Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2752 03.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2279 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищцата Г.Г.Я., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. И.И., е предявила против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от *** Д.М. и Х.М., иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла давност сумата от 1 416, 61 лева- главница по запис на заповед от 15.10.2007 г., издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961, ведно със законната лихва от 18.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски: сумата от 28, 33 лева- държавна такса и сумата от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 1616/ 2008 г. на ПРС, XVI гр. с-в, изпълнителен лист от 19.02.2008 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на „АПС Бета България” ООД, по който лист е образувано изпълнително дело № **** г. по описа на **** **** **** , рег. № ***, а в последствие и ново изпълнително дело под № ***г., пак по описа на **** **** **** , рег. № ***.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че на 28.10.2009 г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (с ново наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД), ЕИК: 12554961, образувало срещу ищцата изпълнително дело № ****г. по описа на **** **** **** , рег. № ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.02.2008 г. по частно гр. дело № 1616/ 2008 г. на ПРС, XVI гр. с-в, за сумата от 1 416, 61 лева- главница по запис на заповед от 15.10.2007 г., ведно със законната лихва от 18.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото: сумата от 28, 33 лева- държавна такса и сумата от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение. Видно от връчената ПДИ, по делото бил насрочен опис за 18.02.2010 г., който по молба на длъжника за разсрочено плащане се отложил за 26.03.2010 г., а в последствие не се и състоял. Били извършени няколко частични плащания, последното от 21.07.2010 г., с което изпълнителните действие по делото се изчерпвали. В хода на изпълнителния процес, на 23.02.2015 г. вземането по листа било прехвърлено с договор за цесия на ответника, който бил конституиран като частен правоприемник на взискателя. Това обаче не представлявало изпълнително действие и не водело до прекъсване на давността. Последното изпълнително действие било плащането от 21.07.2010 г., от когато започвала да тече петгодишна давност, в рамките на която не били предприети никакви действия. С постановление от 04.01.2009 г. ЧСИ прекратило изп. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК- поради липса на извършени действия от взискателя в продължение на две години. Взискателят обаче въз основа на същия лист образувал ново изпълнително дело на 20.11.2019 г., пак пред **** **** **** , рег. № ***, под № ***г. По него на 09.01.2020 г. се наложил запор върху банковите сметки на ищцата, което обуславяло и правен интерес от настоящия иск. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителното дело, като се претендират и разноските по делото.
В първото
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в
чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от изпълнителния лист, молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение, молба за конституиране на нов взискател- цесионер, запорни съобщения на ЧСИ до длъжника. Приложени са и изпълнителните дела.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на управление на ответника на 04.03.2020 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена пак там призовка на 22.06.2020 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, съдържащи се в изпълнителното дело, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налични доказателства, че са платени. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 61, 60 лева (лист 20), такси за издаване на съдебно удостоверение и обезпечителна заповед в общ размер на 10 лева (л. 27- 28 и л. 38), такси на ЧСИ за издаване на преписи от изпълнит. дела и за удостоверения в общ размер на 72 лева (л. 177- 178 и л. 181- 183), както и адвокатско възнаграждение в размер на 470 лева (л. 175), които суми в общ размер на 613, 60 лева следва да се възстановят от ответника, като законна последица от решението.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от *** Д.М. и Х.М., че Г.Г.Я., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност сумата от 1 416, 61 (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и една стотинки) лева- главница по запис на заповед от 15.10.2007 г., издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961, ведно със законната лихва от 18.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски: сумата от 28, 33 (двадесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева- държавна такса и сумата от 40 (четиридесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 1616/ 2008 г. на ПРС, XVI гр. с-в, изпълнителен лист от 19.02.2008 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на „АПС Бета България” ООД, по който лист е образувано изпълнително дело № ****г. по описа на **** **** **** , рег. № ***, а в последствие и ново изпълнително дело под № ***г., пак по описа на **** **** **** , рег. № ***.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от *** Д.М. и Х.М., да заплати на Г.Г.Я., ЕГН: **********,***, сумата от общо 613, 60 (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки) лева- разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД