№ 131
гр. гр. Д., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20223200500134 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 260278/21.01.2022 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ответника „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град С. срещу Решение №
260595 от 6.12.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 124/2021 г. в частта, с
която предявеният от ЦВ. И.И.. от град Д. срещу него частичен иск по член
405 от КЗ за застрахователно обезщетение с цена от 5 000 лева е уважен в
размер от 4 139,35 лева .
В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния
съд, за необоснованост на изведените в решението изводи за причината за
възникване на пожара и за поведението на ищеца към същия момент като
изведени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства :
приложените две застрахователни преписки за ликвидацията на щети от
увреждане от едно и също застрахователно събитие – пожар - на два
застраховани автомобила ( процесния и автомобил с марка „ Фолксваген
Поло“ ) на ищеца с изготвена по първата преписка по възлагане от
застрахователя пожаро – техническа експертиза ; писмото от дата 28.07.2021
г. на АПИ и гласните доказателства от : свидетелствата на А. Л. А.ов със
1
съждение за употреба на лесно запалима, горима течност като причина за
тоталната щета ; от Н.С.Н. относно фактите за : още други два случая в 2007
/2008 г. и 2017 г. на опожаряване на автомобили на ищеца кратко време след
сключване на застраховка „ Каско“ с изплатени за тях на ищеца
застрахователни обезщетения ; свалени преди пожара задна броня и теглич
като части, годни за продажба отделно от автомобила и от В.М.Д. ( установен
от свидетеля Н. очевидец на събитието, водач на МПС по същото време и по
същия път ) по факта за отказ от ищеца да получи предложена от него помощ
и приетата по делото съдебно – пожаротехническа експертиза , вещото лице
по която е степенувало вероятността на причините за пожара в полза на
внасянето на външен огнеизточник ( лесно запалима или горима течност) и
запалването му от открит огнеизточник като „ най – вероятна “ в съпоставка
със самозапалването – като „ малко вероятна “ и е установило, че ищецът не
предприел действия за неутрализирането на пожара, макар да да е имал
възможност за това ( могъл е достигне пожарогасителя ) . Въззивникът
поддържа,че самозапалването като причина за увреждането на автомобила не
е доказано от ищеца, че декларирането му от последния не съответства на
действителното положение и съставлява действие по смисъла на по т.9.1.9 от
ОУ и основание по „ член 408 от КЗ “ за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че ищецът допуснал неизпълнение на
задълженията по т.10.1 и т.10.3 от ОУ, в т.ч. да вземе мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, което е предвидено в договора – член 10.8.
като самостоятелно основание по смисъла на член 408,ал.1,т.3 от КЗ за отказ
за плащане на застрахователното обезщетение,съществено е с оглед на
интереса на застрахователя и е довело до настъпването на застрахователното
събитие. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият ЦВ. И.И.. от град Д.
отговаря, че в жалбата няма оспорване на констатациите на съда, а има
повторение на доводите на ответника отпреди завеждане на делото, че въз
основа на обсъждане на всички факти и приетата експертиза
първоинстанционният съд е посочил кои факти приема за установени и кои
приема за неустановени и извел съответни на съдебната практика правни
изводи .
2
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .
Предявеният срещу въззивника – застраховател частичен иск е по член
405 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер от 5 000
лева за настъпилата на 27.08.2020 г. тотална щета по автомобил на ищеца „
Мерцедес“ еР320 ЦДИ ,с ДК № ***, застрахован при въззивника с договор за
автомобилна застраховка „ Каско +“ ,сключен на 13.07.20 20г. с комбинирана
застрахователна полица № *** при клауза „ Пълно Каско“ относно покрити
няколко риска, в т.ч. пожар вследствие на техническа неизправност,
възникнала по време на движение и умишлен палеж или взривяване на МПС.
За да го уважи частично ( до размера от 4 139,35 лева ) първоинстанционният
съд е приел, че предвиденото в застрахователния договор застрахователно
събитие е настъпило : при управление на застрахования автомобил от ищеца
по пътя Д.- Б. преди село С. в посочения ден в двигателното му пространство
възникнал пожар, разпространен след спиране на отбивката преди селото и в
останалата част, който е ликвидиран от служители на РС „ Пожарна
безопасност и защита на населението“ , град Б. при пристигането им след 17
минути от получаване на съобщението от ищеца на телефон 112 в 4,31 часа.
