Решение по дело №6134/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

10.02.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 6134/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. ***, против П.З.И., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 4265/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на  чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода 01.09.2006-31.05.2016г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, гр. София. Твърди се, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че  ответникът е изпаднал в забава, с изтичане на 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се дължи сумата. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 724,46лв., от които сумата от 636,98лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.10.2013-31.05.2016г и сумата от 87,48лв- лихва за забава, за периода 03.12.2013-07.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето лице помагач- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, гр. София.

          Ответникът П.З.И., в срока за  отговор, изразява становище за неоснователност на иска, като се  твърди, че  същият не е надлежен ответник. Твърди се, че същият е продал имота, въз основа на н.а.№ 157/2006г на Нотариус А. ***. Евентуално се прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Оспорва се твърдението на ищеца, че сумите са начислени въз основа на реален отчет на уредите за дялово  разпределение. Посочва се също, че  претендираната сума е внесена на дата 20.10.2016г, за което се представят писмени доказателства.

 Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

С определение №4986/09.12.2016г., с което  е изготвен проекто- доклад по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, гр. София. В съответствие с указанията на съда, третото лице- помагач, е представило изисканите писмени доказателства, приети  по делото.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2751/14.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4265/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява, видно от представеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от дата 28.07.2006г., №157, н.д. №611/2006г., на Нотариус *** ***, че отв. П.И., е продал притежаваният от него недвижим имот, находящ се на адрес гр. ***, на трето лице. По делото е безспорно между страните, че за имота, е открита партида с аб. № 16316, на името на отв. З., съобразно представената по ч. гр.д.№ 4265/2016г. по описа на ПлРС, справка.

По делото се установява също, че претендираната сума, е изцяло заплатена, с платежни нареждания, от дата 20.10.2016г.

По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 16316, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа  на изготвени отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в  сградата, на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.10.2013-31.05.2016г., е общо в размер на 636,98лв.- главница, от която- сумата от 192,92лв-сума за отопление, сумата от 204,13лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сумата от 197,39лв- БГВ и  сумата от  42,54лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 1бр. водомери и 1бр. уреди. ВЛ е посочило, че сумите  за ТЕ, отдадена от сградната инсталация са изчисление въз основа на действителния обем на жилището-126,60 куб. м. Сумите помесечно са дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ е изчислило размера на лихвата за забава върху главницата, от изискуемостта на отделните плащания, за периода 03.12.2013-07.06.2016г., в размер на 87,48лв. ВЛ посочва също, че тези суми съответстват на счетоводните записвания на ищеца.  ВЛ е установило, че  през м. октомври и м. ноември 2016г, от страна на ответника, са извършени плащания, общо в размер на 749,46лв., с които изцяло са заплатени претенциите за  главница и лихва, както и сумата от 22,91лв- съставляваща законна лихва и сумата от  2,09лв- съставляваща държавна такса.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ и потребителя, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на  Общите услови. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

 Съобразно представените и приети по делото доказателства обаче, се установи, че  ответника в настоящето производство- П.И., няма качеството на  собственик, или на носител на вещно право на ползване, съобразно цитираната по- горе норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл, същият няма качеството на  потребител на ТЕ, за процесния период, и съответно същият не дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. Фактът, че по делото се установява извършване на плащане на  претендираната сума, от страна на отв. И., не му придава качеството на потребител на ТЕ, който да дължи съответно плащане. Въпросът за това, поради какви причини това плащане е извършено от отв. И., не е предмет на изследване в производството и същото касае само вътрешните отношения между него и действителният собственик на имота, като задължено лице. В този смисъл, съдът приема, че П.И. не е надлежен ответник в настоящето производство.

С оглед на изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

С оглед изхода на делото, следва в полза на ответника, да бъдат присъдени направените от него разноски, в размер на 300лв, по представеният списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че П.З.И., ЕГН **********,***, дължи сумата от общо 724,46лв., за имот с аб.№ 16316, от които сумата от 636,98лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.10.2013Г.-31.05.2016г. и сумата от 87,48лв.- лихва за забава, за периода 03.12.2013Г.-07.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-13.06.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №2751/14.06.2016г., по ч.гр.д. №4265/2016г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.З.И., ЕГН **********,***, сумата от 300лв.-разноски по делото.

 

Решението се постановява с участието на третото лице- помагач  „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, гр. София.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: