Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр. Велико
Търново, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Илиан Благоев, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10251/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна
жалба на от *** Н.Т. ***, като пълномощник на В.З.Б., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, срещу Решение № 266 от 26.08.2020 г. по АНД № 413 от 2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърден Електронен
фиш серия К № 3275162, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на В.З.Б.,
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800,00 лева.
Касаторът твърди незаконосъобразност на
обжалваното решение, като навежда оплаквания за постановяването му в нарушение
на закона и съществено нарушение на процесуални правила - касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развива доводи за неправилна преценка от
страна на районния съд на събраните по делото доказателства, при което е прието
за доказано санкционираното деяние и нарушителя. Твърди, че не става ясно, къде
е поставен знакът В26 от мястото, където е ситуирана АТС. Освен това, липсва
дата на издаване, което не позволява да се установи дали тримесечният срок от
откриване на нарушението по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. В допълнение на
горното, сочи че в обжалваният електронен фиш не е описано как точно АНО е
приел установената скорост на движение, не е посочено, дали е приспаднат
толеранса от 3 км/ч. В подкрепа на възраженията си цитира практика на различни
районни съдилища. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени
решението на ГОРС и разреши спора по същество, като отмени потвърдения с него
електронен фиш. Претендират се сторените разноски за две съдебни инстанции. В
съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР - Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и
правилни, основани на събрания доказателствен материал. С тези мотиви предлага
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
За да постанови съдебния си акт, от
фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено, че на
18.12.2019 г. в 9:47 часа при км 161+900 на път I-4 бил заснет с мобилна
система TFR1-М с рег. № 604, лек автомобил „Ауди А4 Лимузина” с рег. № В 2453
ВМ, движещ се в посока към гр. София със скорост 136 км/ч при въведено в този
участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. На 28.12.2019 г.
за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против
жалбоподателя В.З.Б. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 3275162,
в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със
скорост 132 км/ч. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз
основа на събраните по делото писмени доказателства. В жалбата пред въззивния
съд В.Б. е развил същите аргументи, каквито и
пред касационната инстанция. Оплакванията му са били преценени като
неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото
писмени доказателства е приел за безспорно установени противоправното деяние,
вкл. времето и мястото на извършването му, годността на
използваното техническо средство да установи това нарушение, надлежното обозначаване на контрол за скорост с АТС,
както и самоличността на нарушителя. При така изяснените обстоятелства,
решаващият състав е намерил подадената от В.З.Б. жалба за неоснователна, като е
преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна
страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Той е формирал
извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен
фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Същият е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването, вкл.
служебно, на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
При извършената проверка настоящата
инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на
административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно
наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Ето защо,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано
и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката,
снимки или др./, чрез които по
безспорен начин да се установят
времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира
МПС, което се движи с такава скорост. Изявлението, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа
на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното
важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите
на преглед на посочените по-горе данни и направените констатации.
При липсата на специална уредба относно сроковете за
образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността
на нарушителя, приложим в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП е чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, а не сочената от касатора разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно приложимата норма, образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния случай от снимковия
материал, който е основанието за издаване на електронния фиш, както и
приложените два броя справки е видно, че нарушението е станало известно на
ОДМВР – Велико Търново, на датата на извършването му - 18.12.2019 г., а самият
електронен фиш е издаден на 28.12.2019 г., т.е. десет дни след установяване и
заснемане на нарушението. Следователно, електронният фиш е издаден преди
изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на
нарушението. Изцяло се споделят изводите на районния съд, че към настоящия
момент не е изтекла и предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна
преследвателна давност, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и
за процесното административно нарушение. Посочената давност е започнала да тече
на 18.12.2019 г., когато е извършено нарушението. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 28.12.2019 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова
тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 21.05.2020 г., когато фишът е
връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 21.05.2020 г. нова тригодишна
давност не е изтекла и понастоящем. Не е изтекла и регламентираната в чл. 81,
ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна
преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата
на извършване на нарушението 18.12.2019 година.
От приложените пред въззивния съд
доказателства е видно, че на път I-4 в участъка от км 161+000 до км 163+000,
посоченото във фиша място на нарушението при км 161+900 попада в зоната на
действие на пътен знак В26, поставен при км 162+160, с който е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч за движещите се превозни средства в
указаната във фиша посока към гр. София. Неоснователно е и последното
възражение на касатора, доколкото скоростта на движение на процесния лек
автомобил е фиксирана с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, тип TFR1-М с № 604, която е одобрена в съответствие с
изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е
вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 24.02.2010 г.
със срок на валидност до 24.02.2020 година. Видно от представения по делото
протокол от проверка № 5-6-19/22.02.2019 г., издаден от Главна дирекция „НП”,
сектор „Управление на собствеността“ – Лаборатория за проверка на анализатори
за алкохол в дъха и радар скоростомери, системата е преминала успешно проверка,
като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Отчетен е и
предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка
при измерване на скоростта от 3 км/ч.
По отношение оплакванията за
неизясняване на въпросите за местоположението на пътен знак В26 виззивният съд
е развил подробни съображения за тяхната неоснователност, базирани на служебно
събрания от ГОРС доказателствен материал – предоставена от ОПУ – В. Търново
схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация в процесния
пътен участък. Тези съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен и е
ненужно да бъдат преповтаряни.
За пълнота на изложението, а и за да се
обсъдят в цялост възраженията на касатора, следва да се отбележи, че цитираната
в жалбата съдебна практика от други съдилища (решения на различни районни
съдилища) не е задължителна за Административен съд – Велико Търново.
Задължителен характер относно тълкуването и приложението на правото имат
единствено актовете на ВАС и ВКС, постановени на основание чл. 130 от ЗСВ.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на В.З.Б.
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в Решение № 266 от 26.08.2020 г.,
постановено по НАХД № 413 от 2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.