РЕШЕНИЕ
№ 2102
гр. Бургас, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120104506 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявени от В. К. Б., ЕГН ********** срещу
Областна Дирекция на МВР – Бургас, и изменени в открито съдебно заседание искове, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 540,31 лева главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 65,21 часа
извънреден труд, за периода 01.07.2019г. – 09.07.2020г., по възникнало между страните
служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „...“ към Сектор
“...” към ОДМВР - Бургас, сумата от 128,54 лева обезщетение за забава за периода от
01.11.2019г. до 14.07.2022г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата,
считано от подаване на исковата молба – 15.07.2022г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд към ОДМВР – Бургас, сектор
“СПС” като е полагал труд при 12 часови работни смени по график. Твърди се, че за периода
от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 410 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 465 часа дневен труд. Според ищеца
преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил
извънреден труд от 55 часа, впоследствие уточнени като 65.21 часа, който труд ответникът
следва да му заплати допълнително в съответствие с правилото на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР- с
50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение. Обоснова претенцията си с
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
1
която следвало да намери субсидиарно приложение след отпадането на специалната
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. на Министъра на вътрешните работи,
регламентираща изрично преобразуването на нощния труд в дневен. Позовава се и на
решението на СЕС по дело С - 1 262/20, като счита, че даденото със същото разрешение е в
подкрепа на исковата претенция. Сочи, че за процесния период няма законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, поради което празнотата в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва
да бъде преодоляна чрез субсидиарното положение на посочената обща разпоредба на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Прави искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза и
задължаване на ответника да представи писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
посочил, че исковете са неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния
период ищецът е бил държавен служител при тях, като е полагал труд на смени по график.
Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в
съответствие с действащите в процесния период правила, регламентирани с Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. Заявява, че с посочените актове
въпроса за заплащането на нощен труд на служителите в МВР е уреден по специфичен
начин. В специалната правна уредба, липсва разпоредба, която предвижда увеличение на
часовете нощен труд по коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1,
в който смисъл е изменен и ЗМВР през 2020г. Твърди, че за всеки отработен през нощта час
в рамките на процесния период, е било заплатено допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0.25 лева. Намира, че в случая не е налице непълнота на законовата уредба,
поради което не следва да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася до заплащане
на възнаграждението на държавните служители от МВР. Във връзка с относимото към
делото решение на СЕС по дело С-262/20 посочва, че в законодателството ни били
предвидени други мерки, позволяващи да се компенсира особената тежест на полагания от
държавните служители в системата на МВР нощен труд и посочва като такива мерки:
допълнителното възнаграждение за прослужено време от 2 % върху основното
възнаграждение, но не повече от 40 %; по – големият основен платен отпуск в сравнение с
този по КТ; обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, изчислявано в
съответствие с броя на прослужените години в МВР; по – благоприятния режим за
заплащане на извънредния труд; уредбата за получаване на безплатна храна и ободряващи
напитки или тяхната левова равностойност; по – различните условия при пенсиониране на
държавните служители в МВР. Сочи, че посредством изброените, както и други материални
и нематериални облаги, на които имат право държавните служителите по чл. 142, ал. 1 т. 1
от ЗМВР, адекватно се компенсира тежестта на нощния труд. Моли за отхвърляне на
исковете. Представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1,
2
т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР (ред. ДВ бр.81 от 14.10.2016 г.), а акцесорният
иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени
доказателства, че през процесния период между страните е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал полицейска длъжност като „.....“ в
група 02 на сектор „......“ към отдел „.....“ при Областна дирекция на МВР –Бургас и, че
същият е изпълнявал дежурства по график.
Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза в периода от 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил 57 нощни смени,
възлизащи на 456 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 521,21 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 65,21 часа, като стойността му е 540,31 лева.
Посочено е, че месеците от юли 2019 г. до януари 2020 г. за полагания от ищеца нощен труд
е заплащано възнаграждение по 0,25 лева на час, а от февруари 2020 г. до юли 2020 г. по
1.00 лев на час, като заплатените по този начин 456 часа нощен труд не са заплащани като
извънреден труд. Пресметнато е, че размерът на законната лихва за периода от падежа на
всяко задължение до датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 128,54 лева.
Съдът изцяло кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице Д. като
компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси. Същото
кореспондира и на приетите по делото писмени доказателства – платежни бележки за
определяне на месечните възнаграждения на ищеца и протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, времето на разположение и положения труд по
време на официални празници за процесния период.
При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР в ред. от ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г. (настояща ал. 10) редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
(редакцията на закона преди изменението с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. законодателят изрично
фиксира нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа за всеки 24-
часов период. Приета бе и нова ал. 4, съгласно която „при сумирано изчисляване на
3
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1“.
Претенцията на ищеца касае заплащането на положен от него нощен труд преди
посочените законодателни изменения, а именно за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г.
За процесния период са приложими старите текстове на закона, действали до
10.07.2020 г., както и съответните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 8 от ЗМВР.
Като за част от исковия период, а именно от 01.07.2019 г. до 10.01.2020 г . e действалa
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издаденa от министъра на вътрешните
работи. За останалата част от периода считано от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. е действала
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.
Няма спор, че и в двете посочени наредби липсва изрична норма, съответстваща на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която е предвиждала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния
период се умножава по 0.143, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Същевременно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. За да се определи стойността на този
коефициент е отчетено, че съгласно чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7
часа за една нощ. С оглед на което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е изчислен на 1.143, и е получен като частно при деление на нормалните
продължителности съответно на дневния и нощния труд - 8 часа на денонощие за дневния и
7 часа за нощния труд. Прилагането на тези разпоредби от трудовото законодателство
обосновава правото на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане
за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в
дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Съответно когато
последната е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран по установените правила. В този смисъл Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.
д. № 405/2011 г. на Върховен касационен съд, в което се приема, че часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), се отчитат по
реда на чл. 149 КТ (отчитане на извънреден труд).
С оглед на изложеното, спорният по делото въпрос се отнася до това дали липсата на
изрични норми в посочените две наредби от 29.07.2016г. и от 07.01.2020 г. представлява
4
празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Установената съдебна практика дава положителен
отговор на този въпрос като се приема, че това субсидиарно прилагане се налага и поради
факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часове положен труд при сумирано изчисляване
на работното време, би довело до поставянето му в по – неблагоприятно положение, което е
недопустимо.
Това тълкуване намира опора и в постановеното решение на СЕС по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване на РС-Л.. Макар със същото да е дадено
заключение, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат
приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня, Съдът на ЕС посочва, че във всички
случаи следва да има предвидени други мерки в националното законодателство за защита на
тези работници под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Ответната страна не проведе успешно доказване по делото за установяване
изпълнението на това условие, от което може да се направи извод, че такива мерки са
предвидени в законодателството ни именно, за да компенсират полагания от служителите на
МВР нощен труд. По делото не бе доказано, че посочените в отговора на исковата молба
компенсаторни механизми ползват само служителите в МВР, полагащи нощен труд, както и
че са въведени именно във връзка с отпадането на правилото на чл. 31 от Наредбата от
2014г., което изрично е предвиждало преизчисляване на нощния труд в дневен по
отношение на служебните правоотношения в МВР. Съдът също не установи изрична
регламентация относно възможността положения от служителите на МВР нощен труд, с по
– дълга нормална продължителност в сравнение с тази по КТ да бъде възмезден,
респективно компенсиран чрез други механизми.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове, се явява доказана по
своето основание. В тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че нощният
труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 521,21 часа. Разликата от 65,21 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер от 540,31 лева, като няма данни така
претендирана сума да е заплатена на ищеца.
Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
5
по-малък от 0,25 лв. Възнаграждение в същия размер е предвидено и със заповед на
министъра на вътрешните работи. Вещото лице дава заключение, че за процесния период
такова допълнително възнаграждение е било изплатено на ищеца. Възнаграждението от
0,25 лева, предвидено в чл. 8 от НСОРЗ обаче не изключва дължимото възнаграждение по
чл. 9 от НСОРЗ, доколкото двете разпоредби се прилагат едновременно (като приложението
на едната разпоредба на изключва приложението на другата). Видно от заключението на
вещото лице, сума от 540,31 лева, дължима за допълнителните часове труд след
преизчислението с коефициент 1.143 е получена след приспадането на изплатеното
възнаграждение от 0,25 лева за час положен нощен труд, изплатено за периода от м.юли
2019 г. до януари 2020 г. и по 1 лев от м. февруари 2020 г. до юли 2020 г.
При това искът като основателен следва да се уважи до заявения размер, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на падежа на всяко задължение до
подаване на исковата молба, който размер се установява от изготвената
съдебноикономическа експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да се осъди ответника да заплати
държавна такса за производството в размер на 100 лева и 200 лева за изплатено от бюджета
на съда възнаграждение на вещото лице.
Не следва да се допуска предварително изпълнение на решението предвид
разпоредбите на чл. 243, ал. 2 и чл. 519, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, ЕИК: ...., с адрес: гр. ....,
представлявана от ст.комисар К..К..да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, сумата от
540,31 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд, преизчислен до 65,21 часа извънреден труд, за периода 01.07.2019 г. –
09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което
ищецът заема длъжността „....“ към Сектор “...” към ОДМВР - Бургас, както и сумата от
128,54 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, ЕИК: ..., с адрес: гр. ...
представлявана от ст.комисар К..К..да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, сумата от 360
лева (триста и шестдесет лева) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, ЕИК: ..., с адрес: гр. ...
6
представлявана от ст.комисар К..К.., да заплати по сметка на БРС сумата от 300 лева (триста
лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 100 лева за държавна
такса и 200 лева за вещо лице.
Оставя без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на
решението на основание чл. 243, ал. 2 и чл. 519, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
считано от датата на постановяването му - 04.10.2022 г. на основание чл. 316 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7