Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на девети
май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 17322 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 39194/24.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 43350/2017г. по описа на Софийски районен съд, 67ми
състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „А.8“
ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5278.13 лева, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от м.04.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 23.02.2017г. до окончателното и изплащане, сумата от 37.28
лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от
м.04.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017г.
до окончателното и заплащане, както и сумата от 1455.86 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
30.05.2014г. до 13.02.2017г., които суми касаят топлоснабден имот в гр.София,
общ.Оборище, бул. „*****, магазин, код на платеца Т441935 и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 11121/2017г. на СРС,
67ми състав, са отхвърлени искът за главница за цена зад оставена топлинна енергия за разликата над
сумата от 5278.13 лева до пълния предявен размер 7869.49 лева, искът за
мораторна лихва върху галвницата за топлинна енергия над 1455.86 лева до
1602.52 лева, както и искът за забава върху цената на дяловото разпределение в
размер на 6.02 лева за периода от 30.05.2014г. до 13.02.2017г.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД сума в
размер на 277.11 лев – разноски в исковото производство и сумата от 170.62 лева
– разноски в заповедното производство.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на „Т.С.” ЕАД, е
постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищцовото дружество.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната му
част, поради допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа се, че съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се
изготвят изравнителни сметки на база реален отчета на уредите за дялово
разпределение. Посочва се още, че първоинстанционният съд не е
съобрази предвиденото в чл. 31, ал. 1 от общи условия на „Т.С.“ ЕАД, че
месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за
него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинна
енергия. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за исковия периода са били
начислени по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са издадени
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с чл. 71 от Наредбата № 1 за ползване на топлинна енергия и
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Въззивникът се позовава и
на разпоредбата на чл. 32, л. 3 от Общите условия на дружеството, съгласно
която когато при изравнителна сметка се установи, че начислената на купувача
сума е по-голяма от реално потребената от него енергия със сумата за получаване
се погасяват най-старите задължения. С оглед изложеното се моли решението да
бъде отменено в обжалваната му част, като в полза на „Т.С.“ ЕАД бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от ответника „А.8“ ЕООД не е подаден отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав
намира постановеното от Софийски районен съд, 67ми състав, решение за валидно и
допустимо, а по същество за правилно. Аргументите на съда, с оглед изложените
от въззивниците доводи, в тази насока са следните:
Между страните не
се спори по въпроса за наличието на облигационно правоотношение за доставяне на
топлинна енергия за стопанки нужди, което да ги обвързва, като в подаденото от
името на ответното дружество възражение по чл. 414 от ГПК се оспорва единствено
потреблението на топлинна енергия на такава стойност. Това обстоятелство се
установява и от представения по делото писмен договор № 21289-441935 от
19.03.2014г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „А.8“ ЕООД, за продаване на топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот в гр.София, бул. „*****,
магазин № 1, с абонатен номер 441935. В
договора изрично е посочено, че той е сключен при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕД на потребители в гр.София по
чл. 149, ал. 1,т. 3 от ЗЕ и е със срок пет години считано от 19.03.2014г., т.е
до 19.03.2019г. Следователно договорът е действал между страните и през исковия период от м.04.2014г. до м.04.2016г.,
доколкото не са навеждани твърдения, а и не са ангажирани доказателства за
неговото предсрочно прекратяване. Сключеният между страните договор е съобразен
и с предвиденото в чл. 61, ал. 2 от Общите условия на топлопреносното
дружество, съгласно който когато купувачът страна по договора за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът
или вещният ползвател на имота представя предварително изрично съгласие пред
продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок. В
разглежданата хипотеза видно от представения договор за наем от 01.08.2013г.
ответникът „А.8“ ЕООД е наемател на магазин № 1, находящ се в гр.София, бул. „*****,
като собственикът на имота изрично с декларация от 19.03.2014г. е дал
съгласието си ответното дружество да бъде купувач на топлинна енергия за срок
от 01.08.2013г. до 01.08.2018г. Предвид
всичко изложено, следва да се приеме за безспорно установено, че ответното
дружество е потребител на енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ (приложима редакция, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 –
чл. 148) и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
Спорният между
страните въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца
вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Видно е от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че в процесния топлоснадбен имот
радиаторите са били демонтирани, поради което за отопление на имота от радиатори
не е била начислявана топлинна енергия, като не е била и начислявана топлинна
енергия и за сградна инсталация, тъй като от „Т.С.“ ЕАД е била подадена като
информация до ФДР за нулева отопляема кубатура. Вещото лице е констатирало, че
са начислявани единствено суми за топла вода по реален отчет по т. 5.2 от
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г., като при
отчитане на показания са били съставяни протоколи за главен отчет подписвани от
представител на потребителя, и след това са били отразени и в изравнителните
сметки. Съгласно заключението на вещото лице стойността на потребената топлинна
енергия през исковия период от ответника се равнява на 5278.13 лева, като така посочената сума е без предишни неплатени и
просрочени задължения и без начисляване на лихва върху тях. При формиране на
процесната сума, е съобразено посоченото във въззивната жалба от ищцовото
дружество, а именно че за потребената топлинна енергия се издават ежемесечни
фактури по прогнозни месечни сметки, а в края на отоплителния сезон –
изравнителни сметки. В настоящия случай по делото е установено, че стойността
на прогнозните сметки, фактурирани през исковия период е 5839.47 лева, като са
издадени изравнителни сметки, от които се установява, че потребителят има
561.27 лева за получаване за периода от м.04.2014г. до м.04.2016г.
В конкретния
случай не намира приложение цитираната от въззивника разпоредба на чл. 32, ал.
3 от Общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, тъй като ответникът е потребител
на топлинна енергия за стопански нужди облигационното отношение между него и
ищеца се урежда съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***. В приложимите в настоящата хипотеза общи
условия липса разпоредба, чийто текст да съответства на предвидената в чл. 32,
ал. 3 от Общите условия, приложими към потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото ищецът
се легитимира като кредитор на главни вземания в общ размер на 5278.13 лева и при липсата на
самостоятелни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта му по
исковете с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд намира, че акцесорната претенция
се явяват установени в своето основание за периода от 30.05.2014год. до
13.02.2017 год., а нейният размер, определен по правилото на чл. 162 ГПК,
възлиза на 1455.86 лева, до който и същата
подлежи на уважаване.
Неоснователна е
претенцията на ищцовото дружество и относно сумата от 6.02 лева лихва за
периода от 30.05.2014г. до 13.02.2017г. върху главницата за дялово
разпределение. За да изпадне в забава ответникът по отношение на цената за
дялово разпределение, следва същият да е бил поканен да плати главницата,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, с оглед разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, но доказателства за изпращане на покана до ответното
дружество не са били представени. От ищцовото дружество не са били навеждани и
подобни твърдения. Ето защо правилно искът е бил отхвърлен и за сумата от 6.02
лева лихва за периода от 30.05.2014г. до 13.02.2017г. върху главницата за
дялово разпределение
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на императивни
норми и предвид липсата на други доводи изложени във въззивната жалба,
настоящият състав приема с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, че решението на Софийски районен съд в обжалваната
му част е правилно и като такова, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемото дружество „А.8“
ЕООД, но от името на същото не е релевирано искане за присъждането на такива,
поради което въззивният състав не следва да се произнася по въпроса за
разноските.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39194/24.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 43350/2017г. по описа на Софийски районен съд, 67ми
състав, в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“
ЕООД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.