РЕШЕНИЕ
Номер 260912 Година
2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 22.03
Година 2021
В публично
заседание на 25.01.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 16972 по описа за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата И.П.И. *** моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищцата на 13.02.2019 г. в размер на 47 000
лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
13.02.2019 г.; обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в разходите на ищцата за потребителска такса,
лекарства и консумативи за лечение на уврежданията от трудовата злополука в
размер общо на 243, 90 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
27.02.2019 г., както и обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди
от трудовата злополука, изразяващи се в разходите за профилактика и
рехабилитация на уврежданията от трудовата злополука в размер на 432 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума от 03.10.2019 г., по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “Хебрус
Бус” АД – гр. Пловдив оспорва иска за неимуществени
вреди по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, а ако бъде приет този иск за основателен – да го уважи в намален
размер, а исковете за имуществени вреди не оспорва, по изложените в отговора на
исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за
съпричиняване на трудовата злополука от ищцата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „Евроинс“ АД – гр. София оспорва обективно съединените искове и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмено
становище съображения, като се присъединява към становището по исковете на
ответното дружество.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника като “*********” от 05.02.2016 г. до
25.09.2019 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било
прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – взаимно съгласие, със Заповед № *****
г. на *********на ответното дружество, връчена на ищцата на 08.10.2019 г.
Както се установява от представените от страните писмени
доказателства, заключенията
от 10.02.2020 г. и допълнителното такова от 14.05.2020 г., и двете на вещото
лице по СМЕ Д.М., и показанията
на разпитаните по делото свидетели З. П. (**** на ищцата – като с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и Т. К., действително на 13.02.2019 г. около
20.30 ч. в ***** до ПГЕЕ преди пресечката
с бул. «*****» пред автобуса, в който този момент е работила ищцата, внезапно е изскочило
куче, поради което се е наложило шофьорът на автобуса
да натисне спирачки, за да избегне удара, като в този момент
И.И. се е намирала до средната
врата на автобуса и е таксувала пътник, при което, поради рязкото
спиране на превозното
средство, тя е загубила равновесие, политнала е и е паднала въррху лявата тазобедрена
става, поради кото шофьорът е спрял автобуса, изправил е ищцата и я е положил
да седне на предната седалка, а след края на курса я е транспортирал
с личния си автомобил до Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ «Свети
Георги»***, където е установено, че в резултат от падането И.И. е получила *****и е била оперирана
на 14.02.2019 г., при което е била извършена ******, като злополуката
е била приета за трудова по
чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-73/19.03.2019 г. на Длъжностно лице от НОИ –
РУСО гр. Пловдив.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на разпитаните по делото свидетели и посочените заключения на СМЕ и
допълнителните обяснения на вещото лице М. в откритите съдебни заседания по
делото, се установя, че претърпяната от ищцата трудова злополука е довела до
тежки телесни и здравословни увреждания – *****, поради което е била оперирана
на 14.02.2019 г. със спинална анестезия, като е била
сменена *****), проведена е била и антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия и на 20.09.2019 г.
е била изписана с указание 45 дни да ползва помощни средства и след изписването
е спазвала постелен режим три седмици след 45 дни да
ходи с проходилка и да натоварва оперирания крак,
освен това ищцата е провела няколко курса физиотерапия амбулаторно през август
2019 г. и балнеолечение през периода 23.09 – 03.10.2019 г., като заради
уврежданията е била в отпуск по болест 180 дни, а освен това през цялото време
е ползвала помощни средства – патерици и до момента продължава да ползва подлакътна патерица тип „канадка“, а през целият период на
лечението е била с болки в оперираната става и кръста – като И. продължава да
изпитва болка при ходене и изкачване на стълби, невъзможно й е да кляка,
ограничени са роторните й движения, особено
вътрешната й ротация, налице е **** на мускулатурата и е необходимо и за в
бъдеще да ежегодно планово да провежда физиотерапевтични процедури в
оторизирани заведения, освен това до края на живота си ищцата трябва за
удобство да ползва подлакътна патерица или бастун и
да се съобразява с увредата, като избягва екстремни
ситуации и тежки физически натоварвания (освен това от увреждането по външната
страна в областта на лявата тазобедрена става се забелязва по кожата оперативен
циатрикс, първично зараснал, с големина около 15 см.)
– като е налице причинно-следствена връзка между злополуката и претърпените
болки и страдания, независимо от заболяванията, от които ищцата е боледувала
преди злополуката, а до възстановяването й ищцата не е могла да се придвижва и
обслужва самостоятелно и е била подпомогана *****
От събраните по делото писмени доказателства (и Особено
Протокола на ТП на НОИ- Пловдив за разследване на злополуката ***** и показанията
на свидетелите не се установява ищцата да е допринесла за настъпването на
трудовата злополука, поради което съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на И.И..
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата
злополука, претърпяна от ищцата на 13.02.2019 г., а оттук - че са налице
условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за причинените на ищцата от претърпяната трудова злополука
неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този
иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните
увреждания, претърпени от ищцата поради злополуката, сегашното състояние на
ищцата, сравнително неблагоприятните прогнози за състоянието й, възрастта на
ищцата (****), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост,
отчитайки обстоятелството, че макар и ищцата да боледува от общи заболявания те
не са причина за претърпените от нея болки и страдания от злополуката, намира,
че справедливият размер на обезщетението е 47 000 лева, поради което този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде
уважен изцяло, заедно със
законната лихва от 13.02.2019 г. (датата на настъпване
на трудовата злополука).
Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, посочените
заключения на СМЕ и не се оспорва от ответника, платените от ищцата разходи за лечението
й след претърпяната трудова
злополука за потребителска
такса и медикаменти и консумативи
за лечение на уврежданията от злополуката
са в размер общо на 234, 90 лева – поради което, доколкото
претендираният от ищцата
общ размер на това обезщетение съвпада с установения от събраните по делото доказателства
действително дължим, съдът намира, че този иск също се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната
лихва от 27.02.2019 г. – датата на последната покупка на консумативи
(компреси и кислородна
вода) от ищцата.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, посочените заключения на СМЕ и не се оспорва от ответника,
ищцата е заплатила на „Про“ ЕАД – Клон Б., за проведеното
балнеолечение през периода 23.09 –
03.10.2019 г. сумата 432 лева
с ДДС – поради което, доколкото претендираният
от ищцата размер на това обезщетение съвпада с установения от събраните по делото доказателства
действително дължим, съдът намира, че този иск също се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната
лихва от 03.10.2019 г. – датата на заплащане на стойността на балнеолечението от ищцата.
С оглед на изхода от спора ответникът следва
да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Г.К. адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на
300 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 1 980
лева ДТ за трите уважени иска и 300 лева депозити за СМЕ.
Мотивиран от горното, съдът.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Хеброс Бус”
АДЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Македония“ № 1, ет.2 представлявано от *************, със съдебен адрес:*** – ***** адв. Е.Н., ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адв. Г.К., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищцата на 13.02.2019 г. В РАЗМЕР НА 47 000
лева, ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, начиная
от 13.02.2019 г., до окончателното й изплащане; ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИТЕ ОТ ИЩЦАТА ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищцата за
потребителска такса, лекарства и консумативи за лечение на уврежданията от
трудовата злополука В РАЗМЕР ОБЩО НА 243, 90 лева, ЗАЕДНО със законната лихва
върху тази сума, начиная от 27.02.2019 г., до
окончателното й изплащане; ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИТЕ ОТ ИЩЦАТА ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ от трудовата злополука, изразяващи се в разходите за профилактика и
рехабилитация на уврежданията от трудовата злополука В РАЗМЕР НА 432 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 03.10.2019 г., до окончателното й изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 1 980 лева ДТ И 300 лева депозити
за СМЕ.
ОСЪЖДА “Хеброс Бус”
АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Г.И.К.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР
НА 300 лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД “ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.”Христофор Колумб” № 43,
представлявано
от ******* – трето лице-помагач
на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ
НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с
оригинала.
Р.М.