№ 405
гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500550 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 337 по
описа на съда за 2023 година е осъдена Община Велинград, представлявана от
кмета – К.К., с административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ №
35, ЕИК *********, да заплати на Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес:
*******************, сумата в размер на 25 000лв /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претъпените от нея неимуществени
вреди, в резултат на падане на 17.04.2018г., около 17.00 часа на стълбите в
образователна сграда-общинска детска градина „Слънчице“, с
административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, поради
неизпълнение на задължението за поддържането им в безопасен вид, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на инцидента, до
окончателното изплащане на задължението.
Осъдена е Община Велинград, представлявана от кмета – К.К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, да заплати на Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес:
1
*******************, сумата в размер на 620 лв., обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, за консумативи за обездвижване -
плаки и винтове, както и потребителски такси за лечение, в резултат на падане
на 17.04.2018г., около 17.00 часа на стълбите в образователна сграда-общинска
детска градина „Слънчице“, с административен адрес: град Велинград, ул.
„Митко Палаузов“ № 1, поради неизпълнение на задължението за
поддържането им в безопасен вид, като е отхвърлен иска за разликата над
сумата от 620 лв. до пълния претендиран размер от 654,80 лв.
Осъдена е Община Велинград, представлявана от кмета – К.К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Я. П., с ЕГН
**********, с адрес: *******************, сумата в размер на 523,13 лв.,
разноски в производството.
Осъдена е Община Велинград, представлявана от кмета – К.К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 38 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. Д.
К., сумата от 4250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Община Велинград, представлявана от кмета – К.К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 77 ГПК, в полза на
бюджета на Районен съд Велинград и сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща дължимата държавна такса.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Община Велинград.
Считат ,че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено
в нарушения на съдопроизводствените правила.
В определение № 419 се съдържал проекта за доклад по делото, приет за
окончателен В тежест на ищеца е указано да докаже кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице- пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда-
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия,
2
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, кои го произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани е нея
.
По делото били разпитани свидетелите П., Ч. и Б.. Свидетелката П. не
присъствала на падането и пресъздавала чутото от майка си за мястото на
падане и причината за падане.
Свидетелката Ч. е единствената, която е присъствала на инцидента и
според нейните показания , инцидента станал вътре в детската градина, а не
отвън. Пострадалата била с обувки с висока подметка , нестабилни и това била
причината да падне, въпреки че се е държала на парапета. Свидетелката Б.
също не е била очевидец. Изводи за това ,къде е станал инцидента и по какви
причини могли да се правят само от гласните доказателства.
Не споделят приетото от съда, че показанията на св.Ч. са недостоверни .
От съвкупната преценка на гласните доказателства единствения
възможен извод бил, че ищцата не е доказала по несъмнен начин твърденията
си, а ответникът от своя страна опровергал твърденията на ищцата , чрез
разпита на единствения очевидец на инцидента.
Съдът не обсъдил възражението за липсата на пасивна легитимация на
ответника.
Безспорно, стълбищата обслужват детската градина и тя е тази ,която е
задължена да поддържа имота в изправност, защото Община Велинград е
собственик на вещта, но управлението било възложено на детската градина.
Обсъждат се разпоредби на ЗПУО и ЗОС.
Поддържането на вещта в изправност било задължение на ползвателя.
Съдът определил обезщетение за неимуществени вреди в размер , които
не съответствал на принципите за справедливост. Определено било парично
обезщетение в размер на 25 000лв. за счупване на крак, което е станало на
17.04.2018г. когато размера на минималната работна заплата е 510лв., на
основание ПМС № 316/20.12.2017 г. Определено е обезщетение в размер на 49
минимални работни заплати, а към него се натрупват и законни лихви към
настоящия момент в размер на 20 000лв., заради това, че искът е предявен
3
почти пет години след датата на инцидента.
Справедливото обезщетение, ако искът е основателен според
жалбоподателя е около 7 000лв.
Моли решението да бъде отменено и иска отхвърлен или евентуално
присъдено обезщетение в размер на 7000 лева.
В срок е постъпил писмен отговор от Г. Я. П. ,чрез плномощника и адв.
Д. В. К..
Становището е ,че жалбата е неоснователна.
Съдът направил прецизен анализ на всички доказателства,
установяващи настъпване па травматичното увреждане, поради което
оплакването е неприемливо.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза било
установено, че е регистрирано повикване за адрес ДГ .“Слънчице"с
пострадало лице Г. П.. Спешна помощ пристигнала на място в 17.20 ч. и
пострадалата е транспортирана в МБАЛ „Здраве" Велинград, където след
преглед и ренгенография е поставена диагноза: Луксационно счупване на
лявата глезенна става/множествени счупвания на лява подбедрица/ и
Счупване на дясна фибула.../фрактура трималеоларис крусис син/. Последвала
е операция на същия ден за кръвно наместване на лява глезенна става с
метална остеосинтеза. В продължение на два месеца и половина ищцата е
била в гипсова имобилизация. На 05.07.2018г. ищцата претърпява операция за
отстраняване на неправилно имплантиран винт, а след шест месеца са
отстранени и другите метали от глезенната става.
Експерта уточнил, че се касае за едно от най-тежките глезенни
счупвания - триглезенно счупване. Според вещото лице, тази травма е
възможно да се получи, по начина но който описва ищцата.
От показанията на св. П., дъщеря на ищцата, се установило, че тя е била
извикана по телефона от майка си, с молба за помощ. Пристигайки в детското
заведение е заварила майка си седнала на външните стъпала па детската
градина, в невъзможност да се движи. Ищцата и обяснила, че е попаднала в
неравност /локва/ и е паднала. Свидетелката установява, че ищцата е отказала
да се премести заради силната болка, която изпитвала в крака и до
пристигането на Спешна помощ и носилка е останала неподвижна.
4
Св. Ч. пък твърди, че в конкретния ден не е валяло и било
слънчево,които и твърдения противоречали на приетата по делото
Метеорологична справка от НИМХ установяваща, че в периода от 14.40 ч до
17.10 ч е регистриран валеж от дъжд в град Велинград, а температурата на
въздуха в 14.40 ч е 14.4 градуса Целзий. Според свидетелката ищцата стъпила
накриво по вътрешните стълби и с накуцване излязла и седнала на външните
стъпала па входа. Показанията на тази свидетелка не съответствали нито на
установеното относно времето в конкретния ден ,нито пък били достоверни с
оглед характера на нараняването , поради което ищцата не е могла изобщо да
се движи.
Показанията на св.Б. подкрепяли твърденията на ищцата.
По отношение липсата на пасивна легитимация, ответникът сочи ,че
такова възражение се прави за първи път.
От приетия по делото АОС , се установяла собствеността на имота.
Жалбоподателят като собственик на детското заведение и на основание чл.
247 от Закона за предучилищното и училищно образование следвало да
осигури и контролира условията и организацията в общинските детски
градини. Не бил оспорен факта , че в основата на външните стъпала е имало
неравност- изровен бетон. Жалбоподателят не е осигурил обезопасяване на
опасния участък, не е упражнил контрол за безопасност на условията в
детското заведение, каквито задължения са му вменени на основание чл. 256
от ЗПУО.
Ответникът счита присъденото обезщетение за справедливо ,тъй като в
продължение на седем месеца ищцата е преживяла тежки моменти, свързани с
оперативни интервенции, болки и страдания.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,в съответствие с разпоредбатта на чл.269 от ГПК , взе предвид
следното:
В исковата си молба против Община Велинград ищцата Г. Я. П. твърди,
че на 17.04.2018 г. около 17 часа в град Велинград, слизайки по външното
стълбище на Общинска детска градина „Слънчице“, с административен адрес:
град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, паднала, като причината за
падането била неравност в основата на стълбището/поради изровен бетон/.
5
Тази неравност била запълнена с дъждовна вода и не се виждала дълбочината
и размера , а и не била обезопасена по някакъв начин.
Следствие на падането получила фрактура и на двата долни крайника:
- на лява глезенна става, като още същия ден било проведено
оперативно лечение по повод множественото счупване,
- фрактура на дясна фибула.
На място била извикана линейка, която я отвела в лечебното заведение,
тъй като тя не можела да се движи.
В продължение на повече от два месеца останала напълно неподвижна.
В резултат на получената множествена фрактура на лявата глезенна
става и счупването на дясната фибула изтърпяла много болки и страдания,
като първите седем месеца те били изключително силни. Два пъти била
подложена на оперативно лечение , заплатила консумативите за обездвижване
- плаки и винтове, потребителски такси за лечение и други. От 17.04.2018г. до
14.11.2018г. била неработоспособна.
Причината за инцидента било бездействие на длъжностното лице
назначено от ответника на основание чл. 217, ал.З от ЗПУО, или ако същото не
е бездействало, а е информирало ответника за нарушената повърхност на
стълбището, то причината е в принципала на общинската детска градина, т.е. в
Община Велинград.
Моли да бъде осъдена Община Велинград, представлявана от Кмета да и
заплати обезщетение в размер на 25000лв/двадесет и пет хиляди лева/ за
претъпените неимуществени вреди, в резултат на падане на 17.04.2018г. около
17 часа на стълбите в образователна сграда-общинска детска градина
„Слънчице“, с административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“
№ 1,поради неизпълнение на задължението за поддържането им в безопасен
вид, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
инцидента, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и обезщетение за претърпените имуществени вреди, в
размер на 654.80лв - консумативите за обездвижване - плаки и винтове, както
и потребителски такси за лечение.
В срок е постъпил писмен отговор.
6
Ответната Община оспорва исковете.
В действителност на 17.04.2018г. около 17: 00 часа в гр.Велинград в
детска градина „ Слънчице“ с административен адрес гр.Велинград, ул.“
Митко Палаузов“ № 1 е настъпил инцидент с ищцата.
Не било вярно твърдението на ищцата, че причината за инцидента била
неравност в основата на стълбището поради изровен бетон.
В действителност ищцата Г. П. в същия ден е вземала внучето си от
яслената група на детската градина. По данни на помощник- възпитателя Р.С.
Ч., която е била на смяна въпросният ден, госпожа П. след като е взела
внучето си, излизайки от детската градина на третото стъпало на стълбите
на входа, поради високата платформа на обувките, с които е била обута е
извила крака си и паднала.
По време на инцидента присъствала госпожа Ч., като след като е
паднала ищцата е седнала на второто стъпало на стълбите и госпожа Ч. е
подложила раничката на детето под крака й. Така ищцата въобще не е стигала
до основата на стълбите, както твърди в исковата молба. След което ищцата
звъняла на дъщеря си и след това на лекаря си. Дошла е Бърза помощ на място
в детската градина и е отвела ищцата П. в лечебно заведение в гр.Велинград.
През цялото това време е присъствала Р. Ч., която е оказала пълно съдействие
на ищцата.
Причината за инцидента не била нарушената повърхност в основата на
стълбите, а поведението на самата ищца.
Стъпалата на стълбището , където паднала ищцата, били в изрядно
състояние
В деня на инцидента не било дъждовно, времето е било сухо и нямало
как да е имало дъждовна вода в съществуваща неравност.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се невнимание от страна на ищцата, в носенето на неподходящи
обувки с платформи, несъобразени с теглото на ищцата.
Прави се и възражение за погасителна давност.
Ответникът Община Велинград не носела отговорност по реда на
ЗОДОВ.
7
Не били налице предпоставките за реализиране на отговорност по този
ред.
Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендират разноски.
Действително първоначално при предявяване на иска е внесена
държавна такса от 10 лева , каквато би се дължала в производството по
ЗОДОВ .
Първоначално съдът е счел ,че производството не му е подсъдно и го е
прекратил и изпратил на Административен съд Пазарджик.
Компетентния съд е посочен при повдигнатата препирня за подсъдност.
Съдът правилно е квалифицирал иска по чл.49 от ЗЗД и постановявайки
решението събрал дължимата държавна такса , възлагайки я на ответника.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от
ЗЗД.Напълно правилно в доклада си съдът е дал тази правна квалификация и
разпределил доказателствената тежест в съответствие с нея.
Безспорно е по делото ,че ищцата е претърпяла травма в района на
Общинска детска градина „Слънчице“.Спорно е между страните къде точно е
настъпил инцидента и каква е била причината за този инцидент.
В отговора на исковата си молба ответника е подържал ,че инцидента е
настъпил на външното стълбище – третото стъпало , поради това ,че ищцата е
била с неудобни обувки и не имало каквато и да било неравност.Изразявайки
становище по съществото на спора в писмените си бележки ответникът се
позовава на показанията на св.Ч. ,като приема ,че инцидента е станал вътре в
детската градина – на вътрешното стълбище , а не отвън.
В писмената защита за първи път за развити и доводи за пасивната
материално-правна легитимация на Общината.
По делото са събрани гласни доказателства , които са основния
източник на информация за мястото , на което настъпил инцидента с ищцата и
причините за настъпването му.
Св.П. е дъщеря на ищцата и депозира показания ,че през м.април ,без да
е конкретна за датата – около 18 в 16,55 получила телефонно обаждане от
8
майка си ,че е наранила крака си в детската градина ,прибирайки внучката
си.Денят бил дъждовен. Заварила майка си седнала на външните стълби пред
входа.
Ищцата и обяснила ,че попаднала в неравност и наранила крака си.
Извикала Спешна помощ. Дъщерята на свидетелката също била там и
имало друга майка с дете, нямало лица ,работещи в детската градина и тя била
тази ,която потърсила медицинска помощ. Линейката я взела и от този момент
били проведени операции , продължително възстановяване, повторни
операции. Твърди , че и към момента на е приключил възстановителния
период. Провеждала се още рехабилитация и балнеолечение ,тъй като на
ищцата и било трудно да стъпва на този крак. Ищцата имала постоянни болки
при промяна на времето, приемала болкоуспокяващи ,тъй като се оказало ,че
травмата е много сериозна. Ищцата и обяснила ,че слизайки по стълбите
,стъпва в локва ,без видимост за неравности и счупва крака си. Когато
свидетелката видяла ищцата единия и крак бил сгънат , а другия отпуснат и не
можела да го помръдне ,поради сините болки. Свидетелката сочи,че ищцата
била обута със спортно – елегантни обувки с малки платформи. До пристигане
на линейката ищцата не била местена.
Проведен е разпит и на св.Б..
Това е майката , която според показанията на първата свидетелка е
заварила при ищцата.Тя депозира показания ,че на стълбите пред детската
градина имало паднала жена. Други конкретни обстоятелства тази свидетелка
не установява ,тъй като няма конкретни спомени.От показанията и може да се
направи извод,че жената се е намирала на външните стълби пред детската
градина и имала оплакване ,че е паднала и си е ударила крака.
Свидетелката Ч. работи в детска градина „Слънчице“ като помощник –
възпитател. Тази свидетелка твърди,че ищцата била с обувки тип „сабо“.Тя
вървяла след нея ,като носела детето по вътрешното стълбище от втория етаж.
Твърди ,че ищцата на трето-четвърто стъпало от площадката ,прекрачвайки
напред, просто си превила крака и оттам на накуцвайки излезнала навън и
седнала на външните стъпала. Твърди ,че повдигнали крака и свидетелката
влезнала за одеяло и тогава дошла дъщерята на ищцата. Пожелала да се обади
за медицинска помощ , но дъщерята отказала , твърди,че линейката дошла
доста късно. Твърди ,че е била отвън през цялото време докато дошли и други
9
близки на ищцата.
Твърди ,че ищцата стъпила на криво , охнала , но кракът и изглеждал
нормално и тя куцайки излязла от сградата на детската градина. Според
свидетелката времето било хубаво и слънчево.
По делото е прието заключение на експертиза изготвена от вещо лице -
ортопед.Експерта е обсъдил приетите по делото като доказателства
медицински документи – епикризи ,амбулаторни листове,направление за
хоспитализация , лист за преглед на пациент.
Д-р П. е извършил и личен преглед на ищцата .
В експертизата е описан механизма на получаване на травмата – като е
очевидно ,че се касае за тежко счупване. Касае се за тежка травма на лявата
глезенна става, при която се е получило дислоцирано (разместено),
триглезенно счупване .Механизма е следния - първо се чупи вътрешния
малеол, след това се скъсва тибиофибуларната синдесмоза ( това е
лигаментът, който свързва и стабилизира малкия и големия пищял
непосредствено над глезенната става), на трето място се получава
дислоцирано счупване на задния ръб на платото на големия пищял ( който
взема участие във формирането на глезенната става ) и накрая се получава и
дислоцирано , полифрагментно счупване на малкия пищял.
Според експерта лечебния процес е продължил седем месеца. Шевният
материал след първата операция е свален на 14-тия ден , гипсовата
имобилизация продължава два и половина месеца , след което следва да се
проведе рехабилитазия ,като доказателства по делото за проведена такава
няма. Специфичното в случая е още ,че на третия месец се получава
усложнение ,което обаче се дължи на неправилно имплантиран винт, който
попада в ставата и предизвиква възпаление и болка при движение. Това е
наложило повторна оперативна интервенция , под локална анестезия. На
шестия месец , след контролна рентгенова снимка, би трябвало, металите да се
отстранят под обща анестезия. След това отново да се проведе рехабилитация
до пълно възстановяване на активните движения в нормални граници. По
неясни причини металите са отстранени на два етапа. Временната
нетрудоспособност е продължила до 16.11.2018г.
По време на инцидента, когато са били получени травматичните
10
увреждания, при оказването на първа помощ, по време на транспорта до
болницата и медицинската обработка при приемането й в МБАЛ, ищцата е
изпитвала най-силни болки, като в последствие те постепенно са се
редуцирали под въздействието на изписаната и проведена задължителна,
медикаментозна, обезболяваща терапия. Болките са продължили и обостряли
около оперативните интервенции, при ходене, обслужване,
физиотерапевтичните процедури, с различна интензивност, което е
продължило около 6-7 месеца. Ищцата и за в бъдеще винаги ще изпитва
преходни болки при промяна на времето с различна интензивност .
В съдебно заседание експерта е дал допълнителни разяснения.
Посочил е ,че е възможно такова счупване да се случи , поради неравен
терен. Експерта е посочил ,че според описания от него механизъм на
настъпване на това сложно триглезенно счупване е без значение дали лицето е
с обувки на платформа или с равна подметка. Във връзка с представените по
делото доказателства относно мястото на инцидента , според твърденията на
ищцата , експерта е посочил ,че е възможно да настъпи такова счупване
именно при слизане по стълби и наличие на неравност. Към исковата молба е
приложена снимка с твърдението ,че това е мястото на инцидента.Снимката е
приета като доказателство и не е оспорена от страните.На нея е видна
неравност.
Няма данни по делото за счупване на дясна фибула.
При тази фактическа обстановка , съдът намира ,че предявения иск е с
правно основание чл.49 от ЗЗД и е доказан по основание.
Преди да се пристъпи към обсъждане на фактическия състав на
посочената норма ,следва да се отговори на доводите ,касаещи пасивната
материално-правна легитимация.
Вярно е ,че такива доводи се излагат за първи път във въззивната жалба
и пасивната материално-правна легитимация на ответника не е оспорена нито
в с писмения отговор , нито в хода на съдебното производство.
Съдът е длъжен да следи служебно за процесуалната легитимация на
страните , а материалната легитимация е въпрос по съществото на спора.
След като оспорване не е направено своевременно в сроковете по
чл.131, респективно чл.146 от ГПК , то следва да се приеме,че са настъпили
11
последиците на чл.133 от ГПК.
Дори и да се приеме,че разглеждането на такова възражение е
допустимо от въззивната инстанция то би било неоснователно.
Представен е по делото акт за общинска собственост на Детска градина
„Слънчице“.Задължението за ремонтни дейности и подържане на имота и
съоръженията в него ,така ,че те да са безопасни за децата и съответно
посещаващите го хора е на Общината, съгласно нормите на ЗПУО.
С иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на този, който е възложил на друго лице някаква работа.
Фактическият състав, който я поражда включва виновно противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване
на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й.
Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато изпълнителят на
възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му и
противоправно поведение.Презумира се вината.
Ответната Община е собственик на имота и съответно с оглед
предназначението му има задължението да изразходва средства и подържа
имота в нормален за използването му вид.Когато това не е сторено се касае за
бездействие и съответно е нарице основание за реализиране отговорност по
реда на чл.49 от ЗЗД.
Въззивната инстанция намира ,че от доказателствата по делото е
установено ,че вредите,причинени на ищцата се дължат именно на
състоянието на имота – неравност /дупка/ на външното стълбище ,водещо към
входа за яслената група.
Този извод се подкрепя от показанията на св.П. ,св.Ч. , при огледа на
представените веществени доказателства и от заключението на експерта по
делото.
Показанията на св.П. съдът прецени наред с останалите доказателства
по делото и няма основание да не ги кредитира , тъй като те са в пълно
съответствие с тях.
Различни са само твърденията на св.Ч. в нейните показания относно
мястото на настъпване на инцидента и съответно – за причините за
настъпването му.
12
Тази свидетелка твърди,че ищцата е стъпила накриво ,слизайки по
вътрешното стълбище на детската градина , изохкала и продължила слизането
си до външното стълбище , където безспорно се е намирала,когато е била
транспортирана от пристигналата линейка.
Дори не са необходими специални знания ,за да се направи извода ,че
при счупване от такъв характер ищцата изобщо не е могла да продължи да се
движи – слизайки по вътрешните стълби ,да стигне до външните стълби ,на
които да приседне ,чакайки помощ.Не се подкрепят от останалите
доказателства и показанията на тази свидетелка , че кракът на ищцата бил
повдигнат и тя била там.Такива обстоятелства не са възприети от св.Б..
Основание на съда да не кредитира показанията на тази свидетелка дава
и разминаването на твърденията и относно времето в конкретния ден и
представените писмени доказателства – справка от НИПХ, от която е ведно
,че в посочения ден до 17,10 часа в населеното място е валял дъжд.От
представените писмени доказателства – Фиш за спешна медицинска помощ е
видно , че екип е бил на мястото на инцидента в 17,20 часа,тоест няма как
свидетелката да е възприела ,че в този ден,към момента на инцидента времето
е било ясно и слънчево.
Съдът приема,че поради неравност на стълбите и невъзможност на
ищцата да възприеме неравността при мокро време именно е настъпил
инцидента.
При този инцидент ищцата е претърпяла травма , която експерта
определя като изключително сложно „триглезенно“ счупване,която травма и е
причинила болки и неудобства и е наложила оперативна намеса.Болките са
били интензивни при самото счупване , непосредствено след него и при
оперативните интервенции ,както и впоследствие при раздвижване с различна
интензивност 6-7 месеца. Според експерта и в бъдеще ищцата ще изпитва
болки с различна интензивност при промяната на времето , въпреки ,че при
личния преглед е констатирал нормални активни движения в двете глезенни
стави в нормален обем,съответно следи от оперативното лечение.
Видно е още обаче от заключението на експерта ,че усложнението на
третия месец от счупването се дължи на неправилно имплантиран винт и това
е наложило нова оперативна интервенция.Тоест – търпените от ищцата
страдания и неудобства ,във връзка с тази интервенция не са пряка и
13
непосредствена последица от бездействието на ответника , а се дължат на
проблеми при лечението.
Това обстоятелство следва да бъде съобразено ,като се прилагат
критериите за справедливост при определяне на обезщетението.
За да определи размера на дължимото обезщетение ,съдът отчете
характера на счупването – усложнено, характера на лечението – оперативно ,
търпените болки и до възстановяването и прогнозата за болки в бъдеще при
промяна на времето.Счупването на глезена неминуемо води до затруднения в
ежедневието и придвижването.
Следва да се отчете наличието на пълно възстановяване и
съществуването и на други причини за продължителността на лечението.
За размера на вредите също следва да се отчете ,че увреждането е
настъпило през 2018 година , като икономическите характеристика на този
период са различни от тези на настоящия.
Понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като при
телесните увреждания те могат да бъдат характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да бъде справедливо,
обезщетението за неимуществени вреди трябва да съставлява паричен
еквивалент на понесените физически, емоционални и психически болки и
неудобства, настъпили в резултат на конкретни увреждания, при отчитане на
обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат.
За да се произнесе относно размера на претенцията , съдът съобрази
характера и тежестта на счупването на глезенната става , възрастта на ищцата ,
продължителността и интензитета на лечението- извършена е оперативно
интервенция и после премахване на поставени винтове , характера и степента
на търпените болки и страдания .Ищцата седем месеца е била
неработоспособна , имала затруднения в ежедневието си и макар движението
на глезенната става да е напълно възстановено ,то ищцата ще изпитва
известен дискомфорт и в бъдеще.
От друга страна търпените болки и страдания не са резултат само на
14
инцидента , а и на проблеми при лечението ,което е наложило втора
оперативна интервенция.Движенията на глезенната става са изцяло
възстановени,няма доказателства за счупване и на дясна фибула ,както се
твърди в исковата молба.
Инцидента е станал през 2018 година – на 17.04.2018 година.Исковете са
предявени на 13.04.2023 година , тоест няколко дни преди изтичане срока на
погасителна давност , като от момента на деликта се дължи и законната лихва.
Като съобрази всичко това , съдът счита ,че справедливия размер
обезщетение е 20 000 лева и в тази част съдебното решение следва да бъде
потвърдено , а в останалата – до размер на 25 000 лева – отменено и иска
отхвърлен.
По отношение на имуществените вреди:
Конкретни доводи в жалбата относно тази претенция не са изложени-
Първоинстанционният съд е уважил иска ,като е съобразил
представените по делото писмени доказателства – фактура и платежно
нареждане ,като видно от характера на разходите ,те са свързани с
претърпения от ищцата инцидент и последвалото оперативно лечение.
В тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да се коригират разноските пред първата
инстанция и съответно присъдят разноски във въззивното производство.
Дължимите разноски от Общината на ищцата в първоинстанционното
производство са 418,50 лева .
Дължимото възнаграждение на адв. К. при този изход на спора за
представителството пред първата инстанция е в размер на 3400 лева.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят претендира разноски в
размер на 3757 лева.
С оглед изхода на спора му се дължат разноски в размер на 751,40 лева.
На адв.К. , представлявала ответницата по жалбата при условията на
чл.38 ал.2 от ЗА , също се дължи възнаграждение ,което съдът определя в
размер на 1500 лева.
За да определи това възнаграждение съдът използва като ориентир
предвижданията на Наредбата за възнаграждения за адвокатска
15
работа,прецени фактическата и правна сложност на спора и съобрази изхода
пред въззивната инстанция.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№
337 по описа на съда за 2023 година,с което е осъдена Община Велинград,
представлявана от кмета – К.К., с административен адрес : гр.Велинград, ул.
„Хан Аспарух“ № 35, ЕИК *********, да заплати на Г. Я. П., с ЕГН
**********, с адрес: *******************, сумата в размер на 25 000лв
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претъпените от
нея неимуществени вреди, в резултат на падане на 17.04.2018г., около 17.00
часа на стълбите в образователна сграда-общинска детска градина
„Слънчице“, с административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“
№ 1, поради неизпълнение на задължението за поддържането им в безопасен
вид, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
инцидента, до окончателното изплащане на задължението над размера от
20 000 лева и ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
Отменя решението в частта , с която е осъдена е Община Велинград,
представлявана от кмета – К.К., с административен адрес : гр.Велинград, ул.
„Хан Аспарух“ № 35, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес: *******************, сумата в
размер на 523,13 лв., разноски в производството над размера от 418,50 , както
и в частта , която е Осъдена е Община Велинградда заплати на основание чл.
38 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. Д. К., сумата от 4250 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение над размера от 3400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Община Велинград представлявана от кмета – К.К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
********* да заплати на основание чл. 38 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. Д.
К., сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Осъжда Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес: *******************,да
16
заплати на Община Велинград сумата 751,40 лева разноски пред въззивната
инстанция , съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17