Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15636 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата твърди в ИМ, че на 30.05.2014
г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2, вр. с
ал. 2, пр. 1 от НК, по което й е повдигнато обвинение и е образувано НОХД №3214/2014
г. по описа на СГС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на
17.11.2017 г. В резултат на наказателно производство, продължило 3 години, 5
месеца и 17 дни, претендира обезщетение:
за описаните в ИМ неимуществени вреди и за
имуществени (заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство) вреди, в посочените суми, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 17.11.2017 г. до окончателното им
изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер, наличието на причинна връзка между твърдените вреди и
дейността на ПРБ. Твърди, че спрямо ищцата не е взета никаква мярка за
неотклонение. Поддържа прекомерност на претенцията за неимуществени вреди, за
които излага съображения, че са минимални
Оспорва иска за имуществени вреди, с твърдения, че наказателното
производство не се отличавало с фактическа и правна сложност. Сочи
неоснователност на претенциите за лихвата. Моли съда за отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 3214/2014
г. по описа на СГС,НО 12 с-в е видно: На
22.03.2013 г. е образувано досъдебно производство (ДП) срещу ищцата за това,
че е представила неверни сведения относно ползваните в качеството ѝ на
едноличен търговец земеделски парцели, за да получи средства от фондове към ЕС. Към момента на образуване ДП
тя е била на 29 години, с чисто съдебно минало. На 30.05.2014 г., ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по
чл. 248а, ал. 3, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1 от НК и ѝ е взета мярка за неотклонение
„Подписка“
На 21.07.2014 г. срещу ищцата е образувано НОХД 3214/2014 г.по описа
на СГС и е потвърдена мярката й за
неотклонение „Подписка“. Пред първата инстанция са проведени 6 съдебни
заседания в периода 08.10.2014 г. –
12.05.2015 г. Ищцата не се е явила на първото заседание поради заболяване, но е
участвала в останалите. На 12.05.2015 г. съдът е признал ищцата за виновна и на осн. чл. 248а, ал.3 пр.2 вр. с ал.2,пр.1
вр. чл.54 НК й е наложил наказание лишаване
от свобода - 1 година и 6 месеца, отложено за срок от 3 години и глоба от
2 000 лева. На 12.05.2015 г. е
отменена и мярката за неотклонение „подписка“, която е била приложена за период
по-кратък от 1 година.
По жалба на ищцата е образувано ВНОХД № 620/2015 г. по
описа на САС и проведени две
заседания, едното от които с нейно участие. С решение от 23.11. 2015 г. първоинстанционната
присъда е потвърдена. По жалба на ищцата по реда на касационното обжалване ВКС по
КНОХД № 49/2016 г. е отменил решението на САС и е върнал делото на въззивната
инстанция. При новото разглеждане по ВНОХД № 370/2016 г. САС е постановил
спрямо ищцата оправдателна присъда. По протест по реда на касационното
обжалване ВКС по КНОХД № 49/2016 г. е отменил решението на САС и повторно върнал
делото на въззивната инстанция. При третото разглеждане на делото в САС ищцата отново е била оправдана. По
протест пред ВКС, съдът с решение от
17.11.2017 г. по КНОХД № 641/2017 г. е оставил в сила оправдателната присъда на
САС.
Съгласно договор за правна помощ
и ПКО, ищцата е заплатила 980 лв. на адвокат във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство.
От приложеното бракоразводно решение на 29.12.2015 г. е видно, че СРС е
прекратил брака на ищцата и съпруга й по взаимно съгласие.
Съгласно показанията на свидетелите: Д.- баща на ищцата преценени по
реда на чл. 172 ГПК и П.ищцата тежко е преживяла воденото срещу нея наказателно производство,
като още след предявяване на обвиненията
тя е ограничила контактите си, станала е по-раздразнителна и ѝ е било
трудно да се концентрира. В тази част съдът намира, че показанията на
свидетелите отразяват техни преки и непосредствени впечатления и следва да
бъдат кредитирани, а обстоятелствата, посочени по-горе да се приемат за
установени.
В останалата част от
показанията, в която свидетелите заявяват промяна в здравословното състояние на
ищцата, съдът намира, че тези доказателства сами по себе си не могат да установят
пълно и главно връзката между воденото наказателно производство и евентуални
изменения в здравословното състояние на подсъдимата, доколкото липсват
медицински и други доказателства.
На следващо място съдът не
приема за установено, че повдигнатото обвинение е довело до развод на ищцата с
нейния съпруг - твърденията на свидетелите (Д.- че съпругът ѝ я е наричал
„престъпница“, а П.-че той и неговите приятели са се шегували с положението й на подсъдима) във
връзка с факта,че наказателното производство е допринесло за това. От показанията
на свидетелите не става ясно дали съпругът на ищцата я обвинявал, че е
извършила престъпление или се е шегувал неуместно с нея. Съдът намира,че по делото не се установява категорично по
какъв начин повдигнатото обвинение е повлияло на отношенията между двамата
съпрузи. Възможно е то да е допринесло за влошаването им, но убедителни данни
за това липсват по делото. Затова съдът приема, че връзката между наказателното
производство и прекратяването на брака на ищцата не е доказана.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на иска с
правно основание чл. 2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност
на следните предпоставки: 1/ спрямо ищцата да е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу
нея да е приключило с постановяване оправдателна присъда; 3/ вреди и 4/ причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и вредите. Отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица
– чл. 4 от ЗОДОВ.
Безспорно е, че срещу ищцата е
повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното
производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Първите две предпоставки за уважаване на иска са налице.
По иска за неимуществени вреди:
Спорни между страните са
въпросите за вида и характера на твърдените в ИМ неимуществени вреди, за
наличието на причинната връзка между тях и поддържаното обвинение, както и за
размера на дължимото обезщетение. В това отношение съдът намира следното:
От събраните доказателства се установи,
че ищцата е преживяла тежко образуваното и водено срещу нея наказателно производство –
затворила се в себе си и не общувала с приятели, както преди, била е и притеснена. Твърденията за: влошаване здравословното й състояние в
резултат на воденото наказателно производство и прекратяването на брака й
поради това обвинение съдът счита за недоказани.
Съдът намира за установено, че в резултат на образуваното
срещу ищцата наказателно производство,тя е търпяла неимуществени вреди. Ето защо иска е
основателен и за претърпените неимуществените вреди, от незаконосъобразното
обвинение ответникът дължи обезщетение и предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, вр. с
чл.52 ЗЗД, съдът следва да определи размера по справедливост. При съобразяване
на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да се
отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които
е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност,
каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на обвиненото лице и
продължителност, други мерки за
процесуална принуда, ако са били упражнени, тяхната продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност,
възраст на увредения, обществено и социално положение.
Съдът установи, че ДП е било
образувано на 22.03.2013 г. Поради
това следва да се приеме, че тя търпи вреди от този момент (Р № 341/05.10.2012
г. по гр. д. № 1310/2011 г. ГК, ІV ГО на ВКС; Р № 431/ 11.04.2016 г. по гр. д.
№ 2329/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС ).Ищцата е привлечена като обвиняем на 30.05.2014 г. и тогава ѝ е взета най-леката
мярка за неотклонение „Подписка“. С първоинстанционната присъда е отменена
мярката за неотклонение „подписка“.
Тя е била в сила почти 1 година,а
друга мярка не е била взета. Съдебното производство е образувано на 21.07.2014 г. Досъдебната фаза на
производството е продължила 1 г. и 4 месеца, а съдебната фаза на всичките три
инстанции - 3 години и близо 4 месеци. Ищцата
е присъствала на 7 от проведените общо 14 съдебни заседания. Съдът отчете и факта, че
ищцата е била призната за виновна по
повдигнатото обвинение и е живяла с тази присъда 1 година, докато е била оправдана след връщането на делото на САС.
През целия период на
наказателното производство ищцата е търпяла негативни психически изживявания и
стрес във връзка с качеството ѝ на подсъдима и свързаната с това
възможност за налагане на наказание лишаване от свобода от 1 до 6
години и глоба от 2 000 до 10 000
лева.
Тя безспорно е търпяла такива и поради факта, че е живяла 1 година като
призната за виновна и осъдена по повдигнатото ѝ обвинение. Била е
притеснена, затворила се в себе си и не общувала с близките си както преди.
Комплексното зачитане на всички посочени обстоятелства обосновава извод за
справедлив паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата
в размер на 4 000 лева. При
определяне размера на обезщетението
съдът зачете и съдебната практика, изразена в Р № 190/23.12.2019 г. по гр. д. №
4378/2018 г., ГК,ІV ГО на ВКС. Искът в разликата му от 4 000 лв., а до пълния
предявен размер от 80 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед основателността на главната претенция,
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 17.11.2017 г.
По иска за имуществени вреди:
Ищцата е извършила разходи във
връзка с наказателното производство по незаконното обвинение в размер на 960
лева. По отношение на тази претенция ответникът е възразил, че наказателното
производство не се отличавало с фактическа и правна сложност.
В ТР № 1/11.12.2018 г. по т.д.
№ 1/2017 г. ОСГК на ВКС прие, че когато ответникът възрази, че заплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно, в
правомощията на съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговаряне на
възнаграждението. Изследването обхваща вида, тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд,
които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
В случая се касае за тежко
престъпление по см.на чл.93,т.7 НК, за което чл. 248а, ал.3,вр.с ал.2 НК
предвижда кумулативно наказание лишаване от свобода до 6 години и глоба от 2 000
до 10 000 лева, взета е мярка за неотклонение“Подписка“ и при задължително
присъствие като подсъдим в съдебно заседание – чл.269 НК. От значение са минималните размери по Наредба №
1/09.07.2014 г. - по 800 лв. (за всяка инстанция на съдебното производство до
влизане в сила на оправдателната присъда съгласно чл. 13, ал. 1 т. 3 от с.н).
От съпоставката на минималните размери с уговорените за всяка инстанция, извода
е, че уговореното и заплатено възнаграждение
е в разумен размер на дължимото
адвокатско възнаграждение.Затова съдът приема този иск за основателен и доказан
до пълния предявен размер – 960
лева.
Основателна е
претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 17.11.2017 г.
По разноските:
Ищцата претендира направените
по делото разноски: 10 лв. –ДТ и 500 лв. адв.възнаграждение. На основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ, съобразно уважената част на ищцата, следва да ѝ бъдат
присъдени: 40,63 лева(10 лв. –ДТ и
30,63 лв. адв. възнаграждение (4960/80 960х500).
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р. Б., гр. София,
бул.**** да заплати на А.А.Д.,
ЕГН **********,***, съд.адрес адв. Я.Д. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,пр.1 ЗОДОВ сумата 4 960 лева –обезщетение
за претърпени неимуществени (4 000)
и имуществени (960) вреди в
резултат от обвинение за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2, вр.
с ал. 2, пр. 1 от НК, за което е призната за невиновна и оправдана с влязла в сила присъда на 17.11.2017г.
по НОХД №3214/2014 г. по описа на СГС, НК 12 с/в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от17.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 10,ал.3 ЗОДОВ сумата 40,63 лева – разноски по
делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 4 000 лева
до пълния предявен размер от 80 000
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: