РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 511/12.7.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветдесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 937 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано
е по жалба на А.Ю.С., ЕГН **********,***, регистриран като едноличен търговец с
фирма „ЮИС – А.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пещера, ул. „Христо Смирненски“, № 17, срещу Ревизионен акт №
Р-16001317008446-091-001 от 14.06.2018г. на Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите, в частта потвърдена с Решение № 526 от
10.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, относно допълнително установените задължения за данък
върху добавената стойност за отчетни периоди от 29.06.2015г. до 31.10.2017г.,
включително в общ размер на 57 013,51 лв., както и съответната законна лихва за
забавеното му разчитане с бюджета в общ размер на 12 118,71 лв.; допълнително
установен годишен и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда
на ЗДДФЛ за 2015 г., в размер на 18556,00лв., както и съответната законна лихва
за забавеното му разчитане с бюджета в размер на 3 995,35 лв. ; допълнително установен годишен
и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ за 2016
г., в размер на 18617,00 лв., както и съответната законна лихва за забавеното
му разчитане с бюджета ; окончателни вноски за здравно осигуряване за 2015 г. в
размер на 1 914,72 лв. и съответните
законни лихви за просрочие в размер на 412,26 лв. ; окончателни вноски за
здравно осигуряване за 2016 г. в размер на 1910,71 лв. и съответните законни
лихви за просрочие в размер на 217,63 лв.
Навеждат се доводи за нищожност и незаконосъобразност
по същество на административният акт.
Възразява се, че в случая органа по
приходите неправилно е преценил доказателствата събрани в хода на
административното производство и съответно необосновано е приел, че са налице
предпоставките за определяне на основата за облагане с пряк и косвен данък и
изчисляване на съответно дължимите здравно осигурителни вноски при условията и
по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Поддържа се, че заповедта за
възлагане на ревизия и последващите я заповеди за продължаване на срока на
производството, не са връчени на жалбоподателя по нормативно установения за
това ред. В този контекст се оспорват представените по делото протоколи за
извършени от органите по приходите посещения на адреса на жалбоподателя. Сочи
се, че въпросните протоколи не съдържат необходимата информация за предприетите
действия от администрацията, како и че са налице хронологически несъответствия
при съставянето им. За ненадлежно връчено се счита и уведомлението по чл. 125
от ДОПК.
В становището по същество на спора
се възразява, че ревизионния акт не е подписан съобразно изискванията на чл.
120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, както и че в хода на производството от страна на
администрацията не са представени необходимите удостоверения по чл. 24 от ЗЕДЕП
( вероятно става реч относно Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
Жалбоподателя счита, че оспорения от
него ревизионен акт не съдържа необходимото изложение на фактически и правни
основания за неговото издаване.
Иска се ревизионния акт да бъде
обявен за нищожен в оспорената му част, респективно да бъде отменен като
незаконосъобразен, като се присъдят сторените разноски по производството.
3.
Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Г. е на становище,
че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се
присъди съответното юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски по
производството. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи,
съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го Решение на
Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив.
ІІ. За
допустимостта и компетентността на съда да разреши спора:
4.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата
на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде
посочената негова част. Този резултат е съобщен на С. на 17.09.2018г.(разписка – л.50), а жалбата срещу ревизионния акт е регистрирана в
деловодството на Административен съд Пловдив на 27.09.2018г.
Така
постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна
практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
5. Както се
посочи, оспорването е било предприето пред Административен съд Пловдив, като е
образувано адм. дело № 2981 по описа на съда за 2018г. С оглед седалището на
едноличния търговец в гр. Пещера, от сезирания съд е счетено, че съобразно
правилата на чл. 135, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
административно правния спор е местно подсъден на Административен съд
Пазарджик. Така, образуваното пред Административен съд Пловдив производство е
било прекратено, а жалбата съответно изплатена на местно компетентния да я
разгледа съд.
ІІІ. За
процедурата и действителността на оспорения ревизионен акт :
6. С
Резолюция № П-16001317008852-0РП-001 от 17.01.2017г. на Началник Сектор при ТД
на НАП, Пловдив(л.158) е било възложено извършване на
проверка на ЕТ „ЮИС-А.С.“, производството по която е приключило с Протокол П-16001317009952-073-001
от 09.11.2017г. (л.204), съставен от С.Д.Й. и А.А.Е., на
длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП, Пловдив.
Според
въпросния удостоверителен документ, при проверката е установено, че за периода
01.01.2015г. до 31.12.2016г. са налице неотчетени приходи от дейността на
едноличния търговец в размер на 116288,37лв. за 2015г. и 104952,14лв. за 2016г.
Констатирано е също така, че проверяваното лице е достигнало оборота за
регистрация по реда на ЗДДС през м. юни 2015г.
7. От представеното по делото копие от електронна
кореспонденция между жалбоподателя и органа по приходите А.Е.(л.1028 и сл.) е видно, че на С. е изпратена бланка за деклариране
на електронен адрес, която е попълнена, сканирана и върната на електронния
адрес на органа по приходите. Така с Декларация от 02.03.2017г. (л.70, л.435 и
л. 1030), А.Ю.С., в качеството му на едноличен търговец е заявил, че има
следния електронен адрес uis_et@abv.bg. С. е декларирал също, че е запознат със
задължението в седем дневен срок да уведоми приходна администрация при промяна
на електронния адрес за кореспонденция, освен ако промяната е направена, чрез
заявление за вписване в Агенцията по вписванията.
Според
изготвеното по делото и прието без заявени резерви от страните, заключение по
съдебно почеркова експертиза, подписа под въпросната декларация е положен от И.А.С.(л.1010). Същият е разпитан в съдебно заседание на
22.03.2019г. (л.1040), като е заявил, че е син на
жалбоподателя и е работил в предприятието на едноличния търговец до около
2017г. В контекста на обстоятелствата за които свидетелства, И.С. е заявил, че
„….аз съм го улеснявал(става реч за А.С.-пояснението
мое) като подписвам документите…“
8. Със
Заповед № 16001317008446-020-001 от 01.12.2017год. издадена от Н. Жеков Колев, на длъжност Началник Сектор
при ТД на НАП Пловдив(л.601), на С.Д.Й. и А.А.Е., на длъжност
главни инспектори по приходите при ТД на НАП, Пловдив е възложено извършване на
данъчна ревизия на А.Ю.С., регистриран като ЕТ „ЮИС-А.С.“ с обхват,
установяване на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за едноличните
търговци за данъчни периоди от 01.01.2015г.
до 31.12.2016г.; задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни
периоди 29.07.2015г. до 31.10.2017г. ; задължение за държавно обществено
осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016 г. и задълженията за здравно
осигуряване на самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016 г. Според Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в информационна система „Контрол“ на НАП(л.600), заповедта за възлагане на ревизия е връчена на
задълженото лице, по електронен път на адрес uis_et@abv.bg,
като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 05.12.2017г. е активирана на 07.12.2017г.
9. Изготвени
са били Уведомление № 16001317008446-113-001 от 04.01.2018год. по реда на чл.
124, ал. 1 от ДОПК(л.474) с което на С. е съобщено, че са
установени данни за укрити приходи или доходи и, че воденото от него
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с пряк
и косвен данък, както и за установяване на размера на дължимите осигурителни
вноски, поради което те ще бъдат определени по реда и условията на чл. 122 и
сл. от ДОПК ; Уведомление № 16001317008446-139-001 от 04.01.2018год. по реда на
чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК(л.477) с което С. е запознат впълнота с
правата и задълженията които има в производствата по ДОПК ; Искане за
представяне на документи и писмени обяснения №16001317008446-040-001 от 04.01.2018год. (л.470), с което С. е уведомен, че на основание чл. 53 от ДОПК,
следва да представи съответните справки за притежаваното движимо и недвижимо
имущество ; вземания и задължения ; внесени осигурителни вноски ; декларация по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Според представените
Удостоверения за извършено връчване по електронен път в информационна система
„Контрол“ на НАП(л.600), въпросните удостоверения и искане
са връчени по електронен път на адрес uis_et@abv.bg, като електронната
препратка към съответното съобщение за електронно връчване на документи,
изпратено на 04.01.2018г. е активирана на 09.01.2018г.
Относно
връчването на посочените документи е било предприето посещение в седалището и
адреса на управление на търговеца, като същият или негов представител не са
били открити. Извършването на действията е удостоверено посредством съставянето
на Протокол № 1432754 от 20.04.2018г.(л.488). В тази насока по делото се
представиха Заповеди № ЗК-1099 от 20.04.2018г. (л.71) и № ЗК-1097
от 20.04.2018г. (л.76), относно командироване на органите по приходите Дияна
Семова ТЕ. и А.А.Е. в гр. Пещера.
10. Крайният
срок за извършване на ревизията е съответно продължен както следва със :
- Заповед № 16001317008446-020-002
от 07.02.2018 г., изпратена на А.С. с писмо придружено с известие за доставяне,
което е върнато с отбелязване, че адресата е „Заминал/Отсъства“.
Относно
връчването на заповедта и на ИПДПО №16001317008446-040-002 от 05.02.2018г.(л.597) е било предприето посещение в
седалището и адреса на управление на търговеца, като същият или негов
представител не са били открити. Извършването на действията е удостоверено
посредством съставянето на Протокол № 1432750 от 13.02.2018г.(л.587).
- Заповед №
16001317008446-020-003 от 02.03.2018 г. (л.589). Относно връчването на заповедта е било предприето
посещение в седалището и адреса на управление на търговеца, като същият или
негов представител не са били открити. Извършването на действията е
удостоверено посредством съставянето на Протокол № 1431078 от 12.03.2018г.(л.581). Предприето е второ посещение за връчване на заповедта
и на ИПДПО №16001317008446-040-002 от 05.02.2018г. в седалището и адреса на
управление на търговеца, като същият или негов представител не са били открити.
Извършването на действията е удостоверено посредством съставянето на Протокол №
1432753 от 30.03.2018г.(л.579). Представена е Заповед № ЗК-852 от
29.03.2018г.(л.77), относно командироване на органа по приходите А.А.Е.
в гр. Пещера.
- Заповед №
16001317008446-020-004 от 20.04.2018 г. (л.571). с която крайният срок за
осъществяване на ревизията е определен на 07.05.2018г. Относно връчването на заповедта и на
уведомленията по чл. 124 от ДОПК и по чл. 17 от ДОПК е било предприето
посещение в седалището и адреса на управление на търговеца, като същият или
негов представител не са били открити. Извършването на действията е
удостоверено посредством съставянето на Протокол № 1432754 от 20.04.2018г.(л.569). Предприето е второ посещение за връчване на заповедта
и на уведомленията в седалището и адреса на управление на търговеца, като
същият или негов представител не са били открити. Извършването на действията е
удостоверено посредством съставянето на Протокол № 1432755 от 30.04.2018г.(л.567). Представени са Заповеди № ЗК-1132 от 24.04.2018г.(л.74) и ЗК-1134 от 24.04.2018г. .(л.75) относно командироване на органите
по приходите С.Д.Й. и А.А.Е. в гр. Пещера.
- Относно
връчването на описаните до тук заповеди, уведомления и искания за представяне
на документи и писмени обяснения са били изготвени : Съобщение №
16001317008446-С32-001 от 02.04.2018г.(л.576), публикувано на интернет страницата
на администрацията, съответно поставено на определеното за това място в
администрацията на 03.04.2018г. и свалено от там на 18.04.2018г. ; Съобщение №
16001317008446-С32-001 от 02.04.2018г.(л.576), публикувано на интернет страницата
на администрацията, съответно поставено на определеното за това място в
администрацията на 03.04.2018г. и свалено от там на 18.04.2018г. ; Съобщение № 16001317008446-С32-001
от 02.05.2018г.(л.374), публикувано на интернет
страницата на администрацията, съответно поставено на определеното за това
място в администрацията на 03.05.2018г. и свалено от там на 18.05.2018г.
11. В
съдебно заседание на 22.03.2019г. са разпитани като свидетели, органите по
приходите С.Д.Й. и А.А.Е..
Й. твърди,
че на адреса на управление на едноличния търговец е ходил лично, като описва
имота и сградата които се намират там.
Същото твърдение и описание се заявяват и от Е..
В същото
съдебно заседание е прието без възражение, заключение по назначената съдебно
икономическа експертиза, в което е отразено отчитането и осчетоводяването на
представените по делото командировъчни заповеди.
12.
Междувременно, от А.С. в качеството му на ЕТ „ЮИС А.С.“ е подадена молба вх. №
1676 от 22.01.2018г.(л.95), в която е заявено, че по повод
извършваната данъчна ревизия по отношение на него в качеството му на едноличен
търговец, моли срока за предоставяне на исканите документи и справки да бъде
удължен с още 14 дни.
Същата молба
е изпратена и от електронен адрес uis_et@abv.bg,
в отговор на електронно връченото искане на администрацията.
С Решение №16001317008446-106-001
от 22.01.2018г.(л.93), искането е удовлетворено, като срока е продължен до
06.02.2018г. Според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в
информационна система „Контрол“ на НАП(л.92), решението е връчено на С., по
електронен път на адрес uis_et@abv.bg, като
електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 22.01.2018г. е активирана на 22.01.2018г.
13. С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е
представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на Териториална
дирекция Пловдив на НАП, заедно с Приложения №1 и №2 към нея и Заповед № РД-09-1230
от 11.07.2017г. От същите, че на Н. Жеков Колев на длъжност началник Сектор в
ТД на НАП, Пловдив са предоставени правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии.
14. В хода
на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001317008446-092-001
от 21.05.2018г. на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за
приходите, връчен на пълномощника адв. Вълчев на 23.05.2018г.
Въз основа
на ревизионния доклад е издаден процесния Ревизионен акт №
Р-16001317008446-091-001 от 14.06.2018г. на Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите, връчен на пълномощника адв. Вълчев на 25.06.2018г.
Срещу
ревизионния акт е подадена Жалба по административен ред вх. № 14429 от
09.07.2018г. По повод така предприетото обжалване, с Решение № 526 от
10.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, ревизионния акт е потвърден
в частта относно допълнително
установените задължения за данък върху добавената стойност за отчетни периоди
от 29.06.2015г. до 31.10.2017г., включително в общ размер на 57013,51 лв.,
както и съответната законна лихва за забавеното му разчитане с бюджета в общ размер
на 12 118,71 лв.; допълнително установен годишен и авансов данък за дейността
като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ за 2015 г., в размер на 18556,00лв.,
както и съответната законна лихва за забавеното му разчитане с бюджета в размер
на 3 995,35 лв. ; допълнително установен
годишен и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ
за 2016 г., в размер на 18617,00 лв., както и съответната законна лихва за
забавеното му разчитане с бюджета ; окончателни вноски за здравно осигуряване
за 2015 г. в размер на 1 914,72 лв. и
съответните законни лихви за просрочие в размер на 412,26 лв. ;
окончателни вноски за здравно осигуряване за 2016 г. в размер на 1910,71 лв. и
съответните законни лихви за просрочие в размер на 217,63 лв.
15. Представени
по делото са разпечатки от публичния регистър на електронните подписи(л. 772 и сл.), от които е видно, че органите по приходите Н. Жеков
Колев, С.Д.Й. и А.А.Енева, разполагат с професионален, квалифициран електронен
подпис с които са подписвани всички представени по делото документи.
17.
Описаните до тук данни, налагат да се приеме, че оспорения ревизионен акт е
издаден в рамките на ревизионно производство, което е сложено в ход от орган по
приходите, снабден с необходимите за това правомощия. Производството е
осъществено от надлежно оправомощени органи по приходите, които са съставили
ревизионен доклад в изискваната от закона форма и рамките на предвидения за
това срок. В ревизионния доклад са описани всички приети за установи факти и
тяхната относимост към съответните материални и процесуални правни норми. Така
описаните данни са послужили като фактическо и правно основание за издаване на
оспорения ревизионен акт, в който те са конкретно обобщени с оглед определяне
на задълженията на едноличния търговец към бюджета. Ревизионния акт е
постановен от снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Волеизявлението им е обективирано в предвидената за това форма.
Казано с
други думи, не се констатира липсата правообразуващ елемент, липсата факт,
който обуславя самото съществуване на акта(Решение №
6319 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 174/2015 г., докладчик съдията Соня
Янкулова). Това ще
рече, че същият е валиден и действителен, сиреч възражението за неговата
нищожност е неоснователно.
18. В
случая, с оглед предприетото оспорване на истинността на протоколи №№ 1432750
от 13.02.20198г.; 1431078 от 12.03.2018г.; 1432753 от 30.03.2018г. ; 1432754 от
20.04.2018г. ; 1432755 от 30.04.2018г., по отношение на които в съдебно
заседание на 24.01.2019г. е открито производство по оспорване и поддържаните
възражения относно Декларация от 02.03.2017г. (л. 1030), съвкупната
преценка на описаните до тук данни, не позволява да се формира несъмнен и
еднозначен извод, че тези документи са неистински и неавтентични и съответно
същите да бъдат изключени от доказателствената маса по делото.
Несъмнено
е, че на заявеният с Декларация от
02.03.2017г. (л. 1030) електронен адрес, независимо, че
същата не е подписана от А.С., а от неговия син, е осъществявана кореспонденция
между жалбоподателя и приходна администрация във връзка с извършените проверка
за установяване на факти и данъчна ревизия. В рамките на тази именно
кореспонденция, от страна на жалбоподателя с писмена молба и по електронен път
е искано удължаване на срока за представяне на документи, представяни са
справки и документи във връзка с установяване на задълженията на търговеца към
бюджета. Установи се в тази насока, че както Заповед № 16001317008446-020-001
от 01.12.2017год. с която е сложено в ход процесното ревизионно производство,
така и последващите документи са връчени на жалбоподателя на посочения в
декларацията електронен адрес по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК.
Това налага
да се приеме, че дори да са допуснати известни неточности в действията на
приходната администрация, те не могат да бъдат квалифицирани като съществени
нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателя е имал
пълната възможност и съответно нему е осигурена възможността да защити правата
си в рамките на административното производство.
19. Все в
тази насока трябва да се констатира, че голяма част от процесуалните действия,
насочени към установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с определянето
на задълженията на С. към бюджета, са предприети и установени в продължилото
близо една година, производство по извършване на данъчна проверка по реда на
чл. 110, ал. 3 от ДОПК. Според тази норма - Проверката е съвкупност от действия
на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното
законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и
обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на проверяваното лице.
Указанието
на закона е ясно – посредством проверка, могат да се установяват отделни факти
и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Сиреч, проверката не е алтернативно производство на
ревизията и не може да го замести. Ето защо например, процесуалния закон никъде
не предвижда „присъединяване“ на доказателства, като процесуално правен способ
за тяхното събиране и преценка. В случая, използвайки тази формулировка и предвидената
в закона възможност за извършване на данъчна проверка, органите по приходите са
предприели по отношение на С. фактически осъществяване на ревизионно
производство, което каза се е продължило в период от близо една година. В хода вече на процесната ревизия, с
Протокол за присъединяване №Р-16001317008446-П-73-001 от 03.05.2017г. е
присъединен Протокол №П-16001317009952-073-001 от 09.11.2017г. и приложенията
към него, с който е приключила проверката за установяване на факти и
обстоятелства по отношение на А.Ю.С..
В този
смисъл, действията на органите по приходите описани в предходния раздел на
решението следва да бъдат квалифицирани като неспазване на процесуалните
правила, нарушаващи правата и законно установените интереси на ревизираното
лице.
Тук следва
обаче, да се съобрази правилото на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, според което, съдът
решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния
акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
При това положение,
административния въпрос следва да бъде разрешен по същество, независимо от
допуснатите отклонения от изискванията на административно производствените
правила.
ІV. За фактите
:
20. Относно
статуса на задълженото лице, от страна на органа по приходите е прието, че А.Ю.С.
е регистриран като едноличен търговец с фирма „ЮИС – А.С.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Христо Смирненски“, № 17, като
за ревизирания период 01.01.2015г. до 31.10.2017г., следва да бъде квалифициран като местно
физическо лице и съответно, данъчно задължено за доходи, произхождащи от
източници в България и от чужбина. Към момента на извършване на ревизията С. не
е регистриран по реда на ЗДДС.
Констатирани
са отчетени приходи от фискално устройство № DY286345, с индивидуален номер на
фискалната памет 36733745 за 2015г.
в размер на 34 278,00лв. и за 2016г. в размер на 36 990,00лв. По месеци,
установените приходи по фискално
устройство са следните : м. 01.2015г. - 2200,00лв.; м. 02.2015 - 2250,00лв.; м.03.2015г.
- 0,00лв.; м.04.2015г. - 900,00лв.; м.05.2015г. - 5800,00лв.; м.06.2015г. -
3600,00лв.; м.07.2015г. - 1080,00лв.; м.08.2015г. - 2440,00лв.; м.09.2015г. - 4318,00лв.;
м.10.2015г. - 1860,00лв.; м.11.2015г. - 5450,00лв.; м.12.2015г. - 4380,00лв.;
м.01.2016г. - 0,00лв.; м.02.2016г. - 1460,00лв.; м.03.2016г. - 3280,00лв.;
м.04.2016г - 1950,00лв.; м.05.2016г. - 3000,00лв.; м.06.2016г. - 3900,00лв.;
м.07.2016г. - 2220,00лв.; м.08.2016г. - 3100,00лв.; м.09.2016 - 2984,00лв.;
м.10.2016г. - 3200,00лв.; м.11.2016г. - 4400,00лв. и м.12.2016г. - 7496,00лв.
Едноличния
търговец е подал Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. с вх. №
45500003 от 17.02.2016г. и за 2016г. с вх. № 45500003 от 10.03.2017г. В тях са заявени следните данни :
2016г. 2015г.
Общо
приходи
36990,00лв. 34278,00лв.
Общо приходи
от нетни приходи от продажби 36990,00лв. 34278,00лв.
ОБЩО РАЗХОДИ
33787,20лв. 31153,58лв.
Счетоводна
печалба 3202,80лв. 3124,42лв.
Счетоводен
финансов резултат 3202,80лв. 3124,42лв.
Годишни счет.
разходи за амортизации 399,00лв. 187,50лв.
Всичко
увеличения
399,00лв. 187,50лв.
Приспадане
на данъчна загуба 0,00лв. 996,22лв.
Всичко намаления
399,00лв. 1183,72лв.
Данъчна
печалба
3202,80лв. 2128,20лв.
Данъчна
загуба
0,00лв. 0,00лв.
Облагаем доход
3202,80лв. 2128,20лв.
Осиг. вноски
по КСО и ЗЗО, внесени авансово 403,20лв. 403,20лв.
Окончателни
осиг. вноски вкл. за минали години
0,00лв. 0,00лв.
Годишна
данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ 2799,60лв. 1725,00лв.
Общ размер
на данъчните облекчения 0,00лв. 0,00лв.
Годишна
данъчна основа, намалена с облекченията 2799,60лв. 1725,00лв.
Данък върху
годишната данъчна основа 419,94лв. 258,75лв.
Данък върху
годишната данъчна основа, намален с
признатия
данъчен кредит и преотст. данък 419,94лв. 258,75лв.
Направени
авансови вноски за годината 0,00лв. 0,00лв.
Дължим данък
за довнасяне 419,00лв. 258,00лв.
21. В хода
на ревизионното производство е предприета насрещна проверка на „Еконт Експрес“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес а управление гр. Русе, бул.
„Славянски“, № 16, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена
насрещна проверка №П-29002917213273-141-001 от 11.01.2018г.(л.520). Според представените
писмени пояснения от дружеството, за периода 01.01.2015г. до 31.10.2017г., в
информационната система на „Еконт Експрес“ ООД, относно ЕТ „ЮИС – А.С.“ са
намерени резултати за куриерски пратки – подател и получател и за пощенски
услуги – подател и получател, както и данни за изплащане в брой на парични суми
по наложен платеж, по зададен критерий за търсене име „ЮИС – А.С.“ и тел.
**********.
От получените
данни, органите по приходите са приели за установено, че получените от
дружеството суми от наложени платежи и пощенски парични преводи по месеци за
периода 01.01.2015г. до 31.10.2017г. са следните
период куриерски услуги получени парични преводи
2015, м.01 464,00 500,00
2015, м.02 5120,00
2015, м.03 4960,00 180,00
2015, м.04 1910,00
2015, м.05 2857,00
2015, м.06 2048,00
2015, м.07 900,00
2015, м.08 0,00 25,00
2015, м.09 6318,00
2015, м.10 4814,00
2015, м.11 3110,00
2015, м.12 1050,00
2016, м.01 670,00
2016, м.02 2700,00
2016, м.03 2688,00
2016, м.04 2630,00
2016, м.05 2434,00
2016, м.06 4186,00 1562,33
2016, м.07 843,00
2016, м.08 1512,00 36,63
2016, м.09 1090,00 1003,14
2016, м.10 2196,00 270,00
2016, м. 11 1042,00
2016, м.12 150,00 30,80
2017, м.01 557,00
2017, м.02 0,00
2017, м.03 3822,00
2017, м.04 630,00
2017, м.05 1081,00
2017, м.07 183,00
2017, м. 10 504,00
ОБЩО 62469,00лв. 3607,90лв.
22. В хода
на настоящото производство, от страна на „Теленор България“ ЕАД, с Писмо вх. №
2995 от 14.05.2019г.(л.1117), бе удостоверено, че телефонен
номер +359897901752, от 31.05.2011г. и понастоящем е на И.А.С..
Информацията
описана в предходната точка от настоящото решение, бе заявена отново в хода на
настоящото производство с Писмо вх. № 1304 от 22.02.2019г.(л.996), като съответно данните за получените и изпратените
пощенски пратки и куриерски услуги са представени на магнитен носител.
С Писмо вх.
№ 2563 от 17.04.2019г.(л.1089), от „Еконт Експрес“ ООД са
представени разпечатки от електронен носител на клиентските картони на ЕТ „ЮИС
– А.С.“ и И.А.С., както и разходни касови ордери за изплатени суми на ЕТ „ЮИС –
А.С.“, чрез представителя му И.А.С.
23. В
съдебно заседание на 22.03.2019г., като свидетел е разпитан И.А.С., който
заявява, че е син на жалбоподателя А.С. и е работил в предприятието на
едноличния търговец от около 2011г./2012г. до около 2017г. Относно
осъществяването на процесните пратки на стоки и получаването на парични преводи
за тях, И.С., твърди „…..Изпращал съм
пратки с произведени обувки до куриерските фирми, като не съм се интересувал
къде точно заминават. Адресите са предварително написани. Моята задача беше
само да занеса пратката до куриерската фирма. Баща ми също е присъствал
понякога с мене. Баща ми имаше договор с куриерските фирми и затова пратките се
изпращаха чрез тях. Става въпрос и за „Лео експрес“ ЕООД и за „Еконт експрес“
ООД. Куриерските служби си имаха някаква тяхна система и когато занасяхме
доставката автоматично се формираше името на подателя, не са ми искали
телефонен номер. Казвам името на фирмата на баща ми и пратката беше оформена.
Това е така защото те имат сключен договор и си ползват някакви отстъпки. Аз не
съм получавал парични суми по наложени платежни, баща ми ги е получавал. Само
съм разписвал някакви разписки, ходихме заедно да куриерските служби, аз съм го
улеснявал като подписвам документите, той си получаваше сумите. Не във всички,
но почти аз съм придружавал баща ми. Отново заявявам, аз с парични суми не съм
се занимавал. С тях се занимаваше баща ми. Не знам какви суми е получавал…..“.
24. Описаните
до тук данни на технически носител, несъмнено са създадени от „Еконт Експрес“
ООД като съконтрагент на ЕТ „ЮИС – А.С.“ при осъществените пощенски парични
преводи и куриерски услуги, във връзка с доставка на стоки на едноличния
търговец до трети лица. Тези данни неспорно се съдържат на компютрите и
техническите носители на доставчика на пощенските услуги „Еконт Експрес“ ООД,
които се намират в мястото където това търговско дружество упражнява дейността
си, където се съхранява или води счетоводството му и върху които единствено то
има контрол. Ето защо, няма пречка те да не бъдат зачетени като истинни при
условията на чл. 54, ал. 3 от ДОПК. Получаването на процесните парични суми във
връзка с осъществяване на търговската дейност на предприятието на едноличния
търговец „ЮИС – А.С.“ следва да бъде прието като позитивно проявени юридически
факти, доколкото всички прежде описани доказателства съдържат еднозначни и
безпротиворечиви данни в тази насока, включително и показанията на разпитания
по делото свидетел И.А.С.. Каквито и да е данни, които да подлагат на съмнение
този извод не се представиха по делото.
25. В хода
на проверката за установяване на факти и обстоятелства, до „ЛЕО Експрес“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес а управление гр. Димитровград, ул. „Владимир
Поптомов“, № 4 е отправено искане за представяне на документи и писмени
обяснения. В отговор на същото, от страна на дружеството е представен отговор(л.368), в който е посочено, че в базата данни са открити
обработени пратки от ЕТ „ЮИС – А.С.“, като е изготвена подробна справка за
същите. Представен е Договор за куриерски услуги от 01.04.2014г., сключен между
ЕТ „ЮИС – А.С.“, като възложител и „ЛЕО Експрес“ ЕООД, като изпълнител.
Уговорения срок на действие на договора е 12 месеца. Според заключението по
приетата в хода на настоящото производство, съдебно почеркова експертиза,
подписа за „Възложител“ в договора е изпълнен от И.А.С..
В рамките на
ревизионното производство е предприета насрещна проверка на „ЛЕО Експрес“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес а управление гр. Димитровград, ул. „Владимир
Поптомов“, № 4, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена
насрещна проверка №П-16002617211043-141-001 от 05.01.2018г.(л.513). Според
представените писмени пояснения от дружеството, при извършена проверка в
базата данни за периода 01.01.2015г. до 31.10.2017г. е установено наличие на
обработени пратки с подател ЕТ „ЮИС – А.С.“ и А.С.. Подробна информация е
предоставена на електронен носител, подписана с квалифициран електронен подпис.
Въз основа на
тези данни и прието за установено, че едноличния търговец е получил парични
суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, изплатени от „ЛЕО ЕКСПРЕС“ ЕООД по месеци за периода
01.01.2015г. – 31.10.2017г., както следва :
са следните,
съгласно справка:
период:
год./месец
получена сума в лева
2015, м.01 3930,00
2015, м.02 16294,00
2015, м.03 5974,00
2015, м.04 7606,00
2015, м.05 13475,00
2015, м.06 21100,00
2015, м.07 3639,00
2015, м.08 13342,00
2015, м.09 15834,00
2015, м.10 20109,00
2015, м.11 26172,00
2015, м.12 11536,00
2016, м.01 8635,00
2016, м.02 22856,00
2016, м.03 16555,00
2016, м.04 16735,00
2016, м.05 24017,00
2016, м.06 19207,00
2016, м.07 7255,00
2016, м.08 17348,00
2016, м.09 22124,00
2016, м.10 12594,00
2016, м.11 2978,00
2016, м.12 2200,00
2017, м.01 3654,00
2017, м.02 6468,00
2017, м.03 1394,00
2017, м.04 0,00
2017, м.05 336,00
2017, м.07 0,00
2017, м.10 0,00
ОБЩО
353367,00лв.
26. В хода
на ревизионното производство е предприета насрещна проверка на Д.С.С.,
резултатите от която са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка
№П-16001318040748-141-001 от
30.03.2018г.(л.530) В отговор на ИПДПО №
П-16001318040748-040-001 от 02.03.2018г. на 16.03.2018г., С. е заявил, че
относно изплатен наложен платеж от куриерска фирма „Лео Експрес“ на ЕТ „ЮИС - А.С.“
е бил помолен от управителя на фирмата – И.А.С., който ми е бил приятел да получи
сума от наложен платеж, тъй като И. С. отсъствал от града. Парите са били предадени
лично на него.
В съдебно
заседание на 22.03.2019г., Д.С. бе разпитан като свидетел, като заяви, че е приятел на
жалбоподателя, който има предприятие за производство на обувки, като „…веднъж се случи да взема наложен платеж на
негово име от „Лео експрес“ ЕООД и да му предам парите, понеже той беше извън
града. Това беше м.г. 2018 г., но не мога да си спомня точно кога….“.
27. Насрещна проверка е предприета
спрямо И.А.С.,***, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена
насрещна проверка №П-16001318040884-141-001 от
13.04.2018.(л.540) Изготвено е било ИПДПО №
П-16001318040884-040-001 от 02.03.2018г., което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към данъчното досие, доколкото адресата на същото не е бил
открит на посочения административен адрес.
Както се
посочи в т. 23 от настоящото решение, И.С. бе разпитан като свидетел в съдебно
заседание на 22.03.2019г., като заяви, че „…..Изпращал
съм пратки с произведени обувки до куриерските фирми, като не съм се интересувал
къде точно заминават. Адресите са предварително написани. Моята задача беше
само да занеса пратката до куриерската фирма. Баща ми също е присъствал
понякога с мене. Баща ми имаше договор с куриерските фирми и затова пратките се
изпращаха чрез тях. Става въпрос и за „Лео експрес“ ЕООД и за „Еконт експрес“
ООД. Куриерските служби си имаха някаква тяхна система и когато занасяхме
доставката автоматично се формираше името на подателя, не са ми искали
телефонен номер. Казвам името на фирмата на баща ми и пратката беше оформена.
Това е така защото те имат сключен договор и си ползват някакви отстъпки. Аз не
съм получавал парични суми по наложени платежни, баща ми ги е получавал. Само
съм разписвал някакви разписки, ходихме заедно да куриерските служби, аз съм го
улеснявал като подписвам документите, той си получаваше сумите. Не във всички,
но почти аз съм придружавал баща ми. Отново заявявам, аз с парични суми не съм
се занимавал. С тях се занимаваше баща ми. Не знам какви суми е получавал…..“.
28. В хода
на ревизията е предприета насрещна проверка на Ангел Н. Ангелов от с. Козарско,
резултатите от която са отразени в
Протокол за
извършена насрещна проверка №П-16001318040751-141-001 от
16.04.2018г.(л.548) В отговор на отправено ИПДПО,
Ангелов е заявил, че няма никакви взаимоотношения с ЕТ „ЮИС – А.С.“. Не познава
търговеца или други лица свързани с него. Не е получавал никакви наложени
платежи и суми от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД И „ЛЕО ЕКСПРЕС“ ЕООД. Не е изпращал и
получавал пратки чрез куриерски фирми. Счита, че е допусната някаква грешка или
е налице злоупотреба с личните му данни.
При това
положение, органите по приходите са приели, че сумата от 336,00лв.,
представляваща получен наложен платеж с РКО №********** от 15.05.2017г. по
товарителница № 50619733 на „Лео Експрес“ ЕООД не следва да бъде включвана в
сумата на наложените платежи за м.май 2017г.
29. Насрещна
проверка е предприета и по отношение на Ю. А.С.,***, резултатите от която са отразени в
Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001318040749-141-001 от 03.05.2018г.(л.555). Изготвено е
било Искане за представяне на документи и писмени обяснения №
П-16001318040749-040-001 от 08.03.2018г., което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към данъчното досие, доколкото адресата на същото не е бил
открит на посочения административен адрес.
30. В хода
на настоящото съдебно производство от страна на „ЛЕО Експрес“ ЕООД се
представиха общо 151 броя разходни касови ордери за изплатени в полза на ЕТ „ЮИС
– А.С.“ парични суми, както следва : м.01.2016 – 7бр. на обща стойност 8635,00лв.
; м.02.2016г. – 15бр. на обща стойност 22856,00лв.; м.03.2016г. – 13бр. на обща
стойност 16555,00лв.; м.04.2016г. – 14бр. на обща стойност 16735,00лв.; м.05.2016г. – 14бр. на обща
стойност 24017,00лв.; м.06.2016г. – 18бр. на обща стойност 19207,00лв.; м.07.2016г.
– 10бр. на обща стойност 7255,00лв.; м.08.2016г. – 11бр. на обща стойност 17348,00лв.; м.09.2016г.-
13бр. на обща стойност 22124,00лв.; м.10.2016г. – 15бр. на обща стойност
12594,00лв.; м.11.2016г. – 14бр. на обща стойност 2978,00лв.; м.12.2016г. –
7бр. на обща стойност 2200,00лв.
Представиха
се също така, писмена разпечатка от данни на електронен носител, съставени от
дружеството във връзка със всички куриерски услуги и изплатени парични суми в
полза на ЕТ „ЮИС – А.С.“ за периода 01.01.2015г. до 31.10.2017г., както и
оригиналният екземпляр от Договор за куриерски услуги от 01.04.2014г., сключен
между ЕТ „ЮИС – А.С.“, като възложител и „ЛЕО Експрес“ ЕООД, като изпълнител.
В тази
насока, следва да се констатира, че данните съдържащи се в посочените
доказателства, представени от „ЛЕО Експрес“ ЕООД са напълно идентични с тези,
установени в хода на процесното ревизионно производство.
30. В
съдебно заседание на 22.03.2019г. бе прието без заявени резерви от страните,
заключение по назначената съдебно почеркова експертиза, изготвено от вещото
лице Н.Н.. Според еднозначните констатации на експерта подписите на РКО №**********
от 20.10.2016г.; №********** от 10.10.2016г.; №********** от 12.01.2016г.;
№********** от 14.01.2016г.; №********** от 04.04.2016г. и №**********
от 05.051.2016г. са изпълнени от А.Ю.С.. Подписа на РКО №********** от 12.09.2016г.
е изпълнен от Д.С.С.. Подписите върху всички останали представени от „ЛЕО Експрес“ ЕООД разходни касови ордери(с
изключение на РКО №********** от 27.07.2016г. и №********** от 16.04.2016г.),
както и на Договор за куриерски услуги от 01.04.2014г., Молба от името на А.С.
от 16.03.2017г. за удължаване на срока за представяне на документи и Декларация
за от 02.03.2017г. за посочване на електронен адрес за кореспонденция са
изпълнени от И.А.С..
Според
вещото лице, подписите на РКО №********** от 27.07.2016г. и №********** от
16.04.2016г. не са положени от А.Ю.С. или от И.А.С.. Всъщност, фактически
получател на паричните суми във въпросните два разходни касови ордера е Ю. С.,
по отношение на който каза се, предприетата насрещна проверка в хода на
ревизионното производство не е имала за резултат представяне на необходимите
данни и обяснения, доколкото задължението лице не се е отзовало съобразно
дадените указания от органа по приходите. В хода на настоящото производство
също не се посочиха и не се представиха данни, които да изключат извода, че
паричните суми по въпросните два ордера не са получени от Ю. А.С. от името и за
сметка на жалбоподателя А.Ю.С., така както това обстоятелство е изрично
удостоверено в посочените два счетоводни документа.
31. Описаните
данни на технически носител, несъмнено са създадени от „ЛЕО Експрес“ ЕООД като
съконтрагент на ЕТ „ЮИС – А.С.“ при осъществените пощенски парични преводи и
куриерски услуги, във връзка с доставка на стоки на едноличния търговец до
трети лица. Тези данни неспорно се съдържат на компютрите и техническите
носители на доставчика на пощенските услуги „„ЛЕО Експрес“ ЕООД, които се
намират в мястото където това търговско дружество упражнява дейността си,
където се съхранява или води счетоводството му и върху които единствено то има
контрол. Ето защо, няма пречка те да не бъдат зачетени като истинни при
условията на чл. 54, ал. 3 от ДОПК. Съвкупната преценка на тези данни, на
данните съдържащи се в описаните писмени документи и констатациите по
назначената съдебно почеркова експертиза, несъмнено и еднозначно налагат
извода, че получаването на процесните парични суми във връзка с осъществяване
на търговската дейност на предприятието на едноличния търговец „ЮИС – А.С.“
следва да бъде прието като позитивно проявени юридически факти, доколкото
всички прежде описани доказателства съдържат безпротиворечиви данни в тази
насока, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели И.А.С. и Д.С..
Други данни,
които да подлагат на съмнение този извод не се представиха по делото.
32. Въз
основа на описаните до тук данни, органите по приходите са приели, че в случая
са налице укрити от жалбоподателя приходи, т.е. налице е предпоставката по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което определянето на данъчната основа за
облагане е осъществено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В случая са съобразени
всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Като краен
резултат, по отношение на определяне на задълженията на С. по ЗДДФЛ за отчетната 2015г. е прието следното :
Съобразно
чл. 48, ал.2 (редакция ДВ, бр.31 от 2011 г., в
сила от 01.01.2011 г.) от ЗДДФЛ, размерът
на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като
едноличен търговец се определя като годишната данъчна основа се умножи по
данъчна ставка 15 на сто.
Конкретния
размер на данъчното задължение о определен при следните данни:
Показатели Декларирано
Установено
Счетоводен
финансов резултат 3124,42
Увеличения
на финансовия резултат 187,50
Намаления на
финансовия резултат 1183,72
- данъчни
временни разлики в т.ч:
чл. 54, ал.1
от ЗКПО 187,50
Приспадане
на данъчна загуба 996,22
Данъчен
финансов резултат 2128,20 127926,38
- данъчна
печалба 2128,20
127926,38
- данъчна
загуба
Облагаем
доход 2128,20
127926,38
Задължителни
осиг. вноски по КСО и
ЗЗО, внесени
авансово през годината
403,20 403,20
Окончателни
осиг. вноски по реда на КСО
и ЗЗО
2092,80
Годишна
данъчна основа за доходите от ЕТ 1725,00
125430,38
Общ размер
на данъчните облекчения
Годишна
данъчна основа, намалена
с данъчните облекчения 1725,00
125430,38
Данък върху
годишната
данъчна
основа /15%/ 258,75
18814,56
Направени авансови
вноски за годината 0,00
0,00
Дължим данък
за довнасяне 258,00 18814,00
Тоест,
допълнително установения в хода на ревизията пряк данък за 2015г. е в размер на
18556,00лв.
На основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са изчислени
съответно дължимите лихви.
По отношение
на авансовите вноски е прието, че съобразно чл.83, ал.2 от ЗКПО (редакция от
01.01.2013г.) авансови вноски не правят:
1. данъчно
задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават
300 000 лв.;
2.
новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с
изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
В тази
насока е констатирано, че ревизираното лице е декларирало нетни приходи от продажби
за 2014г. в размер на 19920.00лв., поради което не дължи авансови вноски към
бюджета.
33. Относно
отчетната 2016г., размерът на дължимия от С. пряк данък е определен както
следва :
Показатели
Декларирано Установено
Счетоводен
финансов резултат 3202,80
Увеличения
на финансовия резултат
- данъчни временни разлики
в т.ч:
чл. 54, ал.2 от ЗКПО 399,00
Намаления
на финансовия резултат
- данъчни временни разлики
в т.ч:
чл. 54, ал.1 от ЗКПО 399,00
Данъчен
финансов резултат 3202,80
142552,72
- данъчна печалба 3202,80 142552,72
- данъчна загуба 142552,72
Облагаем
доход 3202,80
142552,72
Задължителни осиг.вноски по
КСО и
ЗЗО, внесени авансово през
годината 403,20
403,20
Окончателни осиг. вноски по
реда на КСО
и ЗЗО
0,00 2092,80
Годишна
данъчна основа за доходите от ЕТ 2799,60 140056,72
Общ размер на данъчните
облекчения
Годишна
данъчна основа, намалена с данъчните
облекчения
2799,00 140056,72
Данък
върху годишната данъчна основа /15%/ 419,94 21008,51
Направени авансови вноски
за годината 0,00
0,00
Дължим
данък за довнасяне
419,00 21008,00
Тоест, допълнително установения в
хода на ревизията пряк данък за 2016г. е в размер на 20589,00лв.
На основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са
изчислени съответно дължимите лихви.
дължи лихва съгласно
приложена справка (Приложение №17 към РД)
В този случай, също е
счетено, ревизираното лице не дължи авансови вноски с оглед правилото на чл.83, ал.2 т.1 от ЗКПО.
С Решение № 526 от 10.09.2018г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към
Централно управление на НАП, контролния в йерархията на приходна администрация
орган е констатирал, че в общата сума от 161 638,42лв. неотчетени приходи
за 2016г., реално са включени сумата от 146394,25лв. установена съобразно
данните за 2016г. и сумата от 15244,17лв. установена съобразно данните за
периода след 01.01.2017г. Въз основа на
тази констатация контролния орган е прел, че данъчната основа за 2016г. следва
да се намали от 140056,72лв. на 126914,58лв., като размера на дължимият данък
за 2016г., съответно следва да се намали от
20589,00лв. на 18617,00лв.
34. Въз основа на установените данни
в хода на ревизионното производство е констатирано, че през месец 05.2015г.,
ревизираното лице е достигнало облагаем оборот от 63270,00 лв., тоест над 50000,00лв. за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец, като съобразно
правилото на чл.96, ал.1 от ЗДДС подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС
като данъчно задължено лице по закона. Сиреч, в 14-дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнал този оборот, С. е трябвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. След този момент, осъществените доставките от
търговеца подлежат на облагане с косвен данък. С. не е регистриран по ЗДДС и съответно
не е декларирал извършените продажби с подадени справки-декларации. При това
положение е прието, че на основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС жалбоподателя
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки
за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, до датата на която са
отпаднали основанията за регистрация. Прието
е, че получените суми от наложени платежи за извършени доставки изпращани по куриери
след 29.06.2015г. до 31.10.2017г. са недекларирани приходи от продажби за
целите на ЗДДС, за които са определени следните задължения за косвен данък :
Период Общо
от Деклар. по Недеклар.
Оборот ДО ДДС ДДС
год./мес. куриери
фиск. устр. приходи
за регист.
2015-01 4894,00 2200,00 2694,00 4894,00
2015-02 21414,00 2250,00 19164,00 26308,00
2015-03 11114,00 0,00 11114,00 37422,00
2015-04 9516,00 900,00 8616,00 46938,00
2015-05 16332,00 5800,00 10532,00 63270,00
2015-06
до 28.06 23148,00 3600,00 19548,00
29-30,06 0,00 3563,33 712,67
2015-07 4539,00
1080,00 3459,00 3782,50 756,50
2015-08 13367,00
2440,00 10927,00 11139,17 2227,83
2015-09 22152,00
4318,00 17834,00 18460,00 3692,00
2015-10 24923,00
1860,00 23063,00 20769,17 4153,83
2015-11 29282,00
5450,00 23832,00 24401,67 4880,33
2015-12 12586,00
4380,00 8206,00 10488,33 2097,67
2015 193267,00 34278,00 158989,00 92604,16 18520,83
2016-01 9305,00
0,00 9305,00 7754,17 1550,83
2016-02 25556,00
1460,00 24096,00 21296,67 4259,33
2016-03 19243,00
3280,00 15963,00 16035,83 3207,17
2016-04 19365,00
1950,00 17415,00 16137,50 3227,50
2016-05 26451,00
3000,00 23451,00 22042,50 4408,50
2016-06 24955,33
3900,00 21055,33 20796,11 4159,22
2016-07 8098,00
2220,00 5878,00 6748,33 1349,67
2016-08 18896,63
3100,00 15796,63 15747,19 3149,44
2016-09 24217,14 2984,00 21233,14 20180,95 4036,19
2016-10 15060,00
3200,00 11860,00 12550,00 2510,00
2016-11 14020,00
4400,00 9620,00 11683,33 2336,67
2016-12 2380,80
7496,00 0,00 6246,67 1249,33
2017-01 4211,00
4211,00 3509,17 701,83
2017-02 6468,00
6468,00 5390,00 1078,00
2017-03 5216,00
5216,00 4346,67 869,33
2017-04 630,00
630,00 525,00 105,00
2017-05 1081,00 1081,00 900,83 180,17
2017-07 183,00
183,00
152,50 30,50
2017-10 504,00
504,00
420,00 84,00
за
периода 225840,90 36990,00 193966,10 0,00 192463,42 38492,68
Общо
419107,90 71268,00 352955,10 0,00 285067,58 57013,52
35. Относно дължимите
здравноосигурителни вноски за 2015г., въз основа на констатираните при
ревизията данни, на основание чл.124а от ДОПК е определен окончателен годишен
доход от трудова дейност в размер на 127926,38
лв.
Съобразено е, че се дължат месечни
здравноосигурителни вноски в размер на 8% върху минимален месечен размер на
осигурителен доход за
самоосигуряващи се лица от 420,00
лв. Тъй като определеният годишен осигурителен доход от 26160,00лв (редуциран
до рамките на максималния осигурителен доход) е по-голям от доходът, върху
които се внасят авансовите осигурителни вноски за 2015г., съответно са
определени здравноосигурителна вноска за довнасяне в размер на 2092,80лв.
Относно 2016г., въз основа на
констатираните при ревизията данни, на основание чл.124а от ДОПК е определен
окончателен годишен доход от трудова дейност в размер на 138877,84 лв.
Съобразено е, че се дължат месечни
здравноосигурителни вноски в размер на 8% върху минимален месечен размер на
осигурителен доход за
самоосигуряващи се лица от 420,00
лв. Тъй като определеният годишен осигурителен доход от 26160,00лв (редуциран
до рамките на максималния осигурителен доход) е по-голям от доходът, върху които
се внасят авансовите осигурителни вноски за 2016г., съответно са определени
здравноосигурителна вноска за довнасяне в размер на 2092,80лв.
С Решение № 526 от 10.09.2018г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към
Централно управление на НАП, контролния в йерархията на приходна администрация
орган е констатирал, че е допусната грешка при определяне на годишния
осигурителен доход за 2015 г. и 2016 г., върху който се дължат
здравноосигурителни вноски за довнасяне, доколкото не е съобразен размера на пенсията, върху който С. е
осигурен за сметка на Държавата на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. В тази
насока контролния административен орган е извършил корекции, като за 2015г.
годишният размер на осигурителния доход, върху който се дължат
здравноосигурителни вноски за довнасяне, е определен на 23 934,06 лв. (31 200,00
лв. /максимален годишен размер на осиг. доход/ - 5 040,00 лв. /осиг. доход с
авансови вноски/ - 2 225,94 лв. /годишен размер на пенсията/). При това положение, дължимата
здравноосигурителна вноска за довнасяне е определена в размер на 1 914,72 лв.
За 2016 г. годишният размер на
осигурителния доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за
довнасяне, е определен на 23 883,90 лв. (31 200,00 лв. /максимален годишен размер на осиг.
доход/ - 5 040,00 лв. /осиг. доход с авансови вноски/ - 2 276,10 лв. /годишен
размер на пенсията/). Съответно
дължимата здравноосигурителна вноска за довнасяне е определена в размер на 1
910,71 лв.
V. За правото
:
36. С оглед
приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане,
относно приложимото право е необходимо да се посочи следното :
Според
разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК – Органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи.
Съответно,
според чл. 123, ал. 1 от ДОПК – В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:
1.
стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2.
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
“а” от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
Според чл. 6
от ЗДДФЛ – Местните физически лица са носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал.1
от ЗДДФЛ е посочено, че – “Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в
чл. 35, т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и “...всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане..”.
В случая,
трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК – В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства.
37. Съотнасянето
на цитираните нормативни текстове, налага явния извод, че липсата на несъмнени
данни за произхода на средства които конкретен данъчен субект е добил и
съответно не е декларирал по установения за това ред пред приходна
администрация, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице
едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да
се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на
което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона
обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект,
като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се
доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при
нормално развие на правоотношението.
Това,
разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани
основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.
В конкретния
случай, констатацията за наличието на доходи, които С. не е декларирал през
процесните отчетни периоди е била достатъчна за да се формира извод, че
предпоставките по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК са налице.
Това пък е
основание, органа по приходите в настоящия казус да определи данъчната основа
за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
38. В
случая, извода за наличие на недекларирани приходи от дейността на
предприятието на едноличния търговец, се основава на безпротиворечивите в тази
насока данни съдържащи се в приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства.
Каза се, в
случая следва да се съобрази и правилото възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК,
според което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.”. Това означа, че на
ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена
сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на
конкретни факти и обстоятелства. В случая доказателства, които да опровергаят
по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства
не се ангажираха.
Крайният
извод при това положение е че ревизионния акт в процесната негова част е
обоснован и постановен при правилно приложение на материалния закон.
VІ. За
разноските :
39. Констатираната
неоснователност на жалбата означава, че на данъчна администрация се дължат
сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На
основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т. 1 във
връзка с чл.8 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от
23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 3715,18 лв., заплатени депозити
за разпит на свидетели, за изготвяне на съдебна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Ю.С., ЕГН **********,***,
регистриран като едноличен търговец с фирма „ЮИС – А.С.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Христо Смирненски“, № 17, срещу
Ревизионен акт № Р-16001317008446-091-001 от 14.06.2018г. на Териториална
дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, в частта потвърдена с
Решение № 526 от 10.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, относно допълнително установените задължения за данък
върху добавената стойност за отчетни периоди от 29.06.2015г. до 31.10.2017г.,
включително в общ размер на 57 013,51 лв., както и съответната законна лихва за
забавеното му разчитане с бюджета в общ размер на 12 118,71 лв.; допълнително
установен годишен и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда
на ЗДДФЛ за 2015 г., в размер на 18556,00лв., както и съответната законна лихва
за забавеното му разчитане с бюджета в размер на 3 995,35 лв. ; допълнително установен годишен
и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ за 2016
г., в размер на 18617,00 лв., както и съответната законна лихва за забавеното
му разчитане с бюджета ; окончателни вноски за здравно осигуряване за 2015 г. в
размер на 1 914,72 лв. и съответните
законни лихви за просрочие в размер на 412,26 лв. ; окончателни вноски за здравно
осигуряване за 2016 г. в размер на 1910,71 лв. и съответните законни лихви за
просрочие в размер на 217,63 лв.
ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 3715,18
лв. (три хиляди седемстотин и петнадесет лв. и осемнадесет ст.) лв.,
представляваща извършени от администрацията разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен
съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№№4383/14.04.2020 Г. ПО АД№13451/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511 от 12.07.2019 г.,
постановено по адм. дело № 937/2018 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА А. Сираков, от [населено място], регистриран като едноличен търговец с
фирма „ЮИС - А. Сираков“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пещера, ул. „Христо Смирненски“, № 17, да заплати на Дирекция „ОДОП“ Пловдив
при ЦУ на НАП сума в размер на 3 715.18 (три хиляди седемстотин и петнадесет
лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща разноски за настоящата
съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.