Правилно е приел, че причината за пожара има правно значение не за това
дали застрахователното събитие е настъпило , а за това дали то съставлява
покрит или изключен застрахователен риск, но неправилно е приел, че
неустановяването на точната причина няма правна стойност ( доказателствено
значение ).
Правилото на член 408,ал.1 от Кодекса за застраховането урежда
основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение след настъпване на застрахователното събитие. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че страните са ограничени от това
правило, което не допуска уговарянето на друго в застрахователния договор,
с оглед съдебната практика, изразена в цитираното от него решение № 4 от
21.03.2012 г. по т.д.№ 81/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС . Посочени в правилото са
следните четири алтернативни основания : умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение - член 408,ал.1, т.1 от КЗ ; умишленото
3
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаването му от трето лице – член 408,ал.1,т.2 от КЗ ; неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед на интереса на застрахователя, предвидено е в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие – член 408,ал.1,т.3 от КЗ и други, случаи, предвидени със закон –
член 408,ал.1,т.4 от КЗ.
В настоящия спор относно вземането на застрахования по член 405 от
КЗ отказът на застрахователя да плати по него може да се основе само на член
408,ал.1,т.1, т. 3 и т.4 от КЗ. В отговора по член 131 от ГПК ответникът
въвежда възражения за негово право да откаже заплащане на
застрахователното обезщетение въз основа на твърдения за : „ съмнения за
човешка предварително замислена проява “ на непосочен деец като основание
по член 9.1.8. от ОУ; „ непредставена от застрахования вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното
събитие “ , като основание по член 9.1.9. от ОУ - “ опит за измама или измама
на застрахователя “ , но не по смисъла на НК във връзка с член 9.3.1. от ОУ ;
липса на извършени и взети от собственика или други лица действия по
гасене в първия момент и мерки за отстраняване на източниците на опасност
като неизпълнение на задължения на застрахования по член 10.1. и член 10.3 и
основание по член 10.8. от ОУ за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение .
Твърденият от ответника факт, че причина за пожара е умишлена /
съзнателна проява на неизвестен деец, не е предвиден в член 9.1.8. от ОУ като
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение , но освен
това е правноирелевантен, защото законът не го предвижда като основание за
такъв отказ. Законово основание е умишленото причиняване на
застрахователното събитие от застрахования - член 408,ал.1,т.1 от КЗ . А без
изрично положително твърдение от ответника за авторство на ищеца съдът не
може да установява обстоятелствата за него и за причинната връзка между
проявата и пожара по автомобила. Нещо повече, с оглед посочената съдебна
практика инцидентното им установяване като елементи от фактическия
състав по член 213 от НК на престъплението – застрахователна измама – в
исковото производство по член 405 от КЗ е изключено също .
4
Твърденият от ответника факт за невярно декларирани от ищеца
обстоятелства във връзка с настъпването на застрахователното събитие е
посочен в член 9.1.9. във връзка с член 9.3.1. от ОУ като самостоятелно
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, но е
правноирелевантен също, защото законът не предвижда измамата
( умишленото въвеждане на застрахователя в заблуждение,
че застрахователното събитие е настъпило ) или опита за измама като
основание за отказ. Измамливите действия на застрахования имат значение за
преценката за наличие на субективния елемент от престъплението –
застрахователна измама по член 213 от НК и се установяват не изцидентно в
исковото производство по член 405 от КЗ , а от наказателния съд или
гражданския съд в исково производство по допустим иск по член 124,ал.5 от
ГПК.
Но твърдените от ответника други факти за : неизпълнение от
застрахования на задълженията, посочени в член 10.1. и член 10.3. от ОУ,
което е значително с оглед интереса му, довело е до настъпване на
застрахователното събитие и е предвидено в член 10.8. от ОУ като основание
за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, съставляват елементи от
фактическия състав по член 408, ал.1,т.3 от КЗ и обоснованото на тях
правоизключващо възражение подлежи на разглеждане. Правилно
първоинстанционният съд го е разгледал и е приел, че са налице обратните
факти : „ всички задължения на застрахования в тази връзка са били
изпълнени “ .
