РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20221210102580 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. С. Д., с ЕГН
**********, с адрес село Б.п. ул. „С.“ №, чрез адвокат В. У., вписана в АК Б., с адрес Б.
ул.“Д-р Х. Т.“№ ет.против „Ф. СБ“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Д.,
п.к.ул. Я.№ представлявано от С. Г.Б.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено, че ищцата Г. С. Д., ЕГН ********** не дължи на ответника общо
сумата от 1 969,84 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 08.06.2017 г. по
ч.гр.д. № 667/2017 г. по описа на PC Б., както следва:
- сумата от 811,00 лв. представляваща главница, произтичаща от неизпълнено парично
задължение по сключен договор за потребителски кредит № 1276/25.05.2015 г. между ЕТ „Г.
Б. - Т. Б.“, в кръга на предмета му на дейност, от една страна и Г. С. Д., ЕГН ********** от
друга в качеството й на кредитополучател;
- сумата от 533,84 лв. представляваща общо лихви, както следва: сумата от 71,10 лв.
представляваща законова лихва за периода от 26.04.2016 г. до 10.03.2017 г.; сумата от 462,74
лв., представляваща законната лихва върху главницата считано от дата 20.06.2016 г. до
депозиране на исковата молба;
- сумата от 625,00 лв. представляваща общо сторени разноски, както следва: 25,00 лв.
представляваща държавна такса; 600,00 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.02.2017 г., които суми са предмет на
изп. д. № 704/2017 г. на ЧСИ - Ш. Д..
Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата било образувано изп. д. № 704/2017 г. на
ЧСИ - Ш. Д. като след направени справки е установено, че същото изп. д. е образувано по
молба на "Ф. СБ" ЕООД, ЕИК , въз основа на издаден изп. лист от Районен съд Б. от дата
08.06.2017 г. по ч.гр.д. № 667/2017 г., в полза на "Ф. СБ" ЕООД, ЕИК
Твърди се, че по образуваното изпълнително дело са извършвани различни справки и
действия, но принудителни действия по смисъла на закона, които да прекъсват давността са
извършени на дата 25.08.2017г., а именно наложени са запори в/у банковите сметки на
ищцата.
Признава се, че е било образувано изпълнително дело и че давността е била прекъсната с
1
извършени принудителни действия на дата 25.08.2017 г., а именно с наложените запори
върху банковите сметки, като се счита, че оттогава не са сторени други принудителни
действия от страна на взискателя, които да прекъсват давността.
Твърди се, че ищцата не дължи сумите установени с горецитирания изпълнителен лист,
тъй като същите се явяват погасени по давност.
Сочи се, че съгласно чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действие
за принудително изпълнение, а съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
т. 10 е прието, че новата погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
следователно се твърди, че 5- годишния давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД, считано от
последното валидно прекъсващо давността действие на дата 25.08.2017 г. към депозиране
на исковата молба е изтекъл.
Твърди се, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа
на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на ответника на 17.11.2022г., като в
законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен
отговор по подадената искова молба.
В същия се излага, че всички изложени в исковата молба факти са верни и по тях страните
нямат спор. Навежда се, че е безспорно, че от 25.08.2017г. до момента са изтекли повече от 5
години, както и че са настъпили последиците по чл.116, буква „в“ от ЗДД. Заявено е, че
ответникът прави признание на иска на основание чл.237 от ГПК.
Твърди се, че и преди завеждане на делото не е съществувал спор по процесния въпрос,
като ищецът не е влизал в контакт с ответника, а последния никога не е оспорвал пред
ищеца или пред трети лица изтичането на давността и погасяването поради изтекла давност
на описаните задължения.
Направено е искане да не бъдат възлагани на ответника сторените от ищеца разноски, тъй
като същият не е дал повод за завеждане на делото.
Твърди, се още, че ако изпълнителното дело все още не е прекратено и се води висящо по
регистрите на ЧСИ, то длъжникът е следвало да се обърне към самия ЧСИ.
С оглед на гореизложеното е направено искане за постановяване на съдебно решение при
условията на признание на иска, ако ищецът изрази такова желание, както и да им бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар.
С определение № 20/04.01.2023г. на основание чл. 140 от ГПК съдът е насрочил открито
съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по
медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
Б. районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат У.,
която подържа поддържа предявеният иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
С оглед становището на ответника в отговора на исковата молба, че признава иска
процесуалният представител на ищеца – адвокат У. е направила искане за прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение съобразно признанието, с което да бъдат
уважени изцяло предявените срещу ответника искове.
СЪДЪТ намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на
чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:
С отговора на исковата молба ответникът е заявил становището си, че признава исковата
претенция, а ищецът чрез процесуалния си представител – адвокат У. е направил искане за
2
постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда.
С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК,
поради което и исковете, предмет на настоящото производство следва да бъдат уважени
така, както са предявени, като постановеното решение се основава на признание на иска.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение за размера на които са налице доказателства в кориците на
делото- платежно за сумата от 150,00 лева – заплатена държавна такса и пълномощно и
договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 300 лева,
заплатени в брой при подписване на договора. Размера на направените разноски не са
оспорени от ответника с отговора на исковата молба и следва да се присъдят така както са
направени.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника направено в отговора на исковата
молба за неприсъждане на сторените в производството разноски на основание чл.78, ал.2 от
ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се
приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, следва да са налице двете посочени в закона
предпоставки– ответника да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези
предпоставки ответникът е признал основателността на предявения иск, но не е налице
втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Съществуването
на изпълнителен титул в полза на „Феникс СБ“ ЕООД, въз основа на който дружеството е
поискало образуването на изпълнително производство срещу ищеца, чрез което се е
пристъпило към принудително събиране на погасените по давност вземания, представлява
по същността си повод за предявяването на настоящия отрицателен установителен иск. В
този смисъл е Определение № 549/ 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/ 2018 г., по описа на
ВКС, ІV ГО, в което е прието, че при признание на отрицателен установителен иск, основан
на твърдение, че предявеното вземане е погасено по давност, ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извън процесуална принуда
или не е дал повод за предявяването на иска. В случая следва да бъде отчетено, че
ответникът разполага с изпълнителен титул, като изпълнителното дело е прекратено в хода
на настоящото производство, и въз основа на изпълнителния лист може да бъде образувано
ново изпълнително производство. С оглед горното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при
условията на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. Д., с ЕГН **********, с адрес село Б.п. ул. „С.
№ НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Ф. СБ“ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. Д., п.к., ул. Я.№, представлявано от управителя С. Г. Б. общо сумата от 1 969,84 /хиляда
деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв., за която сума е
издаден изпълнителен лист от дата 08.06.2017 г. по ч.гр.д. № 667/2017 г. по описа на PC Б.,
както следва:
- сумата от 811,00 лв. представляваща главница, произтичаща от неизпълнено парично
задължение по сключен договор за потребителски кредит № 1276/25.05.2015 г. между ЕТ
„Г.И Б. - Т.И Б.“, в кръга на предмета му на дейност, от една страна и Г. С. Д., ЕГН
********** от друга в качеството й на кредитополучател;
- сумата от 533,84 лв. представляваща общо лихви, както следва: сумата от 71,10 лв.
представляваща законна лихва за периода от 26.04.2016 г. до 10.03.2017 г.; сумата от 462,74
лв., представляваща законната лихва върху главницата считано от дата 20.06.2016 г. до
3
депозиране на исковата молба;
- сумата от 625,00 лв. представляваща общо сторени разноски, както следва: сумата от
25,00 лв. представляваща държавна такса; сумата от 600,00 лв. представляваща заплатен
адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.02.2017 г., които
суми са предмет на изп. д. № 704/2017 г. на ЧСИ - Ш. Д.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „Ф. СБ“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес
на управление гр. Д. п.к. ул. Я.№ представлявано от управителя С. Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ Г. С.
Д., с ЕГН **********, с адрес село Б. п. ул. „С. № сумата от 450, 00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Б. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4