Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 540

28.07.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №351 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, против Решение №66 от 15.03.2022 г., постановено по АНД №173  по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било постановено при неправилно прилагане на закона, което довело до неговото нарушаване и необоснованост. Сочи се, че направените от съда изводи за недоказаност на субективната страна на извършеното от Р. деяние били напълно погрешни. Излагат се доводи, че районният съд разгледал въпроса за необходимост от наличието на вина, за да бъде едно деяние определено като административно нарушение, и в тази връзка да бъде наказуемо, като посочил и двете форми на вината – умисъл и непредпазливост, но въпреки това в мотивите си преценил единствено въпроса, свързан с наличието на умисъл в действията на водача, но не и въпросите, свързани с наличието на другата форма на вина – непредпазливост, като при установяване на някоя от двете ѝ разновидности (самонадеяност или небрежност), също следвало да се носи административнонаказателна отговорност от водача. Във връзка с това, въпреки събраните по делото гласни доказателства, съдът направил погрешен извод, че поради младата възраст на водача и мокър асфалт се е достигнало до неправилна преценка и навлизане в завой с по-висока скорост, което е довело до нарушаване стабилността на МПС, което наложило подаване допълнително на газ за стабилизиране на движението на автомобила. Този извод на съда не бил подкрепен от събрани по делото други доказателства, като например извършени експертизи от вещи лица и др.

Претендира се решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Ответникът, Т.Р.Р., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Хасково.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени решението на Районен съд – Хасково и се потвърди наказателното постановление. Излага доводи, че в случая районният съд е подценил показанията на полицейските служители, които са карали непосредствено след водача на лекия автомобил, извършил нарушението, и от приетата за установена фактическа обстановка и от техните показания можело да се направи извод, че действително е налице така нареченото „дрифтиране“.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №21-1253-002909 от 14.01.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Т.Р.Р. ***, за виновно нарушение на чл.104б, т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че от обективна страна са налице признаците на нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Счел е обаче за недоказана субективната страна на нарушението. Изложил е съображения, че при извършване на по-остър завой с несъобразена скорост и подаване на допълнително газ за изправяне на автомобила, било възможно да се получи приплъзване и превъртане на гуми, но не като резултат от умишлено (виновно) поведение на водача, а поради неправилна преценка на скоростта на влизане в завоя. Предвид младата възраст на жалбоподателя, съдът е счел, че  станалото приплъзване на гумите и дрифт на десния завой са настъпили не като резултат на умишлено поведение на водача, а на неправилна преценка на скоростта на влизане в десния завой. След това подаването на допълнително газ е бил единствен вариант, за да се изправи автомобила и за да излезе от завоя, без да се преобърне. Съдът е приел, че допълнителен фактор е била и мократа, а на места и заледена настилка на пътя, която се установявала от разпита на свидетелите, и която допълнително компрометирала стабилността на автомобила и затруднявала завоя при влизане с по-висока скорост. От значение било и обстоятелството, че този модел на „Мерцедес“ бил със задно предаване, което при зимни условия предполагало привикване и специфика на техниката на шофиране. Мократа настилка улеснявала и приплъзването на гумите на задната част на автомобила. Съдът е посочил, че без вина няма отговорност и поради това наказателното постановление следва да бъде отменено.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод, че в случая не е доказана по несъмнен начин субективната страна нарушението. Не е спорно по делото, а и се установява от събраните доказателства, че на посочената в АУАН и в НП дата и час, Т.Р.Р. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег.№Х***ВХ в гр.Х., на кръстовището на ул.„Д.“ и бул.„О.“ в посока към ул.„П.“, като при маневра завой на дясно от ул.„Д.“ към бул.„О.“ е подал рязко газ, което повишава оборотите на двигателя, и с което превърта задвижващите колела на автомобила. По делото няма събрани писмени доказателства във връзка с описаното в АУАН административно нарушение, а от събраните гласни такива не се установява посоченото в акта, че водачът преднамерено извежда автомобила извън контрол.

Разпитаният по делото като свидетел актосъставител К. М., на длъжност „младши автоконтрольор“, заявява, че на 25.12.2021 г. сутринта с патрулния автомобил с колегата си са извършвали обход на основните булеварди в гр.Хасково, във връзка с ниските температури и проверявали за заледени участъци. Движели се по бул.„Б.,“, пред тях се движел лекият автомобил „Мерцедес“, управляван от Р.. Свидетелят разказва, че в района на ул.„Д.“, на кръстовището с бул.„О.“, този автомобил спрял пред тях на път без предимство, след което подал рязко газ, при маневра надясно автомобилът поднесъл два-три пъти и опасно се насочил към намиращата се вляво баничарница. По-нататък водачът бил спрян с подаване на звуков и светлинен сигнал и му бил съставен акт за това, че не използва пътищата, отворени за обществено ползване, по предназначение. Свидетелят си спомня също, че асфалтът бил влажен, нямало заледявания. Дава показания, че чули „изфорсиране на двигателя“, видяло се как автомобилът „тръгна първо наляво, после надясно“, водачът овладял автомобила си, след което бил спрян, и водачът казал на контролните органи, че нещо колата му не е добре, не бил свикнал да управлява автомобил със задно предаване.

Свидетелят В. Д., който е и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, в съдебно заседание също дава показания, че като състав на автопатрул с колегата си Минчев сутринта на 25.12.2021 г. извършвали оглед на основните булеварди във връзка с ниските температури, проверявали за заледени участъци. При движение по бул. „Б.“ покрай зеленчуковия пазар, на кръстовището с бул.„С.“, където са цветята, жалбоподателят преминал през кръстовището, като „леко поднесе автомобила, в посока към Съдебна палата гр.Хасково, автопатрулът го изчакал и потеглил след него. Движейки се по бул.„Б.“ до зала „Дружба“ автомобилът отклонил по ул.„Д.“. Свидетелят сочи следното: „подаде рязко газ, задницата тръгна и навлезе в съседна пътна лента, водачът едва овладя колата“.

Възпроизведените показания на свидетелите не съдържат каквито и да било данни относно виновно поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, чието движение непосредствено са наблюдавали, да подава рязко газ с цел преднамерено извеждане на управлявания от него автомобил извън контрол. Не се заявява от свидетелите конкретно обстоятелство, от което да се направи извод, че умишлено или по непредпазливост водачът нарушава забраната да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тежест на административнонаказващия орган е да установи не само обективните, но и субективните елементи от състава на санкционираното административно нарушение, което в случая не е сторено. Очевидно се касае до неопитност на водача и несъобразяване с пътните условия, като изложените в тази насока съображения от районния съд изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна или изменяне на обжалваното решение. Районният съд не е допуснал нарушение на правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса и е постановил  валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №66 от 15.03.2022 г., постановено по АНД №173 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.                              

 

                                                                                                     

                                                                                                         2.