Определение по дело №238/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4438
Дата: 16 декември 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193100900238
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     №……./…..12.2019 г.

     гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т. д. № 238/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 4759/13.02.2019 г., уточнена с молба вх. № 6455/**.02.2019 г. и молба вх. № 7602/11.03.2019 г. на А. Г. А., ЕГН **********,*** срещу „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“, № 55, „Експо 2000“, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот. Акт № **, т. І, д. **/2008 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС, сключен между страните, досежно Жилище – тип „Мезонет“ № 15, находящ се в ***, на пети жилищен етаж и в подпокривното пространство, с площ от 144.24 кв.м., включващо ателие № 3, на пети етаж, с площ от 72.12 кв.в., и жилище, в подпокривното пространство, с площ от 72.12 кв.м., при граници: ап. № 14, ап. № 13, стълбище и околоблоково пространство, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14, с площ от 4.93 кв.м., както и 6.1**6 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата, поради невъзможен предмет, на осн. чл. **, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че процесното жилище придобил по силата на Договор за покупко-продажба от 21.01.2008 г., обективиран в нот. Акт № **, т. I, д. № ** на Нотариус № 124, с район на действие ВРС като продавачите се легитимирали с нот. Акт № **, т. I, д. № 290/16.05.2006 г., на Нотариус № 363, с район на действие ВРС. Излага, че за неизпълнени негови задължения по сключения с ответника Договор за кредит, било образувано изп.д. № 20188830400146 като изпълнението било насочено върху ипотекирания имот. Сочи, че в хода на изпълнението било установено, че за втория етаж от имота, представляващ жилище в подпокривното пространство няма строителни книжа. Установената липса на строителни книжа водела до извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба и договора за учредяване на ипотека е била налице изначална невъзможност за обособяване на такъв самостоятелен обект в сградата, находяща се на у.Р.***, тъй като би било в противоречие с площообразуването на сградата и в отклонение на коефициента, определящ плътност на застрояване. Липсата на строителни книжа за втория етаж от Мезонета, водело до извода, че сградата е била въведена в експлоатация без в строителната документация да е отразено Жилище № 15 във вида, в който е описано при придобиването му от ищеца. Счита, че преустройствата, довели до обособяването на Жилище – тип „Мезонет“ № 15 са извършени след въвеждане на сградата в експлоатация и обособяването е изцяло незаконосъобразно и в отклонение със строителните книжа и норми. Твърди и, че акт за узаконяване на обекта не е издаван в срока по ал. 14 на пар. 1** ЗУТ (изм. И доп. Дв бр. 101/2015 г.), а удостоверение за търпимост и към настоящият момент.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Не оспорва факта, че на 21.01.2008 г. е учредена договорната ипотека от страна на ищеца, обективирана в посочения нот. Акт № **. Сочи, че тя обезпечава задължението по сключения на 21.01.2008 г., между същите страни, Договор за банков кредит в размер на 1****1.08 лв. Счита, че доколкото ищецът не оспорва реалното съществуване на обекта, то се касае за неговата правна невъзможност. Сочи, че имотът индивидуализиран в нот. Акт № ** е годен обект за извършване на сделки с вещно-правен ефект, в т.ч. и за учредяване на ипотека, съществувал е във вида, в който е описан в ипотечния акт – на две нива, съществува и към настоящият момент, с което изискването за тъждество съгл. Чл. 170 ЗЗД е било изпълнено. Проследява хронологията на прехвърлителните сделки с имота и сочи, че процесния недвижим имот е възникнал в настоящия си вид след покупко-продажба и надстрояване, след въвеждане на сградата на експлоатация, видно от нот. Акт № **, т. III, д. № 460/2005 г. на Нотариус № 479. Следователно към момента на учредяване на ипотеката ищецът се е легитимирал с годен титул за собственост. Счита, че дори обособяването на второто ниво от Мезонет № 15 да представлява незаконен строеж, то до неговото премахване той представлява обект на собственост и с него могат да бъдат извършвани сделки, поради което и процесния договор не е с невъзможен предмет. Счита, че дори да се установи, че са налице основанията за прогласяване нищожност на договора по отношение Мезонет № 15, то да бъде прието, че порокът засяга само второто ниво от него, по арг. на чл. **, ал. 4 ЗЗД.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа изложеното в първоначалната. Във връзка с възраженията на ответника сочи, че описаният акт за узаконяване № 138, при изготвянето на нот. Акт № **, т. III, д. № 460/2005 г. на Нотариус № 479, в действителност не касае процесния имот.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изразеното становище в отговора на исковата молба.

Съдът, в процеса на преценка на събраните доказателства и произнасяне по съществото на спора, констатира следното:

По делото е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания по делото.

Видно е от материалите по делото, че с Определение № 2509/08.07.2019 г., постановено по реда на чл. 374 ГПК производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.09.2019 г., 10:00 ч.

Видно е също, че на посочената дата, първо заседание по делото не е било проведено по причина нередовното призоваване на ищцовата страна и релевирано възражение в тази насока от страна на процесуален представител. Производството е отложено за 19.11.2019 г.

На 19.11.2019 г. съдебно заседание е проведено и е даден ход на устни състезания, но без да е извършен окончателен доклад по делото и без да са приети допуснатите по реда на чл. 374 ГПК писмени доказателства.

Допуснатото е процесуално нарушение, което е съществено и следва да бъде отстранено като протоколното определение от 19.11.2018 г., с което е даден ход на спора по същество бъде отменено, а делото насрочено в открито съдебно заседание за извършване на окончателен доклад и приемане на допуснатите по реда на чл. 374 ГПК, писмени доказателства.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 253 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.11.2019 г., постановено по т.д. № 238/2019 г. на ВОС, ТО, с което е даден ход на устни състезания, на осн. чл. 253 ГПК.

            НАСРОЧВА в с.з. на 21.01.2020 г., от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

            

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: