеца и възстановяването от счупването на
главичката на дясна малкопищялна кост е около 2 месеца. По делото не са събрни
доказателства за посттравматични усложнения или други увреждания на здравето.
От показанията на свидетеля Е.И.Б.се
установява, че след произшествието ищцата е изпитвала затруднения с придвижването
в продължение на около три месеца. Ищцата получила страхови усещания, станала
затворена и емоционално нестабилна (л. 97).
От
тези доказателства безспорно се установяват претърпени от ищцата неимуществени
вреди вследствие получените при описаното ПТП телесни увреждания. Избиването на
долен ляв преден зъб е довело до затруднения в отхапването и нарушаване на
говора. Горното не е констатирано от заключението на вещите лица, но
констатацията се съдържа в съдебно-медицинско удостоверение № 121 от 26.06.2017
г. (цитирано от СМЕ без коментар – л. 67), поради което съдът приема този
фактически извод. Разкъсно-контузната рана в областта на дясното коляно е
наложила оперативна намеса- хирургична ексцизия и свободна кожна автопластика
на дясна колянна област. Останалите травматични увреждания имат повърхностен
характер и както болките и страданията, така и възстановителния период са
продължили в съвкупност не повече от два месеца. От произшествието на ищцата е
бил причинен временен физически дискомфорт, изразяващ се в затруднения при
придвижването (показания на св. Б.) и усещиния за страх и емоционална
нестабилност. Тези увреждания, преценени в съвкупност, обуславят извода на
съда, че справедливият размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищцата,
е 5000 (пет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 432 от КЗ е основателен
до този размер.
Искът
е неоснователен в частта му над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от
140 000 лева. Малката тежест на претърпените увреждания, техния
повърхностен характер, краткия период на възстановяване и липсата на данни за
последващи здравословни проблеми в причинна връзка с ПТП, водят до извод, че
определяне на обезщетение в по-голям размер от 5000 лева би противоречало на
принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поради това, искът с
правно основание чл. 432 от КЗ следва да се отхвърли над сумата от 5000 лева.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответното дружество да заплати на адвокатско
дружество „В.,У,и П.“ възнаграждение в размер на 154,64 лв на осн. чл. 38 ал. 2
от ЗА и чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за безплатна правна защита на ищцата Н.И.А., според уважената
част на иска. Ответното дружество следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 200 лева и
разноски според уважената част от иска в размер на 31 лева.
На
осн. чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 200 лева, от което ищцата
следва да заплати 192,86 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда З.Д.„З.К.Л.и.“ АДС гр. София,
ЕИК*******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.И.А. ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 5000 (пет хиляди) лева, обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от телесни увреждания: сътресение на мозъка; охлузвания в
дясна челна и дясна челна слепоочна област, в основата на носа и неговия връх,
в областта на дясно коляно и дясно стъпало; лицево-челюстна травма – счупване
на носни кости без съществена дислокация, избиване на долен ляв преден зъб;
счупване на главичката на дясната малкопищялна кост на крака; разкъсно-контузна
рана в областта на дясното коляно, получени при ПТП на 05.05.2017 г. в гр.
Върбица, виновно причинено от Н.Ж.М. като водач на л.а. „Ауди А6“ с рег. № Н *****, ведно със законната
лихва от 09.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Н.И.А. срещу
„З.Л.и.“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ над сумата от 5 000 лева
до пълния предявен размер от 140 000 лева.
Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати на адвокатско
дружество „В.,У,и П.“ възнаграждения в размери 154,64 лв за безплатна правна
защита на ищцата Н.И.А., според уважената част от исковете.
Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 200 лева и разноски според уважената част от иска в размер на 31
лева.
Осъжда Н.И.А. да заплати на „З.Л.и.“
АД разноски в размер на 313,39 лева според отхвърлената част от иска, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 192,86 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: