Р Е Ш Е Н И Е
№56
гр.
Бургас, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия
в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1736
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от З.Д.П., ЕГН ***********, с адрес ***, чрез адв. Станко Кралев,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на З.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищцата сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от нанесени средни телесни повреди в резултат от допуснато от
ответника ПТП на 28.07.2017г. в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“,
община Поморие, при управлението на МПС мака „Алфа Ромео“, модел „147“, рег.№*******-собственост
на А.А.Г., при което е извършил нарушение на правилата за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, за което деяние ответникът е признат за виновен с влязло в сила
решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173 по описа на РС-Поморие за 2018г.,
потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по ВНАХД№73/2019г., за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, вр.
чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и за сумата от
8785 лева –обезщетение за имуществени вреди. Ищцата твърди, че при избиране на
скоростта за движение ответникът не се е съобразил с атмосферните условия, със
състоянието на пътя и с всички обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението и не
направил всичко възможно да намали скоростта или да спре превозното
средство, при възникнала опасност за движението. Поддържа, че с предната си
броня управляваният от З.П. лек автомобил се е блъснал в мантинелата и се е
преобърнал на плажната ивица, като по непредпазливост са й причинени средни
телесни повреди, изразяващи се във фрактура на поясен прешлен, което
представлява трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12
месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес и фрактура на 22 и 12
зъб, довела до трайно затруднение на дъвченето. Посочва, че след инцидента е
била настанена в Невро-хирургичното отделение, където са констатирани следните
телесни увреждания: фрактура на тялото, дъгите, страничния и шиповидния
израстък на втори поясен прешлен, като й е проведено оперативно лечение с
поставяне на транспедикуларна стабилизация с шест винта, представляващо средна
телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата при обичайно
протичане на оздравителния процес. Излага, че месеци наред е била фактически
обездвижена, нуждаела се е от чужда помощ при хранене и осъществяване на
необходимите физиологични нужди, последвал е продължителен период от време за
възстановяване и нормализиране на физическата й двигателност, чрез
специализирана рехабилитация и физиотерапия. Изнася данни, че й се наложило да
прекарва цялото време у дома и не е могла да извършва елементарни социални и
битови дейности. Заявява, че и към днешна дата продължава да изпитва болки и
страдания при повишена двигателна активност или при най-обикновено физическо
натоварване, трудно й е да стои права повече от половин час и всяка промяна във
времето активира болката. Освен физическите неудобства релевира отрицателни изживявания
в психологически емоционален план, шок, прераснал в чувство за самоизолация,
отчаяние и безсилие. Твърди, че е
получила смущения в съня, болки на травмираните места, внезапно чувство на
безпокойство, тревожност и безнадеждност, станал сприхава и лесно
раздразнителна, уплашена и асоциална.
Посочва, че не може да спортува активно, както преди, изпитва страх да
се вози в автомобил, затворила се е в себе си и преживяла случилото се отново и
отново. Според ищцата наред с това са й били причинени и фрактури на два предни
зъба - 22-ри и 12-ти, което е наложило девитализиране, изграждане на шифтове,
доизграждане със зъбни коронки и е довело до трайно затруднение на дъвченето и
да се храни нормално за продължителен период. В исковата молба се излага, че е била
принудена да поема само течни и пасирани храни, довело до загуба на тегло и
по-бавно възстановяване, както и проблеми с говора и затруднена комуникация.
Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
и консумативи, както следва: 4399лв. за средна трансплантация и стабилизация с
шест винта за открита хирургична техника, 22,12лв. за възстановяване с шифт,
2000лв. за поставяне на 2 броя керамични корони, 1860лв. за лечение на 11 и 21
зъб с керамични колони, 30 лв. за заплащане на медицинска услуга, 14лв. за
секторна снимка, 130лв. за имплант, 30 лв. заплатена административна такса и
322 лв. за престой в УМБАЛ Булгас АД. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
По делото в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Мая
Тонкова от АК-Бургас, с който оспорва исковете по основание и по размер.
Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан. В тази връзка се позовава
на заключението от приложената с исковата молба съдебно-медицинската експертиза
по наказателното производство, според което прешленът е счупен от силно и рязко
навеждане напред. Излага, че лекият автомобил Алфа Ромео, в който е пътувала
ищцата на задната седалка по време на инцидента, предвид годината и държавата
му на производство, както и Директива №81/576 от 20.07.1981г. на Европейския
парламент и на съвета, е бил оборудван с предпазен колан на задната седалка.
Оспорва твърденията в исковата молба, че месеци наред ищцата е била
обездвижена, налагало се е да прекарва цялото си време у дома, месеци наред е
имала нужда от чужда помощ при хранене и извършване на физиологични нужди.
Посочва, че тези твърдения на ищцата са силно преувеличени и не отговарят на
действителността. Твърди, че считано от месец август 2017г. или месец след
злополуката ищцата е била в състояние да се храни и да се движи сама. Според
ответника през месец септември 2017г. З.П. е била многократно забелязвана да
посещава нощни заведения, като носила обувки с висок ток. Посочва, че от свои
познати знае, че ищцата се е чувствала добре
психически и физически през този период, през учебната 2017г.-2018г. два
месеца след инцидента е започнала да посещава учебни занятия в Гимназията за
чужди езици „Васил Левски“, предвижвала
се нормално в училище, носила си е самостоятелна учебните помагала и без чужда
помощ, водила е нормален начин на живот, без да преустановява социалните си
контакти със съученици, посещавала дневни и нощни заведения. В тази връзка
представя извлечение от водена електронна кореспонденция на ищцата с И.Г..
Оспорва, че вследствие на процесното ПТП на З.П. са причинени фрактури на два
предни горни зъба-22-ри и 12-ти, което е наложило девитализиране, изграждане на
шифтове и доизграждане със зъбни корени. Не е категорично според ответника
мнението на експерта в СМЕ по наказателното производство за наличието на
причинна връзка между посоченото увреждане и настъпилото ПТП. Изразява
становище, че същото вещо лице е било на противоположно мнение при изготвяне на
другата СМЕ №442/2017г., а именно, че няма данни за травми на зъбите. Намира за
житейски нелогично да имаш фрактура на два предни горни зъба и да посетиш
стоматолог и потърсиш стоматологична помощ един месец след това. Оспорва
представената фактура №135 от 30.08.2017г. за заплатени 3800лв., като посочва,
че стоките и услугите, обективирани в
посочената фактура, не се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Предявени са искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НАХД №173 по описа на РС-Поморие за 2018г. с
влязло в сила решение № 122 от 20.11.2018г. на РС-Поморие, потвърдено с решение
№37 от 25.10.2019г. по ВНАХД№73/2019г. на БОС и обвързващо гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК, ответникът З.П.П. е признат за виновен, за това,
че на 28.07.2017г. в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“, община
Поморие, при управлението на МПС мака „Алфа Ромео“, модел „147“, рег.№*******-собственост
на А.А.Г., е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП-престъпление
по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 вр.чл.129, ал.2, пр.4 и 6 вр.
ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП и освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК.
Не е спорно между страните, че на 28.07.2017г. в
управлявания от ответника З.П.П. автомобил, който се
блъснал челно в мантинелата с последващо преобръщане на плажната ивица, е
пътувала ищцата на задна дясна седалка. След инцидента З.Д.П. е била настанена в Неврохирургичното отделение на УМБАЛ
Бургас.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитана свидетелката Т., която е отишла на мястото на ПТП веднага след случилото
се. Спомня си, че автомобилът е бил обърнат, ищцата много объркана, обляна в
кръв по лицето, имала счупени предни зъби, едва се държала на краката си и
започнала да изпада в безсъзнание. Свидететелката Т.придружила ищцата в
линейката и при настаняването й в болницата, посещавала я на свиждане след
операцията. Обяснява, че ищцата се чувствала много зле, не можела да става,
изпитвала интензивни болки, дълго време носила корсет и не можела да излиза и
да пътува в автобус. Спомня си, че половин месец след изписването са се
срещнали за кратко, пострадалата не можела дълго да стои на крака. По-късно се
видели в училище, като ищцата продължавала да изпитва силни болки и да не се
чувства добре. Четири-пет месеца след инцидента трудно стояла седнала и искала
възглавници. Свидетелства, че след катастрофата З.П. станала много страхлива и
притеснителна, не се качвала в чужди коли, а само при родителите си, като все
още избягва да се вози при приятели.
Свидетелят П.-баща на ищцата
посочва, че на 28.07.2017г. , около 4,50-5 часа сутринта е получил обаждане от
дъщеря си, че е катастрофирала. Ищцата споделила, че цялото й лице е в кръв и
от кръста надолу не може да се движи. При посещението му в болницата лежала
неподвижна, лицето й било синьо-жълто като след удар. Оказало се, че има
счупване на прешлени и трябва да се оперира спешно. Впоследствие след операцията
лекарят съобщил, че ищцата има и счупени зъби. През първите четири дни от
престоя й в болницата изобщо не можела да става, много я боляло, после постепенно по препоръка
на лекарите започнала да се раздвижва с по няколко крачки. След като била изписана
изпитвала силни болки, свидетелят й поставял инжекции в корема, не можела да се
храни нормално, трябвало да приема пасирана храна, да носи корсет, имала
проблеми с обслужването и със съня, с течение на времето започнала да се
изправя и да пристъпва. Посочва, че лично е видял още в болницата, че дъщеря му
има счупване на единия зъб, другият й зъб бил откъртен. Ищцата споделила, че има
проблеми и с други зъби, които не ги чувства нормално в устата си. По отношение
на излизанията на ищцата от къщи свидетелят твърди, че около три месеца след
инцидента когато ищцата имала желание да
излезе на кафе я придружавал и возил с
колата, страхувал се да я остави сама. Посочва, че се обаждал на нейни
приятели и проверявал дали е добре. От месец октомври ищцата започнала да
посещава училище, но се налагало да отсъства поради здравословното й състояние.
Свидетелката Г. в показанията си
излага, че по време на катастрофата ищцата е стояла зад нея на задна дясна
седалка, която е била снабдена с предпазен колан. Според изнесеното от
свидетелката с ищцата са посещавала барове и дискотеки около две-три седмици
след инцидента. Оплакванията й били стандартни, че я боли кръста, но при
излизанията им на дискотеки нямала оплаквания. Свидетелства, че ищцата нямала
проблеми със съня и желаела да си запази пироните от операцията за спомен, въпреки,
че можело да се отстранят.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които не се опровергават от останалите събрани
доказателства.
По делото са представени съдебно-медицински
експертизи по писмени данни № 602/2017г и №442/2017г., съгласно които на 21.08.2017г.
на ищцата е бил извършен преглед от съдебен медик, който е констатирал фрактура
на горни предни зъби, като при два от тях се е наложило девитализиране и изграждане
с шифтове и предстои доизграждане със зъбни коронки, другите два зъба с
фрактура по режещия ръб, както и фрактура на тялото, дъгите, страничния и
шиповидния изръастък на втори поясен прешлен. Посочено е, че уврежданията могат
да се получат в резултат на ПТП от 28.07.2017г., при което е пътувала на
задната седалка.
Съдът не цени посочените експертизи, тъй като
разпоредбите на ГПК и принципите за устност и непосредственост в гражданския
процес изключват възможността заключение, дадено пред друг орган на съдебната
власт, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото
лице да е определено от гражданския съд,
да е спазена процедурата по
назначаването на експертизата и по приемането на заключението от решаващия
граждански съд.
С исковата молба са ангажирани фактури с получател
ищцата на стойност 4399лв. за средна трансплантация и стабилизация с шест винта
за открита хирургична техника, 22,12лв. за възстановяване с шифт, 2000лв. за
поставяне на 2 броя керамични корони, 1860лв. за лечение на 11 и 21 зъб с
керамични колони, 30 лв. за заплащане на медицинска услуга, 14лв. за секторна
снимка, 130лв. за имплант, 30 лв. заплатена административна такса и 322 лв. за
престой в УМБАЛ Булгас АД.
От постъпилата справка от директора на ПГЧЕ Васил
Левски-гр. Бургас се установява, че ищцата за учебната 2017-2018г. е била
ученичка в XIв клас
и има 164 извинени и 8 неизвинени отсъствия.
Видно от изслушаното по делото заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П.П., неоспорено от
страните, което съдът кредитира, ищцата е постъпила на 28.07.2017г. в задоволително общо състояние в Неврохирургичното отделение
на УМБАЛ Бургас и изписана на 05.08.2017г., с поставена окончателна диагноза
„закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област“, получила е
компресионна фрактура на тялото на втори поясен прешлен, двустранна фрактура на
дъгите в основата им, фрактура на десен страничен израстък и на шиповиден
израстък, лека компресия на гръбначно-мозъчния канал. Проведено е оперативно
лечение - транспедикуларна стабилизация с винтове. Вещото лице е достигнало до
извода, че З.П. е получила и счупване на
22 и 12 зъби, фрактури на 11 и 21 режещи ръбове, възстановени към момента с
керамични фасети. При извършения преглед от вещото лице ищцата се е предвижвала
самостоятелно без помощни средства, като предните четири горни резци са
възстановени. Констатирало е наличието
на оперативен цикатрикс с дължина 16 см., в долната част на гърба, по линията
на гръбначния стълб, както и напречен белег от рана между двете вежди, с
дължина 2 см., без деформации и придърпване на околна кожа и тъкани. При
прегледа вещото не е установило ищцата да има проблеми с движението на снагата
в ляво, в дясно и напред. Посочило е обаче, че движението назад е невъзможно
поради металната остеосинтеза. На вещото лице ищцата е съобщила, че се е
стабилизирала около 7-8 месеца след процесното ПТП, но все още изпитва болки и
схващания в кръста при продължително стоене права, седнала и легнала, както и
при промяна на времето. Според вещото лице фрактурата на поясен прешлен е
възможно да се получи при рязко прегъване на гръбнака в посока напред, по
описания начин от ищцата вследствие на ПТП, като обичайният срок за
възстановяване на такъв вид травми е 12 месеца. В случая оздравителният процес
е протекъл без усложнения и предвид младата възраст на пострадалата
възстановителният срок е бил по-кратък – в рамките на 7-8 месеца. Около месец
след оперативното лечение пострадалата е могла да извършва щадящи активни
движения. Прогнозата на вещото лице е, че движението със снагата назад ще
остане невъзможно, а останалите неудобства при продължително стоене права, в
легнало и в седнало положение, като и при промяна на времето постепенно ще затихнат. В медицинската
документация липсва описание на травми, които биха се получили при правилно
поставен предпазен колан. Вещото лице излага в заключението си, че травмата
отговаря да е получена без да е поставен предпазен колан, като при правилно поставен
предпазен колан този вид счупване не би трябвало да се получи, тъй като коланът
фиксира тялото към седалката на автомобила и не позволява прегъване на тялото
от кръста напред.
В с.з. на 12.02.2021г. при
изслушване на заключението вещото лице П. пояснява, че повърхностните травми в
95-100 процента от случаите при наличие на по-сериозни травми не се описват в
медицинската документация, поради което съдът не цени извода му в заключението,
че в медицинските документи липсва описание на травми на ищцата, които биха се
получили при правилно поставен предпазен колан.
От разпита на вещото лице в с.з.
съдът приема за установено по делото, че в конкретния случай дори при поставен
предпазен колан могат да се получат счупвания на долните прешлени на гръбначния
стълб. Единствено при директен челен удар, без преобръщане на автомобила, при
поставен предпазен колан, не би могло да се получи счупване в тази област, но в
случая ударът е комбиниран с преобръщане. Ударът в областта на устата според
вещото лице не е бил толкова силен, като в частта, в която посочва, че е
възможно счупването на зъбите да се е получило при рязко навеждане напред
поради непоставянето на обезопасителен колан изводите му почиват на
предположения и не следва да бъдат ценени. Счупването на 12 и 22 съседни зъби,
така както посочва вещото лице П., е довело до трайно затрудняване на дъвченето
във фазата на отхапването, като при два счупени зъба трайно се затруднява
дъвченето и говоренето.
В заключението си по назначената
съдебна авто-техническа експертиза вещото лице Г. посочва, че процесният
автомобил Алфа Ромео, произведен през 2007г., е снабден фабрично с монтирани
предпазни колани на задните седалки, които са триточкови за седящите на задна
дясна седалка.
По делото е представена водена електронна кореспонденция
между ищцата и свидетелката Г. във
фейсбук, като видно от изслушаното по делото заключение на вещото лице Т.
същата е автентична и реално проведена. Според
приложената кореспонденция на 27.08.2017г. ищцата написала, че изпитва болка
когато върви. На 14.11.2017г. имали уговорка да се срещнат, на 09.12.2017г. трябвало отново да се видят в бар Кашмир, на
същата дата ищцата посетила дискотека Астория,
На 23.12.2017г. се уговорили да ходят на дискотека, на 24.12.2017г.
ищцата приела поканата на свид. Г. да посетят мола, съответно на 25.12.2017г. се
разбрали да отидат при татуист.
Съдът, въз основа на така
установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Въпросът за извършването на
общественоопасно и противоправно деяние, за авторството му, както и за неговия
престъпен характер и наказуемост е решен с влязлото в сила решение по НАХД №173
по описа на РС-Поморие за 2018г. по задължителен начин за настоящия граждански
съд. Съгласно чл.413, ал.2 НПК влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В ал.3 на същата разпоредба е посочено,
че разпоредбите на ал.2 се прилагат и за актовете по глава 28 и 29, в които е
уредена възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и решаване на делото със споразумение.
Ето защо съдът приема за
безспорно доказани по делото всички елементи от фактическия състав на описаното
в исковата молба непозволено увреждане, като наличието на причинна връзка между
твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди и деликта се
доказва безспорно от приетото по делото заключение по съдебно-медицинска
експертиза и показанията на свид. Т.и свид. П.. Несъмнено ищцата е понесла физически и психически
страдания в причинна връзка с процесните телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на поясен прешлен,
представляваща закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област с
компресионна фрактура на тялото на втори поясен прешлен, двустранна фрактура на
дъгите в основата им, фрактура на десен страничен израстък и на шиповиден
израстък, с лека компресия на гръбначно-мозъчния канал, с
възстановителен период 7-8 месеца, както и счупване на 22 и 12 зъби, фрактури на 11 и 21 режещи
ръбове, довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Доказа се по делото и, че в причинна връзка с процесното
ПТП е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение на обща
стойност 8785 лева.
При горните мотиви БОС
намира, че предявените искове с правно основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД са
доказани по своето основание. Относно размера на предявения иск за
неимуществени вреди, съдът определя същия по справедливост, като взема предвид
броя, произхода, вида и степента на причинените на ищцата телесни увреждания,
начинът на извършването им, тяхната продължителност и интензивност, възрастта
на пострадалата и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. В тази връзка съдът взе предвид, че ищцата е претърпяла две средни телесни повреди, но възстановителният
процес е по-кратък от обичайния и е преминал, без усложнения. Пострадалата е на
20 години, като въпреки, че извършеното деяние от ответника й е причинило интензивни болки и страдания, както
и неприятни усещания, инцидентът не е ограничил съществено възможността й да
води нормален социален живот.
При горните мотиви съдът счете, че
сумата от 30 000 лева представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, което би репарирало действително
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Съдът счете за неоснователно
въведеното от ответника в процеса възражение за съпричиняване. От ответника,
чиято е тежестта на доказване, не беше доказано по делото при пълно и главно
доказване, че ищцата е пътувала по време на инцидента без обезопасителен колан,
както и, че е получила несъвместими телесни увреждания в случай, че такъв беше
поставен. От дадените от вещото лице П. пояснения при изслушване на
заключението не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че при поставен
обезопасителен колан от страна на пострадалата, процесните телени увреждания не
биха настъпили. Предвид това като взе предвид, че установяването на
възражението за съпричиняване не може да почива на предположения, БОС счете
същото за неоснователно.
При горните мотиви предявеният
иск за неимуществени вреди е основателен до размера от 30 000лв. В
останалата част за горницата над размера от 30000 лева до претендирания размер
от 60 000 лева искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Искът за
имуществени вреди е изцяло доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС сумата от 2751,40 лева държавна такса, с оглед обстоятелството,
че ищцата е освободена от такси и разноски в производството.
Предвид изхода от спора, в полза
на процесуалния представител на ищцата ответникат следва да заплати
възнаграждение в размер на 1693лв. по чл.38 от ЗА.
Съразмерно на отхвърлената част
от исковете ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 1565лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З.Д.П.,
ЕГН ***********, с адрес ***, чрез адв. Станко Кралев, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от нанесени средни телесни повреди в резултат от допуснато от
ответника ПТП на 28.07.2017г. в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“,
община Поморие, при управлението на МПС мака „Алфа Ромео“, модел „147“, рег.№*******-собственост
на А.А.Г., при което е извършил нарушение на правилата за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, за което деяние ответникът е признат за виновен с влязло в сила
решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173 по описа на РС-Поморие за 2018г.,
потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по ВНАХД№73/2019г., за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, вр.
чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и сумата от 8785 /осем хиляди седемстотин осемдесет и
пет/ лева –обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта - 28.07.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди за горницата над уважения до предявения размер.
ОСЪЖДА З.П.П. да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 2751,40 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА З.П.П. да
заплати на адвокат С.К. от БАК на осн. чл.38 от ЗА сумата от 1693 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Д.П. да заплати на З.П.П. сумата от 1565 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: