№ 87
гр. Бургас, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000151 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 104 от 17.04.2024 г., постановено по т.д. № 359/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “К. тр.“ ООД, ЕИК ********, да
заплати на “Сл. бр. х. х.“ АД, ЕИК ***********, сумата 210 778,67 лв. по
сключен между страните неформален договор за туристически услуги и
явяваща се сбор от задължения по издадени фактури №№ 6562/25.08.2018 г.
на стойност 57 517,83 лв., № 6599/31.08.2018 г. на стойност 89 555,09 лв., №
6615/25.09.2018 г. на стойност 50 973,41 лв. и № 6626/01.10.2018 г. на
стойност 12 732,34 лв., заедно със със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г., до пълното изплащане на
задължението, като е отхвърлен искът за заплащане на сумата 44 247,37 лв. по
фактура № 6558/31.07.2018 г. поради погасяването на задължението по
давност. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника “К. тр.“ ООД. Решението се обжалва като неправилно поради
допуснати съществени нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се и недопустимост на съдебното решение поради
нередовност на исковата молба. Ищецът не е изпълнил две разпореждания на
съда за отстраняване на нередовности на исковата молба. Макар да било
посочено, че автори на депозираните от ищеца молби са двамата
изпълнителни директори, подписът върху тях бил един, при това очевидно
различен от подписа на когото и да е от тях. Насрещната странаа била
1
ненадлежно представлявана.
Твърди се неизпълнение на задълженията на съда по чл. 146 ГПК. Съдът
не изготвил обстоен окончателен доклад, а е направил единствено допълнение
към първоначално изготвения проект за доклад, който обаче противоречал на
направеното допълнение в първото по делото о.с.з.
Допуснати били съществени процесуални нарушения при събиране на
доказателствата в първата инстанция, а именно – приетите доказателства не
били подробно посочени и изброени, те не не били и надлежно заверени. В
заявление рег. № 4686 от 12.03.2024 г. единият от представляващите
дружеството изпълнителни директори – Й. Й. заявил, че не е запознат с
доказателствата, приложени към исковата молба, не ги е заверявал и не
поддържа направените доказателствени искания.
Процесуално нарушение на съда било допускането на съдебно-
техническа експертиза по задачи, включващи поставените от ищеца в
допълнителната искова молба въпроси, въпреки че съдът изрично приел, че тя
няма да се взима под внимание като ненадлежно депозирана.
Мотивите на съда били основани и на резултатите от поисканата с
допълнителната искова молба съдебно-техническа експертиза, като при това
съдът не анализирал изцяло заключението на вещото лице. Не било
установено лицата, имащи достъп до резервационната програма на “Сл. бр. х.
х.“ АД, да са правили резервации от името на “К. тр.“ ООД.
Допуснати били процесуални нарушения във връзка със събирането на
гласни доказателства по делото. Ищецът не изпълнил разпореждането на съда
по чл. 190 ГПК да представи всички доказателства, послужили за издаването
на процесните фактури. Недопустимо било да се доказват чрез свидетели
обстоятелствата около предоставянето на туристически услуги на настанени в
посочените хотели туристи. Не бил представен писмен договор между
туроператора и хотелиера и липсвал неформален комисионен договор. По
отношение на свид. Т. Г. се твърди, че същата не е била в трудовоправни
отношения с въззиваемото дружество-ищец, а показанията на свид. Я. Я.
следвало да бъдат ценени от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Налице били несъответствия и пропуски в приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза. Първичните счетоводни документи не
съответствали на издадените фактури. Счетоводството на насрещната страна
било водено нередовно. Част от претенциите били погасени по давност.
Препраща се към доводите, развити в първоинстанционното
производство относно фактура № 6562/25.08.2018 г. Като основание за
издаване на фактура № 6599/31.08.2018 г. били вписани инвойси, които не са
съществували към датата на издаване, като липсвало основание за издаване и
на фактура № 6626/01.10.2018 г.
Поддържа се необоснованост на извода на съда относно ползван
данъчен кредит от въззивника по процесните фактури предвид липсата на
такъв въпрос към съдебно-икономическата експертиза по делото.
2
Иска се обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски в двете инстанции.
Направено е доказателствено искане за допускането на съдебно-
икономическа експертиза, по която вещото лице, след като извърши справка в
счетоводството на ищеца и се запознае с всички документи, послужили за
издаване на процесните фактури, и направи съпоставка с вписаните номера на
ваучери в инвойсите, послужили за издаване на процесните фактури, със
списъците за резервации на хотели “Тр. Пл.“ и “Тр. Пл. Ап.“, да даде отговор
на следните въпроси: 1. Съдържат ли се всички номера на ваучери, включени
в инвойсите, послужили за издаване на процесните фактури, в списъците за
резервации на съответния хотел и ако не, каква би била съответно стойността
на фактурата, ако се приспадне стойността на ваучера, който не се съдържа в
списъците за резервации; 2. Каква би била стойността на фактура №
6599/31.08.2018 г., ако тя е издадена в съответствие със ЗСч и ЗДДС, като
вземе предвид датата на издаване на инвойсите, респективно пристигане и
заминаване на туристите, в случай, че се спазят изискванията на ЗЗДС.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“Сл. бр. х. х.“ АД.
Жалбата се оспорва като неоснователна. Производството по делото било
образувано по редовна искова молба, подписана от двамата изпълнителни
директори, а разпорежданията на съда били своевременно и надлежно
изпълнени. Неоснователни били оплакванията за допуснати процесуални
нарушения от страна на съда. Според въззиваемия не е налице твърдяното
нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът не бил обосновал наличието на
неформален договор между страните единствено въз основа на свидетелски
показания, а при преценка на всички факти и събрани доказателства по
делото, включително осчетоводяването на процесните фактури от страна на
въззивника. Поддържа се обоснованост, обективност и пълнота на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза. Излагат се аргументи за наличие на
конфликт в интересите между въззивното дружество и изпълнителния
директор Й. Й..
Възразява се срещу направените във въззивната жалба доказателствени
искания. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
По искане, направено с отговора на въззивната жалба, с определение №
722 от 23.07.2024 г. Окръжен съд – Бургас е назначил особен представител на
въззиваемото дружество-ищец “Сл. бр. х. х.“ АД. С последващо определение
№ 838 от 16.09.2024 г. за особен представител е определена адв. Й. Й. – БАК.
Въззивната жалба е била надлежно връчена и на особения представител
на “Сл. бр. х. х.“ АД адв. Й., която в законоустановения срок е подала отговор
по нея. Особеният представител поддържа изцяло отговора на “Сл. бр. х. х.“
АД, подаден от изпълнителния директор П. Я.. Навеждат се доводи за
неоснователност на въззивната жалба, съответно допустимост и правилност
на обжалваното с нея решение. Сочи се, че между страните съществуват
3
трайни търговски взаимоотношения като за процесния период плащания от
страна на въззивника към въззиваемия не са извършени въпреки надлежното
осчетоводяване на процесните фактури. Възразява се срещу уважаването на
доказателствените искания на въззивника. Иска се потвърждаване на
обжалваното съдебно решение.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието,
че е допустима и трябва да се разгледа по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искови претенции от “Сл. бр. х.
х.” АД ООД против “К. тр.” ООД. Ищецът изложил твърдения, че е в трайни
търговски отношения с ответника. От 2014 г. насам ответникът правел
разервации за настаняване на туристи в хотел “Тр. Пл.” и “Тр. Пл. Ап.”,
стопанисван от ищеца. От 2014 г. до 2017 г. вкл. ответникът настанявал
туристи в хотела на ищеца, като ищецът издавал фактури за настаняванията,
които ответникът-туроператор заплащал. За предоставените през 2018 г.
туристически услуги по резервации на ответника ищецът издал данъчни
фактури №№ 6558/31.07.2018 г. на стойност 44 247,37 с ДДС; 6562/25.08.2018
г. на стойност 57 517,83 лв. с ДДС; 6599/31.08.2018 г. на стойност 89 555,09 лв.
с ДДС; 6615/25.09.2018 г. на стойност 50 973,41 лв. и 6626/01.10.2018 г. на
стойност 12 732,34 лв. (общо на стойност 255 026,04 лв. с ДДС). Фактурите
били изпратени на ответника по обичайния начин, но не било извършено
плащане. Ищецът поискал осъждане на ответника да му заплати общата
стойност на фактурите (255 026,04 лв. с ДДС) заедно със законната лихва от
предявяването на иска до пълното изплащане.
Ответникът оспорил претенциите. Възразил по редовността на
процесуалните действия, извършвани от ищеца. Дружеството се
представлявало само заедно от двамата изпълнителни директори Й. Д. Й. и П.
Д. Я., а две уточняващи исковата молба молби били подписани само от Я.;
доказателствата били заверени само от Я.; само от Я. изхождало
упълномощаването на адвокат – процесуален представител по делото. По
съществото на спора били повдигнати възражения, че търсените плащания са
периодични и са погасени с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Претенцията по фактура № 6558/31.07.2018 г. била погасени дори при
прилагане на по-дългата 5-годишна давност. Оспорено е наличието на
съгласие за цената на туристическите услуги, както и на задължения към
ищеца.
С обжалваното решение окръжният съд уважил исковете частично:
осъдил ответника да заплати на ищеца сумите, дължими по ф/ри №№
4
6562/25.08.2018 г., 6599/31.08.2018 г., 6615/25.09.2018 г. и 6626/01.10.2018 г.,
общо 210 778,67 лв., заедно със законната лихва от предявяването на иска до
пълното изплащане. Отхвърлен бил искът за сумата по ф/ра №
6558/31.07.2018 г. заедно със законната лихва.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част е и
допустимо. По същество обжалваното решение е правилно и на осн. чл. 272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователни са всички оплаквания, свързани с начина на
представителство на дружеството-ищец. Вярно е, че дружеството се
представлява от двамата изпълнителни директори Й. Й. и П. Я., които следва
да действат заедно. Вярно е, че от всички документи по делото, които сезират
съда или изразяват воля за извършване на определени процесуални действия
от името на дружеството, само исковата молба е подписана от двамата
изпълнителни директори. Всички други документи са подписани само от
изпълнителния директор П. Я..
С определение № 722 от 23.07.2024 г. окръжният съд след постановяване
на решението по делото и по повод постъпилия отговор от ищеца “Сл. бр. х.
х.” АД на въззивната жалба на ответника “К. тр.” ООД е назначил особен
представител на дружеството-ищец на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК. Определението е
законосъобразно, тъй като при безспорния факт, че изпълнителният директор
на дружеството-ищец Й. Й. е баща на управителката на ответното дружество
К. Й., както и при съобразяване, че изпълнителният директор Й. отказва
съдействие в процеса на защита на имуществените права на представляваното
от него дружество, следва да се приеме, че в случая има противоречие между
интересите на представляващия Й. и представляваното от него дружество.
С определението си на осн. чл. 267 ГПК, след като съобрази, че в
първоинстанционното производство са извършвани процесуални действия от
името на дружеството-ищец от лице, което не разполага с представителна
власт, въззивният състав указа на назначения особен представител да заяви
изрично дали поддържа извършените от името на ищеца процесуални
действия. С писмено становище от 08.10.2024 г. особеният представител адв.
Й. е заявила, че поддържа изцяло всички процесуални действия, извършени от
името на дружеството-ищец в първата инстанция. Съгласно общата
разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗЗД по този начин нередовните процесуални
действия са потвърдени, а висящата им недействителност е заличена със
задна дата. Ето защо не може да се сподели виждането на въззивника, че
исковата молба е нередовна и че са допуснати нарушения при събирането на
доказателства, поискани с допълнителната искова молба, за което липсва воля
на изпълнителния директор Й..
Неоснователно е оплакването за нарушения на първоинстанционния съд
5
във връзка с доклада на делото. Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е
съобщил и връчил на страните проект за доклад, въз основа на който делото е
докладвано в първото съдебно заседание, като са съобразени всички
твърдения и искания на страните.
Предявен е главен иск на осн. чл. 355 ТЗ вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, съединен с акцесорна претенция на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Между
страните е сключен неформален договор, по силата на който дружеството-
ответник е посредничело при извършването на хотелски резервация за
настаняване на туристи в хотелите, стопанисвани от ищеца. Ответникът е
приемал плащанията от туристите срещу издаване на туристически ваучер и
след издаване на фактура от ищеца е извършвал плащания за предоставените
на туристите услуги (нощувки). Срещу издадени от ответника фактури
ищецът е плащал възнаграждение за посредничеството. Тези търговски
отношения са били трайни, започнали през 2011 г., като извършената по
делото СИЕ е проследила издадените през 2016 г. от ищеца фактури и
плащанията по тях, наредени от ответника. През процесната 2018 г. според
свидетелските показания дейността е продължила по същия начин, като
ищецът е издал процесните четири броя фактури (6562, 6599, 6615 и 6626) на
обща стойност 210 778,67 лв., за които спорът се поддържа във въззивното
производство.
Процесните фактури са осчетоводени от ответника и в счетоводството
му са отразени задължения към ищеца със сумите по тях. Осчетоводен е от
страните и протокол за прихващане с комисионни, дължими на ответника от
ищеца също за 2018 г. Осчетоводяването на фактурите, вписването им в
дневниците на покупки/продажби и частичното погасяване на задължението
чрез прихващане следва да се възприемат като признание от страна на
ответника, че услугите по фактурите са предоставени и той дължи
заплащането им. В този смисъл е утвърдената практика на съдилища,
например: Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.,
ТК, Решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК,
Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК и др.
При това признание на ответника за предоставените на туристите услуги той
дължи на ищеца заплащане на стойността на фактурите, като останалите
възражения и оплаквания на въззивника са без правно значение.
В заключение: претенциите на ищеца за заплащане на сумите по
фактури №№ 6562/25.08.2018 г. на стойност 57 517,83 лв. с ДДС;
6599/31.08.2018 г. на стойност 89 555,09 лв. с ДДС; 6615/25.09.2018 г. на
стойност 50 973,41 лв. и 6626/01.10.2018 г. на стойност 12 732,34 лв. /общо
210 778,67 лв./ са основателни. На осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД заедно с тях
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от
предявяването на иска до пълното изплащане. Крайните изводи на
съдилищата съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
6
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 17.04.2024 г., постановено по т.д. №
359/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7