О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ІV-1328
12.07.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова частно
гражданско дело № 1006 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц,
Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт Радина
Илиева, против Разпореждане № 328 от 23.05.2019 г. по ч. гр. д. № 395/2019 г.
по описа на Районен съд – Поморие, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу М.С.П., ЕГН **********, Асен Стоянов Балджиев, ЕГН ********** и
Величко Стефанов Димитров, ЕГН **********, за солидарно заплащане на следните
суми: 3037, 65 лева – главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 02.09.2011 г., 805 лева – неустойка за разваляне, 0 лева – такса за
извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа за таксите на „Профи Кредит
България“ ЕООД, 0 лева – лихва за забава за периода от 11.02.2012 г. до
04.12.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и съдебни разноски – 76,85 лева за държавна
такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не е следвало да бъде
отхвърляно по отношение на солидарните длъжници Асен Стоянов Балджиев и Величко
Стефанов Димитров, а само по отношение на длъжницата М.С.П., която е починала
преди подаването му. Поддържа се, че кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като смъртта на
един от тях не освобождава другите от отговорност.
Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжниците Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов Димитров за посочените в
заявлението суми. Не претендира разноски за настоящото частно въззивно
производство.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е частично основателна.
Пред Районен съд – Поморие е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт
Краси Ангелов, срещу М.С.П., ЕГН **********, Асен Стоянов Балджиев, ЕГН **********
и Величко Стефанов Димитров, ЕГН **********, за солидарно заплащане на следните
суми: 3037, 65 лева – главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 02.09.2011 г., 805 лева – неустойка за разваляне, 0 лева – такса за извънсъдебно
събиране на вземането по Тарифа за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД, 0
лева – лихва за забава за периода от 11.02.2012 г. до 04.12.2012 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски – 76,85 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В заявлението са посочени обстоятелствата, от които
произтичат претендираните вземания. Твърди се, че М.С.П., Асен Стоянов Балджиев
и Величко Стефанов Димитров са отправили до „Профи Кредит България“ ЕООД искане
за отпускане на потребителски кредит по зададени от тях параметри, като са
получили разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко
предлаганите продукти съответстват на финансовото им състояние. След одобрение
от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД на 02.09.2011 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „Профи Кредит България“ ЕООД като
кредитор, от една страна, и от друга страна, М.С.П. като клиент и Асен Стоянов
Балджиев и Величко Стефанов Димитров като съдлъжници. Неразделна част от
договора били Общите условия, които длъжниците подписали, декларирали, че са
запознати със съдържанието им и че ги приемат. Посочено е, че е „Профи Кредит
България“ ЕООД е изпълнило точно задължението си, като е превело по посочената
от клиента банкова сметка ***требителски кредит. Клиентът и съдлъжниците от своя
страна са поели задължението да върнат
договорената като общо задължение сума за срок от 48 месеца с месечна вноска в
размер на 95 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца, като последната
вноска съгласно изготвения погасителен план трябвало да бъде извършена на
10.09.2015 г. Излагат се твърдения, че М.С.П., Асен Стоянов Балджиев и Величко
Стефанов Димитров не са изпълнили задължението си за извършване на плащания
съгласно изготвения погасителен план – направили са 11 погасителни вноски и са
изпаднали в забава. Поради това и съгласно уговореното от страните в Общите
условия на 04.12.2012 г. договорът бил прекратен от страна на „Профи Кредит
България“ ЕООД и кредитът станал изискуем. Съгласно уговореното в Общите
условия при прекратяване на договора поради неизпълнение се дължала еднократно
неустойка за обезщетяване на вредите от развалянето, чийто размер се определял
на база неизплатената част от задължението на длъжника към датата на
прекратяването като процент, изрично посочен в Общите условия, като в процесния
случай дължимата неустойка възлизала на 805 лева. Оставало в сила и
задължението на клиента да заплати
всички дължими суми съгласно сключения договор. В заявлението е посочено
още, че за периода от изпадане на длъжниците в забава на 11.02.2012 г. до
прекратяване на договора на 04.12.2012 г. се дължи мораторна лихва в размер на
0 лева. Твърди се също, че за периода от 11.02.2012 г. до 04.12.2012 г. се
дължат такси за извънсъдебно събиране на вземането, определени съгласно Тарифа
за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на 0 лева.
С Разпореждане № 328 от 23.05.2019 г. по ч. гр. д. №
395/2019 г. Районен съд – Поморие е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по съображения, че длъжницата М.С.П. е
починала на 29.08.2017 г. и това обстоятелство не е било взето предвид от
заявителя, който е следвало да направи преценка в едно следващо производство от
кого да иска изпълнение. Заповедният съд е приел, че тъй като едно от лицата,
сочено като длъжник, е починало преди образуване на производството, поради
липсата на субект не следва да се издава заповед и делото следва да бъде
прекратено.
Частният жалбоподател „Профи Кредит България“ ЕООД е обжалвал
Разпореждане № 328 от 23.05.2019 г. по ч. гр. д. № 395/2019 г. Районен съд –
Поморие с искане за неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение срещу
Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов Димитров. Предвид обстоятелството, че
в частната жалба не е посочено изрично, че атакуваният съдебен акт се обжалва
само в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение срещу
солидарните длъжници Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов Димитров, съдът
приема, че предмет на въззивна проверка е постановеното разпореждане в неговата
цялост, т. е. включително и в частта, с която е отказано издаване на заповед за
изпълнение срещу М.С.П..
Съгласно приетата по делото справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., извлечение от информацията,
получена от Национална база данни „Население“ на 18.04.2019 г., М.С.П., ЕГН **********
е починала на 29.08.2017 г. Частният жалбоподател е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу М.С.П. на 18.04.2019 г., т. е. срещу вече
починало лице, което не може да бъде носител на права и задължения съгласно чл.
1 ЗЛС. Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право. Предпоставка за надлежното упражняване на
процесуалните права е съществуването на правоспособност към момента на сезиране
на съда, в който смисъл е постановена т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от
09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС. Както е посочено в
Определение № 225 от 27.04.2009 г. по ч. т. д. № 221/2009 г., ТК, І т. о. на
ВКС, наличието на процесуално правоотношение е предпоставка за развиване на
производството – независимо дали то е исково, заповедно или изпълнително. За да
възникне процесуално правоотношение, очертаните от сезиращата съда молба страни
следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е
ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на
процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато тя предхожда
сезирането на съда, е налице липса на субект на процесуалното правоотношение,
което по тази причина не може да възникне валидно. Следователно липсата на
процесуално правоотношение обуславя нередовност на сезирането, която не може да
бъде отстранена и води до прекратяване на образуваното производство. Съгласно
константната практика на ВКС /Определение № 54 от 11.02.2009 г. по ч. т. д. №
401/2008 г., ТК, І т. о. на ВКС, Определение № 464/22.12.2008 г. по ч. т. д.
510/2008 г., ТК, II т. о., Определение № 89/
23.02.2009 г. по ч. т. д. 57/2009 г., .ТК, II т. о.,
Определение № 160/27.03.2009 г. по ч. т. д. 114/2009 г., ТК, II т. о./ при първоначална липса на процесуално
правоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на
вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи,
поради което не следва да се издава заповед за изпълнение, а евентуално
издадената заповед за изпълнение следва
да бъде обезсилена. Ето защо правилно и законосъобразно заповедният съд е
отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.С.П., поради
което в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Наличието на абсолютна
процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу един от
солидарните длъжници, който е неправоспособен към момента на подаване на
заявлението, не е годно да се отрази върху основателността на искането по
отношение на останалите посочени в заявлението солидарни длъжници, спрямо които
може да са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно мотивите
към т. 5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.04.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС солидарните длъжници имат самостоятелно материалноправно
положение, същите не са необходими другари както в исковото производство, така
и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може
да е различно. Спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси
изпълнение на вземането си. Като е посочил тримата солидарни длъжници в
заявлението, частният жалбоподател е изявил волята си да търси изпълнение от
всеки един от тях и наличието на пречка за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на един от тях не води до необходимост от извършване на последваща
преценка от страна на кредитора от кого да иска изпълнение. Ето защо неправилен
и незаконосъобразен е изводът на заповедния съд, че смъртта на един от
посочените в заявлението солидарни длъжници е пречка да се издаде заповед за
изпълнение срещу останалите.
По отношение на искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов
Димитров за солидарно заплащане на сумите: 0 лева – такса за извънсъдебно
събиране на вземането по Тарифа за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД, 0
лева – лихва за забава за периода от 11.02.2012 г. до 04.12.2012 г., съдът
намира, че липсва правен интерес от издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за нулеви суми, тъй като същата би представлявала едно
„правно нищо“ и не би породила присъщите за заповедта правни последици,
насочени към издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на парични
суми в определен размер. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов Димитров за солидарно
заплащане на сумите: 0 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането по
Тарифа за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД, 0 лева – лихва за забава за
периода от 11.02.2012 г. до 04.12.2012 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС, при разглеждане на частните жалби
въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам поставения пред
него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването
на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният
съд. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти и сам преценява
доказателствата, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета
на производството. Както е посочено в Определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч.
т. д. № 797/2010 г., II т. о. на ВКС, следва да бъде споделено като основано на
процесуалния и материалния закон разбирането, че в хипотезата на заявление по
реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта е да се постигне още на този
най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя, като се
съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната закрила на правата и
интересите на потребителя. Ето защо в хода на настоящото дело и въз основа на
обстоятелствата, изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съдът следва да прецени дали процесният договор за кредит и общите условия към
него противоречат на закона и на добрите нрави.
Съгласно
императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са
твърди, че солидарните длъжници не са изпълнили задължението си за извършване
на плащания съгласно изготвения погасителен план и са изпаднали в забава,
поради което договорът за кредит е бил прекратен, като съгласно уговореното в
Общите условия при прекратяване на договора поради неизпълнение била начислена еднократно
неустойка за обезщетяване на вредите от развалянето, чийто размер се определял
на база неизплатената част от задължението на длъжника към датата на
прекратяването като процент, изрично посочен в Общите условия, като в конкретния
случай размерът на дължимата неустойка възлизал на 805 лева. Въз основа на
въведените със заявлението твърдения съдът намира, че изискуемостта на
уговорената неустойка за разваляне е предвидена като косвена последица от
забавата на длъжника, опосредена от прекратяването на договора, което пък от
своя страна е предвидено като пряка и непосредствена последица от забавата на
длъжника. По същество се цели заобикаляне на императивното правило на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и въвеждане на допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло обусловена
от забавата на потребителя. Поради това съдът приема, че подобна уговорка
противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел –
кредиторът да получи допълнителни плащания при забава на потребителя. Ето защо
правилно и законосъобразно е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов
Димитров за солидарно заплащане на сумата от 805 лева, представляваща неустойка
за разваляне, поради което в тази част разпореждането на заповедния съд следва
да бъде потвърдено.
По отношение на искането за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Асен Стоянов Балджиев и
Величко Стефанов Димитров за солидарно заплащане на сумата от 3037, 65 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
02.09.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, съдът намира, че заявлението отговаря на изискванията
на чл. 411, ал. 2 ГПК – касае вземане за парична сума, искът по което е
подсъден на районния съд, съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, не е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Съгласно приетата по делото
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.,
извлечение от информацията, получена от Национална база данни „Население“ на
18.04.2019 г., длъжниците Асен Стоянов Балджиев и Величко Стефанов Димитров имат
постоянен адрес на територията на Република България. Ето защо разпореждането в
частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Асен Стоянов Балджиев и Величко
Стефанов Димитров за солидарно заплащане на сумата от 3037, 65 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
02.09.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, следва да бъде отменено и вместо него да бъде
поставено издаването на заповедта, като делото следва да бъде върнато на
Районен съд – Поморие за издаването й.
Предвид обстоятелството, че следва да бъде издадена
заповед за изпълнение само за една от претендираните в заявлението суми
/главница в размер на 3037, 65 лева от общо претендираната сума в размер на
3842, 65 лева/, претенцията за разноски в заповедното производство следва да
бъде уважена съразмерно – 60,75 лева за държавна такса и 118, 57 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед частичната основателност на частната жалба
жалбоподателят има право на съдебни разноски за въззивното производство, но
доколкото липсва такава претенция, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 413, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 328 от 23.05.2019 г. по ч. гр. д. № 395/2019 г. по описа на Районен съд –
Поморие в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт Радина Илиева, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Асен
Стоянов Балджиев, ЕГН ********** и Величко Стефанов Димитров, ЕГН ********** за
солидарно заплащане на сумата от 3037, 65 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 02.09.2011 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски – 60,75 лева за държавна такса и 118, 57 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Асен Стоянов Балджиев, ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Величко Стефанов Димитров, ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, за солидарно заплащане на сумата от 3037, 65 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
02.09.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на
18.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски – 60,75 лева
за държавна такса и 118, 57 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането
в останалата част.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Поморие за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.