Присъда по дело №8/2017 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 5
Дата: 27 април 2017 г. (в сила от 11 август 2017 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20174340200008
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 5

                                    гр. Троян, 27.04.2017 година

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

Съдебни заседатели: 1. С.В. и

2. Д.Л.

                                 

 

Съдебен секретар Кремена Раева

Прокурор Чавдар Шолев,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

наказателно общ характер дело № 8 от 2017 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.К.А. - родена на *** ***, обл. Плевенска, ул. „Страцин” № 22, българска гражданка, без образование, не работи, омъжена, осъждана, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 25.08.2016 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, на Кооперативен пазар, при условията на немаловажен случай и при условията на повторност, държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), разпределен в 8 (осем) броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0,700 кг на обща стойност 136,50 лв. (сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки), с дължим за него акциз 106,40 лв. (сто и шест лева и четиридесет стотинки), без бандерол, когато такъв се изисква по чл. 19 във вр. с чл. 2, т. 2 и по чл. 100, ал. 1 от ЗАДС (чл. 19 от ЗАДС – „Стоките по ал. 2 подлежат на облагане с акциз …”; чл. 2, т. 2 от ЗАДС – „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”; чл. 100, ал. 1 от ЗАДС – „… тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”), поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я ОСЪЖДА на 1 (ЕДНА) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи реално в затвор или затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.  

 На основание чл. 68, ал. 1 от НК, подсъдимата Д.К.А., с така установената самоличност, следва да ИЗТЪРПИ наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, реално в затвор или затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, наложено със Споразумение № 8/11.02.2016 г. постановено по НОХ дело № 10/2016 г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016 година.

           ОСЪЖДА подсъдимата Д.К.А. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 296,42 лв. (двеста деветдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки), разноски по делото.

          ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                         2.

 

МОТИВИ към Присъда № 5

по НОХ дело № 8/2017г.

 

Подсъдимата Д.К.А. ***, е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 25.08.2016г. в гр. Троян, обл. Ловешка, на Кооперативен пазар, при условията на немаловажен случай и при условията на повторност, държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг на обща стойност 136.50 лева, с дължим за него акциз 106.40 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по чл. 19 във вр. с чл. 2, т. 2 и по чл. 100, ал. 1 от ЗАДС (чл. 19 от ЗАДС – „Стоките по ал. 2 подлежат на облагане с акциз …”; чл. 2, т. 2 от ЗАДС – „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”; чл. 100, ал. 1 от ЗАДС – „… тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”). По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени и реализирани са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимата.

С разпореждане от 13.01.2017г. на съдията-докладчик, делото е насрочено за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без призоваване на свидетелите.

В съдебно заседание, по искане на подсъдимата Д.К.А.  и назначеният й служебен защитник – адвокат К.Д. ***, съдът е постановил делото да бъде разгледано по общия ред, с призоваване на  свидетелите и вещите лица.

За Районна прокуратура гр. Троян, в съдебно заседание, се явява прокурор Чавдар Шолев, който поддържа обвинението срещу подсъдимата Д.А. и счита, че същото е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимата Д.К.А. за виновна и да й наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, ако прецени и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно реално. Прокурор Шолев счита, че на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът следва да приведе в изпълнение и наложеното на подсъдимата наказание в размер 6 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 10/2016г. на Районен съд гр. Оряхово, както и да осъди подсъдимата да заплати сторените по делото разноски. Подробни аргументи за  горното прокурор Шолев изложи в своята пледоария. 

В съдебно заседание подсъдимата Д.К.А. заяви, че не се признава за виновна и намереният от полицаите тютюн не е нейн, а на нейния син. Защитникът на подсъдимата – адвокат К.Д. в хода на съдебните прения изложи аргументи за недоказаност на обвинението и наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което пледира за оправдаване на подсъдимата Д.К.А.. Подробни аргументи за горното адвокат Д. изложи в своята пледоария. 

От обясненията на подсъдимата Д.К.А., от показанията на разпитаните свидетели И.Н.С., П.Т.Б., И.Н.А. и В.Д.Д., от заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д.К.А. *** и е безработна. Осъждана е общо три пъти, а именно два пъти за извършени от нея престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК, съответно по НОХД № 247/2011г. по описа на Районен съд гр. Павликени и по НОХД № 716/2011г. по описа на Районен съд гр. Троян. И по двете дела на А. е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Последното, трето осъждане на Д.К.А. е с Определение № 8/11.02.2016г., постановено по НОХД № 10/2016г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016г., като същата е призната за виновна да е извършила престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Наложено й е наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. 

Сутринта на 25.08.2016г. подсъдимата Д.К.А. се намирала на Кооперативния пазар в гр. Троян, като продавала чорапи, изложени на малка масичка. Около 09.45 часа на посочената дата свидетелите П.Т.Б. и В.Д.Д., и двамата служители на РУ на МВР гр. Троян, извършвали проверки по повод държане на акцизни стоки без бандерол. Същите видяли подсъдимата А., която познавали във връзка с работата си, тъй като и преди са установявали държане на акцизни стоки без бандерол. Свидетелите Б. и Д. решили да извършат проверка на подсъдимата и на стоката, която продава, като отишли при нея и се представили. Видяли, че под масичката, на която били изложени чорапите за продажба, е закачена черна найлонова чанта. След като отворили чантата, установили, че в същата има общо 14 броя прозрачни найлонови плика, съдържащи суха тревиста маса, приличаща на вид на тютюн за пушене. Свидетелите Б. и Д. попитали подсъдимата на кого е тази чанта и тя отговорила, че е нейна, като сухата тревиста маса е тютюн, който е събрала от сметището на с. Буковлък, обл. Плевен и е донесла за продажба с цел да изкара някой лев. На място пристигнал свидетелят И.Н.С., работещ като инспектор в Икономическа полиция при РУ на МВР гр. Троян, който, заедно с подсъдимата Д.К.А. и свидетелите П.Б. и В.Д., отишли до офис на спедиторска фирма „Еконт“, където изтеглили 14-те плика със суха тревиста маса на тариран кантар. Установеното тегло било 1.150 кг. В сградата на РУ на МВР гр. Троян свидетелят И.С. съставил срещу подсъдимата Акт за установяване на административно нарушение № 10 от 25.08.2016г. за нарушение по чл. 123 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. С този АУАН свидетелят С. иззел 1 брой черна полиетиленова чанта, съдържаща 14 броя запечатани прозрачни найлонови плика, съдържащи суха, нарязана, кафява, тревиста маса с мирис на тютюн, без бандерол с общо тегло 1,150 кг. Д.К.А. подписала акта без възражения и получила екземпляр от същия.

С Постановление от 08.09.2016г. на Чавдар Шолев – прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е образувано досъдебно производство срещу Д.К.А. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са били изискани от Агенция „Митници“, Митница гр. Свищов, заверени копия на издадените срещу Д.К.А. и влезли в законна сила наказателни постановления, както и информация дали по повод съставения срещу А. АУАН № 10/25.08.2016г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е издадено наказателно постановление. От приложеното на л. 21 от досъдебното производство по делото Писмо рег. № 32-313696/09.11.2016г. на Митница гр. Свищов се установява, че срещу Д.К.А. са издадени и влезли в законна сила общо 5 броя Наказателни постановления, а именно: НП № 84/06.03.2010г., влязло в сила на 25.03.2010г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1230.96 лева; НП № 292/26.10.2010г., влязло в сила на 08.11.2010г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1000.00 лева; НП № 377/11.11.2010г., влязло в сила на 21.11.2010г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1380.00 лева; НП № 302/11.11.2015г., влязло в сила на 23.11.2015г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 2368.16 лева и НП № 86/16.03.2016г., влязло в сила на 28.03.2016г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1000.00 лева. В писмото е отразено, че нито една от наложените глоби не е заплатена, както и че АУАН № 10/25.08.2016г. на РУ на МВР гр. Троян не е получен в Митница Свищов.

Назначена е била и физико-химична експертиза с вещо лице – асистент инж. В.В.К. от Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково, обл. Пловдив. От изготвеното заключение се установява, че експерта е изследвал цялото количество изпратена му тревиста маса и след извършения анализ е установил, че нарязан тютюн, годен за консумация /пушене/ по смисъла на чл. 12, ал. 1-3 от ЗАДС са 0.700 кг от изследваната маса, поставена в 8 броя полиетиленови плика. Останалото количество тревиста маса е от тютюнев произход, но не представлява тютюнево изделие „тютюн за пушене“, а представлява „пул“, който е неизползваем технологичен отпадък от обработката на тютюна.

Назначена е била и съдебно-ценова експертиза с вещо лице Б.М.Х.. От изготвеното заключение от вещото лице се установява, че пазарната стойност на 0.700 кг тютюн е 136.50 лева, а стойността на акциза, който е следвало да се начисли на 0.700 кг тютюн е 106.40 лева.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата Д.К.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което съдът я е признал за виновна и наказал.

От обективна страна подсъдимата Д.К.А. на 25.08.2016г. в гр. Троян, обл. Ловешка, на Кооперативен пазар, при условията на немаловажен случай и при условията на повторност, държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 2 от ЗАДС, разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг на обща стойност 136.50 лева, с дължим за него акциз 106.40 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по чл. 19 във вр. с чл. 2, т. 2 и по чл. 100, ал. 1 от ЗАДС.  Безспорно установено е и не се оспорва от подсъдимата и нейния защитник, че на посочената дата – 25.08.2016г., около 09.45 часа, Д.К.А. е била на Кооперативният пазар в гр. Троян, продавала е чорапи и на масичката, на която чорапите са били изложени за продажба, е била закачена черна найлонова чанта, в която служителите на полицията са установили общо 14 броя запечатани пакета със суха тревиста маса. Съдът приема за безспорно установено също, с оглед изготвеното заключение по назначената в хода на досъдебното производство по делото физико-химична експертиза, че в 8 броя пакета с тегло 0.700 кг се съдържа насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, на който не е имало бандерол.

Един от спорните въпроси по делото е дали установената и иззета от служителите на РУ на МВР гр. Троян суха тревиста маса, поставена в черна найлонова чанта, съдържаща общо 14 броя запечатани, прозрачни, найлонови пакета, е била държана от подсъдимата Д.К.А. или не. Съдът намира за доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото, че именно подсъдимата е държала насипният тютюн за пушене, с което е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което е предадена на съд. Аргументите на съда за това са следните: В съдебно заседание, проведено на 20.03.2017г., подсъдимата даде обяснения и заяви, че след като полицаите са дошли при нея и са намерили тютюна, тя им е казала, че този тютюн не е нейн, а на нейния син – свидетеля И.Н.А.. Обясни също, че е знаела, че има тютюн в чантата, като заяви: „Знаех, че има тютюн на това място. Тютюнът не е хубав. Не го слагам аз в пликове, а момчета. Само го донесох“. От своя страна сина на подсъдимата – свидетелят И.А. заяви пред съда, че на 25.08.2016г. е бил в гр. Троян заедно с майка си и брат си, за да продават чорапи и чанти, както и че е оставил чантата с тютюна на майка си и е отишъл да си вземе закуска, през което време полицаите са отвели майка му в полицията. Свидетелят А. заяви: „Когато тръгнах за закуска аз оставих чантата до нея, докато тя си редеше стоката, като с две думи да го пази, ако дойде клиент. Тя знаеше, че е тютюн. Оставих чантата с тютюн до нея“. От показанията на свидетелите П.Т.Б. и В.Д.Д. се установи, че до масичката, на която са били изложени чорапи за продажба, се е намирала само подсъдимата А. и след като са намерили черната найлонова чанта с поставените в нея пакети със суха тревиста маса, подсъдимата им е заявила, че в пликовете има тютюн, който тя е донесла от с. Буковлък за продажба с цел да си изкара някой лев. Свидетелят И.Н.С., който е дошъл на Кооперативния пазар, след като е бил извикан от свидетелите Б. и Д., също заяви, че и пред него Д.К.А. е заявила, че сутринта е дошла от гр. Плевен с автобуса, че намереният тютюн в нея е нейн личен, събрала го е от сметището на с. Буковлък, пакетирала го е и е дошла да го продава на пазара“. Съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Т.Б., В.Д.Д. и И.Н.С., тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. От анализа на писмените и гласни доказателства по делото съдът приема, че свидетелят И.Н.А. дава неверни показания с цел оневиняване на неговата майка – подсъдимата А.. Нито пред свидетелите Б., Д. и С., нито изобщо в хода на досъдебното производство по делото, подсъдимата Д.К.А. е заявявала, че е дошла в гр. Троян на 25.08.2016г. заедно със сина си – свидетелят И.А. и че намереният от полицаите тютюн не е нейн, а на сина й. Тази версия се лансира едва в съдебно заседание на 20.03.2017г., когато вече подсъдимата бе наясно, че ако бъде призната за виновна я грози реално изтърпяване на наказание лишаване от свобода. До този момент същата не е отричала, че тя е държала тютюна и че той е нейн. Дори в приложеното на л. 6 от досъдебното производство Сведение от Д.К.А., дадено на 25.08.2016г. пред свидетеля И.С., А. подробно е описала кога, с какво и по какъв повод е дошла в гр. Троян, че е донесла насипен тютюн, събран от сметището в с. Буковлък, да го продава, както и на каква цена го е продавала. Прави впечатление, че при разпита си свидетелят И.А. дори не можеше да посочи колко пакета с тютюн е имало в черната найлонова чанта, нито пък приблизителното тегло на същия. Заяви, че тютюнът е бил в 7-10 пликчета, 1 кг и нещо. Това също затвърждава неистинността на показанията на този свидетел и обстоятелството, че намереният тютюн не е негов, както и че той дори не е знаел точното съдържание на черната найлонова чанта. За да е осъществено обаче изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, е необходимо да е доказано, че Д.К.А. е държала акцизната стока без бандерол. Законът не изисква тази акцизна стока да е собственост на дееца, а само същият да има фактическо държане върху нея. Съдът счита, че това държане в конкретният случай е доказано по несъмнен начин. То се потвърждава от всички събрани по делото гласни доказателства и доказателствени средства, а именно освен от показанията на свидетелите П.Б., В.Д. и И.С., дори и от обясненията на подсъдимата Д.А. и от показанията на нейния син – свидетеля И.А.. Самата подсъдима заяви: „Долу на масата го сложих.......Знаех, че има тютюн на това място. Тютюнът не е хубав. Не го слагам аз в пликове, а момчета. Само го донесох“. Тоест подсъдимата потвърждава, че тя е държала тютюна. Съдът приема за недостоверни показанията на свидетеля А., но дори и в тях се съдържа твърдение, че подсъдимата е държала тютюна, тъй като А. заяви, че когато е тръгнал за закуска е оставил тютюна на майка си да го пази, като тя е знаела, че в чантата има тютюн. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху предмета на престъплението – в конкретният случай тютюн за пушене без бандерол, от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо тази акцизна стока да се намира постоянно у дееца. Достатъчно е той да има такова фактическо отношение към предмета на престъплението, че да може да упражнява контрол върху него и да извършва фактически действия с него, съзнавайки, че тази стока е във фактическата му власт. В този смисъл е Решение № 92 от 19.06.2015г. по н.д. № 204/2015г. на ІІІ н.о. на ВКС. Предвид изложеното съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата Д.К.А. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно на посочените в диспозитива на обвинителния акт дата, място и време, е държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг без бандерол.

От заключението по реализираната физико-химична експертиза се установи, че вещото лице е изследвал цялото количество изпратена му тревиста маса и след извършения анализ е установил, че нарязан тютюн, годен за консумация /пушене/ по смисъла на чл. 12, ал. 1-3 от ЗАДС са 0.700 кг от изследваната маса, поставена в 8 броя полиетиленови плика. Останалото количество тревиста маса е от тютюнев произход, но не представлява тютюнево изделие „тютюн за пушене“, а представлява „пул“, който е неизползваем технологичен отпадък от обработката на тютюна. От горното се налага извода, че подсъдимата Д.К.А. е държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг. Безспорно е обстоятелството, че на този тютюн за пушене не е имало поставен бандерол, който се изисква по чл. 19 във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 100, ал. 1 от ЗАДС.

От заключението по допуснатата съдебно-ценова експертиза с вещо лице Б.М.Х. се установява, че пазарната стойност на 0.700 кг тютюн е 136.50 лева, а стойността на акциза, който е следвало да се начисли на 0.700 кг тютюн е 106.40 лева. По този начин е доказана стойността на предмета на престъплението и размера на дължимия и незаплатен акциз.

Доказано е също, че извършеното от подсъдимата деяние не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретният случай дори държаният от подсъдимата тютюн за пушене без бандерол да е малко като количество и на ниска стойност, деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от този вид. Освен това съдът приема, че деецът – подсъдимата Д.К.А. е с висока степен на обществена опасност, тъй като това е поредният път, в който е установено, че тя държи акцизни стоки без бандерол, като освен, че е осъждана, същата е и многократно санкционирана по административен ред за такъв род деяния.

Доказан е и квалифициращият елемент на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно, че деянието е извършено от подсъдимата А. при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Последната е осъждана два пъти за извършени от нея престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК, съответно по НОХД № 247/2011г. по описа на Районен съд гр. Павликени и по НОХД № 716/2011г. по описа на Районен съд гр. Троян. И по двете дела на А. е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Последното, трето осъждане на Д.К.А. е с Определение № 8/11.02.2016г., постановено по НОХД № 10/2016г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016г., като същата е призната за виновна да е извършила престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Наложено й е наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимата адвокат К.Д. в съдебно заседание направи няколко възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними и нарушават правата на подсъдимата. На първо място адвокат Д. възрази, че служителите на РУ на МВР гр. Троян нямат материалната компетентност да извършват проверки за държане на акцизни стоки, тъй като компетентните органи по ЗАДС са митническите органи. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗАДС в случаите, когато констатират нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6, полицейските органи на Министерството на вътрешните работи съставят актовете за установяване на нарушения или фишовете по чл. 126б, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни лица. В конкретният случай свидетелят И.Н.С. е съставил АУАН № 10/25.08.2016г. срещу Д.К.А. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, тъй като към момента на съставяне на акта, не е имало данни, че деянието е извършено при условия на повторност, в немаловажен случай. След като впоследствие този акт, заедно с другите материали по преписката са били докладвани на Районна прокуратура гр. Троян и е съобразено, че деянието съдържа елементите на престъпление, вече е било образувано досъдебното производство. Освен това в случая не може да се приеме, че спрямо подсъдимата е имало паралелно и административно и наказателно производство, тъй като съставеният срещу нея АУАН изобщо не е изпращан на Агенция Митници за налагане на административно наказание по ЗАДС, а е част от досъдебното производство. От приложеното на л. 21 от досъдебното производство по делото Писмо рег. № 32-313696/09.11.2016г. на Митница гр. Свищов се установява, че АУАН № 10/25.08.2016г. на РУ на МВР гр. Троян не е получен в Митница Свищов и съответно не е било образувано срещу Д.К.А. административнонаказателно производство.

Следващо възражение, направено от адвокат Д. е, че тютюнът не е бил иззет по предвидения в НПК процесуален ред. Съдът намира и това възражение за неоснователно. Действително предметът на престъплението е иззет с АУАН № 10/25.08.2016г., като 14-те броя запечатани прозрачни найлонови плика са били претеглени на тариран кантар, в присъствие на подсъдимата А., в офис на спедиторска фирма „Еконт“ в гр. Троян. Към досъдебното производство са приложени на л. 7 и 8 снимки както на пакетите и чантата, в която са били поставени, така и на самия кантар, като на същите се вижда както измереното тегло, така и стикера за тариране на кантара. На л. 14 от досъдебното производство е приложен Протокол за доброволно предаване от 13.09.2016г., с който на основание чл. 109, чл. 110 и чл. 159 от НПК, И.Н.С. е предал на Р.П. – старши разследващ полицай при РУ на МВР гр. Троян иззетата с АУАН  черна найлонова чанта, съдържаща 14 броя запечатани прозрачни найлонови плика, съдържащи суха нарязана кафява тревиста маса с мирис на тютюн, без поставен на тях акцизен бандерол, с общо тегло 1.150 кг. Извършен е бил и оглед на веществените доказателства на основание чл. 155, чл. 156 във вр. чл. 110, ал. 1 от НПК с участието на специалист – технически помощник и две поемни лица, за което е съставен Протокол за оглед на веществени доказателства от 14.09.2016г., приложен на л. 15 от досъдебното производство по делото. Изготвен е и фотоалбум за този оглед, на снимките от който се вижда, че 14-те пакета със суха тревиста маса са поставени и запечатани в черен непрозрачен найлонов плик, което е удостоверено с имената и подписите на подсъдимата Д.А., специалиста – технически помощник и двете поемни лица.

Адвокат Д. счита, че не е било установено по несъмнен начин, че именно подсъдимата Д.К.А. е държала тютюна, тъй като по пакетите, в който той е бил поставен, не е имало дактилоскопни следи. Както по-горе в мотивите си съдът изложи държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху предмета на престъплението – в конкретния случай тютюн за пушене без бандерол, като за съставомерността не е необходимо тази акцизна стока да се намира постоянно у дееца. Достатъчно е той да има такова фактическо отношение към предмета на престъплението, че да може да упражнява контрол върху него и да извършва фактически действия с него, съзнавайки, че тази стока е във фактическата му власт. Обстоятелството, че върху самите пакети няма дактилоскопни следи от подсъдимата по никакъв начин не разколебава убеждението на съда, създадено въз основа на събраните по делото доказателства, че именно Д.К.А. е държала тютюна, упражнявайки фактическа власт върху него.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимата Д.К.А. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина и същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Подсъдимата А. е съзнавала, че държаният от нея тютюн за пушене е акцизна стока без бандерол и че върху същия няма начислен акциз, какъвто се изисква по закон. А. е съзнавала и че извършва престъпление при условията на повторност, тъй като вече е осъждана за такова престъпление.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В конкретния случай, настоящият съдебен състав е с категоричното вътрешно убеждение, че подсъдимата Д.К.А. е извършила престъплението, за което е предадена на съд, което вътрешно убеждение е основано на закона и обстоятелствата по делото. С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимата Д.К.А. за виновна да е извършила престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът е съобразил степента на вината, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимата. Д.К.А. е осъждана 3 пъти за извършени от нея престъпления от общ характер, всичките за държане на акцизни стоки без бандерол. По настоящото дело подсъдимата е дала обяснения, като заявява, че не се признава за виновна. Обстоятелството, че не признава вина не следва да бъде съобразявано като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е право на всеки обвиняем, респ. подсъдим, гарантирано му от закона. Обстоятелството, че деянието е извършено при условия на повторност също не следва да бъде съобразявано като отегчаващо обстоятелство, тъй като е елемент от фактическия състав на престъплението, за което А. е предадена на съд. За престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Подсъдимата не изразява критично отношение към извършеното от нея деяние. От друга страна съдът отчита обстоятелството, че в хода на досъдебното производство Д.К.А. е оказала съдействие на органите по разследване за разкриване на обективната истина по делото. Отчита и обстоятелството, че предмета на престъплението – насипен тютюн за пушене без бандерол, който е държан от подсъдимата, е с общо тегло 0.700 кг, на обща стойност 136.50 лева, а дължимият за него акзиц е 106.40 лева. Налице е малко количество акцизна стока без бандерол, на ниска стойност. Предвид горното съдът е счел, че дори и минималното предвидено в закона наказание от 2 години лишаване от свобода би било несъразмерно тежко за подсъдимата, поради което е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е наложил на Д.К.А. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата вече е била осъждана три пъти на лишаване от свобода за извършени от нея престъпления от общ характер, чието изпълнение е било отложено. С оглед разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 и чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС /Обн. ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., изм. и доп. бр. 13 от 07.02.2017г., в сила от 07.02.2017г./ съдът е постановил подсъдимата да изтърпи наложеното й наказание реално в затвор или затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимата наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същата към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо нея, така и към другите членове на обществото.

Предвид обстоятелството, че престъплението е извършено от подсъдимата в определеният й изпитателен срок и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил Д.К.А. да изтърпи и наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, реално, в затвор или затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим, наложено със Споразумение № 8/11.02.2016г., постановено по НОХД № 10/2016г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016 година.

            С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимата Д.К.А. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата 296.42 лева, представляваща разноски по делото. 

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 27.04.2017 година.         

 

                                                                       

                                                                        Районен съдия:

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда № 5

по НОХ дело № 8/2017г.

 

Подсъдимата Д.К.А. ***, е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 25.08.2016г. в гр. Троян, обл. Ловешка, на Кооперативен пазар, при условията на немаловажен случай и при условията на повторност, държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг на обща стойност 136.50 лева, с дължим за него акциз 106.40 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по чл. 19 във вр. с чл. 2, т. 2 и по чл. 100, ал. 1 от ЗАДС (чл. 19 от ЗАДС – „Стоките по ал. 2 подлежат на облагане с акциз …”; чл. 2, т. 2 от ЗАДС – „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”; чл. 100, ал. 1 от ЗАДС – „… тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”). По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени и реализирани са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимата.

С разпореждане от 13.01.2017г. на съдията-докладчик, делото е насрочено за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без призоваване на свидетелите.

В съдебно заседание, по искане на подсъдимата Д.К.А.  и назначеният й служебен защитник – адвокат К.Д. ***, съдът е постановил делото да бъде разгледано по общия ред, с призоваване на  свидетелите и вещите лица.

За Районна прокуратура гр. Троян, в съдебно заседание, се явява прокурор Чавдар Шолев, който поддържа обвинението срещу подсъдимата Д.А. и счита, че същото е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимата Д.К.А. за виновна и да й наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, ако прецени и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно реално. Прокурор Шолев счита, че на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът следва да приведе в изпълнение и наложеното на подсъдимата наказание в размер 6 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 10/2016г. на Районен съд гр. Оряхово, както и да осъди подсъдимата да заплати сторените по делото разноски. Подробни аргументи за  горното прокурор Шолев изложи в своята пледоария. 

В съдебно заседание подсъдимата Д.К.А. заяви, че не се признава за виновна и намереният от полицаите тютюн не е нейн, а на нейния син. Защитникът на подсъдимата – адвокат К.Д. в хода на съдебните прения изложи аргументи за недоказаност на обвинението и наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което пледира за оправдаване на подсъдимата Д.К.А.. Подробни аргументи за горното адвокат Д. изложи в своята пледоария. 

От обясненията на подсъдимата Д.К.А., от показанията на разпитаните свидетели И.Н.С., П.Т.Б., И.Н.А. и В.Д.Д., от заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д.К.А. *** и е безработна. Осъждана е общо три пъти, а именно два пъти за извършени от нея престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК, съответно по НОХД № 247/2011г. по описа на Районен съд гр. Павликени и по НОХД № 716/2011г. по описа на Районен съд гр. Троян. И по двете дела на А. е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Последното, трето осъждане на Д.К.А. е с Определение № 8/11.02.2016г., постановено по НОХД № 10/2016г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016г., като същата е призната за виновна да е извършила престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Наложено й е наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.  

Сутринта на 25.08.2016г. подсъдимата Д.К.А. се намирала на Кооперативния пазар в гр. Троян, като продавала чорапи, изложени на малка масичка. Около 09.45 часа на посочената дата свидетелите П.Т.Б. и В.Д.Д., и двамата служители на РУ на МВР гр. Троян, извършвали проверки по повод държане на акцизни стоки без бандерол. Същите видяли подсъдимата А., която познавали във връзка с работата си, тъй като и преди са установявали държане на акцизни стоки без бандерол. Свидетелите Б. и Д. решили да извършат проверка на подсъдимата и на стоката, която продава, като отишли при нея и се представили. Видяли, че под масичката, на която били изложени чорапите за продажба, е закачена черна найлонова чанта. След като отворили чантата, установили, че в същата има общо 14 броя прозрачни найлонови плика, съдържащи суха тревиста маса, приличаща на вид на тютюн за пушене. Свидетелите Б. и Д. попитали подсъдимата на кого е тази чанта и тя отговорила, че е нейна, като сухата тревиста маса е тютюн, който е събрала от сметището на с. Буковлък, обл. Плевен и е донесла за продажба с цел да изкара някой лев. На място пристигнал свидетелят И.Н.С., работещ като инспектор в Икономическа полиция при РУ на МВР гр. Троян, който, заедно с подсъдимата Д.К.А. и свидетелите П.Б. и В.Д., отишли до офис на спедиторска фирма „Еконт“, където изтеглили 14-те плика със суха тревиста маса на тариран кантар. Установеното тегло било 1.150 кг. В сградата на РУ на МВР гр. Троян свидетелят И.С. съставил срещу подсъдимата Акт за установяване на административно нарушение № 10 от 25.08.2016г. за нарушение по чл. 123 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. С този АУАН свидетелят С. иззел 1 брой черна полиетиленова чанта, съдържаща 14 броя запечатани прозрачни найлонови плика, съдържащи суха, нарязана, кафява, тревиста маса с мирис на тютюн, без бандерол с общо тегло 1,150 кг. Д.К.А. подписала акта без възражения и получила екземпляр от същия.

С Постановление от 08.09.2016г. на Чавдар Шолев – прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е образувано досъдебно производство срещу Д.К.А. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са били изискани от Агенция „Митници“, Митница гр. Свищов, заверени копия на издадените срещу Д.К.А. и влезли в законна сила наказателни постановления, както и информация дали по повод съставения срещу А. АУАН № 10/25.08.2016г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е издадено наказателно постановление. От приложеното на л. 21 от досъдебното производство по делото Писмо рег. № 32-313696/09.11.2016г. на Митница гр. Свищов се установява, че срещу Д.К.А. са издадени и влезли в законна сила общо 5 броя Наказателни постановления, а именно: НП № 84/06.03.2010г., влязло в сила на 25.03.2010г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1230.96 лева; НП № 292/26.10.2010г., влязло в сила на 08.11.2010г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1000.00 лева; НП № 377/11.11.2010г., влязло в сила на 21.11.2010г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1380.00 лева; НП № 302/11.11.2015г., влязло в сила на 23.11.2015г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 2368.16 лева и НП № 86/16.03.2016г., влязло в сила на 28.03.2016г. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС с наложена глоба в размер 1000.00 лева. В писмото е отразено, че нито една от наложените глоби не е заплатена, както и че АУАН № 10/25.08.2016г. на РУ на МВР гр. Троян не е получен в Митница Свищов.

Назначена е била и физико-химична експертиза с вещо лице – асистент инж. В.В.К. от Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково, обл. Пловдив. От изготвеното заключение се установява, че експерта е изследвал цялото количество изпратена му тревиста маса и след извършения анализ е установил, че нарязан тютюн, годен за консумация /пушене/ по смисъла на чл. 12, ал. 1-3 от ЗАДС са 0.700 кг от изследваната маса, поставена в 8 броя полиетиленови плика. Останалото количество тревиста маса е от тютюнев произход, но не представлява тютюнево изделие „тютюн за пушене“, а представлява „пул“, който е неизползваем технологичен отпадък от обработката на тютюна.

Назначена е била и съдебно-ценова експертиза с вещо лице Б.М.Х.. От изготвеното заключение от вещото лице се установява, че пазарната стойност на 0.700 кг тютюн е 136.50 лева, а стойността на акциза, който е следвало да се начисли на 0.700 кг тютюн е 106.40 лева.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата Д.К.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което съдът я е признал за виновна и наказал.

От обективна страна подсъдимата Д.К.А. на 25.08.2016г. в гр. Троян, обл. Ловешка, на Кооперативен пазар, при условията на немаловажен случай и при условията на повторност, държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 2 от ЗАДС, разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг на обща стойност 136.50 лева, с дължим за него акциз 106.40 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по чл. 19 във вр. с чл. 2, т. 2 и по чл. 100, ал. 1 от ЗАДС.  Безспорно установено е и не се оспорва от подсъдимата и нейния защитник, че на посочената дата – 25.08.2016г., около 09.45 часа, Д.К.А. е била на Кооперативният пазар в гр. Троян, продавала е чорапи и на масичката, на която чорапите са били изложени за продажба, е била закачена черна найлонова чанта, в която служителите на полицията са установили общо 14 броя запечатани пакета със суха тревиста маса. Съдът приема за безспорно установено също, с оглед изготвеното заключение по назначената в хода на досъдебното производство по делото физико-химична експертиза, че в 8 броя пакета с тегло 0.700 кг се съдържа насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, на който не е имало бандерол.

Един от спорните въпроси по делото е дали установената и иззета от служителите на РУ на МВР гр. Троян суха тревиста маса, поставена в черна найлонова чанта, съдържаща общо 14 броя запечатани, прозрачни, найлонови пакета, е била държана от подсъдимата Д.К.А. или не. Съдът намира за доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото, че именно подсъдимата е държала насипният тютюн за пушене, с което е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което е предадена на съд. Аргументите на съда за това са следните: В съдебно заседание, проведено на 20.03.2017г., подсъдимата даде обяснения и заяви, че след като полицаите са дошли при нея и са намерили тютюна, тя им е казала, че този тютюн не е нейн, а на нейния син – свидетеля И.Н.А.. Обясни също, че е знаела, че има тютюн в чантата, като заяви: „Знаех, че има тютюн на това място. Тютюнът не е хубав. Не го слагам аз в пликове, а момчета. Само го донесох“. От своя страна сина на подсъдимата – свидетелят И.А. заяви пред съда, че на 25.08.2016г. е бил в гр. Троян заедно с майка си и брат си, за да продават чорапи и чанти, както и че е оставил чантата с тютюна на майка си и е отишъл да си вземе закуска, през което време полицаите са отвели майка му в полицията. Свидетелят А. заяви: „Когато тръгнах за закуска аз оставих чантата до нея, докато тя си редеше стоката, като с две думи да го пази, ако дойде клиент. Тя знаеше, че е тютюн. Оставих чантата с тютюн до нея“. От показанията на свидетелите П.Т.Б. и В.Д.Д. се установи, че до масичката, на която са били изложени чорапи за продажба, се е намирала само подсъдимата А. и след като са намерили черната найлонова чанта с поставените в нея пакети със суха тревиста маса, подсъдимата им е заявила, че в пликовете има тютюн, който тя е донесла от с. Буковлък за продажба с цел да си изкара някой лев. Свидетелят И.Н.С., който е дошъл на Кооперативния пазар, след като е бил извикан от свидетелите Б. и Д., също заяви, че и пред него Д.К.А. е заявила, че сутринта е дошла от гр. Плевен с автобуса, че намереният тютюн в нея е нейн личен, събрала го е от сметището на с. Буковлък, пакетирала го е и е дошла да го продава на пазара“. Съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Т.Б., В.Д.Д. и И.Н.С., тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. От анализа на писмените и гласни доказателства по делото съдът приема, че свидетелят И.Н.А. дава неверни показания с цел оневиняване на неговата майка – подсъдимата А.. Нито пред свидетелите Б., Д. и С., нито изобщо в хода на досъдебното производство по делото, подсъдимата Д.К.А. е заявявала, че е дошла в гр. Троян на 25.08.2016г. заедно със сина си – свидетелят И.А. и че намереният от полицаите тютюн не е нейн, а на сина й. Тази версия се лансира едва в съдебно заседание на 20.03.2017г., когато вече подсъдимата бе наясно, че ако бъде призната за виновна я грози реално изтърпяване на наказание лишаване от свобода. До този момент същата не е отричала, че тя е държала тютюна и че той е нейн. Дори в приложеното на л. 6 от досъдебното производство Сведение от Д.К.А., дадено на 25.08.2016г. пред свидетеля И.С., А. подробно е описала кога, с какво и по какъв повод е дошла в гр. Троян, че е донесла насипен тютюн, събран от сметището в с. Буковлък, да го продава, както и на каква цена го е продавала. Прави впечатление, че при разпита си свидетелят И.А. дори не можеше да посочи колко пакета с тютюн е имало в черната найлонова чанта, нито пък приблизителното тегло на същия. Заяви, че тютюнът е бил в 7-10 пликчета, 1 кг и нещо. Това също затвърждава неистинността на показанията на този свидетел и обстоятелството, че намереният тютюн не е негов, както и че той дори не е знаел точното съдържание на черната найлонова чанта. За да е осъществено обаче изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, е необходимо да е доказано, че Д.К.А. е държала акцизната стока без бандерол. Законът не изисква тази акцизна стока да е собственост на дееца, а само същият да има фактическо държане върху нея. Съдът счита, че това държане в конкретният случай е доказано по несъмнен начин. То се потвърждава от всички събрани по делото гласни доказателства и доказателствени средства, а именно освен от показанията на свидетелите П.Б., В.Д. и И.С., дори и от обясненията на подсъдимата Д.А. и от показанията на нейния син – свидетеля И.А.. Самата подсъдима заяви: „Долу на масата го сложих.......Знаех, че има тютюн на това място. Тютюнът не е хубав. Не го слагам аз в пликове, а момчета. Само го донесох“. Тоест подсъдимата потвърждава, че тя е държала тютюна. Съдът приема за недостоверни показанията на свидетеля А., но дори и в тях се съдържа твърдение, че подсъдимата е държала тютюна, тъй като А. заяви, че когато е тръгнал за закуска е оставил тютюна на майка си да го пази, като тя е знаела, че в чантата има тютюн. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху предмета на престъплението – в конкретният случай тютюн за пушене без бандерол, от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо тази акцизна стока да се намира постоянно у дееца. Достатъчно е той да има такова фактическо отношение към предмета на престъплението, че да може да упражнява контрол върху него и да извършва фактически действия с него, съзнавайки, че тази стока е във фактическата му власт. В този смисъл е Решение № 92 от 19.06.2015г. по н.д. № 204/2015г. на ІІІ н.о. на ВКС. Предвид изложеното съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата Д.К.А. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно на посочените в диспозитива на обвинителния акт дата, място и време, е държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг без бандерол.

От заключението по реализираната физико-химична експертиза се установи, че вещото лице е изследвал цялото количество изпратена му тревиста маса и след извършения анализ е установил, че нарязан тютюн, годен за консумация /пушене/ по смисъла на чл. 12, ал. 1-3 от ЗАДС са 0.700 кг от изследваната маса, поставена в 8 броя полиетиленови плика. Останалото количество тревиста маса е от тютюнев произход, но не представлява тютюнево изделие „тютюн за пушене“, а представлява „пул“, който е неизползваем технологичен отпадък от обработката на тютюна. От горното се налага извода, че подсъдимата Д.К.А. е държала акцизни стоки – насипен тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, разпределен в 8 броя запечатани найлонови пакета с общо тегло 0.700 кг. Безспорно е обстоятелството, че на този тютюн за пушене не е имало поставен бандерол, който се изисква по чл. 19 във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 100, ал. 1 от ЗАДС.

От заключението по допуснатата съдебно-ценова експертиза с вещо лице Б.М.Х. се установява, че пазарната стойност на 0.700 кг тютюн е 136.50 лева, а стойността на акциза, който е следвало да се начисли на 0.700 кг тютюн е 106.40 лева. По този начин е доказана стойността на предмета на престъплението и размера на дължимия и незаплатен акциз.

Доказано е също, че извършеното от подсъдимата деяние не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретният случай дори държаният от подсъдимата тютюн за пушене без бандерол да е малко като количество и на ниска стойност, деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от този вид. Освен това съдът приема, че деецът – подсъдимата Д.К.А. е с висока степен на обществена опасност, тъй като това е поредният път, в който е установено, че тя държи акцизни стоки без бандерол, като освен, че е осъждана, същата е и многократно санкционирана по административен ред за такъв род деяния.

Доказан е и квалифициращият елемент на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно, че деянието е извършено от подсъдимата А. при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Последната е осъждана два пъти за извършени от нея престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК, съответно по НОХД № 247/2011г. по описа на Районен съд гр. Павликени и по НОХД № 716/2011г. по описа на Районен съд гр. Троян. И по двете дела на А. е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Последното, трето осъждане на Д.К.А. е с Определение № 8/11.02.2016г., постановено по НОХД № 10/2016г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016г., като същата е призната за виновна да е извършила престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Наложено й е наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимата адвокат К.Д. в съдебно заседание направи няколко възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними и нарушават правата на подсъдимата. На първо място адвокат Д. възрази, че служителите на РУ на МВР гр. Троян нямат материалната компетентност да извършват проверки за държане на акцизни стоки, тъй като компетентните органи по ЗАДС са митническите органи. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗАДС в случаите, когато констатират нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6, полицейските органи на Министерството на вътрешните работи съставят актовете за установяване на нарушения или фишовете по чл. 126б, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни лица. В конкретният случай свидетелят И.Н.С. е съставил АУАН № 10/25.08.2016г. срещу Д.К.А. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, тъй като към момента на съставяне на акта, не е имало данни, че деянието е извършено при условия на повторност, в немаловажен случай. След като впоследствие този акт, заедно с другите материали по преписката са били докладвани на Районна прокуратура гр. Троян и е съобразено, че деянието съдържа елементите на престъпление, вече е било образувано досъдебното производство. Освен това в случая не може да се приеме, че спрямо подсъдимата е имало паралелно и административно и наказателно производство, тъй като съставеният срещу нея АУАН изобщо не е изпращан на Агенция Митници за налагане на административно наказание по ЗАДС, а е част от досъдебното производство. От приложеното на л. 21 от досъдебното производство по делото Писмо рег. № 32-313696/09.11.2016г. на Митница гр. Свищов се установява, че АУАН № 10/25.08.2016г. на РУ на МВР гр. Троян не е получен в Митница Свищов и съответно не е било образувано срещу Д.К.А. административнонаказателно производство.

Следващо възражение, направено от адвокат Д. е, че тютюнът не е бил иззет по предвидения в НПК процесуален ред. Съдът намира и това възражение за неоснователно. Действително предметът на престъплението е иззет с АУАН № 10/25.08.2016г., като 14-те броя запечатани прозрачни найлонови плика са били претеглени на тариран кантар, в присъствие на подсъдимата А., в офис на спедиторска фирма „Еконт“ в гр. Троян. Към досъдебното производство са приложени на л. 7 и 8 снимки както на пакетите и чантата, в която са били поставени, така и на самия кантар, като на същите се вижда както измереното тегло, така и стикера за тариране на кантара. На л. 14 от досъдебното производство е приложен Протокол за доброволно предаване от 13.09.2016г., с който на основание чл. 109, чл. 110 и чл. 159 от НПК, И.Н.С. е предал на Ренета Петрова – старши разследващ полицай при РУ на МВР гр. Троян иззетата с АУАН  черна найлонова чанта, съдържаща 14 броя запечатани прозрачни найлонови плика, съдържащи суха нарязана кафява тревиста маса с мирис на тютюн, без поставен на тях акцизен бандерол, с общо тегло 1.150 кг. Извършен е бил и оглед на веществените доказателства на основание чл. 155, чл. 156 във вр. чл. 110, ал. 1 от НПК с участието на специалист – технически помощник и две поемни лица, за което е съставен Протокол за оглед на веществени доказателства от 14.09.2016г., приложен на л. 15 от досъдебното производство по делото. Изготвен е и фотоалбум за този оглед, на снимките от който се вижда, че 14-те пакета със суха тревиста маса са поставени и запечатани в черен непрозрачен найлонов плик, което е удостоверено с имената и подписите на подсъдимата Д.А., специалиста – технически помощник и двете поемни лица.

Адвокат Д. счита, че не е било установено по несъмнен начин, че именно подсъдимата Д.К.А. е държала тютюна, тъй като по пакетите, в който той е бил поставен, не е имало дактилоскопни следи. Както по-горе в мотивите си съдът изложи държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху предмета на престъплението – в конкретния случай тютюн за пушене без бандерол, като за съставомерността не е необходимо тази акцизна стока да се намира постоянно у дееца. Достатъчно е той да има такова фактическо отношение към предмета на престъплението, че да може да упражнява контрол върху него и да извършва фактически действия с него, съзнавайки, че тази стока е във фактическата му власт. Обстоятелството, че върху самите пакети няма дактилоскопни следи от подсъдимата по никакъв начин не разколебава убеждението на съда, създадено въз основа на събраните по делото доказателства, че именно Д.К.А. е държала тютюна, упражнявайки фактическа власт върху него.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимата Д.К.А. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина и същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Подсъдимата А. е съзнавала, че държаният от нея тютюн за пушене е акцизна стока без бандерол и че върху същия няма начислен акциз, какъвто се изисква по закон. А. е съзнавала и че извършва престъпление при условията на повторност, тъй като вече е осъждана за такова престъпление.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В конкретния случай, настоящият съдебен състав е с категоричното вътрешно убеждение, че подсъдимата Д.К.А. е извършила престъплението, за което е предадена на съд, което вътрешно убеждение е основано на закона и обстоятелствата по делото. С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимата Д.К.А. за виновна да е извършила престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът е съобразил степента на вината, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимата. Д.К.А. е осъждана 3 пъти за извършени от нея престъпления от общ характер, всичките за държане на акцизни стоки без бандерол. По настоящото дело подсъдимата е дала обяснения, като заявява, че не се признава за виновна. Обстоятелството, че не признава вина не следва да бъде съобразявано като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е право на всеки обвиняем, респ. подсъдим, гарантирано му от закона. Обстоятелството, че деянието е извършено при условия на повторност също не следва да бъде съобразявано като отегчаващо обстоятелство, тъй като е елемент от фактическия състав на престъплението, за което А. е предадена на съд. За престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с  ал. 1 във  вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Подсъдимата не изразява критично отношение към извършеното от нея деяние. От друга страна съдът отчита обстоятелството, че в хода на досъдебното производство Д.К.А. е оказала съдействие на органите по разследване за разкриване на обективната истина по делото. Отчита и обстоятелството, че предмета на престъплението – насипен тютюн за пушене без бандерол, който е държан от подсъдимата, е с общо тегло 0.700 кг, на обща стойност 136.50 лева, а дължимият за него акзиц е 106.40 лева. Налице е малко количество акцизна стока без бандерол, на ниска стойност. Предвид горното съдът е счел, че дори и минималното предвидено в закона наказание от 2 години лишаване от свобода би било несъразмерно тежко за подсъдимата, поради което е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е наложил на Д.К.А. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата вече е била осъждана три пъти на лишаване от свобода за извършени от нея престъпления от общ характер, чието изпълнение е било отложено. С оглед разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 и чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС /Обн. ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., изм. и доп. бр. 13 от 07.02.2017г., в сила от 07.02.2017г./ съдът е постановил подсъдимата да изтърпи наложеното й наказание реално в затвор или затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимата наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същата към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо нея, така и към другите членове на обществото.

Предвид обстоятелството, че престъплението е извършено от подсъдимата в определеният й изпитателен срок и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил Д.К.А. да изтърпи и наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, реално, в затвор или затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим, наложено със Споразумение № 8/11.02.2016г., постановено по НОХД № 10/2016г. по описа на Районен съд гр. Оряхово, влязло в законна сила на 11.02.2016 година.

            С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимата Д.К.А. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата 296.42 лева, представляваща разноски по делото. 

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 27.04.2017 година.        

 

                                                                     

                                                                      Районен съдия: