№ 381
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100602024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.01.2025 година по НОХД № 17834/2023 година, СРС, НО,
116 състав, подсъдимата Д. Х. Б. е призната за НЕВИНОВНА в извършването
на престъпление по чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдана изцяло по повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, с който се иска оправдателната присъда да бъде отменена
и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава. Държавното
обвинение счита, че от събраните доказателства се установява както
съставомерността на извършеното престъпление, така и неговото авторство.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните
права на прокурора. Поддържа се, че съдът неоснователно и в противоречие с
процесуалния закон не е допуснал поискано от прокурора изменение на
обвинението по реда на чл.287 НПК. В допълнение към протеста са изложени
аргументи, че съдът не е извършил правилен анализ и оценка на
доказателствата, а от там е извел и погрешни фактически и правни изводи, в
1
резултат на което се е стигнало до постановяването на неправилна,
необоснована и незаконосъобразна присъда. Още веднъж се моли за нейната
отмяна и за постановяването на нова осъдителна такава или за връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд
представителят на прокуратурата, счита че в производството пред СРС са
събрани доказателства, че подсъдимата е автор на инкриминираните
документи. В този смисъл намира протестираната присъда за правилна, а
доводите в протеста за неоснователни.
В хода на съдебните прения упълномощеният защитник на подсъдимата
Б. – адвокат К. Д., излага доводи, че първостепенният съд е направил анализ
на всички доказателства, включително обясненията на подсъдимата и
заключенията на изслушаните и приети по делото експертизи. Твърди, че
съдът в мотивите си подробно се е спрял на всички аргументи, посочени в
протеста на прокуратурата, като се моли същият да бъде оставен без
уважение. Иска се потвърждаване на оправдателната присъда.
В правото си на последна дума, подсъдимата моли да се потвърди
присъдата на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните,
служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото,
прие следното:
При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е
допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в ограничаване правата на държавното обвинение и в частност
правото му да повдига и поддържа конкретно обвинение, тъй като неправилно
е отказал да допусне изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК,
въпреки своевременно и надлежно отправеното от прокурора искане.
Доказателствата по делото – в частност петорната съдебно-графическа
експертиза – обосновават предпоставките на закона за промяна в
обстоятелствената част на обвинението, разкривайки възможно съучастие на
2
подсъдимата Д. Х. Б. с неустановено лице при съставянето на неистинските
официални документи, както и за промяна на датата на извършване на
престъплението.
Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК, тъй като е ограничило значително правата на обвинението и
възможността да повдига и поддържа конкретно обвинение.
В хода на съдебното следствие, в открито съдебно заседание, проведено
на 28.01.2025 година, прокурорът от СРП, позовавайки се на разпоредбата на
чл.287 НПК е направил искане за изменение, като е счел, че са налице
процесуалните основания на чл.287 ал.1 НПК за изменение на обвинението
спрямо подсъдимата Д. Б., тъй като са установени основания за съществено
изменение на обстоятелствената му част. В подкрепа на изложеното от него е
становището на вещите лица по приетото в съдебното заседание заключение,
че подписът в графа съдия по вписванията категорично не е положен от
подсъдимата, а отговор на въпроса дали подсъдимата е положила подписа си в
графа нотариус не може да бъде даден. От друга страна вещите лица са
категорични, че именно подсъдимата е изписала ръкописните текстове,
представляващи цифри върху двата инкриминирани документа. Това, наред с
показанията на свидетелите и заключението, че подписите са положени с
химикална паста с идентични оптико-физични свойства с ръкописния текст, с
изключение на датата 28.09.2015 година, дава основание да се приеме, че
престъплението е възможно да е извършено в съучастие с неустановено по
делото лице, като подсъдимата е действала като съучастник. Прокуратурата е
поддържала по-тежката форма на съучастие, а именно съизвършителство, но
това принципно не изключва възможността на съда да премине към по-леката
форма на съучастие, а именно помагачество, в случай, че се докажат всички
останали предпоставки на закона за ангажиране на наказателната отговорност
на лицето.
С протоколно определение от съдебно заседание от същата дата, СРС,
НО, 116-ти състав не е допуснал така направеното изменение на обвинението,
като се е мотивирал, че съгласно чл. 287 НПК прокурорът е имал право да
измени обвинението в съдебното следствие в обстоятелствената му част, като
подобно изменение подлежало на съдебен контрол за допустимост и
законосъобразност. Съдът отбелязал, че при упражняване на това правомощие
е бил задължен да следи дали новото обвинение отговаря на изискванията за
яснота, като от него трябва да бъдат видни всички фактически елементи на
престъплението, включително време, място, начин и механизъм на
извършване на деянието.
След като разгледал искането на прокурора, съдът намерил, че новото
3
обвинение съдържало съществени неясноти. На първо място, не било
посочено каква форма на съучастие по отношение на неизвестния извършител
се твърди - дали съизвършителство, помагачество или подбудителство, нито
били изложени конкретни действия на нововъведения неизвестен съучастник.
Съдът подчертал, че прокурорът за първи път е въвел твърдение за съучастие в
рамките на съдебното следствие, което според доктрината и практиката било
спорно и недопустимо. Затова съдебният състав преценил, че подобно
изменение не може да бъде допуснато.
На второ място, съдът е посочил, че прокурорът не е индивидуализирал
ясно кои са ръкописните цифри, които се твърди, че подсъдимата е изписала в
двата официални документа – нотариален акт и удостоверение за вписване в
Агенция по вписванията. Тази липса на конкретика представлявала
съществено процесуално нарушение, тъй като правела обвинението неясно.
На трето място, съдът констатирал противоречие – твърдяло се, че
документите са неистински поради изписване на цифри от подсъдимата, но
същевременно прокуратурата поддържала и тезата, че документите имали
привиден вид, че произхождат от други лица. Тази противоречивост, заедно с
неясната роля на твърдения съучастник, довела до невъзможност да се изведат
ясно фактите и индивидуалния принос на подсъдимата и евентуалния
съучастник.
Поради тези процесуални нарушения и неясноти съдът преценил, че
измененото обвинение не следва да бъде допускано, като оставил искането на
прокурора без уважение.
При така изложените факти от процесуално естество, извършени в хода
на съдебното производство пред СРС, въззивният съд прие действията на
СРС, НО, 116-ти състав, свързани с недопускането на конституционно
уреденото право на държавното обвинение да повдига и поддържа
обвинението по дела от общ характер за незаконосъобразни, извършени в
нарушение на процесуалните норми.
Институтът на изменение на обвинението в съдебно заседание е
регламентиран в разпоредбата на чл. 287 НПК.
Предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по
окончателен начин от прокурора с внесения за разглеждане в съда
обвинителен акт. При определени обстоятелства процесуалният закон допуска
изменение в предмета на делото, като инициативата е предоставена на
страната по обвинението – прокурора.
4
Според решение № 14/1999 година на Конституционния съд на РБ по к.д.
№ 1/99 година прокуратурата привлича към отговорност лицата „чрез
предявяване пред съда по надлежния процесуален ред на обвинение за
извършване на конкретно престъпление“. От момента на образуване на
съдебното производство прокурорът започва да упражнява правомощието си
да поддържа обвинението – той е страна и то равноправна с другите страни в
процеса, а не господар на процеса, какъвто е в досъдебната фаза.
Непосредствената задача, която следва да реши института на изменение
на обвинението е да осигури реализирането на целта на наказателния процес –
разкриване на истината и правилното прилагане на закона, съчетано с
гаранции за правото на защита на подсъдимия спрямо фактите и спрямо
правната квалификация на обвинението.
Разпоредбата на чл. 287 ал.1 НПК е категорична, че прокурорът може да
повдигне ново обвинение, когато в хода на съдебното следствие се установи
или основание за съществено изменение на обстоятелствата на
престъплението или необходимост от прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление. Тоест когато счита, че основни (определящи)
обвинителната теза по време, място, предмет на обвинението факти са
установени от събрани в хода на състезателното съдебно следствие
доказателства или следва да се влоши (чрез по-тежко наказуема квалификация
при еднакви факти на престъпната деятелност) положението на предаденото
на съд лице. Правомощието на прокурора да измени само съществените факти
на деянието или квалификацията на престъплението съответства на
процесуалната възможност подсъдимият да поиска отлагане на съдебно
заседание с цел подготовка по новото обвинение, по аргумент от чл.287 ал.3
НПК. В случая представителят на СРП е упражнил по законосъобразен начин
правомощието си по чл. 287 ал.1 НПК, тъй като единствено е привнесъл в
обвинението нови факти, свързани с времето на извършване на деянията и
формата съучастие с неизвестен извършител.
В Решение 723-92-II се приема, че обстоятелствената част на обвинението
обхваща съвкупността от всички обстоятелства, които индивидуализират (от
обективна и субективна страна) извършеното престъпление и неговия автор.
Кръгът от тези обстоятелства се определя във всеки конкретен случай в
зависимост от това дали съдържат признаци от значение а) за правната
квалификация на обвинението и (или) б) само за степента на наказателната
отговорност. В същото решение се сочи, че обстоятелствената част се изменя
съществено, когато обстоятелствата, на които се основава изменението а)
влошават (утежняват) наказателноправното положение на обвиняемия и (или)
б) пораждат необходимост от нови усилия на защитата при упражняване
5
правото на защита.
Същественото е изменението на обвинението да е направено от надлежен
орган (прокурор), да е своевременно и да е допустимо, а направеното от
прокурора от СРП, според настоящият съдебен състав отговаря на посочените
изисквания. С отказа си да допусне направеното изменение на обвинението
СРС съществено е нарушил процесуалното право на държавното обвинение
по реда на чл. 287 НПК, което нарушение не е санирано впоследствие - налице
е постановена оправдателна присъда, тоест ако първостепенният съд
законосъобразно бе осъществил правомощията си, свързани с упражняване на
правото на СРП да измени обвинението, съществува възможност резултатът,
обективиран в съдебния акт, да бъде благоприятен за поддържащата
обвинението страна.
Също така изменението на обвинението е сред правомощията на
прокурора, който в хода на първоинстанционното съдебно следствие при
наличие на предпоставките по чл.287 НПК може да повдигне и предяви на
подсъдимото лице ново обвинение. Съществува и едно изключение, при което
не се налага повдигане и предявяване на ново обвинение от прокурора, а
именно когато следва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението. Това изключение е сред правомощията на съда при
постановяване на съдебните актове, в този смисъл Решение № 50122 от
14.06.2023 година по н. д. № 612 / 2022 година на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение.
Изменението на обвинението е изцяло прерогатив на държавното
обвинение, с което съдът по начало не може да не се съгласи. Това е
конституционно правомощие на прокурора, което не може да бъде замествано
от волята на съда, независимо от ролята му на арбитър и на водещ процеса и
именно поради това, тъй като законодателят изисква равна отдалеченост от
страните, виж Решение № 324 от 25.09.2023 година по н. д. № 848 / 2022
година на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Съдът е бил
задължен да се съобрази с обвинението, съответно с обстоятелствената му
част, както и с обстоятелствената част на самия обвинителен акт. Последната
се отличава с известна оскъдност, но основната обвинителна теза не е била
напусната или видоизменена.
Обвинителният акт има голямо значение в съдебно заседание. Той
очертава границите, в които съдът ще изследва конкретните събития и факти.
На практика този документ е единственото средство, чрез което прокурорът
определя рамките на предмета на доказване, който ще се изяснява в съдебното
следствие. Съдът разглежда делото само във фактическите и юридически
6
предели, предявени с обвинителния акт и не може с присъдата си да се
отклони съществено от тях, защото би допуснал съществено процесуално
нарушение (р.425-87-ВК, р. 206-02-II, р.157-06-I, р.425-87-ВК, р.65-06-I).
Въпросът е изключително съществен, защото всеки пропуск на прокурора
своевременно да инкриминира в обвинителния акт конкретни факти и правни
положения, които биха обосновали наказателната отговорност на обвиняемия,
може да се окаже фатален, като такива факти, включително и други правни
квалификации на деянието, могат да бъдат допълнени чрез изменение на
обвинението в съдебното заседание (чл. 287 ал.1 НПК). Неизменението обаче
на тези факти от страна на прокурора поставя невъзможност съдът да изземе
функциите на прокурора и да посочи други установени в съдебното следствие
фактически положение.
Единствено прокурорът има право да пристъпи към изменение на
обвинението в рамките на съдебното следствие. Този извод следва от
състезателността на наказателното производство в съдебната фаза и това, че
прокурорът единствен упражнява функция по обвинението. Инициативата за
изменение на обвинението не може да бъде на съда, тъй като съдът в
съдебната фаза макар и да осъществява функция по ръководство и контрол е
единствено арбитър.
В решение 545-84-ВК се приема, че е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, когато съдът преквалифицира
дейността на подсъдимия от помагаческа в съизвършителска, и приеме други
фактически положения, различни от тези по обвинението. Когато в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат достатъчно факти, то
без да е необходимо изменение на обвинението, съдът може с присъдата да
премине от съзвършителство към по-леката форма на съучастие.
Преминаването от по-лека към по-тежка форма на съучастие при всички
положения води до утежняване на наказателноправното положение на
подсъдимия, поради което ще е необходимо предприемане на действия от
страна на прокурора по отправяне на искане за изменение на обвинението. В
тази връзка настоящият съдебен състав приема, че е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като дейността на
подсъдимата е била променена от извършител в съизвършител с неизвестен
извършител и с оглед на разкриването на обективната истина, прокурорът
правилно е следвало да измени обвинението и като не е допуснал
изменението, първостепенният съд е допуснал отстранимо съществено
процесуално нарушение.
В решение № 85 от 29.05.2019 година на ВКС по наказателно дело №
334/2016 година, II НО, НК е изложена и принципната възможност, да е
налице помагачество или съизвършителство в започнато престъпление по чл.
7
308 ал. 2 НК, когато паралелно с дейността на другия деец, между двамата
възникне общност на умисъла. В тази връзка е възможно да бъде изменено
обвинението от извършител към съизвършител и в хода на наказателното
производство, първоинстанционният съд ако намери, че от доказателствата по
делото се установява форма на съучастие - помагачество, да премине към по-
леката форма на съучастие.
Няма спор, че единствена страна в производството, която осъществява
функцията на обвинението е прокуратурата. Тези й права не могат да бъдат
контролирани от съда и не зависят от неговата преценка, без значение в коя
фаза се намира процеса. И тъй като разпоредбата на чл.287 НПК предвижда
възможност прокуратурата да измени обвинението, като промени фактите или
правото, съдът е компетентен единствено да прецени дали действително се
прави съществено изменение на обвинението и ако е така, да го допусне с
нарочен съдебен акт. За съда не съществува възможност да се противопостави
на своевременно направено искане за промяна на рамките на обвинението или
да влияе на упражняването на това правомощие от страна на прокурора.
Неговата роля се изчерпва с това да съобрази дали новите обстоятелства
касаят инкриминираното деяние и участието на привлеченото към
отговорност лице или се касае за напълно различно деяние, нямащо никаква
обективна връзка с описаното в обвинителния акт. Наличните по делото
доказателства несъмнено сочат, че поисканото от прокурора изменение на
обвинението касаят абсолютно същото престъпление, очертано от
обвинителния акт по 308 ал. 2 НК, както и прякото участие на подсъдимата Б.,
макар и вече като съизвършител в него. При това положение съдът не е имал
възможност да откаже да приеме с нарочен акт направеното изменение на
обвинението, а със стореното е нарушил правото на прокурора да повдига и
поддържа конкретно обвинение.
На следващо място, недопустимо е съдът да отказва искано от прокурора
изменение на обвинението, когато са налице изискванията на закона. Съгласно
чл. 287 ал. 1 НПК, в съдебното следствие прокурорът може да измени
обвинението, ако се установят нови или допълнителни обстоятелства, които
имат съществено значение за обвинението. В случая такова значение
безспорно имат доказателствата, че престъплението е извършено в съучастие,
а не самостоятелно от подсъдимата. Това е нова релевантна фактическа
обстановка, установена в хода на съдебното следствие – именно чрез
заключението на петорната експертиза. Поради това е налице законовата
предпоставка за изменение на обстоятелствената част на обвинението.
В тази връзка, въвеждането на съучастие в извършването на
престъплението, респективно съизвършителство с неустановено по делото
лице, не представлява въвеждане на нов обвиняем в производството, а цели
8
единствено конкретизация и прецизиране на ролята на вече привлечения
подсъдим спрямо извършеното деяние.
Допустимостта на такова изменение следва да се приеме, тъй като
предмет на процеса остава деянието, извършено от същото лице, спрямо което
вече е повдигнато обвинение, като чрез въвеждането на съучастие не се
разширява кръга на обвиняемите лица, нито се ангажира наказателна
отговорност на ново лице в процеса. Посочването на участие на друг,
неустановен съизвършител в обстоятелствената част на обвинението има
значение за точната юридическа квалификация и за изясняване на
фактическата страна на деянието, поради което се явява допустима
процесуална корекция, съответстваща на събраните доказателства и
изискванията за разкриване на обективната истина.
От правна страна, формулирането на обвинението като извършено в
съучастие не представлява самостоятелно ново обвинение, а обективизира
фактическото установяване на престъплението, включително начина на
извършването му и участието на други лица. В този смисъл, подобно
изменение следва да се третира като съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението по смисъла на чл. 287 ал. 1 НПК, но не
и като въвеждане на нов обвиняем в съдебната фаза, което по принцип е
недопустимо.
Аргумент в тази насока се извежда и от цитираната по-горе съдебна
практика, където се приема, че промяната на формата на участие (напр. от
индивидуално извършителство към съизвършителство, или от помагачество
към съизвършителство) е допустима, когато тя се основава на доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие и когато тя не води до разширяване на
кръга на лицата, които са обвинени в рамките на производството. Подобна
корекция на обвинението гарантира не само разкриването на обективната
истина, но и правото на защита на подсъдимия, тъй като той разполага с
процесуални възможности да оспори фактическите и правните основания за
вменяваното му съучастие.
Следователно, изменение на обвинението чрез въвеждане на
съизвършител в съдебната фаза в този случай е допустимо и съответства на
целите на наказателния процес, когато не се ангажира отговорността на нов
обвиняем, а се прецизира фактическата страна на деянието, въз основа на
събраните доказателства, при пълно съобразяване с гаранциите за правото на
защита на подсъдимия.
В светлината на горните принципи, първоинстанционният съд е действал
9
в противоречие със закона, отказвайки да допусне исканото изменение.
Новите факти несъмнено касаят същото инкриминирано деяние и същото
лице – те не въвеждат изцяло различно престъпление, а само конкретизират
начина на извършване (чрез съизвършителство) на описаното в обвинителния
акт деяние. Налице е пълна фактическа и правна приемственост между
първоначалното и измененото обвинение: предметът (документите), мястото
на деянието остават същите; добавя се само новия период от време и
съучастието на неизвестен извършител. Следователно, съдът не е имал
основание да отхвърли новото обвинение и като е сторил това,
първоинстанционният съд на практика е осуетил функцията на прокуратурата
да внесе и поддържа конкретно обвинение, като това е довело до ограничаване
на процесуалните права на прокуратурата.
Ако районният съд се е опасявал от някаква неяснота или двусмислие в
новата редакция на обвинението, той е следвало да укаже на прокурора да
го прецизира, респективно да върне делото на прокуратурата, но не и да
го отхвърля изцяло.
По изложените правни съображения, настоящият състав намира, че като е
отказал да допусне изменението на обвинението, първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1
НПК. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правата на
обвинението - прокуратурата не е могла да изпълни функциите си да повдигне
и поддържа изцяло обвинението в неговия истински фактически смисъл.
Налице е неотстранимост на допуснатото нарушение в рамките на въззивното
производство, тъй като когато първоинстанционният съд не се е произнесъл
по действителното обвинение в резултат на неправомерен отказ да го измени,
въззивната инстанция не може сама да отстрани този пропуск, без да накърни
процесуалните права на страните. В тази връзка присъдата следва да се
отменени, а делото – да се върне за ново разглеждане на първата инстанция от
друг състав.
Водим от горното и на основание чл.335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т.1 вр.
чл.334 т. 1 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 28.01.2025 година постановена по НОХД №
17834/2023 година, СРС, НО, 116 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
10
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11