№ 104378
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. А.
като разгледа докладваното от В. А. Частно гражданско дело №
20241110118700 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. А.
като разгледа докладваното от съдия В. А. ч. гр. д. № 18700/2024 г. по описа на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
103392/28.03.2024 г. от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Е. Я. М..
С уточнителна молба с вх. № 134732/23.04.2024 г. заявителят е направил уточнение на
заявлението си с оглед дадени от съда указания по редовността.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Според правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.), съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато, искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следва да се отбележи, че в случая
липса ПЗР ГПК с оглед ЗИДГПК, поради което с оглед обстоятелството, че процесуалният
закон има незабавно действие, т. нар. несъщинско обратно действие, то от влизане в сила на
същите, съдът е длъжен да ги приложи и по висящите производство, които са образувани и
по които са извършвани процесуални действия преди изменението и допълнението на
процесуалния закон – в този смисъл per argumentum a contrario от § 2 ПЗРГПК.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“,
тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26
ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако
не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на
т. 1 и т. 5 от Решение по дело C‑714/22 на СЕС, според което е възприето: „Член 3, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба,
а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит… Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1
от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след
установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер,
искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е
уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да
се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.“.
Следователно в случая доколкото със заявлението и в представения договор за
потребителски кредит се претендират заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“, като не може
да се направи извод какво и дали е заплащано, съответно че допълнителните услуги са
включени в ГПР. Ето защо, заявлението трябва да бъде отхвърлено в частта за сумата от
304,35 лЕ. – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 05.12.2023 г.,
както и за сумата от 292,68 лЕ. – неплатено възнаграждение за услугата „Фаст“, както и
сумата от 510,00 лЕ. – неплатено възнаграждение за услугата „Флекси“, както и сумата от
20,00 лЕ. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания начислени на 09.06.2022
г., както сумата от 400,00 лЕ. - неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания,
поради забава с повече от 90 дни начислени на 24.02.2023 г., както и сумата от 235,20 лЕ. –
мораторна лихва начислена общо върху всички главници за периода от 26.03.2022 г. до
05.12.2023 г., както и сумата от 85,77 лЕ. – мораторна лихва дължима за периода от
05.12.2023 г. до 27.03.2024г. както и в частта за разноските за сумата над 25,00 лЕ. до пълния
претендира размер от 55,43 лЕ..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.
№ 103392/28.03.2024 г., подадено от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Е. Я. М., ЕГН: ********** в
частта за сумата от 304,35 лЕ. – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.11.2022 г.
до 05.12.2023 г., както и за сумата от 292,68 лЕ. – неплатено възнаграждение за услугата
„Фаст“, както и сумата от 510,00 лЕ. – неплатено възнаграждение за услугата „Флекси“,
както и сумата от 20,00 лЕ. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания
начислени на 09.06.2022 г., както сумата от 400,00 лЕ. - неплатени такси за извънсъдебно
събиране на вземания, поради забава с повече от 90 дни начислени на 24.02.2023 г., както и
сумата от 235,20 лЕ. – мораторна лихва начислена общо върху всички главници за периода
от 26.03.2022 г. до 05.12.2023 г., както и сумата от 85,77 лЕ. – мораторна лихва дължима за
периода от 05.12.2023 г. до 27.03.2024г. както и в частта за разноските за сумата над 25,00
лЕ. до пълния претендира размер от 55,43 лЕ..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
заявителя пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3