Р Е Ш Е Н И
Е №79
гр.Силистра, 06.07.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор…...........,като разгледа докладваното от съдия М. Славова адм.дело №46 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбоподателят В.П.В. *** е сезирал съда с искане за отмяна на Заповед №ЗК-339/22.02.2021г., издадена
от Кмета на Община гр.Силистра, с която е
разпоредено собственикът на гаражна клетка №4, в ПИ №00895.502. 2040 по
Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с.Айдемир,
който е общинска собственост, да я премахне в 30-дневен срок от съобщаването на
заповедта.С жалбата се твърди,че оспореният акт бил издаден при съществени
нарушения на нормативната процедура, но не се посочват конкретни такива, които
да могат да бъдат проверени в хода на съдебния процес. Поддържа се, че била
нарушена законоустановената форма за неговото издаване,тъй като липсвали мотиви
обосноваващи разпореденото с него. Твърди се и материална
незаконосъобразност,защото подобни разпоредителни действия се счита, че би могъл
да предприеме,респ. да извърши само субект,притежаващ вещни права върху
поземления имот (без значение публичноправен
или частен), тъй като в противен случай
оспореният акт оставал без каквато и да е законова основа,поради липса на
установен правен интерес за издаване на заповед от процесния вид.В писмени бележки
по делото се заявява възражение относно вида и характера на процесния обект,като
се счита,че същият не попада в кръга на неизчерпателно изброените в чл.56 ал.1
т.1-т.4 и чл.57 ал.1 ЗУТ, което сочело, че е строеж съгласно дефиницията от §5
т.38 ДР ЗУТ,редът за премахването на който обаче, е друг. С оглед на тези
оплаквания се настоява за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата - Кметът на Община гр.Силистра, чрез представител по пълномощиедиректор
на Дирекция “Правна“ Н.Н. (л.56), в писмено
становище по делото (л.54-л.55), поддържа неоснователност на оспорването и моли
същото да бъде отхвърлено.Твърди, че Община Силистра е собственик на процесния
поземлен имот, което обстоятелство обаче е ирелевантно за упражненото правомощие
от страна на органа, нормативно възложено му с чл.57а ал.3 ЗУТ - да издава
заповеди от процесната категория по отношение на всички преместваеми обекти на
територията на общината, без значение чия собственост са самите те или засягат,
по аргумент от чл.56 ал.4 ал.5, както и чл.57 ал.3 ЗУТ.Настоява жалбата да бъде
оставена без уважение, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.215
ал.1,във връзка с чл.57а ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от АПК. Съдът,като
обсъди изложените от страните доводи и след преценка на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК,прие следното:Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на съдебен
контрол акт; от активно легитимирано лице,с установен правен интерес; в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е и основателна.
По допустимостта в темпорален
аспект: Приложеното уведомително писмо с изх.№К-96#9/22.02.21г. (л.40) не съдържа данни за неговото връчване на жалбоподателя,като
от административната преписка се установява,че по отношение на него (постоянно живеещ и работещ в гр.Русе), уведомленията в развилото се производство по чл.57а ЗУТ, са връчвани при условията на §4 ал.2 ДР ЗУТ.Сезиращата настоящия съд жалба
е постъпила в Община гр.Силистра,съобразно правилото от чл. 152 ал.1 АПК, на
04.03.2021г.,което сочи на спазен срок, независимо от липсата на доказателства
за времето и начина на съобщаване на страната на оспорения краен акт, издаден
на 22.02.2021 година.
Предмет на
съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗК-339/22. 02.2021г.,издадена от Кмета на Община гр.Силистра, с
която е разпоредено собственикът на гаражна клетка №4, в ПИ
№00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир, който е общинска собственост, да я премахне
в 30-дневен срок от съобщаването на заповедта. Не е посочен изрично адресатът,
но е препратено към Констативен акт №П-5/09.02.21г. (л.18),съставен от длъжностни лица по чл.223 ал.2 ЗУТ.Последният
съдържа имената и адреса на собственика на процесния обект,което сочи на липса
на нарушение на изискването за форма.
От административната преписка се
установява,че по повод изменение на плана за регулация, засягащ процесния имот
в с.Айдемир и във връзка с предстоящото му актуване като частна общинска
собственост, съгласно приложените писмени доказателства (л.57-л.70), като
имот по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ, служители по чл.223 ал.2 ЗУТ са извършили проверка.
Поземленият имот е определен от Комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, с решение по
чл.45в ал.6 ППЗСПЗЗ, за общинска собственост, поради което длъжностни лица от
Дирекция „Устройство на територията“ при Община гр.Силистра, са установили, че
върху ПИ с идентификатор 00895.502.2040 по КККР на с. Айдемир, са поставени
четири гаражни клетки, за което няма отстъпено право на строеж или издадена
строителна документация.Съставили са Констативен акт (КА) №П-5/09.02.21г.,
с който са констатирали,че обект:„Гаражна клетка №4“,находящ
се в ПИ № 00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир,съставляващ УПИ XXXVII-2040 за общ.обсл., в квартал 240 по плана на с.Айдемир в ж.к.“Деленки-север“, е преместваем обект и собственост на В.П.В.
с адрес ***.Проверката е извършена в отсъствие на собственика, като е
установено, че последният няма схема за поставяне на гаражната клетка; както и
одобрена проектна документация; нито разрешение за поставяне,както и договор за
наем. Установили са, че гаражът е с приблизителни размери 3.30/6.20м. и височина около 2.40м.,
производство на „Заводски строежи“ гр.Силистра.Обектът не бил трайно свързан с
терена, нямало захранване с ел. и ВиК инсталации, поради което представлявал
преместваем такъв,съгласно определението от §5 т.80 ДР ЗУТ. Намерени са за
нарушени разпоредбите на чл.56 ал.2 и ал.5 ЗУТ и чл.4 ал.1 от Наредбата за реда
и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на
Община Силистра (л.86-л.101).Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по реда
на §4 ал.2 ДР ЗУТ и е послужил за образуване на производство по чл.57а ал.2-ал.3 ЗУТ.Същото е приключило с релевираната в настоящия процес Заповед по чл.57а
ал.3 ЗУТ, издадена от Кмета на Община Силистра,който несъмнено носи
нормативната компетентност за това.
При горните фактически
установявания,настоящият състав намира от правна страна следното: Не се
установяват съществени нарушения на изискването за форма, освен коментираното
по-горе - за липса на индивидуализиран адресат, което обаче е преодоляно с
позоваването в същата заповед на КА №П-5/09.02.21г. Въпреки това е нарушен материалният
закон и съответните процедурни правила за издаване на акт за премахване на
незаконен обект, защото: Гаражните клетки (гаражи), съгласно
трайната практика на ВАС,не са преместваеми обекти,без значение как са
прикрепени към терена,поради което не подлежат на премахване по реда на чл.57а ЗУТ. По своето предназначение и вид същите са строеж по смисъла на §5 т.38 ДР
ЗУТ,тъй като задоволяват частна,а не обществена нужда,с каквото предназначение/
характер са преместваемите обекти.Разпоредбите на
чл.56 ал.1; чл.57 ал.1 ЗУТ и §5 т.80 ДР ЗУТ,посочват кои обекти са преместваеми,като
първите две норми ги разграничават с оглед на тяхното предназначение, а §5 т.80
ДР ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Ето защо, дори и
процесният гараж да е възможно обективно, след отделянето му от повърхността, да
бъде преместен в пространството, без да изгуби своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото предназначение, той не е
сред видовете обекти, изброени в чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 ЗУТ.Не е нито
увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи цели, нито
за временно обитаване при бедствия,респ. не е елемент на градското обзавеждане
или пък с рекламен, информационен или монументално-декоративен елемент. При
липса на последно посоченото нормативно условие, процесният гараж не може да
бъде квалифициран като „преместваем обект“,а като строеж, за който са приложими
разпоредбите на чл.148 ал.1 ЗУТ.По хипотеза, гаражът е обект на допълващото
застрояване по чл.42 ал.2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на автомобили и
съответно, за задоволяване на лични потребности на неговия собственик.Независимо
от „преместваемостта“ му,той не е преместваем обект
по разума на Раздел IX „Преместваеми
обекти и елементи на градското обзавеждане“ на глава Трета от ЗУТ.Със заповедта
е посочено,че жалбоподателят е поставил гаражната клетка в процесния имот - без
одобрена схема от главния архитект на общината за това;- без одобрена проектна
документация; - без разрешение за поставяне и следователно - без правно
основание,съгласно регулацията от чл.56 ал.2 ЗУТ,във връзка с чл.57а ал.1 т.1 и
т.2 ЗУТ. Спрямо процесният обект, обаче е неприложим разрешителният режим по
чл.56-чл.57 ЗУТ, поради което същият не подлежи на премахване по реда на чл.57а ЗУТ.Само на това основание заповедта подлежи на отмяна поради материалната
ѝ незаконосъобразност.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че подобни разпоредителни действия можело да бъдат валидно
извършени само от собственика на терена,върху който се намирал незаконният
обект,което е в нетърпимо противоречие с цялата философия на устройството на
територията в страната и нормативно възложените публични функции на Кметовете
на общините и на органите на ДНСК,доколкото (собствени или не, имотите или постройките върху тях) със ЗУТ се охранява особено значим обществен интерес,свързан
с устройството на територията на страната,която е национално богатство,
съгласно чл.1 ЗУТ. Отделен е въпросът с изрично посочените по-горе законови
разпоредби, предоставящи правомощия на същите органи (в зависимост от категорията на строежите/обектите) за премахването им от чужди имоти, вкл. частни, което
не се нуждае от друг коментар.Напротив,собственикът на терен, върху който има
построен/поставен незаконен обект, не разполага с никаква власт за премахването
му, а може да сезира компетентните по ЗУТ органи, с такова искане.
Неоснователно е и възражението за липса на индивидуализация на обекта, посочен
просто като „гаражна клетка №4“ в ПИ№00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир,защото
в оспорената заповед има позоваване на Констативния акт №П-5/09.02.2021г., към
който е приложена скица и снимка на проверените едновременно четири гаражни
клетки, с точна идентификация на собствената на жалбоподателя.
Всичко това обаче, не може да промени
крайния извод в процеса, че по вид и предназначение гаражът е строеж по смисъла
на §5 т.38 ДР ЗУТ и е без значение как е прикрепен към земята, с какви
материали и конструкция е изпълнен и т.н. Полезни в този смисъл могат да бъдат:
Решение №12720/14.10.20г.,по адм.д.№355/ 20г.; Решение
№6859/08.06.20г.,адм.д.№9901/19г.; Решение №1833/ 11.02.19г.,адм. д.№9886/18г.;
Решение №6031/10.05.10г.,адм.д.№681/10г.; Решение №11733/02.11.
16г.,адм.д.№4303/16г. и много други на ВАС, Второ отделение.
Предвид изложеното се налага извод, че жалбата е
основателна,а атакуваната Заповед на Кмета на Община гр.Силистра, като
несъответна на установените факти по делото и закона, следва да бъде отменена.
При този изход на делото и с оглед своевременното им поискване, разноски следва
да бъдат присъдени в полза на оспорващия,съобразно удостоверения им размер.В
приложения на л.113 Списък по чл.80 ГПК,е посочен разход за гориво (транспортни разходи),направен за явяването на страната в двете съдебни
заседания в АС гр.Силистра, който обаче, не попада в обхвата на „съдебни
разноски“, макар и да е направен във връзка със съдебното производство.Съгласно
трайната практика на върховните съдебни инстанции(напр:
Решение №189/20.06.2014г. на ВКС по гр.д.№5193/2013г., IVГО и др.) отговорността
за разноските е уредена като ограничена и включва само внесените такси и
разноски по съдебното производство, както и възнаграждението за един адвокат,
какъвто в случая няма упълномощен (на съда
е служебно известно,че жалбоподателят е с юридическо образование и очевидно е
нямал нужда от правна помощ).Отговорността
за разноски е ограничена,защото не включва други разходи и пропуснати ползи от
страната по делото (напр:пътните разноски за явяване пред съда; дневни и пр.) Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни ,
поради което не могат да се претендират по реда на чл.78 ГПК.Ето защо искането
на оспорващия за присъждане на разноски в размер на 98.00 лева, представляващи
разходи за пътуванията му от гр.Русе до гр.Силистра и обратно, за участие в
съдебните заседания, е неоснователно.Тези разноски не се включват в разноските
по производството, които се присъждат по реда на чл.78 ал.1 ГПК, каквито са
посочените в чл.75 и чл.76 ГПК -за свидетели, вещи лица, съдебни поръчки и
др.Доказан е разходът за платена държавна такса от 10.00 лева (л.43), в какъвто
размер следва да бъде уважено искането. По аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във
връзка с чл.219 ЗУТ, разноските следва да бъдат възложени в тежест на бюджета
на администрацията,в чиято структура е органът, издал акта и, която може да
отговаря по имущественото задължение като юридическо лице,каквото е общината (арг.чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация).
В обобщение настоящият състав приема,че
оспорената Заповед на Кмета на Община гр.Силистра е материално
незаконосъобразна и подлежи на отмяна,поради наличие на основанието от чл.146
т.4 АПК, с обсъдените по-горе последици, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 от АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.В.,с ЕГН:********** ***, Заповед №ЗК-339/22.02.2021г. на Кмета на
Община гр.Силистра,с която е разпоредено собственикът на обект:„Гаражна клетка
№4“, находящ се в ПИ №00895.502.2040 по КККР на
с.Айдемир, да го премахне в 30-дневен срок от съобщаването ѝ.
ОСЪЖДА Община гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, ул. “Симеон Велики“ №33; БУЛСТАТ:*********,
да заплати на В.П.В., с ЕГН:**********,***,
сумата от 10.00 /Десет/ лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно на основание чл.215 ал.7 т.4
от Закона за устройство на територията.
СЪДИЯ: