№199/6.2.2023г.
град Пловдив, 06.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХVІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД
№ 3078 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на адв. А.П., пълномощник на С.М.С., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, пл. „***“ № *, срещу Решение № 1958 от 18.10.2022 г., постановено по АНД № 4011/2022 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0432-000793/17.06.2022 година на началник група на 01 РУ към
ОД на МВР - Пловдив, с което на касатора, на
основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни
точки за нарушението, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.
В съдебно заседаниe жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана
молба, с която се поддържа жалбата и се иска от съда да отмени обжалваното
решение, респ., оспореното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът – 01 РУ към ОД на МВР - Пловдив, не се
представлява. Постъпила е молба-становище от ответника, с която се излага
доводи за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде отхвърлена и
да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно
и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл.348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.211 от АПК, а по същество - за неоснователна.
Пред Районен съд Пловдив била установена следната
фактическа обстановка:
На 29.05.2022 г., около 23:50 ч., жалбоподателят С. ***,
лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ***, собственост
на М.С., с ЕГН **********,***,в посока на движение от север към юг, бил спрян
за проверка от полицейски автопатрул. При извършената
на същата дата, в 23:59 ч., проверка с годно техническо средство – дрегер Алкотест 7510 с № ARPM – 0728,
същото отчело концентрация 0.95 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. На
последния бил издаден и талон за медицинско изследване с № 119801, но той така
и не извършил това изследване.
Въз основа на констатираното, старши полицай при 01 РУ
при ОД на МВР – Пловдив - Р.Ш.Ш.съставил АУАН № GA622311 от 30.05.2022
г. с който приел, че С.М.С., е осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 29.05.2022 г., около
23:50 ч. управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, установено с посоченото техническо средство, определящо концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 0.95
промила на хиляда. Водачът е отказал кръвна проба и приел показанието на
техническото средство. Бил е издаден и талон за изследване с бл. № 119801.
На касатора С. и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, като са отнети и 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на атакуваното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че, от една страна, по
несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна
на С.М.С. на вменените му нарушения на ЗДвП, а, от друга, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на развитие на
административно – наказателното производство.
Деянието не осъществява признаците на маловажен
случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай – 0.95
промила на хиляда. Значителна е и обществената опасност от деянието и
възможните неблагоприятни последици, вследствие управлението на МПС с алкохол,
в количество 0.95 промила на хиляда. С. е имал възможност да постави под
съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде кръвна
проба по предвидения за това ред. Той не го е сторил, като се е съгласил с
отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В тази връзка са изцяло ирелевантни
наведените с касационната жалба възражения за това, че не е извършил вмененото
му нарушение и не е управлявал автомобила, защото доказателства за противното
не се установяват, а и деянието, със своята обществена опасност, за което са
предвидени съответните наказания, е управлението на лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, в конкретния случай над 0.8
на хиляда до 1.2 на хиляда включително
Районният съд правилно възприема фактическата
обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява
правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени
нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за
несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен
материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя.
Съгласно законовата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от
страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Същият е
подписан лично от лицето без възражения, като такива не са постъпили и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В 6-месечния срок
по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган.
Съдът намира, че възражението в касационната жалба, че
лицето не е управлявало автомобила, цели единствено прокарване на защитна теза,
че водачът не е управлявал автомобила си към момента на проверката. Тези
твърдения са изцяло необосновани. След като не е представил доказателства за
изпълнение нормата на закона и е било установено управление на лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, правилно е ангажирана
отговорността на касатора С..
В процесния случай, от
доказателствата по делото, безспорно се установява, че С.М.С. е извършител на
административното нарушение, а процесното деяние не
представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват и
същите се констатираха в размер на 80 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата
на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, двадесет и шести
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1958 от 18.10.2022 г., постановено по АНД № 4011/2022 г.
по описа на Районен съд - Пловдив,
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.