НОХД № 1974/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подc. М.Й.Г.,
ЕГН: ********** за престъпление
по чл.343б
ал.3 от НК, а именно затова, че на 19.08.2018 г., в гр. Белово, обл.
Пазарджик, е управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел Астра”, с ДК№ ***, след
употреба на наркотично вещество - канабис, установено по надлежния ред Наредба
№ 1 (ДВ бр. 61/28.07.2017 г.) за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози, посредством проба с техническо
средство „Drager Drug Check 3000”, с фабричен № ARLC-0321.
В първото по делото съдебно заседание подсъдимият
се явява лично и със защитници, дава обяснения и не се
признава за виновен
по обвинението. Защитниците на
подсъдимия пледират за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият не се
явява при даване ход на съдебните прения и не упражнява правото си на лична
защита.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи
по същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Пледира и за налагане на кумулативно
предвиденото наказание глоба в минимален размер, а също и на наказание лишаване
от правоуправление.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият бил
правоспособен водач на МПС с придобити категории „В и М”, като притежавал
свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 24.10.2016 година и
валидно до 24.10.2026 година. До същата тази дата не е бил наказван за административни
нарушения по ЗДвП.
На 19.08.2018 г., за времето от 07:00 часа до 19:00
часа, полицейските служители от РУ МВР гр.Септември - св. В.Д. и колегата му - св.
С.Щ., били на работа. Около 13:00 часа, на посочената дата, те се намирали в
гр. Белово, където работели по линия на КАТ. В един момент видели, че по бул.
„Освобождение”, в посока от с. Момина Клисура към гр. Белово, се движи лек
автомобил „Опел Астра” с peг. № ***, управляван от подс. М.Г.. Полицейските
служители имали информация, че подс. Г. употребява наркотични вещества, поради
което го последвали с патрулен автомобил и го настигнали до кръстовището с ул.
„Тодор Каблешков”, по която Г. тръгнал да завива. Полицейските служители подали
светлинен и звуков сигнал, за да спрат подс. Г., но той продължил още малко,
като завил по ул. „Климент Охридски”, като спрял на паркинга на училище „Ал.
Пипонков-Чапай”.
В хода на проверката полицейските служители
забелязали, че подс. Г. бил неспокоен, с разширени зеници и говорел заваляно.
Ето защо св. Н.С. - младши автоконтрольор при РУ МВР-Септември, след като бил
повикан за съдействие пристигнал на място и тествал водача първо с техническо
средство за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Когато разбрал,
че ще бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества, подс. Г. започнал да
моли полицейските служители да не го тестват, заявявайки, че бил пушил „трева”,
а в същото време бил студент и установяванета на употребатна на наркотици
можело да попречи на бъдещите му планове. Въпреки това св. С. изпълнил
служебните си задължения и изпробвал подс. Г. за употреба на наркотици с наркотест
„Drager Drug Check 3000”, с фабричен № ARLC-0321. Преди пробата оставил теста
да се темперира с температурата на околната среда. След това показал на подс. Г.,
че целостта на опаковката му не била нарушена, а срокът му на годност не бил
изтекъл. После св. С. разпечатал теста пред подс. Г. и извадил от него
намиращия се вътре тампон, който предоставил на Г., за да постави в устната си
кухина, където в продължение на няколко секунди да го прокара между бузите си,
по венците си и под езика си, за да се напои със секрет. Подс. Г. изпълнил указаното
му, а след това върнал тампона на св. С., който го поставил обратно в теста.
След това натиснал силно, за да се счупи ампулата и започнал да разклаща теста,
след което го оставил в изправено положение, с тампона нагоре, върху равна
повърхност и изчакал няколко минути. Малко след това контролните тестови линии
се оцветили, което означавало, че тестът е годен и това било изрично показано
на подс. Г.. Впоследствие всички други черти /тестови линии/ се показали, като
единствено тази за канабис, обозначен в теста като „ТНС”, останала неоцветена,
което сочело на употребата именно на
това наркотично вещество от страна на водача. Резултатът бил показан на подс. Г.,
който при вида му казал на полицаите: „Аз ви казах, че ще покаже канабис,
защото съм пушил марихуана и нямаше смисъл от този тест”. След това подс. Г.
започнал да се интересува как това било могло да му попречи на следването в
университета или на работата.
Против подс. Г. бил съставен АУАН с бланков №
0684052/19.08.2018 г., който той подписал без възражения. Бил му издаден и
Талон за изследване № 0029113/19.08.2018 г., в който талон Г. саморъчно
записал, че приема показанията на наркотеста. Независимо че приел показанията
на теста, т.е. бил съгласен с установената с наркотеста употреба на марихуана,
полицейсдките служители отвели подс. Г. *** за медицински преглед с оглед
предстоящо задържане за 24 часа по ЗМВР и евентуално даване на кръвна проба за
химически анализ за употреба на наркотици. Там обаче подс. Г. отказал да даде
кръвна проба за химико-токсикологично изследване. Този негов отказ бил вписан в
амбулаторната книга на ФСМП-Септември под амбулаторен № 1972 за 19.08.2019г.,
както и в съставения фиш за спешна медицинска помощ с амб. № 1972 и бл. №
025637/19.08.2019 година. По препоръка на медицинското лице, извършило прегледа
на подс.Г., последният не бил задържан по реда на ЗМВР.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото
справка за нарушител/водач от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Пазарджик,
подс. Г. е правоспособен водач на МПС за категория „В и М”, като притежава
свидетелство за управление на МПС, подробно описано по-горе. Същото е било временно
отнето със Заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, бук.”б” от ЗДвП, издадена
от Началник група в РУ-Септември на 19.08.2019 година.
Видно от приложената справка за съдимост подс. Г. не е
неосъждан.
Видно от приложената по делото характеристична справка
подс. Г. е положително охарактеризиран по местоживеене.
Видно от приложената по делото справка за
водач-нарушител, подс. Г. няма други нарушения на правилата по ЗДвП.
Видно от приетата като писмено
доказателство по делото заповед № 8121з-396 от 21.04.2016г. на министъра на
МВР, издадена на основание чл.1, ал.3 и ал.4 от Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /понастоящем отм. с
действащата Наредба № 1 обн. в ДВ бр. 61/28.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества и техни аналози – бел. моя/,
въпросният тест „Drager Drug Check 3000” е одобрен тип средство, с
което се извършва проверка за употреба на упойващо и наркотично вещество от
водачите на моторни превозни средства.
Видно от приобщеното по делото
веществено доказателство – наркотест „Drager Drug Check 3000”, с № ARLC-0321,
при неговия непосредствен оглед в прозорчето за наблюдение с тестовата лента
прави впечатление, че срещу всички общо пет броя наркотични вещества, за които
този тест е предназначен, има проявени тестови линии. Най-слабо проявена, т.е.
най-бледа е тестовата линия, която се вижда срещу обозначението „ТНС”, указващо
наличие на тетрахидроканабинол, респ. употреба на марихуана.
Видно от заключението на допусната и
приета в съдебната фаза на процеса химико-токсикологична експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно изготвено, вещото лице е дало подробен
отговор, съобразно поставената задача.
На въпросите:
„В какъв интервал от време се запазват
резултатите от проведеното изследване за употреба на наркотични вещества с процесният
наркотест, считано от момента на извършване на изследването?
Възможно ли е с изминаването на
определено време след изследването, резултатът от т.нар. „полеви наркотест” да
се променят под въздействие на други фактори и кои са те?
Възможно ли е линиите, индикиращи
употреба или не на наркотично вещество в процесния наркотест, да избледнеят и
колко време след изследването или пък да се проявят в последствие такива черти,
които по време на изследването не са били проявени?”, вещото лице е отговорило:
„При всички тестове от този тип
(имунохроматографски), при които принципа на метода е дифузия в хартиен носител
на изследвана биологична течност (вид хроматографски процес), отчитането следва
да се извърши на точно определено време или в точно определен период от време,
в който движещата се най-предна част на течността (т. нар. фронт) не е
достигнал края на тест-лентата (в повечето технически средства, краят на тест
лентата е захванат във вътрешността на касета, а не е видимия край в прозореца
за наблюдение). След този период от време вече не е налице хроматгорафски
процес с посока на движение и разпределяне на течната фаза (в случая слюнка)
върху твърдата фаза (хартия) и отчитането не е аналитично обективно. Допълнително,
фиксираните в хроматографския процес цветни зони (т.нар. линии или ивици),
могат да претърпят промени, като за посоченото техническо средство се изразяват
(обикновено) във визуализация на всички индикаторни ивици след време. Това се
дължи на дисоциация на комплекса изследван антиген (наркотично вещество)-
индикаторно антитяло (фиксирано върху хартията на теста) и свързването на
индикаторното тяло с; цветния конкурентен антиген, който обикновено
е в по-голямо количество, в сравнение с изследвания антиген (наркотично
вещество). Съгласно инструкцията на производителя, отчитането следва да се
проведе между 5-та и 10-та мин след стартиране на теста.
На въпросът:
„Да се посочи също така - запазва ли се
в горепосочения наркотест биологичният материал от слюнка, взет по време на
тестването и за какъв период от време той е годен да се подложи на химико-токсикологично
изследване за наличие на наркотични вещества?”, вещото лице е отговорило:
„Посоченото техническо средство не е
предназначено за събиране и съхранение на орална течност (слюнка), а за
изследване в момента на прбовземане. Същото не съдържа колектор за съхранение,
нито стабилизатори/консерванти.
От друга
страна, остатъчното (неопределено) количество орална течност, намиращо се по
колекторния тампон, след употреба на теста е смесено и разредено с буферния
компонент на теста.
Употребеният
тест обикновено се прилага като доказателство към материалите по досъдебното
производтсво (съгласно инструкциите на МВР), а не се съхранява в хладилник, с
цел запазване на остатъците от биологична проба по него. Това е предпоставка за
развитие на микробиално замърсяване, протичане на биохимични процеси и др.,
които водят до разпад на пробата.
Принципно би било възможно изследване,
само ако такова се извърши в кратък период от време (около седмица до месец, в
зависимост от вида и количеството на наркотичните вещества; условията на
съхранение). Следва да се отчете и способността на някои вещества силно да се
задържат върху пластмасовите компоненти на теста от където е трудно да бъдат
отделени след време (напр. тетрахидроканабинол). С
оглед на изложените факти, то изследването е възможно, кратко време след
извършване на теста, като получаването на положителен резултат за наличие на наркотични
вещества е доказателствен за употребата им, но отрицателния резултат не
означава липса на употреба”.
На
въпросът:
„В
процесния наркотест има ли годен биологичен материал за изследване, респективно
съдържа ли се в този материал следа от употреба на наркотично вещество и какво
е то?”, вещото лице е отговорило:
„След
извършване на оглед, екстракция на колекторния тампон и провеждане на качествен
тест за наличие на белтък се установява, че по теста има биологична проба, но
извлекът е установен с жълтеникав цвят, което е ясна индикация за протекъл
разложителен процес, определящ пробата като негодна. С оглед изминалото време
от извършената проверка и посочената констатация, изследването на теста е
безпредметно.
В
заключение вещото лице обобщава, че след
запознаване с предоставените му данни, от
експертна страна няма основания показанието на теста при извършване на
предварителното изследване да се приеме за недостоверно.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на показанията на свидетелите В.Д., С.Щ., Н.С. и Г.Ю., заключението на
химико-токсикологичната експертиза /ХТЕ/, както и от писмените доказателства и
вещественото доказателство – 1 бр. наркотест „Drager Drug Check 3000” с № ARLC-0321, приобщени към доказателствения
материал.
Съдът
кредитира изцяло събраните по делото писмени, гореизброените гласни и
вещественото доказателство, както и заключението на ХТЕ, т. к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват, като по един безпротиворечив и
категоричен начин очертават описаната фактическа обстановка.
Съдът
не дава вяра на лаконичните обяснения на подсъдимия, с които отрича да е употребявал
наркотично вещество – марихуана, преди шофирането на МПС на процесната дата. Отрича
да е признавал пред полицейските служители, че е употребил марихуана, както и
да ги е молил да не го тестват за употреба на наркотици. Твърди, че бил
„изманипулиран” от служителите на МВР да подпише съставените по време на
проверката документи.
Тези
обяснения на подсъдимия са очевидно израз на заетата от него защитна позиция в
процеса, целяща избягване на наказателната отговорност, която се следва, а не
източник за фактите от обективната действителност.
Обясненията на подсъдимия в горния
смисъл обаче категорично се опровергаха от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, които бяха абсолютно еднопосочни. Съдът не намери основание да не кредитира
показанията на свидетелите – полицейски служители, т.к. ги намери за обективни
и незаинтересовани от изхода на делото.
Казано с други думи, полицейските служители нямат никакъв личен мотив да
уличават подсъдимия като му приписват престъпление или поведение, което той
обективно да не е имал.
От свидетелските показания стана
категорично ясно, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал
процесното МПС, а след като бил подложен на тест за употреба на наркотици с така
наречен „полеви наркотест” - „Drager Drug Check 3000” с № ARLC-0321, последният
показал положителен резултат за употреба на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол – канабис/марихуана.
Извън казаното до тук съдът намира за
нужно да отбележи и това, че доби непосредствени впечатления от личността на
подсъдимия, при което намери, че съвсем не е така лесно внушаем и подлежащ на
манипулации. При това положение ще бъде житейски абсурдно да му се повярва, че
под давлението на полицейските служители подписал при проверката и то без забележки
и възражения, всички съставени документи, в които било отразено, че при
тестването му се установило употреба на марихуана. Основните от тези документи са
АУАН № 0684052/19.08.2018г. /подписан с изрично отбелязване на Г., че няма
възражение/, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества с рег. № 340р-12897/19.08.2018г. /подписан от Г. без възражения/ и Талон за
изследване № 0029113/19.08.2018г. /подписан от Г. с изрично отбелязване че
приема показанията на наркотеста/.
При така възприетата фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343 ал.3 от НК, като на 19.08.2018
година, в гр. Белово е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество
– канабис/марихуана, установено по надлежния ред - Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кравта и/или наркотични
вещества и техните аналози, посредством тестване с „Drager Drug Check 3000“, с фабричен № ARLC 0321.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като деецът е съзнавал обстоятелството, че управлява МПС след
употреба на наркотично вещество – канабис/марихуана, което е абсолютно
забранено. Предвиждал е конкретно и е искал настъпването на общественоопоасните
последици на деянието си.
Марихуаната /коноп, канабис/ е
наркотично вещество и е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т.1, Списък І от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с
висока степен на риск за общественото здраве.
Употребата на процесното наркотично вещество е
установена в съответствие с императивните изисквания на Наредба № 1 обн. в ДВ
бр. 61/28.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата наркотични вещества и техни аналози /Наредбата/ и то в
редакцията й към инкриминираната дата. Въпросната наредба е претърпяла
изменения обн. в ДВ бр. 81 от 02.10.2018г. и влезли в сила след изтичането на
vacatio legis – на 06.10.2018г.
Към инкриминираната дата обаче – 19.08.2018г., е била
в сила разпоредбата на чл.6 ал.1 от Наредбата, която правна норма е разписвала
императивно, че при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и при попълването на
протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на наркотични вещества или техни
аналози /както е било и в настоящия казус – бел. моя/, контролният орган
попълва и талон за изследване по чл.4, ал.3 в три екземпляра, като първият се
предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а
третият остава за отчет.
Била е в сила и разпоредбата на чл.6 ал.3 от Наредбата,
която алинея понастоящем е отменена, и която също императивно е разписвала, че
в случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали
приема показанията на техническото средство, или теста. Така е било процедирано
и в настоящия казус, като в издадения Талон за изследване №
0029113/19.08.2018г., подс. Г. саморъчно е записал „приемам”, в смисъл че
приема показанията на наркотеста. Ето защо употребата на наркотично вещество от
негова страна е било установено в пълно съответствие с въпросната наредба,
която в изр. 2-ро на чл.6 ал.3 е предвиждала и това, че установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване /последното е относимо към установяването на употреба на наркотици–
бел. моя/ не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване.
С оглед на всичко казано до тук, полицейският служител
Н.С. не е имал задължение да връчва екземпляр от ТИ № 0029113 на подс.Г., нито
да вписва в този талон възможност за явяването му във ФСМП-Септември до
определен срок, за да му се извършва медицинско изследване и евентуално да даде
кръвна проба за химико-токсикологичен анализ. Още по-малко е имало основание
подс.Г. да бъде съпровождан до цитираното медицинско заведение и то с цел ако
желае да се подложи на медицинско изследване и даване на кръвна проба, именно
защото както вече се посочи, водачът е записал саморъчно в ТИ, че приема
показанията на теста, установяващ употреба на наркотици. Всичко това обаче е
било сторено, като на подс.Г. е бил връчен съставеният ТИ, след което той е бил
отведен от полицейските служители във ФСМП-Септември, където е отказал да даде кръв
за изследване. Този негов отказ е бил отразен от фелдшерът – св.И.С., който отбелязал
върху ТИ /най-горе/, че лицето отказва да даде кръв и се подписал. Отказът на Г.
бил отразен също така и в амбулаторната книга на ФСМП-Септември под амбулаторен
№ 1972 за 19.08.2019г., а също и в съставения фиш за спешна медицинска помощ с
амб. № 1972 и бл. № 025637/19.08.2019 година, който фиш бил съставен по повод
прегледа на лицето извършен във връзка с планираното предстоящо негово
задържане за срок от 24 по ЗМВР, което не било реализирано по препоръка на
медицинския специалист.
Казано с други думи, в конкретния случай полицейските
служители са извършили нещо ненужно и излишно, т. к. са отвели водача в
посоченото медицинско заведение не само за преглед по повод предстоящото
задържане, но и с цел евентуално да се подложи на медицинско изследване и
даване на кръвна проба, въпреки че той преди това е вписал саморъчно в ТИ, че
приема показанията на наркотеста в съответствие с разписаното в нормата на чл.6
ал.3 от Наредба № 1/2017г. Всичко това е било ненужно, защото по аргумент на разписаното в изречение второ на
цитираната правна норма, установяването на употребата на наркотичното вещество
не е следвало да се извършва с химико-токсикологично лабораторно изследване,
при положение, че лицето приема показанията на техническото средство - в случая
на теста или иначе казано, употребата се установява въз основа на показанията
на теста. Пак по аргумент на нормите на чл.6 ал.4 и на чл.7 ал.2 от Наредбата,
в редакцията им към инкриминираната дата, полицейските служители биха имали
задължение да връчат на лицето ТИ, в който да отразят избора му да се подложи
на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотици, а след това да го отведат до съответното медицинско
заведение, но само ако то преди това не е приело показанията на техническото
средство, в случая – теста. Това, че полицейските служители са направили нещо,
което не са били длъжни да направят, т.е. нещо в повече - отвеждайки водача в
медицинското заведение, не означава, че са накърнили по някакъв начин неговите
права, нито че са нарушили реда за установяването на употребата на
наркотични вещества. Напротив, този ред
е бил спазен изцяло, доколкото процесът на установяването е приключил на
етапът, разписан в чл.6 ал.1 и ал.3 от Наредбата, т.е. когато е бил съставен
талон за изследване по образец /приложение № 1 от наредбата/, в който е била
вписана установената с теста употреба на наркотично вещество, който е бил предявен
на водача и в който самият водач е записал, че приема показанията на теста. В
тази ситуация е било удовлетворено изцяло изискването на чл.3 ал.1 от
Наредбата, в редакцията към инкриминираната дата, а именно при извършената
проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества да
се установява с тест. В същото време не е имало основание процесът на
установяването на продължи, т.е. да се развие по реда на чл.3 ал.2, т.1-4 от
наредбата, пак в редакцията към инкриминираната дата, именно защото лицето е
приело показанията на теста.
С оглед на всичко казано до тук не би могло да се
удовлетвори искането на защитата за оправдаване на подсъдимия, аргументирано с
това, че не бил спазен редът на установяването на употребата на наркотично вещество
предвиден в многократно споменаваната вече наредба. Според защитата този ред не
бил спазен, т.к. отказът на подс.Г. да се подложи на медицинско изследване,
респ. да даде кръвна проба, не бил обективиран посредством съставянето на
протокол за медицинско изследване по смисъла на чл.14 ал.2 /приложение № 4/ от
Наредба № 1/2017г., респ. не бил вписан в такъв протокол, съобразно изискването
на чл.15 ал.7 от Наредбата.
Да, установи се безспорно по делото, че медицинският
специалист по смисъла на чл.12 ал.1 от Наредбата – разпитаният като свидетел
фелдшер И.С., не е съставил протокол за медицинско изследване, когато във
ФСМП-Септември е прегледал подс.Г. във връзка с планираното предстоящо
задържане. Същевременно е отразил неговият отказ да даде кръвна проба първо
върху ТИ /най-горе/, след това в издадения фиш за преглед в спешна медицинска
помощ, а накрая и в амбулаторната книга на ФСМП-Септември /в последните два
документа освен подписът на фелдшера са положени и подписи от подсъдимия, както
и от медицинска сестра, и полицаите С. и Щ. - като свидетели/. Несъставянето на
въпросният протокол обаче, респ. невписването в такъв на отказът на лицето да
се подложи на мед. изследване и да даде кръвна проба, не опорочава по никакъв
начин реда за установяването на употребата на наркотици от страна на подсъдимия
посредством теста, т.к. вече се изложиха подробни съображения, че отвеждането
на лицето в медицинското заведение е било ненужно и излишно. Още повече, че
дори да беше задължително отвеждането на лицето в медицинското заведение /ако
то не бе приело показаният на теста/ и дори в такава ситуация неговият отказ за
даване на кръвна проба да не е бил отразен в протокол за медицинско изследване,
поради несъставянето на такъв, то по мнение на този съдебен състав пак не би
било налице драстично нарушение на Наредба № 1/2017г., обуславящо оправдаване
на дееца, щом въпросният отказ е бил обективиран по описания по-горе начин,
чрез вписване в други три официални документа, в два от които и самият водач е
положил подписа си.
Не може да бъде удовлетворено искането
на защитата за оправдаване на подсъдимия, аргументирано и с това, че деянието
не било доказано, т.к. при огледа на вещественото доказателство, находящо се в
кориците на делото - наркотест „Drager Drug Check 3000”, с № ARLC-0321, в
прозорчето за наблюдение с тестовата лента се вижда, че срещу всички общо пет
броя наркотични вещества, за които този тест е предназначен, има проявени
тестови линии, което значело, че тестът е бил отрицателен.
Да, действително от огледа на теста се
вижда, че е налична тестовата линия, макар и най-слабо проявена, т.е.
най-бледа, която е срещу обозначението „ТНС”, указващо наличие или не на
тетрахидроканабинол, респ. употреба или не на марихуана.
Видно е от ръководството за работа с
теста „Drager Drug Check 3000” /т.4.2 – Отрицателен резултата от теста/, че щом
в зоната на наркотичните вещества/класовете наркотични вещества на прозорчето
за наблюдение се появят тестови линии и допълнително контролни линии, могат да
бъдат отчетени „отрицателни” резултати за съответното/ите наркотично
вещество/класове наркотични вещества. Това означава, че в пробата не се намират
наркотични вещества над границите на откриваемост. Интензивността на линиите
може да е различна и поради това и слабите, частично оцветени или прекъснати
линии се оценяват като „отрицателни”.
Пак видно от ръководство за работа с теста /т.4.2 – Положителен резултата от
теста/ ако при налично контролна линия, 5 минути след стартирането на теста не
се разпознае червена линия в зоната на наркотичните вещества/класовете
наркотични вещества на прозорчето за наблюдение, налице е положителен резултат
за тези наркотични вещества/класове наркотични вещества. Това означава, че в
пробата се намират наркотични вещества над границата на откриваемост.
В същото време обаче, разпитаните като
свидетели по делото полицейски служители бяха категорични, че по време на
тестването на подсъдимия, в тестът, срещу субстанцията „ТНС”, не се е била
появила никаква линия, което е било показано на водача, а след това той е приел
показанието на теста.
Появилата се в последствие макар и много
бледа тестова линия срещу субстанцията „ТНС”, установена при предявяването на
вещественото доказателство в съдебната фаза на процеса, може да бъде обяснена
първо с това, че резултатите от тестването с нароктест „Drager Drug Check 3000”
следва да бъдат анализирани в рамките на 10 минути след стартирането на теста /виж
ръководството за работа т.4.2– Тестът е валиден/невалиден/. Казано с други
думи, обективните резултати от теста могат да бъдат запазени, респ. наблюдавани
върху него в кратък интервал от време.
Възможността за допълнителна поява на
тестова линия върху прозорчето за наблюдение на теста впоследствие или пък
цялостно избледняване на появила се такава по време на изследването, се
обяснява и от заключението на горекоментираната ХТЕ. Вещото лице е категорично,
че при всички тестове от този тип (имунохроматографски), при които принципа на
метода е дифузия в хартиен носител на изследвана биологична течност, отчитането
следва да се извърши на точно определено време или в точно определен период от
време, в който движещата се най-предна част на течността (т. нар. фронт) не е
достигнал края на тест-лентата. След този период от време вече не е налице
хроматгорафски процес с посока на движение и разпределяне на течната фаза (в
случая слюнка) върху твърдата фаза (хартия) и отчитането не е аналитично
обективно. Допълнително, фиксираните в хроматографския процес цветни зони
(т.нар. линии или ивици), могат да претърпят промени, като за посоченото
техническо средство се изразяват (обикновено) във визуализация на всички
индикаторни ивици след време. Това се дължи на дисоциация на комплекса
изследван антиген (наркотично вещество)- индикаторно антитяло (фиксирано върху
хартията на теста) и свързването на индикаторното тяло с; цветния
конкурентен антиген, който обикновено е в по-голямо количество, в сравнение с
изследвания антиген (наркотично вещество). Съгласно инструкцията на
производителя, отчитането следва да се проведе между 5-та и 10-та мин след
стартиране на теста.
В
заключението си вещото лице обобщава, че от експертна
страна няма основания показанието на теста при извършване на предварителното
изследване, т.е. по време на проверката на инкриминираната дата, да се приеме за недостоверно.
С оглед на всичко казано до тук,
настоящият съдебен състав намери, че фактът на употребата на наркотично
вещество от страна на подсъдимия, респ. фактът на извършеното от него
престъпление, бе доказан и то до изискваната от закона степен на несъмненост.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и сл. от НК - относно индивидуализацията
на същото.
Обществената опасност на деянието е
висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в
страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”.С него се засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия деяние, която също е завишена, предвид обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал автомобила по улици в населено място.
Преценявайки личността на подсъдимият съдът
отчете, че същият е с ниска степен на обществена опасност, т.к. не е осъждан,
не е криминално проявен, а по местоживеене е позитивно охарактеризиран.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му
правосъзнание и култура, в недисциплинираността му като водач на МПС.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, младежката възраст на дееца и оказаното
съдействие на полицейските органи, доколкото не е отказал да бъде изпробван с
тест за употреба наркотично вещество. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени това,
че към инкриминираната дата подс.Г. е бил т. нар. „млад шофьор” – със стаж
по-малко от две години, но въпреки това си е позволил да наруши едно от
най-важните правила, обезпечаващи безопасността при движение по пътищата, а
именно по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП.
При тези данни и като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът даде превес на първите и осъди подс.М.Г. на една година лишаване от свобода, което намери
за съответно на тежестта на извършеното
и с което ще се постигнат целите на наказанието.
Отделно от това и на основание чл.57
ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба в размер на 500 лева, което също намери за съответно на
извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но основно с материалното положение и
имотно състояние на дееца.
С оглед
данните за личността на подсъдимия и предвид чистото му съдебно минало съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
за изпитателен срок от три години.
Възпитателната
работа с условно осъдения се възложи на Наблюдателната комисия при Община Септември.
Съдът взе в предвид факта, че подсъдимият, като водач на МПС на инкриминираната дата, се
е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението.
След това отчете отново наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което намери за
необходимо да упражни по-осезателно
въздействие спрямо Г. по посока спазване на императивните правила, обезпечаващи
безопасността при управление на МПС.
Предвид
това и на основание чл.343г от НК съдът лиши
подсъдимият от право да управлява МПС за срок от една година и два
месеца, като намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат
неговите цели.
На основание чл.59 ал.4 от НК, от
наказанието лишаване от право да се управлява МПС съдът приспадна времето, през
което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 19.08.2018г.,
когато със Заповед № 18-0340-000200 от същата дата, издадена от началник група
в РУ-Септември, му е наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
правоуправление.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Г. да заплати сторените по делото разноски за химико-токсикологична
експертиза в размер на 211.20 лева,
платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: