Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........8.07........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.........................................осми...юни……….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г. Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 69

по описа за 2019 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на Д.Д.Д. ***, с която се претендира да бъде осъден ответника „Технострой-инженеринг 99“ АД да му заплати сумите 260 000 лв., представляваща неизплатени месечни възнаграждения, полагащи му се в качеството му на член на СД на ответното дружество, ведно с лихва за забава в размер 54 954,27 лв. за периода от 26.07.2016 г. до 18.07.2019 г., както и сумата 123 000 лв., представляваща неизплатени договорени месечни възнаграждения, полагащи му се в качеството на изпълнителен директор на ответното дружество, ведно с лихва за забава в размер 18 476,91 лв. за периода от 26.11.2016 г.-18.07.2019 г.

В последното съдебно заседание след изслушване заключението на вещото лице на основание чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на претенцията за лихва за забава върху главницата от неплатени месечни възнаграждения в качеството на член на СД, която е завишена на 55 072,49 лв. Производството е прекратено частично поради намаляне размера на исковете относно главницата за неизплатени договорени месечни възнаграждения, полагащи се в качеството на изпълнителен директор за разликата над 43 079,40 лв. до 123 000 лв. и по отношение на претендираната върху тази главница лихва за забава над 3442,13 лв. до размера на 18 476,91 лв.

Ищецът твърди, че е член на Съвета на директорите на ответното дружество от 28.03.2008 г. С решение по на Общото събрание на акционерите, проведено на 29.05.2015 г. е прието, че считано от 01.06.2015 г. възнаграждението на членовете на Съвета на директорите се определя в размер на 15 000 лв. месечно. Сумите са били изплащани със средства на дружеството и в срока за плащане на всички дължими от дружеството възнаграждения - 25-то число на всеки следващ месец (за възнаграждение дължимо за предходния месец). От 01.06.2016 г. до 30.09.2016 г. включително за четири месеца, възнаграждението на ищеца не е изплащано. За периода от 01.10.2016 г. и до 31.05.2018 г. включително за 20 месеца, възнаграждение му е изплащано частично - по 5000 лв. на месец. На 07.06.2019 г. Общото събрание на акционерите е взело решение за освобождаване на ищеца като член на СД на дружеството без да е решено изплащане на дължимите му възнаграждения, възлизащи общо на 260 000 лв. Това решение е атакувано по съдебен ред и ЯОС с определение от по ч.т.д. № 52/2019 г. е постановил спиране на регистърното производство за вписване на промени по партидата на дружеството относно обстоятелства, заявени въз основа на оспореното решение до приключване с влязъл в сила съдебен акт на исковото производство по образуваното т.д. № 51/2019 г. по описа на ЯОС. За периода на забавата за изплащане на всяко от дължимите месечни възнаграждения, считано от датата, следваща падежа на съответното месечно плащане и до датата на предявяване на иска – от 26.07.2016 г. до 18.07.2019 г., ответното дружество дължи лихви за забавено плащане в общ размер на 54 954.27 лв.

Другата претенция ищецът основава на факта, че за продължителен период от време е бил изпълнителен директор на дружеството. Освободен е с Решение на СД по Протокол от 16.01.2019 г., вписано в TP по партидата на ответника на 25.01.2019 г. Отношенията между ищеца в качеството на изпълнителен директор и дружеството са били уредени с Договор за възлагане на управлението от 01.06.2015 г. С договора му е определено месечно възнаграждение в размер от 20 минимални работни заплати, платимо в срока, в който се изплащат всички дължими от дружеството възнаграждения, а именно - 25-то число на всеки следващ месец (за възнаграждението дължимо за предходния месец). За периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г. включително за 27 месеца възнаграждението е изплащано частично - по 5000 лв. на месец. Ответното дружество дължи неплатено възнаграждение в общ размер на 123 000 лв., както и лихви за забавено плащане в общ размер на 18 476.91 лв. за периода от 26.11.2016 г.-18.07.2019 г. Сумите на месечните възнаграждения са изчислени въз основа на минималната работна заплата, определена с ПМС: за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. - в размер на 420 лв.; за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. - в размер на 460 лв., както и за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. - в размер на 510 лв.

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че на 19.07.2016 г. е проведено заседание на Съвета на директорите, на което е взето решение, че членовете на СД се отказват доброволно от месечните си възнаграждения за периода юни-август 2016 г., като същите не се начисляват и не се изплащат. Ищецът е гласувал „за“ това решение. На 01.09.2016 г. е проведено заседание на Съвета на директорите, на което е взето решение да не се начисляват и изплащат месечните възнаграждения на членовете и за септември 2016 г., а за периода октомври 2016 г. - март 2017 г. размерът на възнаграждения да бъде 5000 лв. Ищецът отново е гласувал „за“ това решение. На 15.03.2017 г. е проведено заседание на Съвета на директорите, на което е взето решение за определяне на последния размер на месечните възнаграждения и за периода от април 2017 г. до декември 2018 г., за което ищецът отново е гласувал „за“. По отношение на претенцията за неплатени възнаграждения в качеството на изпълнителен директор в отговора се твърди, че са изплатени претендираните такива в посочения в исковата молба помесечен размер за периода м.октомври 2016 г. - м.април 2018 г., като има и надплащане с включване на възнаграждения по проект. За месец май 2018 г. са му начислени 6170 лв. (250 лв. възнаграждение по проект и 5920 лв. заплата), вместо претендираните 10 200 лв. На 10.05.2018 г. е проведено заседание на Съвета на директорите, на което е взето решение месечното възнаграждение на изпълнителния директор да е в размер на 5000 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. поради финансови затруднения на дружеството. Платените суми на ищеца за периода от м.юни 2018 г. до м.декември 2018 г. включително са в приетия с решението размер.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил представените неподписани фишове за заплати, списъци, РКО, ведомост за м.01.2017 г. и банкови извлечения като негодни да удостоверят плащане на дължимите му суми, още повече без посочване на качеството му, в което му се изплащат - на член на СД или изпълнителен директор. Счита за ирелевантен факт плащането на допълнително възнаграждение по проект, излизащо извън исковата претенция. Намира трите решения на съвета на директорите по Протоколи от 19.07.2016 г., 01.09.2016 г. и 15.03.2017 г. за неизплащане на възнаграждения на членовете му и определяне на по-малък размер на възнагражденията за нищожни, тъй като този орган на управление на дружеството съгласно ТЗ и Устава не е компетентен да взема такива решения. Не може да повлияе върху дължимостта на сумите наличието на финансови затруднения или недостатъчно средства в дружеството. Оспорва се и представеният Протокол от 10.05.2018 г. от проведено заседание на СД на дружеството, като неподписан от ищеца и като антидатиран и съставен единствено за целите на настоящото производство. Сочи се, че решението не обвързва изпълнителния директор, чието възнаграждение е определено от сключения Договор за възлагане на управлението от 01.06.2015 г.

В допълнителния отговор ответникът е възразил, че ищецът не е активно легитимиран да оспорва решения на СД, тъй като не е акционер в дружеството. Освен това ги е подписал и не е оспорил подписа си. Излага и доводи, че ищецът оспорва доказателствата за плащане, но като изпълнителен директор е нарушил задълженията си да отговаря за контрола на паричните средства и организиране на счетоводната отчетност, т.е. не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

В съдебно заседание ищецът и ответникът, редовно призовани поддържат своите становища и възражения чрез процесуалните си представители.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Както съдът е приел в доклада си не са спорни факти, че ищецът е бил член на СД и изпълнителен директор в посочения в исковата молба период, не е акционер в дружеството, че са взети решения на ОС за определяне на размер на възнаграждението и за освобождаване на ищеца като член на СД, както и че не са изплащани възнагражденията му като член на СД за периода от 01.06.2016 г. до 30.09.2016 г, а за периода от 01.10.2016 г. и до 31.05.2018 г. включително му е изплащано по 5000 лв. на месец; че е сключен договор за възлагане на управление с описаното съдържание, че му е изплащано възнаграждение като изп. директор в размер на 5000 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. За тези факти свидетелстват представените протокол от 29.05.2015 г. за проведено годишно ОСА на ответното дружество, на което е взето решение за определяне на нов размер на възнаграждението на членовете на Съвета на директорите от 15 000 лв. месечно, считано от 1.06.2015 г., което възнаграждение се изплаща със средства на дружеството. Видно от протокол от 22.06.2018 г. за проведено годишно ОСА по т.8 от дневния ред е взето решение за определяне на нов размер на месечното възнаграждение на членовете на СД, считано от 1.06.2018 г. – максималния месечен осигурителен доход, който за 2018 г. е в размер на 2 600 лв. От протокол от 7.06.2019 г. за проведено годишно ОСА е видно, че са взети решения за неосвобождаване от отговорност на Д.Д. за дейността му през 2018 г. като член на СД и изп.директор; отменено е освобождаването от отговорност на Д. за периода 2012 г. - 2018 г. като за този период му се потърси имуществена отговорност и същият, както и „Галини“ ЕООД са освободени като членове на СД. Производството по вписване на последните решения в ТР е било спряно от ЯОС до решаване на спора по т.д.№ 51/2019 г., но тези обстоятелства не са от значение за настоящия спор, тъй като претенциите на ищеца касаят неплатени възнаграждения до 31.05.2018 г.

Представен е договор за възлагане на управлението, сключен на 1.06.2015 г. между Света на директорите на „Технострой-инженеринг 99“ АД в качеството му на орган, управляващ търговско дружество като доверител и Д.Д.Д. в качеството му на изпълнителен директор като довереник. Предметът на договора е възлагане от доверителя на довереника управлението на търговското дружество за неопределен срок, считано от датата на сключване на договора до настъпване на обстоятелство, водещо до прекратяване на договора. В чл.2 ал.1 е договорено, че за положения труд довереникът ще получава ежемесечно възнаграждение в размер на 20 МРЗ, считано от 1.06.2015 г. за всеки месец, което се заплаща в сроковете, в които се изплащат трудовите възнаграждения в дружеството.  Съгласно чл.2 ал.4 от договора фиксирането на допълнителни условия, оказващи влияние върху този договорен размер на месечно възнаграждение, уговарянето на добавъчни възнаграждения и непарични такива, начина, по който ще се изплащат, се извършва по допълнително споразумение между страните в писмен вид към настоящия договор въз основа на взето решение на СД на търговското дружество. На 16.01.2019 г., видно от протокол за проведено заседание на Съвета на директорите на акционерното дружество е взето решение за освобождаване на Д.Д.Д. като изпълнителен директор на дружеството и за прекратяване на представителната му власт.

Ищецът е представил копие на приет с решение на ОСА на 16.06.2011 г., обявен в ТР Устав на „Технострой-инженеринг 99“ АД, в който е вписано, че съгласно чл.23 ал.3 т.4 компетентността на Общото събрание включва всички въпроси, засягащи статута и правоорганизационното положение на дружеството, като взема решения за избор и освобождаване членовете на Съвета на директорите и определя възнаграждението им. Съгласно чл.25 ал.2 в компетенциите на Съвета на директорите е предвидено, че същият представлява и ръководи дружеството и е компетентен да взема решения по всички въпроси, които този устав и закона не са включили в компетентността на Общото събрание.  

В подкрепа на твърденията си, че всички дължими възнаграждения на ищеца Д. в качеството му на член на СД и изпълнителен директор са изплатени, тъй като същите са били изменяни, ответникът е представил протоколи от 19.07.2016 г., 1.09.2016 г. и 15.03.2017 г. от проведени заседания на Съвета на директорите като на всички е присъствал и се е подписал Д.Д.. На първото заседание СД е взето решение, че членовете на СД се отказват доброволно от месечните си възнаграждения за периода юни-август 2016 г. като същите не се начисляват и изплащат. На следващото заседание СД е взел решение да не се начисляват и изплащат месечни възнаграждения на членовете на СД за м.септември 2016 г., а за периода от октомври 2016 г. до март 2017 г. да се начисляват и изплащат възнаграждения в размер 5000 лв. месечно. На заседанието от 15.03.2017 г. СД е определил месечни възнаграждения на членовете на СД в размер 5000 лв. месечно в срок до 31.12.2018 г.

