Номер 264427.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502302 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29640/21.05.2020 г., депозирана от „Енерго-По
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна
Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение № 1863 от
28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14055 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 14 съдебен
състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу Л. К. Л. с ЕГН:
**********, с адрес гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 5 Б, за
установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д.10274/2019 г. на РС Варна, с която длъжникът е осъден за следните суми:
3 025.14 лв. /три хиляди двадесет и пет лева и 14 стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по клиентски № **********, абонатен № **********, с адрес на
потребление гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 5 Б, начислена по фактура
№ **********/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до
07.12.2017г. и сумата от 56.30 лв. /петдесет и шест лева и 30 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от падежа - 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.07.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 422 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 42576/01.07.2020 г. от въззиваемата
страна Л. К. Л. , действаща чрез адв. Кинчи Конарова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
1
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
енергия, тъй като:безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало
добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия
и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; на 07.12.2017г. е извършена проверка на
СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен
калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран
регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е
извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 18 284 кВтч; на 04.04.2019г. е
изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното
количество неотчетена ел. енергия; на 05.04.2019г. е издадена фактура № ********** на
стойност от 3 025,14 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея
на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление
се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който
не се визуализира. Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като
собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако
енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда
движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на
дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи
стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, след анализ на събраните по делото
доказателства, по никакъв начин не се е установило съдържащата се в регистър 1.8.3.
електроенергия да е реално доставена и потребена от абоната, като не се е установил и
периода, в който евентуално е била доставена. Въззиваемият сочи, че конкретният случай не
попада в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, доколкото не се е установило СТИ да е било
параметризирано да отчита по три тарифи. Сочи, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ПИКЕЕ,
2
отчитането на ел. енергия за битови абонати следва да се осъществява само по две тарифи –
дневна и нощна, а в случая се е установило, че СТИ отчита по три тарифи, за което липсва
изрично и индивидуално уговорени условия, респективно потребителят не е обвързан от
този тип отчитане. Сочи, че не са приложими и разпоредбите на чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ,
доколкото в случая не става въпрос за механични повреди или специфична неизправност на
електромера. Сочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства от които да е
видно, в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър
показания. Твърди, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52 от ПИКЕЕ са отменение с решение
на ВАС, влязло в сила от 14.02.2017г., а проверката на СТИ е извършена на 07.12.2017г., т.е.
след тяхната отмяна, а в ОУ на дружеството липсват норми, регламентиращи процедура по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Въззиваемият счита атакуваното съдебно решение за законосъобразно и правилно, а
въззивната жалба за неоснователна. Предвид това, моли атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден изцяло. Претендира и сторените разноски пред въззивната инстанция.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 29640/21.05.2020 г., депозирана от
„Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов,
Яна Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение № 1863 от
28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14055 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 14 съдебен
състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2302/2020 г. на ОС-Варна за 04.11.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3