С оглед оспорването с въззивната жалба на горния фактически извод
въззивният съд намира следното : по делото е доказано, че трима служители
на РСПАБ – Б., двама от които - свидетелите Д.М. и А.А. - пристигнали на
мястото, в което автомобилът бил спрян – на отбивката преди село С. - на 17
–тата минута от подаване в 4,31 часа на сигнал от ищеца на телефон 112.
Заварили пожара в етап на интензивно развитие като обхващащ автомобила с
отворен преден капак, както и тревата и едно дърво, а ищеца – от другата
страна на платното. Потушили пожара за около 20 минути с между 500 литра
и 1 тон вода. Според дадените от ищеца по реда на член 176,ал.1 от ГПК
отговори към инцидента автомобилът е бил в отлично техническо състояние ;
проблемът ( излизащ между предния капак и предното стъкло дим )
5
възникнал при движение преди около 1-2 километра до мястото на спирането
( отбивката на пътя ) ; димът навлязъл в купето, ищецът го напуснал и
отворил предния капак, тогава настъпило възпламеняване на цялата кола , то
му попречило да вземе пожарогасителя от специалното за него място в
багажното отделение. Обаждането на телефон 112 станало след 5 минути от
констатираното от ищеца начало на горенето.
Свидетелят В.М.Д. съобщил, че при преминаване с автомобила си (
марка Рено Конго“ с рег. № *** ) по същия път, в същия ден видял горяща със
силен пламък кола, която по – рано грешно оприличил на запалено стърнище,
както и намиращ се в близост до нея човек, който говорел по телефона си.
При преминаване с намалена скорост човекът не му обърнал внимание и
свидетелят продължил по пътя.
Процесният автомобил и автомобилът на свидетеля били засечени от
разположен на пътя в село П. АУЗПТ при преминаване съответно, в 4,13 часа
със скорост от 60 км/ч и в 4,23 часа със скорост от 80 км/ч. По делото са
събрани свидетелства от Н.С.Н. за това, че разстоянието от мястото на
АУЗПТ до отбивката се изминава при скорост от 80 кв/ч за 6 минути. Въз
основа на това свидетелство могат да се правят само предположения за
точното време, в което процесният автомобил е спрял в мястото на
отбивката, а автомобилът на свидетеля Д. е преминал покрай него. Вероятно е
свидетелят да е преминал в 4,29 часа, но в кой момент ( преди 4,29 часа )
ищецът го е достигнал е неясно при неизвестна скорост на движението му с
проблема – навлизащ от двигателното пространство в купето дим - в
участъка след АУЗПТ до отбивката .
Вещото лице инж. П. И. е установило, че в съпоставка с обследваните от
него още три версии за причината за пожара версията за заливане с
леснозапалима или горима течност на решетката в задната част на предния
капак над двигателния отсек и над дренажния улей пред челното стъкло на
автомобила и запалването й с открит огнеизточник е най - вероятна .
Наред с това вещото лице е посочило, че спирането на автомобила и
изключване на двигателя при възникнал в двигателното пространство пожар е
правилно действие на водача, но неправилно той е оставил вдигнат капака
над двигателя, тъй като така е осигурил достатъчен приток на кислород и
увеличаване на скоростта на горене . Вместо това е следвало да затвори
6
капака и да започне гасене с пожарогасителя, за да ограничи пламъка и
увеличаващото се по площ горене, а при липса на пожарогасител да започне
гасенето с подръчни материални – дрехи и други. При изслушването му в
съдебно заседание от 4.11.2021 г. експертът е уточнил, че спирането е
следвало да се извърши незабавно, вместо да се търси място за паркиране ; че
подготовката на гасителното средство следва да предшества вдигането на
капака , в каквато насока е добиваната от водачите на МПС теоретична
подготовка от шофьорските курсове . Установил е още, че преди вдигането
на капака горенето в купето не е влязло, поради което е заключил, че водачът
е имал време и възможност да достигне пожарогасителя и да го използва.
Ищецът не е посочил, че тогава пожарогасителят липсвал . Към огледа на
11.06.2021 г. от вещото лице на автомобила ( до автоморга в село В. ) то не е
открило нито пожарогасител, нито следи от гасителния прах, който се
съхранява в него,а той е негорим , не се унищожава напълно при пожар, като
липсата на следи от него е обяснима само с възникването на подходящи
метереологични условия за разсейването му .
С оглед тези направени от вещото лице в заключението и в устното му
изложение при изслушването ( съдебен протокол на л.201 от делото на ДРС )
констатации въззивният съд приема, че следните действия и бездействия на
ищеца : продължилото около 5 минути движение след констатиране на
проблема ( излизащ от двигателното пространство дим ) ; вдигането на капака
в момент, в който пожарът не е навлязъл в купето ; липсата на предшестваща
подготовка ( взимане на пожарогасителя ) от водача с цел започване на
гасене ; оставането на капака в отворено положение и непредприемането с
подръчни средства на гасене на разпространяващия се в последствие извън
двигателното пространство пожар , съставляват неизпълнение на
задълженията по член 10.3. от ОУ, което се намира в пряка причинна връзка с
реализирания риск – пожар . Освен това то е значително с оглед интереса на
застрахователя и е предвидено в член 10.8 . от ОУ като основание за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение . При тези фактически изводи
основателно е заявеното от ответника – застраховател възражение по член
408,ал.1,т.3 от КЗ и с оглед възникналото в негова полза право да откаже
плащането на застрахователото обезщетение искът по член 405 от КЗ подлежи
на отхвърляне. Като е приел друго по фактите от правоизключващото
възражение на ответника и е уважил частичния иск до размера от 4 139,35
7
лева, районният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно
решение. Въззивният съд го отменя, т.ч. относно присъждането на ищеца на
част от разноските и отхвърля исковата претенция за вземане от
застрахователно обезщетение в този размер, като присъжда на въззивника
сторените разноски – остатъка ( 1 255,50 лева – 216,01 лева, присъдени по
съразмерност с оглед отхвърления частичен иск за горницата над 4 139,35
лева до 5 000 лева ) в размер от 1 039,49 лева - за първоинстанционното
производство и 723,70 лева за въззивното производство или общо 1 763,19
лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260595 от 6.12.2021 г. на Д.кия районен съд по
гр.д.№ 124/2021 г. в частта, с която „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град С.
е осъдено да заплати на ЦВ. И.И.., ЕГН: ********** от град Д. по предявен
частичен иск по член 405 от КЗ за застрахователно обезщетение в размер от
4 139,35 ( четири хиляди сто тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки
) лева за настъпилата на 27.08.2020 г. тотална щета по автомобил на ищеца „
Мерцедес“ еР320 ЦДИ ,с ДК № ***, застрахован с договор за автомобилна
застраховка „ Каско +“ ,сключен с ответника на 13.07.20 20г. с
комбинирана застрахователна полица № *** и в частта на осъждането на
ответника за разноски в размер от 907,48 ( деветстотин и седем лева и
четиридесет и осем стотинки ) , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЦВ. И.И.., ЕГН: ********** от град Д.,ул. „
П.№** срещу ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град С., район Т.,бул.В.***
частичен осъдителен иск по член 405 от КЗ в частта за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 4 139,35 ( четири хиляди сто
тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки ) лева за настъпила на
27.08.2020 г. от пожар в двигателния отсек тотална щета по автомобил на
ищеца „ Мерцедес“ еР320 ЦДИ ,с ДК № ***, застрахован с
договор за автомобилна застраховка „ Каско +“ ,сключен с ответника на
13.07.2020г. с комбинирана застрахователна полица № ***.
ОСЪЖДА ЦВ. И.И.., ЕГН: ********** от град Д.,ул. „ П.№** да
заплати на ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град С., район Т.,бул.В.***
8
сумата от 1 763,19 ( хиляда седемстотин шестдесет и три лева и
деветнадесет стотинки ) лева, сторени по делото разноски за двете
производства .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9