Ответникът е представил протокол от 10.05.2018 г. от заседание на Съвета на директорите, на което не е присъствал ищеца Д. и е взето решение за определяне месечно възнаграждение на изпълнителния директор в размер 5000 лв. за периода от 1.06.2018 г. до 31.12.2018 г. поради финансови затруднения на дружеството. За изплащане на възнагражденията на Д. като член на СД и изп.директор ответникът е представил фишове за заплати с банкови извлечения и списъци за преведени заплати, както и РКО, които са взети предвид от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.

По делото са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните и на двете страни свидетели. Свидетелката Г.И.П. е работила като главен счетоводител в периода от 2008 г. до м. януари 2015 г. в „Технострой инженеринг 99“ АД. Изплащането на заплатите на служителите е било по банков път, в много редки случаи в брой. Протоколите на Съвета на директорите, протоколната книга за решения на Съвета на директорите са се съхранявали при свидетелката, но протоколът на Съвета на директорите от 10.05.2018 г. не е виждала. Когато се е плащало не по банков път получателят се подписвал на ведомост. Свидетелката не помни, но разходо-оправдателни документи не се издавали. На показан разходен касов ордер, приложен на лист 324 от делото, свидетелката е разпознала подписът е на Таня- касиерката и този на г-н Д.. Когато касиерът подпише тези документи, осчетоводяват се от счетоводителките на предприятието. Ако са издадени такива документи, те удостоверяват, че е получена сума. На показан разходен касов ордер, приложен на лист 327 от делото, без подпис, със същия получател и записано, че е „по ведомост“, означава, че лицето е получило в брой заплата и се е подписало на ведомостта. За показания на свидетелката Протокол от 10.05.2018 г., приложен на лист 56 от делото, същата е заявила, че не е виждала същия. По устна заповед, устни указания е следвало да начислява в по-малък размер възнаграждението, докато ситуацията се подобри, за да може да се доплати до пълния размер. Касиерката, която начислявала, работела заплатите, правела самия файл за банката. Имало плащания на членове на семейството на г-н Д.. Свидетелката няма спомен колко месеца, но срокът бил доста голям срок като част от сумата отивала по сметките на съпругата му и на децата му. Предимно от възнаграждението му като изпълнителен директор е удържано, но е имало ситуации, когато са удържали и от другото възнаграждение. Сумите били абсолютно едни и същи, просто им било казано от г-н Д. по устна заповед.

Свидетелката, посочена от ответника Р.А.Д. работи от 1994 г. в „Технострой инженеринг 99“ АД като счетоводител. Всеки договор е заложен в счетоводната програма и на база трудовите договори и се изчисляват заплатите и удръжките на работниците. За ръководния персонал е въз основа на протокол от Общото събрание на акционерите, на Съвета на директорите, които са се представяли и въз основа на тях са изплащани заплатите и на изпълнителния директор. Протоколите се дават на управителя, на главния счетоводител или на касиера за изпълнение. Екземплярите от тези протоколи, въз основа на които се правят заплатите на лицата, се съхраняват в папка при касиера, а оригиналите -при главния счетоводител. Свидетелката заявява, че е запозната съм с протокола от 10.05.2018 г., когато се начислявали заплатите месец юни 2018 г. го видяла. Възнагражденията в дружеството се изплащали, когато има достатъчно средства за изплащане на всички заплати. В счетоводната програма се правел файл за изплащане на заплатите с банковите сметки и сумите, които получават всички лица – работници, служители и изпълнителния директор и съвета на директорите  е общ файл. Когато няма средства се правел файл първо на заплатите на работниците. С устна заповед г-н Д. определял от заплатата му като изпълнителен директор или като член на Съвета на директорите да му удържат по 3000 лв., а понякога по 4500 лв. и да се превеждат на семейството му - син, дъщеря и съпруга. В повечето случаи от заплатата като изпълнителен директор. Имало е случаи и като член на Съвета на директорите. Подписите в счетоводната справка за счетоводител са на свидетелката и на колежката й М. Д.. Случвало се е и по касов път да се изпащат. Г-н Д. питал дали има достатъчно средства за изплащане на заплатата, съставял му се касов ордер и му се изплащало. Той се подписвал на касовия ордер като получил, понякога и като ръководител. На представения на свидетелката разходен касов ордер, приложен на лист 324 от делото, същата заявява, че подписа като „ръководител“ е на г-н Д.. Касиерката като му казвала да се подпише на „получил“, той казвал „Има един подпис. Той е все моя.“

Протокол от 10.05.2018 г. като копие е известен на свидетелката, когато се начислявали заплатите. Оригиналът не е виждала. Имало е промени в размера на възнагражденията на ръководния персонал. Когато  финансовото състояние на фирмата е затруднено, съгласно протоколите са ги намаляли възнагражденията. Даже имало периоди, в които не са получавали. Въз основа на протоколите от Общото събрание на акционерите е определена заплатата на член на Съвета на директорите. Имало и други протоколи, които са им представяли.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава отговор на поставените от двете страни въпроси. Първото заключение не е прието с оглед основателните възражения на страните относно начина на изчисленията – брутно и нетно възнаграждение. След преработване на първото заключение вещото лице дава нова експертиза, според която неизплатеният размер на възнаграждението на Д.Д., в качеството му на член на СД, формиран като разлика между дължимите суми, съгласно Протокол от 29.05.2015 г. за периода 01.06.2016 г. - 31.05.2018 г. и начислените при ответното дружество възнаграждения е общо: бруто - 260 000 лв./ нето - 234 000 лв. Неизплатеният размер на възнаграждението на Д.Д., в качеството му на Изпълнителен директор, формиран като разлика между дължимите суми, изчислени въз основа на Договор за възлагане на управление от 01.06.2015 г. за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2018 г. и начислените при ответното дружество възнаграждения е общо: бруто - 43 079,40 лв./нето - 36 837,30 лв.

Законната лихва за забава върху всяка сума на неизплатеното на ищеца месечно възнаграждение, дължимо в качеството му на член на СД на "ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД за периода - от 25-то число на всеки следващ месец, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба - 18.07.2019 г. /или до датата на плащането/ е: лихва върху бруто - 55 158.62 лв./ лихва върху нето - 49 642,71 лв. Законната лихва за забава върху всяка сума на неизплатеното на ищеца месечно възнаграждение, дължимо в качеството му на Изпълнителен директор на "ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"А, за периода - от 25-то число на всеки следващ месец, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на исковата молба - 18.07.2019 г. /или до датата на плащането/ е: лихва върху бруто - 3 456,04 лв./ лихва върху нето - 2 974,35 лв.

По въпросите, формулирани в отговора на ответника по исковата молба, вещото лице е изчислило, че между дължимите и начислените възнаграждения на Д.Д., полагащи му се в качеството му на член на СД, съгласно Протокол от 19.07.2016 г., Протокол от 01.09.2016 г. и Протокол от 15.03.2017 г. за периода 01.06.2016 г. - 31.05.2018 г. не е налице неизплатена сума. Неизплатеният размер на възнаграждението на Д.Д., в качеството му на Изпълнителен директор, формиран като разлика между дължимите суми, изчислени въз основа на Договор за възлагане на управление от 01.06.2015 г. и съобразно решение от Протокол от 10.05.2018 г. за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2018 г. и начислените при ответното дружество възнаграждения е общо бруто - 6679,40 лв./нето - 6 012 лв.

Тъй като вещото лице е изчислило лихвата за забава върху главниците от възнаграждения, считано от 25-то число, а претенцията на ищеца е считано от деня, следващ плащането, е изготвено трето заключение, според което законната лихва за забава върху брутния размер на неизплатеното на ищеца месечно възнаграждение, изчислено по коригирания ВАРИАНТ 1, дължимо в качеството му на член на СД на "ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД за периода - от 26-то число на всеки следващ месец, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба - 18.07.2019 г. /или до датата на плащането/, е в размер на общо 55 072,49 лв. Законната лихва за забава върху брутния размер на неизплатеното на ищеца месечно възнаграждение, изчислено по коригирания ВАРИАНТ 3, дължимо в качеството му на Изпълнителен директор на "ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД за периода - от 26-то число на всеки следващ месец, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба - 18.07.2019 г. /или до датата на плащането/, е в размер на общо 3442,13 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221 т.5 от ТЗ за изплащане на възнаграждение на ищеца в качеството му на член на СД, с правно основание чл. 244 ал.7 от ТЗ за изплащане на възнаграждение на ищеца в качеството му на изпълнителен директор и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху всяка от главниците.

Съдът намира предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни по следните съображения:

Съгласно чл. 221 т.5 от ТЗ в компетентността на Общото събрание на акционерите е да определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на  съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението,  включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството. В изпълнение на това свое правомощие, видно от протокол от проведеното годишно общо събрание на акционерите на "Технострой Инженеринг 99"АД, проведено на 29.05.2015 г. е взето решение размерът на възнаграждението на членовете на съвета на директорите да бъде 15 000 лв. месечно, считано от 01.06.2015 г. След този момент, възнаграждението на членовете на СД е било изменено от ОСА проведено на 22.06.2018 г., когато е взето решение възнаграждението на членовете на СД, считано от 01.06.2018 г. да бъде в размер 2600 лв. месечно. В този период, когато ОСА е взело решенията за възнаграждения на членовете на СД, са взети решения относно този размер от съвета на директорите на акционерното дружество. В тази връзка, ответникът е представил протоколите от проведените заседания на съвета на директорите от 19.07.2016 г., 01.09.2016 г. и 5.03.2017 г., на които заседания съвета на директорите е взел решение, че членовете му се отказват доброволно от месечните си възнаграждения за определен период, както и че същите се намалят и последно са определени на 5 000 лв. месечно до 31.12.2018 г. Действително в заседанията на съвета на директорите, участие е взел ищецът Д. като член на съвета на директорите, т.е. същият е участвал във вземането на решение относно размера на възнагражденията на членовете на СД и е подписал тези протоколи. Независимо от това съдът счита, че взетите решения на съвета на директорите за отказ от възнаграждение или намаляне на същото за членовете на СД са нищожни, тъй като съветът на директорите няма правомощия да определя размера на възнаграждението на членовете си. Това, както се посочи по-горе е изцяло в компетентността на ОС, а в представения устав на дружеството не е  налице разпоредба, с която да се дерогира това правомощие от ОС на съвета на директорите. Т.е. тези решения на съвета на директорите относно възнагражденията на членовете им не могат да бъдат взети предвид с оглед тяхната нищожност, поради което съдът приема, че възнаграждението на ищеца Д. в качеството му на член на СД е в размер на 15 000 лв. месечно, определено с решение на ОСА от 29.05.2015 г. и непроменено до момента на ОСА от 22.06.2018 г. В такъв случай, както и вещото лице е посочило, неплатеният размер на възнаграждението на Д.Д. в качеството му на член на СД, формиран като разлика между дължимите суми, съгласно протокол от 29.05.2015 г. за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2018 г. и начислените при ответното дружество възнаграждения е общо 260 000 лв. бруто. Поради това съдът счита, че претенцията на Д. за заплащане от ответника на възнаграждението му като член на СД в този размер е основателно и следва да бъде уважена изцяло. Като акцесорен следва да бъде уважен и предявеният иск за мораторна лихва върху тази сума, който съгласно направеното увеличение е в размер 55 072.49 лв. върху дължимите главници от неплатени възнаграждения за времето по месеци за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2018 г.

Съдът намира за  изцяло основателна след направеното изменение и претенцията за неплатено възнаграждение на ищеца в качеството му на изпълнителен директор на ответното дружество. Съгласно чл. 244 ал.4 от ТЗ, съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им. Съгласно договор за възлагане на управлението от 1.06.2015 г., за което страните и не спорят, съветът на директорите на "Технострой Инженеринг 99"АД е възложил на Д.Д. в качеството на изпълнителен директор да осъществява управлението на търговското дружество. В същия договор е договорено ежемесечно възнаграждение в размер на 20 минимални работни заплати, считано от 01.06.2015 г. и съгласно чл. 2 ал.4 от договора, фиксирането на допълнителни условия, оказващи влияние върху този договорен размер на месечно възнаграждение и др. се извършва по допълнително споразумение между страните в писмен вид към настоящия договор въз основа на взето решение на съвета на директорите на търговското дружество.

Във връзка с възражението си, че всички възнаграждения са изплатени на Д. в качеството му на изпълнителен директор предвид обстоятелството, че са били коригирани, ответникът е представил протокол от 10.05.2018 г. от заседание на СД, на което е определено месечното възнаграждение на изпълнителния директор в размер 5 000 лв. месечно за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. Въпреки взетото по надлежния ред решение от съвета на директорите като орган, който следва да вземе това решение за възнаграждението на изпълнителния директор, съдът счита, че същото не следва да бъде взето  предвид, тъй като въз онова на него не се представи изготвен Анекс към договора за управление. Касае се за договор, който би могъл да бъде изменен в различни свои части единствено с анекс, а относно промяната на възнаграждението това е предвидено изрично в самия договор. Едва с прекратяване на договора, възнаграждение на изпълнителния директор не се дължи. В случая данни за прекратяване на тези отношения се съдържат в протокола то 16.01.2019 г. от заседание на СД, на което е взето решение за освобождаване на Д.Д. като изпълнителен директор на "Технострой Инженеринг 99"АД и прекратяване на представителната му власт. До този момент възнаграждението на изпълнителния директор е дължимо от дружеството и след като размерът на същото не е променено по надлежния ред – взето решение от СД и сключен Анекс към договора за управление, съдът счита, че и тази претенция на ищеца е основателна като следва да бъде уважена в претендирания след изменението размер 43 079.40 лв. бруто за периода 01.10.2016 г. – 31.12.2018 г., както и следва да бъде уважен акцесорния иск за лихва за забава в размер 3 442.13 лв. върху дължимата главница за времето по месеци от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, които са в размер 27 873,43 лв. В този размер разноски е включено адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца в размер 8761,88 лв., намалено от съда предвид основателността на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 24 000 лв. и съобразно изменението от 15.05.2020 г. в ДВ бр.45 на Наредба № 1/9.07.2004 г.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                          РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Технострой-инженеринг 99“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21, представлявано от изп.директор С.П.И. на основание чл.221 т.5 от ТЗ да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 260 000 лв., представляваща неплатено брутно възнаграждение в качеството му на член на СД за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Технострой-инженеринг 99“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21, представлявано от изп.директор С.П.И. на основание чл.86 от ЗЗД да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 55 072.49 лв. върху дължимите главници от неплатени възнаграждения като член на СД за времето по месеци за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2018 г.

ОСЪЖДА „Технострой-инженеринг 99“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21, представлявано от изп.директор С.П.И. на основание чл.244 ал.7 от ТЗ да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 43 079.40 лв. лв., представляваща неплатено брутно възнаграждение в качеството му на изпълнителен директор за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Технострой-инженеринг 99“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21, представлявано от изп.директор С.П.И. на основание чл.86 от ЗЗД да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 3 442.13 лв. върху дължимите главници от неплатени възнаграждения като изп.директор за времето по месеци за периода 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г.

ОСЪЖДА „Технострой-инженеринг 99“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21, представлявано от изп.директор С.П.И. на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер 27 873,43 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред БАС.

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: