Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр.Габрово,
11.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР Р.
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева
и в присъствието на прокурора Александър Александров като разгледа докладваното
от председателя к.а.н.д. № 85 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Областна
Дирекция по безопасност на храните – Габрово против Решение № 260014 от 29.03.2021г.
на Районен съд – Севлиево постановено по АНД № 469 по описа за 2020 година. С
решението е отменено Наказателно постановление /НП/ №
26 от 7.10.2021г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните-Габрово, с което на С.М.С. с ЕГН ********** за четири нарушения
– по чл.132, ал.1, т.6, т.8, т.25 и т.3а от Закона за ветиринарномедициинската
дейност /ЗВМД/ са наложени четири глоби в общ размер 1,050.- лева.
В касационната жалбата се иска
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление,
претендират се разноски. Развиват се подробни съображения, пунктуално по всеки
от изводите на районния съд, обосноваващи незаконосъобразността на атакуваното
съдебно решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява, постъпила е писмена молба от надлежно упълномощения адвокат Р.Р.,
с която се поддържа касационната жалба.
Ответната
по жалбата страна – С.М.С. не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата. Решението на Районен съд – Севлиево следвало да бъде оставено в
сила.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна. Районният
съд е приложил правилно закона.
относно
нарушението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД
Посочената
норма изисква собственикът на животновъдния обект в срок не по-късно от 24 часа
преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни да уведоми ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект. Съдът не споделя становището изложено в
касационната жалба, че неправилно районният съд бил приел че хипотезата на
нормата предвижда три изпълнителни деяния – транспортиране, промяна на
собствеността и клане, а изпълнителното деяние било едно и това е неуведомяването
на ветеринарния лекар. Задължението за уведомяване, възниква само в случаите
когато собственика предприеме, някое от изброените три действия. Деянието е
двуактно – осъществено действие /едно от трите възможни/ и осъществено
бездействие /неуведомяване/. За да е налице осъществено нарушение по този
законов текст, е нужно да е извършено някое от трите действия и да е налице
бездействие по отношение задължението за уведомяване. Затова, за да бъде
изпълнено изискването на ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението,
контролните органи, а впоследствие и наказващият такъв е следвало да посочат
кое от трите действия е предприел С., за да е възникнало за него задължението
да уведоми лекаря. Неконкретизирането на административното обвинение е
съществен порок на санкционния акт.
относно
твърдяното нарушение по чл.132, ал.1, т. 8 от ЗВМД
Нормата
изисква да бъде воден регистър на животните в животновъдния обект. Правилно
районният съд е възприел, че това нарушение не е извършено. Верен е анализа на
нормата, направен ат съда, че тази правна новела задължава собственика на води
регистър, но в нея не се съдържа указание къде да бъде съхраняван. Фактът ме
такъв регистър е представен в съдебно заседание означава че задължението за
водене на регистър е изпълнено. Вярно е, че т.25 на същата норма изисква
съхраняване в животновъдния обект на всички документи свързани с дейността на
обекта, но това е друго нарушение, а не такова по т.8
относно
нарушението по чл.132, ал.1, т.25
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
районния съд че в случая наказващия орган е описал две различни административни
нарушения а е наложил санкция за едно нарушение, което квалифицирано от съда
като съществено процесуално нарушение, водещо отмяна на НП. В допълнение на
изложеното от решаващия съд, следва да се отбележи че подробното и конкретно
посочване за кое деяние се налага санкцията е необходима и за да бъде избегнато
налагането на две наказания за едно и също нарушение. Като не е посочено за кое
от двете нарушения се налага санкцията, не е възможно да бъде осъществен
контрол, при последващо налагане на санкция дали не е нарушен принципа non bis
in idem.
относно
нарушението по чл.132, ал.1, т.3а от ЗВМД
Настоящата
инстанция споделя изцяло мотивите на Севлиевския районен съд и в тази им част,
поради което не следва същите да бъдат преповтаряни.
По
изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Севлиево е постановил
правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260014
от 29.03.2021г. на Районен съд – Севлиево постановено по АНД № 469 по описа за
2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.